Български > Дискусии

От блога на Дилмана!

<< < (48/72) > >>

Сидхарта:
Нека е ясно, комунистическият режим нанася сериозна вреда ,меко казано на всички етноси -и най вече на българският-няма да напомням че най много жертви дава българският етнос в България, това е обяснимо поради превеса му,  но тук се сещам че се създава един нов етнос за сметка на българския -репресиите срещу българи в СССР по времено на Джугашвили пък са друг епизод от отношенията на българският етнос и комунизма .
Без да се прави подробен обзор кой етнос е по засегнат, безспорен е факта че всички етноси в тоталитарните държави ,търпят широк спектър негативи и то от всякакво естество-та въпроса кой е по засегнат е спорени дори излишен.
По отношение на обвиненията към сайта -считам че са неоснователни-това си е мое мнение естествено-считам че когато се обвинява е нужно да има добра аргументация която за съжаление не виждам.
Пък дали България е в периферията ,не знам ,но е в ЕС.

rcn:
По горе в темата е поместено писмо на един истински български патриот и там ясно се вижда, че репресиите срещу народа са били и след времето на Сталин. Тази теза с Джугашвили е един от многото стереотипи за посипване на този позор с плесента на историческата забрава. Друг разпространен такъв е (по примера на премиера Борисов) "мой близък роднина е бил убит от комунистите ама да гледаме напред". Гледането напред включва членуване в БКП, учене в милиционерска школа и т.н. но това са малки подробности. Този подход "удари му печата и давай нататък" доведе до това, на което сме свидетели 20 години.

Сидхарта:
Разбира се че репресиите не се ограничават само със времето на Сталин, пиша само че те са един ярък период.
Примера със Йосиф Джугашвили, не е посипване със каквото и да било-той така се е погрижил, че историята не е възможно никога да го забрави-без да се прави подробен анализ на неговото управление ,защото ще се окаже много обемисто начинание, ще попитам дали кавказките народности някога ще забравят стореното от него?-мисля никога-както и другите националности подложени на репресии между ,които и десетки хиляди кримски българи ,татари ,гърци  и пр.
За да върви човешкото общество напред- и за да гледа напред ,то трябва да се поучи от грешките си в миналото  -които често са заплащани скъпо -и колкото по добре познава историята си, толкова по малък е шанса да повтори тези грешки.

Nazmi:
Едвин Сугарев: Песимист съм по отношение на волята на главния прокурор да се бори с организираната престъпност.
    
      Даниела Горчева.

  Човекът, който пръв открито и смело повдигна въпроса за тесните връзки между бившия главен прокурор Никола Филчев и Алексей Петров и за опасната симбиоза между тях, бе Едвин Сугарев.


На 5 ноември 2002 Едвин Сугарев свика пресконференция, на която огласи отворено писмо до министъра на правосъдието Антон Станков, в което съобщи данните от извършена своя анкета за състоянието на прокуратурата.

В  това писмо Сугарев назова причините прокуратурата да се превърне в структура, блокираща правораздаването и обслужваща частните интереси на главния прокурор. Възползвайки се от правото си на гражданин Едвин Сугарев изиска от Висшия съдебен съвет (ВСС) публично да разреши проблемите и да отстрани главния прокурор Никола Филчев и предаде на министъра на правосъдието 105 документа по данните в писмото.
Въпреки спешно образуваното от прокуратурата наказателно производство срещу Едвин Сугарев за „набеждаване”, ВСС изслуша седем от единадесетте свидетели, посочени в отвореното писмо. На 18 декември 2002 ВСС взе решение, с което поиска оставката на главния прокурор, като констатира, че той е извършил сериозни нарушения и е създал атмосфера на страх в прокуратурата, която парализира нейната работа. За първи път в новата ни история граждански акт доведе до установяването на нарушения на висш ръководител на основна за правовата държава институция и до искане за оставката му.

Смелата гражданска акция на Едвин Сугарев постигна много, защото наруши общественото табу върху темата за главния прокурор, разруши страха от неограничената му власт и спести на много невинни граждани прокурорски произвол с непрекъснати привиквания и задържания, със скалъпени гротескни следствия и обвинения. С  акцията си Едвин Сугарев повдигна и въпроса за фаталните слабости на българската законоопазваща власт – недосегаемостта на главния прокурор и централизираната йерархия на прокуратурата. Писмото и предизвиканите от него публични обсъждания поставиха началото на обществената дискусия за съдебната система, която тече и до днес.

След ареста на Алексей Петров въпросът, който би трябвало да интересува всички ни е: има ли воля днешната прокуратура начело с главен прокурор Борис Велчев (комуто един противоконституционен „Закон за съдебната власт” продължава да дава неограничена власт) да се бори с организираната престъпност и какво й пречи да го прави.

С този и други въпроси се обърнах и към Едвин Сугарев.

Какво да очакваме от ареста на Алексей Петров? Ще бъде ли това началото на битката с родната мафия и корупцията, която наистина е прояла цялата ни държава, или ще е поредното: „ние ги хващаме, те ги пускат”?

Не съм голям фен на това правителство и вътрешния му министър – но този път ми се струва, че тази акция е далеч по-сериозна от поредното разиграване на играта “ние ги хващаме – те ги пускат”. Нещо повече – според мен е първата по рода си в годините на прехода – защото за пръв път някой се осмелява да посегне на фигура, която изпълнява мисията на свързващото звено между мафията и властта на най-високото възможно равнище.Фактът, че това изобщо е възможно, има знаков характер и силно озаптяващо въздействие – както за организираната престъпност, на която показва, че и най-високите протекции все някога се изхабяват, така и за самите политици – за които е знак, че симбиозата между власт и престъпност може да се окаже уязвима, и че примерно трансмисиите между контрабандните канали и техните партийни и лични каси могат да откажат да работят. В същото време се надявам, че този път МВР и прокуратурата са си свършили добре работата – защото ако не са, и ако казусът с Алексей Петров се спихне така, както някога се спихна делото за прословутата “фабрика за убийства”¹ (баретите на „бай Добри”, набедени за извършения срещу Алексей Петров атентат), то ответният удар ще бъде от такъв порядък, че не е много ясно дали самото правителство ще издържи. Проблемът в случая е, че просто няма кой да поеме политическата щафета – никой не е готов за властта, а такава ситуация най-често води до политически хаос с всички последствия.

След твоето открито писмо до министър Станков и особено след убийството на прокурора Николай Колев² през декември 2002, ти бе обект на атака от страна на Алексей Петров.

Алексей Петров беше завел три дела за клевета срещу мен, с много големи искове, като целта беше да ме съсипят финансово, а и да демонстрират, че на моите думи не може да се вярва.Алексей Петров бе наел четирима елитни адвокати – включително бившия главен прокурор Иван Татарчев, но това не му помогна много – изгуби и трите дела, като накрая бе осъден да плати съдебните разноски в размер на няколко хиляди лева. Трябва да допълня, че мой адвокат бе г-жа Доковска, която се справи наистина перфектно – и че съдиите по различните инстанции се случиха честни и храбри хора, които удържаха на натиска от страна на Филчев – знам, че този натиск е бил повече от сериозен.

С какви обвинения по -точно бяха трите дела за клевета?

Първото от тях беше за публично изразените подозрения, че Алексей Петров е съпричастен към убийството на прокурора Николай Колев. В тази съпричастност съм убеден и до днес – тъй като самият Колев сподели пред мен само няколко дни преди да бъде убит: “Очаквам Алексей Петров да ми скочи”.
Второто бе свързано с причината за тези опасения – Колев упорито разследваше един много заплетен казус, свързан със Сретен Йосич³, който по искане на Интерпол бе задържан в България в средата на юни 2002 година и два месеца по-късно бе предаден на холандските власти.Според Николай Колев, докато Йосич е бил в Централния софийски затвор в очакване да бъде екстрадиран, е бил планиран опит да бъде освободен с участието на баретите на Филко Славов. Под предлог, че уж се подготвя бягството на Сретен Йосич, баретите показват заповед, подписана от Филчев, че се налага Йосич да бъде преместен от Софийския централен затвор в следствения арест на Транспортна полиция. По-късно от един разговор с министър Станков разбрах, че такова преместване наистина е било осъществено – като баретите дошли след 17.00, в което време според вътрешния правилник нито един затворник не може да бъде извеждан. Паникьосаният дежурен се обадил на шефа си, той пък на министър Станков, който разпоредил от Сретен Йосич да бъдат снети пръстови отпечатъци и дори ДНК-проба, а преместването да се осъществи с камионетка на затвора, като баретите бъдат пуснати само да ескортират. Това било сторено – и според някои сведения по този начин била осуетена възможността да бъде освободен Сретен Йосич, тъй като планът бил той да бъде подменен с друг човек в хода на самото преместване, а след това баретите да си измият ръцете с твърдението: този човек ни дадоха от затвора, този и доведохме в транспортния арест. Според Николай Колев начело на тази несполучила операция за освобождаване на Сретен Йосич е стоял Алексей Петров, комуто било платено от сръбската мафия.

Третият казус бе свързан с една конкретна рекетьорска акция на Алексей Петров, при която е било упражнено физическо насилие лично от него – и практически цялото имущество на рекетирания и малтретиран бизнесмен е било прехвърлено на името на Петров – предполагам, че точно този случай се съдържа в прикритата от военна прокуратура разработка “Бизнесмени”, за която спомена министър  Цветанов.

           Потърсиха ли те от днешната прокуратура, оглавявана от главния прокурор Борис Велчев след многократното публично оповестяване на тези факти и особено сега - след ареста на Алексей Петров?

Не. Потърсиха ме единствено следователите, водещи делото за убийството на Николай Колев, но това беше отдавна - след изтичането на мандата на Филчев във връзка с възобновеното тогава дело.

Според теб има ли воля българска прокуратура начело с главен прокурор Борис Велчев да се изправи срещу организираната престъпност в България и да започне най-после да си върши работата?

За съжаление съм по-скоро песимист в това отношение. Когато започна мандата на Борис Велчев, всички – включително и върховните магистрати в страната, имаха големи очаквания, които не се оправдаха.

След като си отиде правителството на тройната коалиция, Велчев обяви, че следващите шест месеца са решаващи за прокуратурата – един срок, свързан с шестте месеца на доверие, дадени му от Бойко Борисов. Тези шест месеца изтекоха – отново без особен резултат – сега се говори за нов срок – вече от една година, който бил нужен на прокуратурата, за да се справи с организираната престъпност. Няма отговор на въпроса какво е правила досега – и какво й е пречила да го постигне. За сметка на това в същия този период бяха постигнати обратните резултати – чрез казуса с “черничкия Красьо с ланците” съдебната власт се дискредитира окончателно – и липсата на правосъдие днес се усеща от всички. Безпокоя се, че в крайна сметка ще се окаже, че г-н Велчев има само две предимства пред Никола Филчев: че не е луд и че знае добре английски.

¹ Става дума за делото, повдигнато срещу Николай Добрев, известен като „бай Добри” и група бивши „барети”, охраняващи (според изявление на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов) „Нове холдинг” на Васил Божков - Черепа и обявени от прокуратурата по времето на Филчев за „фабрика за убийства”, тъй като са подозирани в участие на атентата срещу Алексей Петров, извършен на 15 август 2002. Впоследствие тази версия не бе доказана. По-късно стана ясно, че по това време (август 2002) Алексей Петров е бил лансиран (с протекциите на самия главен прокурор Никола Филчев) за шеф на НСБОП и бе изказана хипотезата, че атентатът срещу него  е бил с цел това да бъде осуетено.

            ² Николай Колев – бивш военен прокурор, отправил публично обвинения срещу главния прокурор Никола Филчев през 2001 и застрелян пред дома си на 28 декември 2002 година.

                ³ Сретен Йоцич (известен още като Йотка Йоцич и други; на сръбски: Сретен Јоцић, с прякор Йоца Амстердам) е сръбски престъпник, който през 1993 година е осъден в Холандия за стрелба срещу холандски полицай при акция за задържането му. Успява да избяга от затвора, поради което е обявен за издирване от Интерпол. Арестуван в България (по това време главен секретар на МВР е Бойко Борисов) и предаден на холандските власти. След като доизлежава присъдата си в Холандия е предаден на сръбските власти, които го издирват по обвинения, свързани с поредица убийства и атентати на територията на Сърбия.

           полковник Филко Славов – командир на т. нар. „барети”, тоест Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) на МВР, освободен от длъжност на 4 януари 2003 по искане на 54 души от отряда, които през ноември 2002 г. искат неговата оставка с писмо до министъра на МВР - Петканов. В публикация на в. „Сега” под заглавие „Уволниха шефа на баретите” се твърди, че баретите занесли писмото си най-напред на главния секретар на МВР Бойко Борисов, а не на министър Петканов.

Министър Петканов все още не е понесъл отговорност за нарушаването на Закона за използване на специални разузнавателни средства (СРС) във връзка с подслушване на политици и журналисти, вкл. на министър Антон Станков. Разпечатки от това подслушване бяха публикувани във в. „Труд” (с главен редактор Тошо Тошев) в момента, в който министър Станков внесе във ВСС писмото на Сугарев за разглеждане.

След освобождаването си от длъжност Филко Славов бива преназначен на резервен щат.

                     http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/02/post-2.html

                             Даниела Горчева. 16.2.2010г

Dilmana:
Мила Рахмие, на патерица, но от все сърце- честит рожден ден, да си жива и здрава и все така чаровна!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page