Български > Дискусии

От блога на Дилмана!

<< < (45/72) > >>

Dilmana:
Писмо от група членове на НДЗПЧ, живеещи в Турция

В деня след публикацията на моята статия в Медиапул за Едуард Генов
 
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159980&srcpos=12

/преди мен много хубава статия беше написал и Петър Добрев, публикувана в news.bg/
Зейнеп Ибрахимова ми изпрати това писмо, което Петър Добрев качи на своя блог, както и Петър Бояджиев.

Публикувам го и аз сега и се надявам най-после да ни дойде умът в главата и през Новата 2010 година да се делим не на българи и "други", а на почтени и непочтени хора. Защото  българските турци, например, които участваха в съпротивата срещу комунистическия режим са много по-ценни за България и много по-големи патриоти от етническите българи, служили на тази престъпна власт, чиито плодове берем и сега, и още кой знае колко години.



Един по един ни напускат нашите учители-дисиденти

 Замина си Илия Минев, след него Нури Тургут, а сега и Едуард Генов…
Вестта за ранната смърт на Едуард Генов още веднъж ни убеди колко успешна е била операцията на Държавна сигурност за експулсиране на най-изявените организатори и членове на «Независимото дружество за защита правата на човека», явяващо се първата легална правозащитна организация в България. Така смелите защитници на правата на гражданите, членове на от Дружеството, а по-късно и дейците от другите последвали го неформални сдружения бяха разпръснати по различни краища на света, за да не пречат на плановете за бъдещето на страната, които щяха да се реализират много скоро. А когато се решаваше съдбата на “нова“ България, дори малкото честни хора, успели да влязат в редиците на управляващите, не си спомниха за хора като Едуард Генов, проявили смелост да се обявят против инвазията в Чехословакия и допринесли най-много за падането на тоталитарния режим. Новите политически сили в Народното събрание си приеха специален закон, който не позволява на граждани на България, притежаващи и паспорт на друга държава, да участват в политическия живот на страната. Така всички мостове и пътища, водещи към родината, бяха прекъснати. В политическия живот не трябваше да участват хора като Едуард Генов, които категорично не биха седнали с дявола на масата за преговори. Не случайно Държавна сигурност се отърва от Едуард Генов още през ноември 1988 година!

Той си отиде с чиста съвест и честно – така, както беше живял цял живот. Смелостта, с която се обявявяше в защита на слабите и в подкрепа на дръзналите да се борят против комунистическата тоталитарна машина, вдъхна кураж на стотици негови последователи.

За първи път чухме неговото име по западноевропейски радиопредавания във връзка с “Апела на шестимата“, когато, след излежаване на присъдите ни в затвора, за втори път бяхме изселени в две села на бившия Михайловградски окръг. Заедно с другите автори на “Апела“ Едуард Генов за нас стана символ на свободата, към която родителите ни и ние се стремяхме непрекъснато, без да успеем да я постигнем. Едуард Генов беше лъч светлина в непрогледната ни нощ, защото той не делеше хората по народност и вероизповедание. За него имаше само подтиснати и подтисници, честни и подлеци…

След това, от началото на 1988 г., когато името му непрекъснато се споменаваше по емисиите на различни западни страни, той стана още по- близък и на двете ни семейства. Впечатляваха ни неговите неимоверни усилия за защита на всички човешки ценности, за събаряне на комунистическия режим в България, чиито жертви ние бяхме от 1973-та година. Искрено повярвахме в смелите дейци на НДЗПЧ, сред коите особено се открояваше и дисидентът Едуард Генов. Като изселени в Михайловградско, посредством Кемал Бабечки през лятото осъществихме връзка с Михайловградската група и по – специално с говорителя на НДЗПЧ Димитър Томов и станахме членове на Дружетсвото. Искахме да се научим от активистите им как да защитаваме собствените си права и правата на другите, особено на турците и мюсюлманите, на които тоталитарният режим беше отнел дори имената. Защото затворите бяха пълни с обявилите се против насилствената асимилация турци, около нас във всяко село на Михайловградски окръг живееше най-малко едно интернирано семейство или човек. Такова беше положението и в други райони на страната, където живееха предимно само етнически българи.

Нямахме право да пътуваме (освен Кемал Бабечки, който като малолетен през 1985 не беше осъден) и не можехме да осъществим пряка връзка с активистите на Дружеството. Когато през ноември ни върнаха в село Климент, Шуменско, където последно бяхме живели до осъждането (за да ни отдалечат от Михайловградските активисти на Дружеството и да предотвратят интервюто ни с холандски журналист), имахме възможността лично да се запознаем с почти всички негови основатели. Но понеже Едуард Генов междувременно беше експулсиран, никога не можахме да се видим. Отначало в България, а по-късно и от Турция следяхме за известно време неговата дейност в Америка. Той продължаваше да ни вълнува с изказванията си, с прекрасните си интерпретации на политическата обстановка в страната. Едуард Генов остана смел и честен човек, чието човеколюбие не се ограничаваше само с България, защото то не признаваше никакви граници.

А сега, когато го загубихме, без дори да успеем да си стиснем ръцете и да му кажем какво е бил той за нас, как е осмислял нашите дни по време на интернирането ни, си мислим, че на България й са нужни именно такива хора като Едуард Генов. Иска ни се да вярваме, че младото поколение ще съумее да възпита личности като него.

В лицето на Едуард Генов загубихме една изключителна личност, направила толкова много за освобождението на България от комунистическата тоталитарна машина.

Изразяваме най-искрените си съболезнования към близките на Едуард Генов. Изразяваме съболезнования и към българските граждани – бивши и настоящи.

Поклон пред светлата му памет!

От група членове на НДЗПЧ, живеещи в Турция:

Зейнеп Ибрахимова

Ибрахим Ибрахимов

Юсуф Бабечки

Вахиде Бабечка

Кемал Бабечки

http://bg.wordpress.com/tag/%d0%b0%d0%bf%d0%b5%d0%bb%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d1%88%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0/

Dilmana:
Здравей, Рахмие, аз показах на Зейнеп вашия сайт, но за съжаление и тя като мен е прекалено заета, за да има време да пише във форума. Има и един друг проблем, който отдавна исках да обсъдя с вас. Може би трябва да направите сайта така, че човек да може да го чете без ограничения, дори ако не се е регистрирал или логнал в него?
 Така повече хора ще могат да четат тези теми, които вие прецените, че е добре да бъдат достояние на обществото. Може да си оставите някои теми - като поздравленията за рождени дни, обсъждане на вътрешнофорумни проблеми и други да са достъпни само за членовете на сайта.

Dilmana:
Понеже Рахмие ме попита с бележка дали съм още в България и как е времето, ще си позволя да отговоря в следващия постинг с един зимен музикален поздрав до всички. Надявам се да ви хареса.:) 
Що се отнася до въпроса на Рахмие - върнах се преди няколко дни от България,където беше необичайно топло (кацнах в София  2-3 дни преди Коледа и беше студено, имаше сняг и поледица,но после стана като пролет, да не кажа лято и посрещнах Нова година с лятна рокля с презрамки.:) Е, беше горещо и заради танците:), бяхме с приятели в един ресторант.

Dilmana:

Tombe la neige!

  В България зарязахме шапките, шаловете и вълнените пуловери в Новогодишната нощ и извадихме ефирните рокли от гардеробите – беше над 17 градуса...

В Холандия обаче, баба Зима реши да опровергае приказките за глобалното затопляне и ни друсна едно глобално заледяване. Настана студ и мраз, наваля дебел сняг, каналите и езерата замръзнаха... Мало и голямо извади кънките от килера да се пързаля по заледените канали, по-големите деца играят хокей на лед по езерата. Лебедите, дивите патици и водните кокошки са се скупчили наедно и топлят самоотвержено малкото останали незамръзнали водни участъци. Вчера им носихме хляб, голямо оживление настана - наизлязоха от водата и се въртяха из краката ни. Чак перушините им трепереха от студ, горките птици.

Хагската община проплака, че й свършили запасите от сол и им останали едва два тона и нещо, кой ще ни размразява сетне пътищата, не знам. Ей сега е моментът България да продаде няколко тона сол и да излезем от икономическата кризаJ, а аз да поздравя приятелите си и читателите на блога си с Tombe la neige на Адамо:


Adamo Tombe la neige (Version originale)



А ето и българският вариант в изпълнение на Стефан Воронов :


стефан воронов сняг бавно пада


Вее вихърът студен...

Студ не студ, кой ти гледа, даже няма „дървена” ваканция за децата и те пердашат смело с велосипедите по заледените пътища, вятърът ги брули, снощи беше минус 14 градуса.

Но холандците, нали са си корави, клатят глави, че ей така се ставало силен и голям.


Това е то!


Tombe la neige!

Nazmi:

--- Quote from: Dilmana on January 09, 2010, 16:27 ---Здравей, Рахмие, аз показах на Зейнеп вашия сайт, но за съжаление и тя като мен е прекалено заета, за да има време да пише във форума. Има и един друг проблем, който отдавна исках да обсъдя с вас. Може би трябва да направите сайта така, че човек да може да го чете без ограничения, дори ако не се е регистрирал или логнал в него?
 Така повече хора ще могат да четат тези теми, които вие прецените, че е добре да бъдат достояние на обществото. Може да си оставите някои теми - като поздравленията за рождени дни, обсъждане на вътрешнофорумни проблеми и други да са достъпни само за членовете на сайта.

--- End quote ---
Благодаря Дилмана за искрените пожелания,и писмото на Зейнеп Ибрахимова.Сайта може да се чете без да си  регистриран  на три езика тук-  български,турски и английски.Така ,че не е проблем това.В други форуми е задължително да се рег.За другите предложения ще имаме впредвит да се коригират в началната заглавна страница на сайта.Бъди жива и здрава и през 2010 заедно тук в помак.eu.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page