Български > Дискусии
От блога на Дилмана!
Nazmi:
Докумантален филм" Лето господное 1990" на Иглика Трифонова в 19.30 часа представяне като част от програмата в Амстердам !Същата И.Трифонова е и
РЕЖИСЬОРКА НА "ПИСМО ДО АМЕРИКА" ! “Писмо до Америка” бе удостоен със специалната награда на фестивала “Златната роза” , след като журито прецени, че не трябва да се присъжда голяма награда. Националната премиера на филма тепърва предстои, той ще бъде включен в тазгодишото издание на “Киномания”. Трите централни роли са поверени все на млади актьори - Филип Аврамов, Петър Антонов и Ана Пападополу. Музиката на филма е композирана специално от Милчо Левиев. Двамата главни герои, разделени от огромно разстояние, си общуват чрез видео касети - писма. Емигриралият в Америка надежден режисьор катастрофира и приятелят му в България отива в родното му село, за да намери песен, пята някога от баба му, която може да му спаси живота.
Досега сте работили само в областта на документалното кино. Как се осъществи преходът към игралното кино и как създадохте “Писмо до Америка”? Писмо до Америка
Попаднах в село Пирин, където са направени по-голямата част от снимките. Влюбих се в него и реших, че в него се съдържа един много силен филм. Знаех, че това не може да бъде само документален, защото докуменалният филм има известни ограничения. Тоест, не можеш да накараш един човек да разкаже историята си, ако нещо му пречи и той не иска да го направи. Освен това документалният филм остава на ниво “частен случай”, докато игралният може да се изтегли на по-универсално ниво. Считам, че логично достигнах до игралното кино, това е моят личен извървян път. Вече бях направила доста документални филми, с които обиколих много престижни фестивали и получих награди и си знаех, че един ден ще опитам нещо по-сложно.
След първото ми посещение в селото продължих да ходя там, запознах се с хората, които станаха герои на филма и така постепенно се оформи тази част от сценария, която касае историите в селото. Всичко се навърза и след като се появи идеята за момчетата, които си разменят видеописма (главните герои, бел. на ред.). Така селото стана залог - писмо, което ще бъде изпратено вместо песента. Тогава още не знаех дали ще позволя на героя си да намери песента или не.
Откъде дойде темата за емиграцията? Днес тя е проблем на почти всяко българско семейство.
По някакъв начин емиграцията е тема и на други мои филми. Във “Възможни разстояния” двамата герои са туркиня и българин, разделени в периода на "възродителния" процес, но които продължават да се обичат. Разстоянията в пряк и преносен смисъл са свързани с личната ми съдба. Моят първи съпруг замина да живее в САЩ и ние се разделихме много млади. Това беше още преди 10 ноември и беше изключителен проблем. Тогава си мислех, че никога няма да видя Америка, защото заради това не ме пускаха да пътувам, макар че бях избрала да се върна и да живея в страната си.
В “Писмо до Америка” българският фолклор присъства не просто като мотив или декорация, а като философия за живота. Какво е отношението Ви към него?
Като всички българи и аз съм карашик! Във всички нас са омесени вярването и невярването, езическото. Но песента във филма и всичко, което е покрай нея, е нещо, което е дълбоко в мен. Баба ми беше самороден талант, пееше. Тя ме е отгледала. Песните са в кръвта ми и може би са преди интелекта, чувствам ги и вярвам в тяхното въздействие. Майка ми е професионална народна певица във “Филип Кутев”. През 1963 г. тя бе една от първите, които заминаха отвъд Океана и изнесоха това пеене, чрез което се е състояла първата среща на българския фолклор с джаз музиканти. Това е моя съдба. Не можех да не направя филма.
В село Пирин все още вярват в силата на ритуала, който се изпълнява във филма - посичането на смъртта. Те го изпълняват толкова простичко, че в един момент и ти започваш да вярваш. Още с първото си посещение в селото ме посрещна група, която оплакваше умрял. Този звук е нещо средно между пеене, виене и плач. Той е синтез на всичко онова, което е в душицата ни - ние сме между екстаза и отчаянието, между вярата и абсолютното безверие.
Изучавали ли сте задълбочено нашия фолклор?
Да, знам много неща. Преди това учих българска филология и ако не бях станала режисьор, щях да се занимавам определено с български фолклор. Знам много песни, на което Милчо Левиев много се учуди. Песента, включена във филма - “Пуста младост”, е една от любимите ми, баба ми я пееше. Като смисъл я намирам равностойна на хайку поезията, въпреки че тя е сложна песен. Изненадаха ме селяните, които пеят песен, която не бях чувала. Текстът е “Де се е чуло, видяло/ син баща вързан да кара/ да кара да го продава”. Вървяли, стигнали до “гора зелена” и бащата казал “Спри, сине, да пия, да се напия/ по-тежък, сине, да стана/ по-скъпо да ме продадеш”. Това отвежда към езическите времена. Тази песен стана любима и на Милчо Левиев.
В момента етно музиката е изключително популярна по света. По тази логика считате ли, че филми като Вашия, в които присъства фолклорът, биха издигнали киното ни в очите на чуждия зрител?
Ще видим как филмът ще бъде възприет в чужбина. Ние използвахме фолклора почтено, по вътрешни убеждения. Обнадеждаващо е, че филмът е откупен още предварително, което се случва много рядко за европейското кино, още повече за българското. Откупи го немският канал “Arte”, който покрива Франция и Германия.
Nazmi:
В това забързано време е чест Дилмана,че намираш време да споделиш тук! Това,което си публикувала е само част от задачите ти свързани с предстоящото събитие в Холандия./ Покрай 20 години падане комунизма,работата ти с "Диалог" и "Медиапул." В такъв един момент 20 години след падането на комунизма има адски много какво да се каже,особено в часта свързана с нашия помашки народ понеже сайта е дом на помаците по света! Би било добре Едвин Сугарев да си спомни за първите основатели,опити и жертви на комунизма . В началото "Независимото дружество за защита на правата на човека",там бяха основателите Хасан Бялков от Корница,отец Амбарев,Николай Колев/ Босия/ проф.Ангелов,доктор Тренчев,Ибрям Рунтов,Зеинеп..........! Помня тези неща и освен празник събитие нека отдадем заслуженото.Както и ние от по старото поколение никога НЕ ще забравим песните на Васко Кръпката от митинговите площади,на Диана Експрес,Щурците.. В такъв един момент искам да изкажа благодарноста ти тук е в полза за членовет ни и сайта www.pomak.eu Нека отминат напрегнатите дни,време е за оценка и размисъл! . П.С.- Поканата е от Ръководството на сайта помак.еу и наши членове за уважението тук!
Nazmi:
Моля за разяснение,Дилмана- нашата журналистка Даниела Горчева е запълнила графика и за месец ноември! Предстои много работа по " 20 години след падането на комунизма" организирано в Амстердам.Очакваме с интерес публикациите на Дилмана които несъмнено е в полза за нас! Поздрави.
nezir_9:
Двадесет години след рухването на комунизма
Оптимистично за 10 ноември
Даниела Горчева
1 Ноември 2009
На 10 ноември 1989 – точно преди 20 години, един ден след рухването на Берлинската стена, започнаха демократичните промени и в България.
Започнаха, разбира се, с левия крак напред. Започнаха от немай - къде, започнаха продиктувани от инстинкта за самосъхранение на комунистическата номенклатура. Започнаха при една обяснима след половинвековна диктатура липса на демократичен опит и култура в антикомунистическите среди. И затова - вече 20 години се мъчим като грешни дяволи с неуспешен преход към демократизация на обществото. За сметка това пък доста успешно осъществихме пъкления замисъл на нашенската номенклатура – да трансформира политическата си власт в икономическа и обратно в политическа.
Едно на нула за престъпната Държавна сигурност и шефовете й срещу народа на България.
И все пак?
Може би си мислим, че не се е променило кой знае какво и че дори е станало по-зле? Оставете таз песен приспивна!
Променило се е много и то на добро, въпреки скърцането на нечии зъби в челичени челюсти. Променило се и още как!
Най-малкото, защото днес сме свободни хора, а не закрепостени роби в един ограден с бодлива тел и минирани граници соцлагер.
Днес сме свободни хора, които имат право на избор, които могат да говорят и пишат свободно, които могат да пътуват свободно, които могат да изберат къде да живеят без да чакат нечие партийно благоволение било за “софийско жителство”, било за “паспорт” за чужбина. И ако днес милиони българи живеят, работят или учат по света, това е част от онова право на избор и от онази свобода, която близо пет десетилетия бе отказвана на родителите им и на техните родители...
Вече чувам песимистичните гласове, които ми възразяват, че това е изтичане на мозъци.
Не, това не е изтичане на мозъци, а практическа невъзможност за по-нататъшно промиване на мозъците.
Така че време е за купон, но и за размисъл.
“Утре започва от днес” се казваше в една известна песен на “Диана експрес”...
Така се казва и вечерта, посветена на България в новия модерен театър на Амстердамската библиотека Theater van t Woord, където на 10 ноември българи и холандци ще отпразнуват заедно 20-годишнината от самосрутването на един чудовищен режим, отнел живота на 112 милиона души в света и съсипал здравето и мечтите на други стотици милиони.
На купона Васко Кръпката ще ни върне в атмосферата от началото на 90-те години с песните, които така ентусиазирано пеехме по митинги и площади. Преди купона обаче е предвидено време за размисъл с документалния филм “Лето господне 1990” на известната и в Холандия българска режисьорка Иглика Трифонова и с последваща дискусия за европейското бъдеще на България. В нея ще участват големият холандски политика Фриц Болкестейн и българският поет и публицист Едвин Сугарев - два критични погледа от двете страни за “желязната завеса” на двама известни антикомунисти.
Събитието е организирано от Централната библиотека в Амстердам, програма Europe Direct и списание “Диалог, с подкрепата на българското посолство в Холандия.
Mediapool, съвместно със списание “Диалог”, ви предоставя възможността да го проследите с поредица от интервюта и статии. За начало предлагаме на читателите ни откъс от книгата на Фриц Болкестейн “Неразчистено минало” – един критичен поглед към опита на лидерите и членовете на западните комунистически партии, които подкрепяха и симпатизираха на комунистическите режими в Източна Европа да излязат ”сухи от водата”.
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158097
Nazmi:
Даниела Горчева е сред нас отново.Помолих я в името на сайта ни www.pomak.eu да разкаже за последните неща около света и нас,,както и за изданието- списание" Диалог" с много труд да ни радва по света днес!
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version