Български > Дискусии

От блога на Дилмана!

<< < (64/72) > >>

Nazmi:

Уважаеми съфорумници,напоследък нашата уважавана журналистка Даниела Горчева издадел на списание" Диалог"  по света,и свързана с други медийни групи  като" Медиапул".... ме помоли да предам поздрави към нашите съфорумници в сайта и факта,че е много заета, почти не и остава време за форума ни.!
Ето защо ми е препратила на мейла нейни авторски статии,които при възможност ще публикувам.Искам да изкажа от името на Екипа на сайта благодарност към Дилмана.Тя е едно богатство с непримиримия си труд и стремеж да показва истината за обществото,такава каквато е!
 
 
За „кариерата” на обикновен прокурор и за корупцията на главен прокурор
 
Иван Иванов, председател на Комитета за българо-европейско сътрудничество (КБЕС) със седалище в Упсала, Швеция  Неотдавна "... главният прокурор заяви, че няма да приеме цялата кариера на Василев да бъде поставена на карта от репликата на прокурора по време на акцията ..." (Медиапул,)
   Държавна служба за кариеристи и снизходителност за сметка на закона и правата на гражданите ?   По времето на Тодор Живков (и на дълго време дясната му ръка, членът на Политбюро ЦК на БКП Борис Велчев, дядо на днешния главен прокурор Борис Велчев), държавните служби действително бяха създадени за кариера на партийни кариеристи. И в „правораздаването” кариера правеха прокурори, изпълняващи и обслужващи волята на Партията и партийците на власт, включително и с безогледни нарушения и престъпления на закона, погубили и съсипали хиляди граждани.
   В демократичната правова държава обаче прокурорската длъжност не е създадена и не се заплаща от гражданите, за да може кариеристи да правят кариера чрез нея или за да бъде гарантиран пожизнен приют за провалили се.
   В демократичната правова държава прокурорската длъжност е създадена с едно-единствено предназначение: прокурорите да налагат закона, преди всичко като сами го спазват стриктно. Изискванията към прокурорите с голяма власт в ръцете си са основателно високи. Място в прокуратурата имат само отговарящи на тези изисквания. Снизходителност за сметка на закона и правата на гражданите към грубо несправящи се с изискванията прокурори е изключена. Разбиранията на днешния главен прокурор Борис Велчев обаче очевидно не са такива.     
   Политическа поръчка или угодничество?
   Очевидно днешният главен прокурор на Република България не разбира, че е абсурдно недопустимо предварително публично да предупреждава какви дисциплинарни решения на Висшия съдебен съвет (ВСС) той лично приема или да не приема. Главният прокурор има думата единствено като редови член на ВСС на заседание да изрази личното си мнение и в гласуване да употреби личния си едничък глас от общо 25, но не и предварително да изказва желанията си в средствата за информация, за да оказва чрез тях тарикатски натиск над ВСС, изпреварвайки законния ход на събитията.
   Става очевиден стереотип, когато трябва да изпълни очаквана от него политическа услуга, главният прокурор Борис Велчев да тича презглава в средствата за информация, за да оказва натиск на принципа “Думам ти дъще, сещай се, снахо (и разследващи прокурори, и подчинени му и неподчинени му членове на ВСС)”.
   Така постъпи главният прокурор Борис Велчев, когато преди известно време набързо заяви пред средствата за информация, че реституциите на Симеон Сакскобургготски без наличие на закон за реституция не били работа на прокуратурата, а били работа на ... политиците, в момент, когато подчинени му прокурори бяха започнали разследване на въпросните реституции и още не бяха приключили разследването си.
   Това изглежда като изпълнение на политическа поръчка - да не се допусне Симеон Сакскобургготски с ортаците си да бъде изправен да отговаря според закона и поради това партията му НДСВ евентуално да реагира и да прекатури коалицията на БСП.
   Така постъпи главният прокурор Борис Велчев и вчера, излизайки с изявления пред средствата за информация, че “прокуратурата вече е изразила своята категорична подкрепа” (Медиапул, 22.04.2010 г.) за въвеждането на “таен свидетел и “резервен адвокат” в Наказателно-процесуалния кодекс, веднага след като депутати в Народното събрание обявиха, че ще изпратят закона за тези промени в Конституционния съд за отмяната му.   “Прокуратурата” е институция без физическа възможност да изразява, каквото и да е пред микрофони. Тя няма никакъв свой законен колегиален орган, който да приеме решение за такава подкрепа и да упълномощи някого да го заяви.
В случая главният прокурор Борис Велчев очевидно заблуждава обществото и гражданите, че говори от името на “прокуратурата”, докато всъщност говори единствено от свое име.
Твърдението му, че прокуратурата вече е изразила своята категорична подкрепа за въпросните промени, изглежда като изпълнение на политическа поръчка или угодничество пред управляващите от изпълнителната власт, внесли и прокарали въпросния закон. Същевременно, това изглежда и като натиск над въпросните депутати да се откажат от намерението си и предварителен натиск над Конституционния съд.
   Недопустим натиск над ВСС от страна на главния прокурор  В момента главният прокурор Борис Велчев отново чрез средствата за информация оказва очевиден натиск над ВСС и специално над подчинени му прокурори и следователи в него, за да не наложат единственото възможно разумно и справедливо наказание: дисциплинарно уволнение на прокурор, извършил тежки нарушения и вероятни престъпления по служба в очевидна угода на височества от изпълнителната власт и доказал, че е на светлинни години разстояние от професионалните и моралните изисквания към прокурор и магистрат.
Целта на главния прокурор е очевидна – да осуети превантивния ефект от заслужено и наложено дисциплинарно уволнение със сериозен размисъл и отказ от подобни недопустими действия в бъдеще на други прокурори.
Очевидно е, че по този начин главният прокурор Борис Велчев прави услуга в угода на днешна партия на власт и на висшите й партийци в изпълнителната власт, с които той непрекъснато общува нерегламентирано в нарушение на фундамента на Конституцията за разделение на властите.
Опитът на главния прокурор Борис Велчев да представи извършеното от прокурора Роман Василев само за изтървана  "реплика” спестява истини и хвърля прах в очите на обществото.  Tежки нарушения и вероятни престъпления..........
 
http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/04/post-5.html         

Nazmi:
   Една песен от Дилмана/ от архива на сайта/
 
Даниела Горчева ни  представя  Васко Кръпката" За кръпките на комунизма и музиката от днес!"-  Злите сили   
 
 
Vasko The Patch - Evil Forces music video (Злите сили - Васко Кръпката)#!
             

Nazmi:
От Блога на нашата Дилмана !
 
 ОЛА или какво е да си дете на емигранти в България.  Благодарение на фейсбук групата "Да спасим Аревик" и на линка, даден от Светла Енчева, попаднах на това тв предаване, вижте го и вие и сравнете сами със случая с болното в Холандия българче, за който споменах в писмото до Искрен: http://tv7.bg/news/57502.html
Прибавям към темата и важните уточнения от Светла Енчева и й благодаря за тях:
Даниела,
Историята на Ола е повече от интересна. Той участва и във филма на Иван Кулеков "Българският Гуантанамо". Писала съм за него доста в блога си, примерно тук http://svetlaen.blogspot.com/2010/02/keep-on-walkin.html (но и на много други места, просто с линка към този пост искам да ти представя песента му), а в блога си Селин разказва историята му - http://nookofselene.wordpress.com/2009/11/17/refugees/
Всъщност на Ола дължа много, защото той ми отвори очите за проблемите на "нелегалните" чужденци в България. Благодарение на него се свързах и с Валерия Иларева (предистория - http://svetlaen.blogspot.com/2009/11/blog-post_15.html, продължение - http://svetlaen.blogspot.com/2009/11/blog-post_16.html)

 
Забравих да кажа, че поради много странно стечение на обстоятелствата и поради съдействието на Виктор Лилов и Данчо от "Месечина мюзик", които спасиха сценичния дебют на Ола от провал (момчетата, които беше намерил да свирят парчето му, изчезнали в деня на концерта), сега Ола има изяви тук-там със Silver beat Collective :-).
 
А аз да напомня интервюто от 2008 с адвокат Свилен Овчаров по темата Бусманци:
 
 
http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2008/05/post.html

Dilmana:
Назми,
благодаря ти че продължаваш да се интересуваш от темите по които работя и да уведомяваш приятелите тук. Мисля че е важно да се знае, че в страна, където законите не се спазват и няма сериозен граждански контрол, всеки може да стане жертва на самозабравили се длъжностни лица или дори магистрати. Ето случая с момчето от Пловдив - Максим Савов.
Нека да е обеца на ухото на всички, които пишат и мислят дискриминационно - било срещу чужденците у нас, било срещу българските граждани с различна етническа и/или религиозна принадлежност - турци, помаци, евреи, роми и т.н. От този случай се вижда, че и българин да си, и неосъждан, и дори православен - когато законите и правата на човека не се спазват, това е опасно за всички. Правата на другите (на различните от нас) са гаранция и за собствените ни права. Затова трябва солидарност и  то не само, когато е засегнат някой от нашата "група".
За съжаление случаите на незаконно задържане под стража в България са стотици, а за последните 20 години- хиляди.
Това е чудовищно престъпление срещу личността - да те лишат от свобода и то без каквито и да било законни основания, но у нас все още си действат рефлексите на милиционерщината.
 

Беглик:
A ето случая с момчето от Сан Франциско - Якуб Махмудоглу:

"През 2003 г. в Сан Франциско паднах от 8 м височина. Оцелях, но  се потроших здраво. Лечението ми струваше много скъпо”, разказва Якуб. И  в болката си се сетил за родината и за вълшебната вода на Павел баня.  Върнал се в България, а водата го изцерила.

24 часа

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page