Български > Дискусии
От блога на Дилмана!
Nazmi:
Ще припомня това което сподели с нас и апелирам към всички участници във Форума и гости по света в сайта ни да се придържат и уважават себе си и другите.Ето съвета на нашата уважавана тук журналистка Даниела Горчева,цитирам..
Здравейте приятели, преди да пожелая от цялото си сърце успех на Назми, искам да ви напомня, че един форум, който ври и кипи, е тежка, да не кажа непосилна задача за сам човек. Най-малкото този човек си има и други задължения извън сайта и ако става дума само да намалите активността си - ОК, но е редно да има поне 2-3 администратори, когато става дума за проследяване на това дали не се нарушават правилата на форума.
Благодаря Дилмана.Ще припомня това което сподели с нас и апелирам към всички участници във Форума и гости по света в сайта ни да се придържат и уважават себе си и човека решил да сподели тук.Ето съвета на нашата уважавана тук журналистка Даниела Горчева,цитирам..
* Освен това правилата трябва да са ясни:
* Свобода на словото - безспорно
* различни мнения - да,
* ирония и сарказъм - разбира се
* но не и цинични или вулгарни думи,
* не и персонални обиди и клевети
към друг участник във форума
*Не обиди на расова, етническа и религиозна основа.
Nazmi:
--- Quote from: Rahmie on January 14, 2010, 21:02 ---“Гьочмен”
Филм по идея на Ирина Недева, сценарий Даниела Горчева, оператор Любен Бързаков
Жана Попова
Обръщаш една тенджера – там, до лехата в двора си, поставяш радиото върху нея и слушаш Румяна Узунова. Тази рецепта за вслушване в свободата научила хазяйката на Сабри Искендер, изселен в село Каменно поле през 80-те години. Екипът на документалния филм “Гьочмен” я изненадва в новото й жилище в Мездра. Звучи като виц, но докато Бисерка Илиева разказва за годините, през които е била хазяйка на прогонения от родното си място Сабри Искендер, възкликва: “Аз така разбрах, че има човешки права”. От една тенджера, ехтяща с гласа на “Свободна Европа” и един изселник. Всъщност годините, в които започва изпълнението на стратегията за асимилацията на турците у нас, осъществена от БКП, е важно точно това – никой не трябва да знае какво е да имаш човешки права.
Гьочмен” е филм за няколко поколения невъзвращенци, които трудно забравят България, но помнят пътя на прокудата до Турция. Във филма има две сюжетни линии – едната е за вината и срама тогава – през 1989 г., когато единствената национална телевизия излъчва репортажи за “Голямата екскурзия”, а другата – за лидерите на протеста. За мълчаливата подмяна на факти и имена през последните 20 години. Филмът е като поредица от фрагменти от пъзел, който все още не можем да подредим. Ирина Недева, по чиято идея екипът от сценаристката Даниела Горчева и оператора Любен Бързаков се отправят към Турция, разказва, че всеки техен събеседник ги отвежда при друг и така из Истанбул, Бурса, Анкара разказът продължава. Част от тези герои нямат спомени. Били са деца, когато родителите им са принудени да напуснат домовете си. Родителите помнят страха и срама, който са преживели. Една от героините във филма – учителка по български език и по философия – си спомня глобата, която трябвало да плати, обвинена в това, че се смее на турски на българска гара. Част от изселените български турци имат по-зловещи спомени. Времето преди 1989 г. за Зейнеп Ибрахимова е затворено зад решетките на Сливенския затвор, както и зад прозорците на всяка следваща квартира. Семейството на Зейнеп Ибрахимова е принудително заселвано в различни села в Северна България, далеч от родния й край. През 1984-1985 г. тя отказва да смени името си. Този филм е история за имената. За името, което около 370 000 българи отказват да сменят и затова напускат родните си места. Но и за името на онези, които се опитват да защитят човешките си права – Зейнеп Ибрахимова, Сабри Искендер, Авни Велиев, Мустафа Юмер... Те са сред организаторите на протестни движения срещу политиката на асимилация по време на комунистическия режим. Но има още едно име, за което филмът разказва – името на Ахмед Доган. 20 години след демократичните промени у нас експулсираната от България Зейнеп Ибрахимова подлага на съмнение водещата роля на Ахмед Доган в организацията на протестните движения. 20 години по-късно пропагандните митове се създават по същия начин, както преди 1989 г. Истинските имена на преживелите “възродителния процес” остават непознати. Митове срещу страшната приказка на едно изселване. В един среднощен час екипът на филма “Гьочмен” успява да се срещне и с Авни Велиев, който през 1989 г. основава в Джебел “Дружество за подкрепа – Виена 89”. Срещата утре ще е невъзможна. Тогава операторът Любен Бързаков снима лицето на Авни Велиев без прожектори и пищно осветление, а над пламъка на свещ, която собственикът на ресторанта слага на масата. Спомените на Авни Велиев не могат да бъдат преразказани. В тях има болка и викове, които само лицето му може да изрази.
Героите във филма “Гьочмен” никога няма да се върнат. По-младите обясняват, че вече са се установили. Онези, които са били млади през 1989 г. си спомнят българските си приятели тогава. Спомнят си как никога не са изпитвали омразата им. И нещо още по-страшно – всеки ден се прибираш с едни и същи приятели от училище, само на 3 март всички започват да чувстват националното си чувство. Това разказва една от героините, която днес е медицинска сестра в Истанбул. Остава споменът й за един ден в годината, в който изразяваш любовта към родината си с омраза към близкия си приятел, защото иска да запази името си. Но филмът е за името на българите през годините на “възродителния процес”. За хазяйката, която помага на Сабри Искендер, макар че така и не разбират в селото “как се е озовал” там. За Митко – един приятел, който не намерил как да помогне на съученика си, когато потеглял на онази “Голямата екскурзия” и затова мушнал 300 лева в джоба му. За името на всички ни, които не питахме тогава и не питаме и днес какво са преживели хората, които “възродителният процес” прокуди – 370 000 души, които са принудени да напуснат домовете си. В образа на тази мила иначе хазяйка има нещо, което стряска. Нейната неосъзната доброта. Това, че ние все още продължаваме да се държим като хазяи на българските турци и помаци, останали да живеят и след “възродителния процес” тук, а не като съседи.
© Всички права запазени.
Дизайн и изработка от нодноЛ.
--- End quote ---
Дано скоро имаме възможност да качим филма тук!
Заслужава си!
Dilmana:
Здравей, Назми,
Имаме уверения от Българска национална телевизия да излъчат филма в близките седмици, сега преговаряме кога точно.
По всяка вероятност по-натам ще го качим и на интернет, но сега няма как, трябва първо да се излъчи по телевизиите. Това е важно, за да го видят повече хора. А ако го качим на интернет, после телевизиите няма да искат да го пуснат, затова ще изчакаме.
Мога да публикувам тук някои то рецензиите за филма. Това е филм за майските протести на през 1989 , за отвратителното престъпление, кощунствено наречено "възродителен процес", за позора, наречен "голямата екскурзия".
Макар че един от главните герои във филма е Зейнеп Ибрахимова от Корница, това не е филм за насилствената асимилация на помаците (което само по себе си е огромна тема),а фокусът е насочен повече към турците от България, които бяха принудени да се изселят през лятото на 1989 в Турция.
Все още голяма част от българското общество не знае истината за тези сравнително скоро станали събития. От друга страна, повечето българи никога не са и чували даже за насилията в продължение на десетилетия над помаците. Но на всичко ще му дойде времето, едно по едно.
Nazmi:
Благодаря,Дилмана.
Много хора в сайта ме попитаха за филма,затова споделих искрено.
Труда ти е безценен Даниела.
В днешно време колко са хората като теб.Знам за пътуванията ти до Турция,знам за посещението ти в Корница,за Зайнеп ,за Едвин Сугарев,за Илия Минев,за Хасан Бялков,за всичко...
Нека наистина да ценим хора като теб за истината такава каквато е...!
Dilmana:
Назми, здравей!
Както обещах, ще публикувам някои от рецензиите за филма "Гьоч- да прекрачиш границата", но преди това искам да се извиня, че в темата за промените в екипа се увлякох в дискусия и предизвиках и други хора.
Ясно е, че в раздел "обяви" не е място за дискусия и понеже виждам че си махнал някои от репликите до мен, искам да те помоля, ако си ги запазил, да ги публикуваш в друга тема, защото вината за отплесването в други, странични спорове е предимно моя. Иначе изглежда че аз съм привилегирована, а това не е редно.
Поздрави на всички от сърце!
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version