Български > Дискусии

От блога на Дилмана!

<< < (66/72) > >>

deniz7:
Извинявай ага Назми, не бях чел трудовете на Дилмана неискам и да ми се сърдите, аз съм един обикновен човек работник и нямам време да се запозная но от това което прочетох а имено'''' Затова от една страна никога не съм приемала нападките, че помаците били "предатели", защото са се отрекли от християнската религия (да оставим настрани, че даже не е сигурно, че помаците едва ли не по условие са били всички до един  християни, някои - вероятно да), но по същата логика не приемам и нападките срещу тези помаци, които искат да имат български имена, а не мюсюлмански и които не са религиозни или пък са приели християнската религия.'''  И намека ватре в него аз съм силно огорчен както и пасажа  ''Не трябва също да се забравя, че свободата на религията включва правото и религията да бъде критикувана'''  ето това за мен е неуместно а не правото ми да си изкажа мнението.

Nazmi:
  Да, съпротива имаше
 Една година от смъртта на Едуард Генов Даниела Горчева, списание Диалог, Холандия 17 Декември 2010
Имената на осемте руснаци, които на 25 август 1968 протестират на Червения площад в Москва срещу нахлуването в Чехословакия, са известни на света: Богораз, Литвинов, Бабицки, Делоне, Дремлюга, Файнберг, Горбаневская, Баева.

Но колцина българи знаят имената на тримата студенти, арестувани и осъдени през септември 1968 за разпространяването на позивите “Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!” и за протеста си срещу смазването на Пражката пролет?

  Ето техните имена: Едуард Генов, Валентин Радев, Александър Димитров.

...На 16 декември се навърши една година от смъртта на Едуард Генов. Приятелите му в София почетоха паметта му в църквата "Света Петка”, а семейството му - със заупокойна молитва на гроба му в Сакраменто, Калифорния (САЩ).
В памет на Едуард Генов с решение на Столична община от 28 юни в София вече има улица на негово име. Това стана възможно, благодарение на инициативата на Лъчезар Тошев, народен представител от СДС, на петицията, подписана от граждани и негови бивши съзатворници като Фреди Фосколо и на подкрепата на общинските съветници Владимир Кисьов и Стефан Иванов.

Единственият от тази група, който е все още между нас, е Александър Димитров. През 2008 г. чешкият президент Вацлав Клаус и премиерът Мирек Тополанек го наградиха с орден "Крамарж" за гражданска доблест.

Досега в България никой не се е сещал да предложи каквото и е да е държавно отличие за Александър Димитров. И това едва ли е изненадващо, като се знае какви са преимуществено хората, награждавани от българския президент Георги Първанов.

Ако трябва да характеризирам Александър Димитров с две думи, бих избрала лаконичност и прямота. Но той, разбира се, притежава в голяма доза и здравословна ирония, самоирония и скептицизъм. Загубил е младежките си марксистки илюзии, но не и интереса си към политиката, която следи внимателно и коментира не без страст.

Ето интервюто на Ал. Димитров пред Даниела Горчева:
Спомняте ли си ясно горещото лято на 1968 г. и какво си спомняте за онова време?

Много добре си спомням всичко и най-вече как тоталитаризмът може да смачка достойнството на човека. Хората виждаха абсурдността на системата, но последна дума имаше Страхът. Трагедията не бе в изпращането на няколко роти, а в тъпата убеденост на Москва и нейните марионетки, че са на прав път и могат да продължават да лъжат и себе си, и народите си.

Чия беше идеята да подкрепите арестуваните руснаци, които протестират на Червения площад с лозунга "За нашата и вашата свобода”? Всъщност, откъде научихте за този протест?

Комунизмът не беше пригоден да посрещне информационната революция. Дори да заглушаваха българските предавания, ние слушахме английските, а югославското радио Скопие излъчваше на един български диалект, разбираем за много българи. Не мога да си спомня кой от нас тримата първи предложи да използваме позиви, но подкрепата за Литвинов и другите бе мое предложение.

Какво искахте да постигнете с разпространението на позивите?

Чехите искаха това, което ние искахме. Не можеше просто да си замълчим. В Русия и в другите комунистически страни хората протестираха, а някои - Югославия, Румъния, изцяло се обявиха против. Аз се надявах, че под този натиск Кремъл ще еволюира и ще се откаже от месианската си комунистическа химера. Всъщност това стана през 1986-89.

Подозирахте ли и изобщо допускахте ли, че сред вас има доносник на Държавна сигурност? Кога научихте за доносите на Божидар Стриков?

Веднага щом Божидар Стриков се появи, реших че има нещо, което не е наред, защото непрекъснато питаше за неща, които не му влизат в работата. Имахме правило освен нас тримата, да не присъстват други при взимане на решения. Но първо, за него гарантира Еди и второ, не е правилно да обвиняваш без доказателства. Тъй като Стриков много искаше да си приказваме за саботаж, докато нашите цели и разбирания се изчерпаха с протест, естествено, с горчиво чувство допуснах, че сме разкрити. След години, имайки вече представа за методите на Държавна сигурност (ДС), стигнах до извода, че Стриков доста преди това е бил завербуван и се е движел с Еди, като неговия stool pigeon.

Какво се случи след като ви арестуваха?

С тримата бе процедирано по еднакъв начин. Първо всеки от нас бе в единична килия и след като решиха, че страшно искаме компания, ни сложиха в килии с момчета, които бяха правили опити да минат границата, за да си “споделяме” с тях.

Как мина делото, процесът при закрити врати ли беше? Дадоха ли ви думата?

Делото премина под пълния контрол на ДС. Формално бе със свободен достъп, но журналисти нямаше, защото никой не ги беше пратил. Адвокатите ни пледираха напълно в удобната теза за липсата ни на житейски опит. Еди се опита да вземе думата и милиционерите веднага го изведоха.

След ареста и присъдата имахте ли контакти с Едуард Генов и Валентин Радев?

Заедно бяхме в Старозагорския затвор, но Еди се присъедини към група, която подготвяше бягство и в която, естествено, имаше доносник и при първия отдал се на ДС случай (не бил съобщил за готвеното бягство от затвора) му дадоха още 8 години плюс неговите три.

Вие казвате, че сте бил марксист? Кога загубихте илюзиите си по отношение на марксизма и защо?

Първото разочарование бе фактът, че една “братска страна” бе нападната от други “братски страни”, водени от “най-братската страна”. Оттам - нататък не беше трудно да разбера, че реално социално общество може да съществува само в условия на демокрация (“народните маси” избират, а не делегират правата си на тоталитарни клики) и функциониращо пазарно стопанство.

Как мислите - тези предварително обречени в една тоталитарна система актове на протест, имат ли смисъл – и за тогава, и за сега?

Смятам, че протестът в тоталитарните държави е необходим. Преди десетина години бях в Бирма и бях потресен от фарсовите форми на будизирания комунистически модел.


Знаете ли с какво се занимава след 10 ноември 1989 доносникът на Държавна сигурност Божидар Стриков?

Преди 1996, когато получих за първи път достъп до досието си, Стриков е застрелял с личното си оръжие свой съсед, бил е осъден и “свален от отчет”. Това е причината да мога да получа “сведението” му. Видях го веднъж в една крайно националистическа групировка.

Миналата година Едуард Генов почина в САЩ, след като през 1989 бе екстрадиран от ДС. А каква бе по-нататъшната съдба на Валентин Радев?
Вальо написа монография за атентата в Свети Крал и почина през 1997 г. от заболяване на сърцето. Има двама сина, единият от които е учител по история.Съпругата му също взе активно участие в процесите на демократизация в България.


  Коментар: Зейнеп.
Достойните и недостойните...
  От Зейнеп.18 Декември 2010 00:08.
 Поздравявам Даниела Горчева за интервюто! Поклон пред Александър Димитров, Едуард Генов и Валентин Радев. Поклон пред всички мъртви и живи жертви на комунистическата унищожителна машина!
А на тези, до които е адресирано писмото ми искам да кажа само това, че от своя комплекс за малоценност те никога няма да се издигнат до нивото да оценят делото на достойните граждани на България през тоталитаризма, рискували толкова много за своята родина и народа, включително и за по-доброто бъдеще на такива недостойни същества като гореспоменатите, които без срам мърсят с коментарите си този форум.

Dilmana:
Здравейте и за много години, да сте живи и здрави.
Понеже в тази тема беше публикувана статията ми за Максим Савов, ето развитието:
http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2011/01/%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD.html

Dilmana:
Абсолютно и категорично доказано невинен
Даниела Горчева


„Г-н Савов, ние не ви смятаме за недоказано виновен, за да постановим днешната присъда. Ние Ви смятаме за абсолютно и категорично доказано невинен."

Тези думи прозвучават в съдебната зала в четвъртък, 20 януари 2011 при произнасяне на решението на съда по дело, което се гледа от Окръжен съд, Пловдив.

Помните ли случая Максим Савов?
 
Вижте статията: Тук всеки е виновен до доказване на противното
http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/04/post-4.html

На 20 януари 2011 година, точно една година и една седмица след започналите драматични събития за семейството на Максим Савов, когато той беше задържан под стража с обвинение за въоръжен грабеж на 484 лева,Пловдивският окръжен съд призна за НЕВИНЕН подсъдимия Максим Савов, 27 - годишен и отмени изцяло присъдата на Пловдивския районен съд от три години лишаване от свобода условно с пет години изпитателен срок.

Ето какво пише на интернет- страницата на Окръжен съд Пловдив (виж прессъобщения) http://www.os-plovdiv.com/ :
Съдът прецени, че събраните на втората инстанция доказателства и най – вече извършената съдебно – техническа експертиза оборват обвинителната теза и по несъмнен начин доказват невинността на Максим Савов. От направената съдебно – техническа експертиза, която изследва видео записи от магазина и веществени доказателства става ясно, че при направената съпоставка на фигурите на лицето, ограбило магазина и Максим Савов е налице съществена разлика между ръст, телосложение, походка и прочее. Също така експертизата сочи разлика между ножът, който е заснет и този, намерен в дома на Максим Савов и разпознат от пострадалата като ножът, с който е била заплашена.

Когато развълнуваната Ксения – приятелката на Максим Савов, която се бори от самото начало за доказване на невинността му, ми се обади, аз разбира се, бях неизказано щастлива и ако щете – горда, че в България има достойни съдии, които не се поколебават да признаят една съдебна грешка, извършена като резултат от поредица престъпления по служба на разследващ полицай Тодорова, младши прокурор Пенчева и председателят на окръжния съд в Пловдив - Сотир Цацаров, любимец на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Съдебните грешки и престъпните действия или бездействия на магистрати и длъжностни лица обаче струват много на обикновените граждани.
Съдебните грешки трябва да се анализират и длъжностните лица и магистратите, които са ги допуснали поради некомпетентност или умишлено трябва да понесат отговорността си.
Защото нищо не може да върне безкрайно дългите пет месеца лишаване от свобода на един невинен човек, нито това, което Максим Савов и семейството му преживяха през последната година.
А такива като Максим – незаконно и престъпно държани под стража, в България има много. Поради стари милиционерски рефлекси, поради некомпетентност, поради предубеденост, поради желание да отчитат резултати в борбата с престъпността и т.н.
Затова очаквайте поредица от материали за това как работят „органите на реда”.
Сега, нека да поздравим Максим Савов и приятелката му Ксения, да благодарим на всички журналисти и български медии, които отразиха случая – все пак, макар и трудно, справедливостта възтържествува - дори и в България.

Nazmi:
 
                                                                    Даниела Горчева:

                     За хората,които следят внимателно обществено-политическия живот.! НОВО!( + ВИДЕО.)  17.Май. 2011г.

   „За хората, които следят внимателно публичните действия на българските политици и следят внимателно обществено-политическия живот в България грамите не казват нищо ново! Може би припомнят забравени неща, защото хората забравят много бързо!”, това заяви в предаването на БНТ-Пловдив „Местно време” главният редактор на списанието „Диалог” в Холандия Даниела Горчева, по повод разпространените от Уикилийкс американски грами, свързани с България.

 „Това, което на мен ми прави впечатление е, че за съжаление, чуждестранните дипломати много често се оказват твърде наивни и Западна Европа и Америка трябва да разберат, че за България те трябва да изпращат изключително подготвени хора, с много подготвени екипи, защото става въпрос за една невероятно корумпирана страна, която, тъй като липсваше обществена справедливост – не бяха наказани престъпниците, извършили чудовищни престъпления по време на комунистическия режим, и бяха оставени те да трансформират политическата си власт в икономическа и обратно в политическа, не беше извършена лустрация. Всичкото това нещо, това са един процеси, които се отразяват върху живота, ако щете и на здравето, на всеки един български гражданин и дефакто върху живота на всички хора по света” , заяви Даниела Горчева.

                             ВИДЕО / БНТ/ с журналиста Даниела Горчева- главен редактор на списание" Диалог" в Холандия.
                                                            Времетраене-11:27 мин.

                            http://mestnovreme.com/daniela-gorcheva-gramite/

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page