Български > Дискусии

От блога на Дилмана!

<< < (52/72) > >>

Nazmi:

Моля,да напомня само по молба на Даниела Горчева темите разделих на две!

В темата за Дилмана остават и са запазени всички постинги и публикации.
Тук наскоро и очаквам кадри от филма "Гьочмен"  с автор Даниела Горчева и Ирина Недева.
Моля,дискутирайте свободно!

Nazmi:
  Ще дишаме ли?

   Даниела Горчева.

Приключих поредния брой на "Диалог" и се зачетох в списание "Обектив" на БХК.

http://www.bghelsinki.org/index.php?module=resources&lg=bg&cat_id=1

Препоръчвам ви да следите това списание, има над какво да се замисли човек. Позволявам си да публикувам тук последния текст на Татяна Ваксберг, която има своя колонка в "Обектив" с надеждата, че ще се стреснем и ще изберем да дишаме.

           Масова русификация .

   Татяна Ваксберг  http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv17313

Руският политически опит все повече улеснява анализаторите в София. Благодарение на това, което руските власти извършват години наред с правата на гражданите си, вече е много по-лесно да се прогнозира как ще свърши същият експеримент, предприеман със закъснение от десетина години на българска територия.

Най-близкият пример е (частичната?) забрана на митингите. Руският опит в тази забрана вече е толкова напреднал, че местните правозащитници са спрели да протестират по политически начин и са преминали към артистични прояви. Това означава, че ако случайно успеят да се съберат някъде цели пет минути преди да ги нападне милицията, те не скандират онова, което биха искали да скандират, а разиграват сценични етюди. Преди две години например, когато пак им забраниха да се съберат на някакво място (то не беше тротоар около парламента), те измислиха следното: да отидат в определен час на един булевард (много далече от парламента) и да се разходят без да говорят, без да носят плакати и дори значки. Явиха се между десет и петнайсет човека, разхождаха се бавно по двойки на по сто метра дистанция, а половината бяха излезли с домашните си кучета като образцови домошари в пет следобед в неделя. Арестуваха ги като по филмите – с влачене за косите или краката до някое от двайсетте МПС-та с буркани, мигом долетели в чест на незаконните минувачи.

Другият забележителен пример за това докъде могат да стигнат забраните за протестиране е свързан с току-що отминалата Нова година. Пак беше пет следобед, само че на 31 декември 2009 г. и не беше маргинален булевард, а централен площад (но не до парламента). Там се яви 82-годишната доайенка на руската правозащитна дейност Людмила Алексеева, облечена в костюм на Снегурочка (Снежанка). До нея имаше двама младежи, облечени като Дядо Мраз (там няма Дядо Коледа). Освен тях бяха дошли още около 50 човека. Всички приключиха с акт от милицията, която ги арестува. Най-впечатляващата снимка представляваше двама здравеняци от специалните части, които са вдигнали на пет сантиметра от земята 82-годишната жена преди да я метнат в микробуса за арестанти.

Случаите са съвсем истински и няма да е особено далновидно да се твърди, че футуристичната им аналогия с България е хипербола. В миналото бихме сметнали за хипербола дори далеч по-скромно ограничаване на права, което днес е вече факт. През 1990 г. частичната забрана на митингите би изглеждала като обречен на неуспех комунистически номер. През 1997 г. тя би била сметната за неумел виц. Сега е 2010 г., забраната да се протестира пред парламента и правителството е факт, а най-опасното на тази нова забрана дори не е в това, че я има, колкото в това, че тя изобщо не се оказа комунистически номер. Да забраниш волеизявлението на хората се оказа привлекателна мярка за всички, които взимат решенията в забранения за протестиране парламент.
Впрочем, Русия далеч не е случаен пример, пък и самият пример не се свежда до това, че властите забраняват нещо забранено за забраняване. В Китай, например, също няма свобода на митингите, но аналогиите с тази страна са невъзможни, доколкото тя никога не е познавала точно този аспект на свободата. А Русия, през 90-те, беше поела една голяма глътка въздух, преди да прецени, че няма нужда от дишане. Площадите се раздираха от хора, а думата „свобода“ не звучеше наивно. Сломи ги бедността или олигархията – зависи от гледната точка. Сломи ги това, че доверието в демокрацията се оказа без традиции, но пък с много алтернативи. Колкото повече оредяваха площадите, толкова повече рестриктивни мерки въвеждаха властите. И така до Снегурочка, арестувана на Нова година за присъствие на централен площад, на който не e казала и една дума. Бях на този площад минути преди ареста. Видях няколко групички от по трима-четирима души, които се смееха – дали на костюмите, дали на гирляндите по бронзовата пелерина на Пушкин. Тогава за първи път успях да видя професията на политическия полицай като нещо доходоносно – парите са сигурни, а усилията минимални, след като „врагът“ е все по-възрастен, обнадеждаващо малоброен и безобидно артистичен.

България е на години разстояние от тази картина, но първите крачки са вече направени. Никой политик не би помислил да ограничава местата за провеждане на митинги, ако предполага, че ще срещне ефикасна съпротива. Не е вярно, че българските власти инициират забраната, „защото ги е страх от хората“. Напротив, вече не ги е страх, затова и предприемат тази стъпка. Много добре си спомнят, че най-съществената гражданска съпротива за цяла тройна коалиция време беше сведена до три дни протести на шепа младежи с разнородни искания, но с единно недоверие към политическото. Безсмисленият, с нищо непредизвикан бой, който им нанесоха, беше първата стъпка от познатата серия. Сега са предприели втора. Третата е абсолютно сигурна, ако обществото не избере наново да диша.

http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/02/post-3.html
                               

Nazmi:
Ето накратко за главните герои във филма" Гьочмен",които предстои да се излъчи наскоро по БНТ.
 Материалите са от блога на Даниела Горчева- журналист.

нов документален филм, посветен на престъплението, наречено „възродителен процес“.

Филмът се казва „Гьочмен - Да прекрачиш границата“. Дълъг е 51 минути и е създаден от екип в състав: Ирина Недева и Андрей Гетов – автори, Даниела Горчева – сценарист, оператор – Любен Бързаков. Продуцент: фондация „Гъливер клиринг хауз” (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”, 2009 г.)


Според авторите това е филм не само за това, което е „отвъд границата“ и не само между територии, пространства и държави, но и отвъд границата на поносимото.



Ето още допълнителна информация за този документален филм, основан на интервюта с български турци, изгонени от страната ни заради съпротива срещу насилственото преименуване на турците по време на т.н. „възродителен процес“.

  Зейнеп Ибрахимова Зафер (Zeynep Zafer) e окончателно изгонена през февруари 1989г, след като цялото й семейство е изселено от с.Корница в Североизточна България още след драматичното преименуване в Родопите през 1972г. Намираме я за кратко в Истанбул, на път от Анкара където е доцент по българска и руска литература в университета.

Сабри Искендер (Sabri Iskender) е изхвърлен от НРБ няколко месеца преди т.нар. „голяма екскурзия”, въпреки че отказва да вземе паспорта, издаден от комунистическите власти, защото, според Сабри това е паспорт - фалшив, с чуждо, не неговото име. Зад гърба му вече има следствени арести в Сливен, разпити на Развигор, лагер в Белене, два пъти изселване в с.Камено поле, опит за бягство през сръбската граница и …килия в Старозагорския затвор. Намираме го на път към миналото и към един заровен скришен документ на Демократическата лига за правата на човека.

Авни Велиев ( Avni Veli) живее в Истанбул и … все още в страшните си спомени от затвора. На въпрос: дали се е подигравал с режима когато създава Турската маркистко-ленинска партия по времето на късния социализъм, отговаря с дълъг….смях.

Ердинч Кюпчу (Erdinc Kupcu) е син на големия бургаски поет Реджеп Кюпчу. Баща му загива при странни обстоятелства, след като отказва да добави „ов” към фамилията си. В Истанбул чуваме как Ердинч произнася своето стихотворение „Черно” писано някога в български затвор, където и Ердинч излежава присъда по скалъпен процес …

Метин Сейт (Metin Seyit) не успява да вземе последната си година в гимназията в Силистра когато семейството му е принудено да напусне НРБ. Той е нашият водач в приключението да откриваме значението зад думите. Като думата „гьочмен” (gocmen)…

Севнур Озтюрк (Sevnur Ozturk)… е жена, която не се страхува да прави бизнес в свят на мъже, а на стената в ресторанта й „Лебед” в Истанбул до десетолевката с лика на Георги Димитров грее лика на Ататюрк.

Севги Нар (Sevgi Nar)е била съвсем малка. Ученичка. Още си спомня как се е почувствала на един особен „Трети март”…

Сюлейман Тюрксюз (Suleyman Turksoz) в Бурса не се страхува, че внуците му си играят с дървена табакера, направена от затворници. С кибритени клечки върху нея е написана датата на неговото влизане….в Белене:29 декември 1984г.

Това са само част от героите на този странен пъзел, 20 години по-късно.

Източник: Блога на Даниела Горчева!

sirrio:
Преди няколко дни бях помолил Даниела Горчева да изкаже своето мнение за начинанията на братя Юзеирови и сагата около тях. Може би не е видяла поста ми. Ще помоля отново, ако може да чуем нейното мнение по този въпрос.

Dilmana:

--- Quote from: sirrio on March 09, 2010, 13:42 ---Преди няколко дни бях помолил Даниела Горчева да изкаже своето мнение за начинанията на братя Юзеирови и сагата около тях. Може би не е видяла поста ми. Ще помоля отново, ако може да чуем нейното мнение по този въпрос.

--- End quote ---

Кои "начинания" и каква "сага"?
Ако имате предвид желанието им да създат партия, това си е тяхно основно гражданско право. Принципно, всеки има право да създава партия, така че в това няма нищо лошо. Изискването да не се създават партии на етническа или религиозна основа противоречи на Конвенцията за защита правата на човека, чл. 9, 10 и най-вече на чл. 11 - свобода на събранията и сдружаването.
Забранена е дискриминацията - тоест не може някой под предлог, че създава партия за защита правата на турците или помаците в България да заяви, че в тази партия не могат да членуват българи или роми, да кажем.
В Холандия също има политически партии на етническа и/или религиозна основа. Например, има партия на фризите - това е един народ, който винаги е  бил в пределите на Нидерландия. Има и партия на мюсюлманите, в нея членуват предимно мароканци. Всъщност, християн-демократическите партии също са партии на религиозна основа. Но когато в една страна няма дискриминация, подобни партии почти никога не успяват да прескочат бариерата за парламентарно представителство, защото  хората гласуват според политическите си убеждения, а не според етническата си принадлежност. Така например, фризката партия има само местно представителство, защото на парламентарни избори фризите гласуват за големите партии - било либерални, християндемократически или социалдемократически. Във Фрисландия табелките на улиците  са изписани на двата езика и двата езика са официални за този район.
Що се отнася до личността на самите братя Юзеирови не ги познавам и не мога да имам мнение за това що за хора са, имат ли необходимата политическа и демократична култура или са просто хора, жадни за внимание и на които "морето им е до колене'. В такъв случай, вместо да изпишат вежди, могат да извадят очи, както се казва.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page