Български > Религия и мистика
Дуата на мюсюлманката
rhodop_girl:
Благодаря, Беглик! Още едно доказателство, че дрехите не правят човека, а самите разкази на Йовков са си просто класика.... невъзможно е да не те докоснат ;)
mirvam:
Ето още една поучителна история
ОЩЕ ЕДИН ШАНС
Колко хубав е този разказ за онзи, който успее да си извлече поука от него. Но за съжаление много малко са онези, които се поучават!
Още от своето детство се страхувах от тесните места и ги отбягвах. По-късно разбрах, че това е болест, но така и не успях да се отърся от този си недостатък. Обаче сега, исках или не, щях да вляза в онова тясно място.
Бях увит в кефен /бяло платно, с което се увива мъртвеца/ и сложен в дълъг табут /ковчег, който се използва за пренасяне на мъртвеца до гробището/. Много добре чувах гласовете на хората около мен и въпреки, че очите ми бяха затворени, по някакъв начин ги виждах.
- Много млад умря горкичкият. А имаше още много неща да свърши!... – казваха.
И наистина, много неща бях оставил наполовина. Например, не бях успял да намеря хубава работа за сина си и не бях изплатил, все още, лизинга на колата и цветния телевизор. Желанието ми да отворя голяма фирма, в която да събера моите приятели, се беше превърнало в илюзия. На всичкото отгоре, зимата наближаваше, а все още не бях готов с подготовката на дърва и въглища. А също така не бях поправил и течащия покрив...
Изброявайки наум нещата, които все още не съм довършил, изведнъж се стреснах от глас, който изкънтя в ушите ми. Този глас, който все едно че излизаше от микрофон, проехтя в мозъка ми:
- Всичко вече свърши!...
Вътрешно си казах:
- Де да не беше свършило!... Всъщност и аз не знам как така катастрофирах, та аз бях толкова добър шофьор!...
Докато се опитвах да си спомня какво се бе случило, забелязах, че моите приятели са ме наобиколили и се опитваха да сложат капака на табута, в който се намирах. И въпреки че се опитвах да изкрещя с цял глас и да стана, нито можех да помръдна, нито пък да издам някакъв звук. След малко вече останах на тъмно и погледнах към оскъдната светлинка, която се пронизваше измежду дъските на табута. Ужасен си казах:
- О, Господи мой, какво ще стане сега с мен?!...
От страх не можех да мисля за нищо друго. В това време ме сложиха на раменете си и полека-лека, клатушкайки ме, ме понесоха. По шумоленето на водните капки, което се смесваше със скърцането на табута, личеше, че навън вали.
Сигурно отивахме към джамията за дженазе намаз. Като споменах за “джамия” се сетих, че тя беше много близко до моята къща, но въпреки това, аз така и не намерих време да отида. Но винаги си казвах, че когато стана на 50 години, ще започна да отслужвам намаз. Щях да изоставя и лошите навици, от които всички се оплакваха. Да, да! Само да нямах тази участ... Занапред толкова добър човек щях да стана!...
Гласът, който чух преди малко, но не знаех от къде идва, отново ми каза:
- Всичко вече мина, всичко свърши!...
Когато отслужиха моето дженазе намаз, Имама се обърна към джемаата и ги запита какъв човек съм бил. Аз си знаех, че около 8-10 човека сред тях не ще отговорят на този въпрос. Да, признавам си, че съм им вършил злини. Но ако не беше тази злополука, занапред щях да се превърна в съвсем друг човек и да се сприятеля дори с тях.
След като работата ни в джамията приключи, отново ме сложиха на рамене. Почувствах как табута ми беше носен наклонен и тогава разбрах, че изкачваме стръмния път, който водеше към гробището. Усетих как кефенът ми се намокря на места от проливния дъжд, който проникваше през процепите на дъските. Въпреки всичко това се вслушах какво се говори отвън. Една част от приятелите ми говореха за застоя на пазарната цена, а друга част коментираха филма от миналата вечер. Един друг, който носеше табута ми, прошепна в ухото на онзи, който беше до него:
- И тоя намери кога да умре. Ето, станахме вир-вода!...
Не, това което чувах не можеше да бъде истина! Та това не са ли моите приятели, заради които жертвах съня си дори?!
След известно време моето пътуване приключи и сложиха табута ми на земята. Капакът беше отворен отново, няколко ръце хванаха безжизненото ми тяло и ме спуснаха в някаква дупка, чието дъно бе пълно с вода.
Когато се огледах наоколо си казах:
- О, Господи мой, нима това е гроб! Защо до сега не съм се замислял дори, че ще вляза тук?!
Никой не чуваше моите стонове, а приятелите ми дори се състезаваха кой по-напред да сложи дебелите дъски отгоре ми.
Останах отново на тъмно и безпомощно започнах да се моля:
- Господи мой, няма ли още една възможност, за да стана Твой достоен раб и да превърна гроба си в градина от Райските градини?...
Същият глас отново ми каза:
- Отмина вече, отмина. Всичко вече свърши!
Бях потресен от звука, който издаваха дъските, с които бе покрит гроба ми, когато пръстта, която хвърляха с лопати падаше върху тях. Този звук ми напомняше за гръмотевиците. С последни усилия успях да скоча от мястото си и отворих очи. Лежах в своето хубаво легло, в стаята си, и бях сънувал страшен кошмар. До мен беше застанал мой приятел – доктор от съседната къща и се опитваше да ме свести казвайки:
- Всичко вече свърши. Свърши, ето, вече нищо ти няма!
Бавно се изправих от леглото. Целият бях облян в пот и като че ли бях спаднал с 20 килограма отведнъж. На вън валеше проливен дъжд, а от гръмотевиците, къщата се тресеше.
Опитвах се да се съвзема, а всички край мен ме гледаха учудено. Казах:
- Господи мой, благодаря ти с цялата си душа! Какво щях да правя, ако не ми беше дал още един шанс, за да стана Твой добър раб?!...
От Списание "Икра"
oruch:
О АЛЛАХ, никога не ни отклонявай от пътя по който си ни напътил.АМИН
rhodop_girl:
История,над която си заслужава да се замислиш! Благодаря, че я сподели!
Ето и нещо за криворазбраната бащина любов.....
http://vbox7.com/play:1bf1f323
http://vbox7.com/play:8c7126e6
crusader:
Боже Господи ...
Navigation
[0] Message Index
[*] Previous page
Go to full version