Български > История
Славяни и панславизъм
fotakiev:
--- Quote from: pomak BG on August 26, 2009, 11:15 ---Но за да не се оплескваме тук трябва да отбележим едно исключително постижение на много уважавания ни опунент Фотакиев, той за първи път споменава славяните, като отделна група от прабългарите. За мен това е като светлина в тунела за бъдещите ни дискусии.
--- End quote ---
Радвам се ,че виждаш светлина е тунела!Както видя,всъщност "славяни" няма ,това са скито-сарматски народи какъвто е и българският.Никога в признати източници в оригинал не е споменато "славяни",а често склаби,склавои,саклаби или сакалиби в арабските източници.Така са наричани понякога и българите,като техен клон от ирано-персийската група народи...ама Ти лукаво изопачаваш от тези ми думи:
--- Quote from: fotakiev on August 26, 2009, 02:23 ---Какъв ли е старият език на българите...ами на поляците....ами на хърватите....ами на прото"славяните"?
--- End quote ---
Днес обсъждайки славяните, можем да споменем думата прото"славяни",за да е ясно какви са те и това название на кои племена и народи е дадено..
Ето пак малко информация за прото"слявяните":
"Южните протославяни са наричани "словене" само в старобългарската литература и в по-късната литература на т.н. църковно-словенски език. Това отразява факта, че това название възниква по Долния Дунав, в България и означава най-вероятно "писмен народ, христиьянски народ със свой език", без оглед на етническия произход . Древните гърци, византийците и латинците от VI-VIII в. наричат южните протославяни не "словене", а "склави, склавини", а заетите от тях земи "склавинии".
Съществува и един по-общ въпрос относно етническото съдържание на гръко-латинския термин СКЛАВОИ. Не е ясно дали под това понятие ранносредновековните автори на гръцки и латински са разбирали само южните протославяни или понякога са включвали и други народи дошли от севера, от т.н. скитски предели. Могат да се приведат доводи, че понякога прабългарите също са били наричани "скити, склави", защото за гръко-латинските автори прабългарите също са дошли от северните скитски предели и са говорили на език сходен с този на протославяните. В полза на това твърдение могат да се приведат много доводи, част от които е следния факт. В литературата на гръцки са регистирани десетина имена на вождове на племена, посочени като "скловенски" (склавойски). Тези имена обаче не звучат по "славянски", а направо са си скито-сарматски, част от тях прабългарски и алански:
1. Хилвудий – склавянски вожд, през 530 – 533 г. е бил назначен от византийския император Юстиниан (527 – 565 г.) за стратег на област Тракия. Проявил голямо усърдие в отблъскването на славянските нападения. Името му е сходно с това на Кубрат (Курбат), и може да се получи от Курбат с обезвучаване на съгласните (к - х, р - л, б -в, т -д). Трансформацията Р-Л е типична при сарматите. Вероятно Хилвудий е византийски вариант на известното име Курбат (Кубрат). Известен е и друг славянин от антите - Лъже Хилвудий, който се преструвал на известния Хилвудий, но бил разобличен. Самите анти първоначално са живели около Азовско море, на територията Стара Велика България, като името им "анти" се смята за иранско - "покрайнинци", от ант - край.
2. Хацон – склавянски вожд, убит при обсадата на Солун през 620 г. Името е близко до аланските имена.
3. Пребънд – княз на рихнините. В 640 г. заловен от византийците и убит в Цариград. Някои славянски учени считат, че това име не е славянско.
4. Ардагаст – архонт на склавяните в Дакия. През 585 г. негов наместник бил Мусокий, който по-късно заема неговото място. Името Ардагаст е типично алано-сарматско и прилича на партянското Ардаксеркс и на името Анагаст, принадлежало на един от военоначалниците на аланския вожд Аспар. Анагаст е “скит” по произход, най-вероятно алан като Аспар. В 468 г. Анагаст разгромява хуните на Денгизих и лично обезглавява и изпраща главата на хунския вожд в Константинопол. Подобно е и прабългарското утигурско име Анагай, принадлежащо на утигурски вожд, живял около 576 г.
5. След Ардагаст, вожд на дакийските склавяни става Мусокий. Това чисто прабългарско име е носено от прабългарски болярин - комет по времето на Борис Покръстител, който е бил управител на областта Брегалница.
6. Пирогаст. След Мусокий, вожд на дакийските склавяни става Пирогаст през 595 г. Името е сходно със сарматското Анагаст.
7. Давритас (Даврентий) – архонт на дакийските склавяни. В 578 г. Аварите пращат делегация при него за да го склонят да им се подчини, но във възникналата свада хората на Давритас убиват аварите.
8. Славун (всъщност Склавон) – отвлечен в Цариград и убит от византийците в средата на VIII-ми век. Съгласно византийската и латинска традиция, това име трябва да звучи като Склавон, което със сигурност е много по-близко до истинското му име, отколкото славянизираното Славун.
9 Акамер, вожд да склавянско племе от Македония, участвал в обсадата на Солун, завършила неуспешно за нападателите. Това е типично прабългарско име от типа Безмер, Маломер, Пумир, Хумер и мн. др.
Както виждаме, не винаги зад гръко-латинския термин "склавои" стоят южни протославяни, възможно е там да се крият и други "скитски" народи със сходен език и култура. В заключение, трябва да правим разлика не само между "славяни" и "словене", но и между "словене" и "склавои". "
chech224:
--- Quote from: fotakiev on August 26, 2009, 01:05 ---Не е научно обосновано и е доста високопарно.Атлантида е нямало,а камоли раса там.Проучи къде се споменава за първи път Атлантида или от къде тръгва всичко...
Много може да се каже тук,но няма смисъл да спамим темата...
--- End quote ---
Ето още нещо, научно необосновано:
"СаРМаТ"
прочетена обратно: ТаМРаС (Тъмръш)
(с разместени срички: МаТСаР (Маджар) )
"СЛаВ"
прочетена обратно: ВаЛС(Влас)
"СаКаЛиБ"
прочетена обратно: БиЛаКаС (Балха, Пеласги)
"ПеЛаСГ"
прочетена обратно: ГСаЛеП (Сакалиб, Слав)
Като че ли, някой е писал/чел "наобратно",в стари времена.
pomak BG:
Като погледнах по обстойно, без да считам предположенията единствено името Акамер имаше някакъв по-сериозена аргументация. Колкото до Мусокий, за който твърдиш, че имало и такъв болярин в област Брегалница, мога да те уверя вече, че и за Никола се смяташе, че е бил прабългарин, ама от онази дискусия за Самуил се указа, че не е. Така че не всички велможи от времето на Борис, Симеон и Петър са били прабългари. Още повече, че на славяните (или склавини там както си ги наричаш) по това време им се дават привилегии, особено на онези които приели християнството. Да не забравяме, че в църквата се говорило на църковнославянски.
Независимо от това, за връската на славяните с споменатите групи не споря, ако са били индоевропейски. Но за прабългарите винаги ще съм против, тъй като аз твърдя че са турко-алтайци. Исками се тук във форума да се фкара един текст на прабългарски и да се реши спора веднъж за винаги. Аз предполагам, че някъде около 30% от този текс ще го разбирам, тъй като знам турския и от части татарския.
fotakiev:
--- Quote from: pomak BG on August 26, 2009, 18:11 ---Независимо от това, за връската на славяните с споменатите групи не споря, ако са били индоевропейски. Но за прабългарите винаги ще съм против, тъй като аз твърдя че са турко-алтайци.
--- End quote ---
Не бързай,не бързай!Скоро ще отворя тема за тюрките и българите,където съвсем свободно ще можеш да си кажеш всички доводи за турко(тюркско)-алтайският произход.
Аз пък,ще доказвам скито-сарматският произход на българите,какъвто е и езика и произхода на склавините.
Ще е весело... да видим и как ще докажеш и ,че днешните турци от Р.Турция също са тюрки...монголоиди... така ще е ,като се разплита лъжата трябва да стигнем докрая..Ама имай търпение,сега говорим за друга лъжа:"славянството"
--- Quote from: pomak BG on August 26, 2009, 18:11 ---Като погледнах по обстойно, без да считам предположенията единствено името Акамер имаше някакъв по-сериозена аргументация. Колкото до Мусокий, за който твърдиш, че имало и такъв болярин в област Брегалница, мога да те уверя вече, че и за Никола се смяташе, че е бил прабългарин, ама от онази дискусия за Самуил се указа, че не е. Така че не всички велможи от времето на Борис, Симеон и Петър са били прабългари.
--- End quote ---
Ранногръцкото название на протославяните - SKLAVOI, SKLABOI идва не от някакво недоказано "собствено славянско самоназвание СЛОВЕНЕ", а от гръцкото название на скитите. Това се потвърждава от факта, че във византийските разкази, описващи покръстването на княза на Киевска Русия Владимир и неговия народ в края на X-ти век, населението на Киевска Русия се обозначава буквално като "скити", а не като "славяни". Това, че византийците от X-ти век наричали източните протославяни "скити" било добре известно и на първия руски летописец Нестор. В разказа си за разселването на протославянските племена от Дунава към Източна Европа той пише: "да те звались от грек Великая Скифь"(и те се наричаха от гърците Великата Стития). Това, че ранносредновековните гърци наричали протославяните и протобългарите със същото название, с което наричали и скитите или с подобно, леко променено с времето название е лесно разбираемо, защото предците на славяните идват от "скитските предели" и имат език и култура сходни с тези на скитите. .
Какъв е произходът на древните етнически названия СКИТИ, СКОЛОТИ? Те се отнасят за огромния масив от източно-ирански племена, както чергарски така и земеделски, които от началото на бронзовата епоха до около V-ти в. сл. н.е. населяват степта от Карпатите до Алтай, включително и Северна Добруджа. Още от VII-ми в. пр. н. е., те имат своя държава и царе [Идантирс, Томирис, Саневн, Сарий, Савлий, Сагилл, Лик, Партатуа, Палак, Мадий, Ариант, Аргот, Ариапиф, Антир, Акроса, Атей, Агар, Атей, Аристагор, Зарина, Гнур, Канит , както и градове (Портмеи– главен град на скитите-саки, Галон, Неапол Скитски) на север от Черно море. Потомците на тези племена съставляват важна част от населението на днешните славянски страни.
Етническата и езикова хомогенност на европейските и азиатските арийски номади се отразява във факта, че най-древните писмени народи от тяхната периферия, персите и гърците ги обозначават с едно и също име. Персите обозначават като САКИ (Σακαι) както азиатските, така и европейските ирански племена на север от тях. За всички тези племена древните гърци от времето на Херодот също използват едно общо название – СКИТИ [Херодот, IV, 1-7]
Както съобщава Херодот, който е посещавал земята на скитите на север от Черно море, част от скитските племена - авхати, катиари, траспии и паралати се възприемат от другите племена като „царски скити”, понеже от тях се излъчвали управляващите царе на скитския народ. Едно от самоназванията на царските скити е СКОЛОТ (мн. ч. от СКОЛ). Друго тяхно самоназвание е „сайи”, което се извежда от авестийската дума xsaya – сияя, блестя, светя, властвам.
Гърците използват самоназванието на скитите, СКОЛОТ, където крайното “Т” е скитското (източноиранско) окончание за множествено число. Това окончание като граматична служебна частица от чужд език се изпуска и от получената основа (морфема) СКОЛ- гърците образуват новото название SKLAVOI, SKLABOI. По-късно, това гръцко название се възприема от латинците като sklavi и от арабите като sakalib.
--- Quote from: pomak BG on August 26, 2009, 18:11 ---Исками се тук във форума да се фкара един текст на прабългарски и да се реши спора веднъж за винаги. Аз предполагам, че някъде около 30% от този текс ще го разбирам, тъй като знам турския и от части татарския.
--- End quote ---
Такъв текст няма!И няма как да има!Българите не са говорили турски,монголски или татарски,който са все тюркски езици...
--- Quote from: pomak BG on August 26, 2009, 18:11 ---Още повече, че на славяните (или склавини там както си ги наричаш) по това време им се дават привилегии, особено на онези които приели християнството. Да не забравяме, че в църквата се говорило на църковнославянски.
--- End quote ---
България , в продължение на повече от 130 години вече е християнска страна със самостоятелна църква. В българската църковна служба и държавна канцелария се използва писменост и книжнина, основани предимно на езика на "славяните"?!. Това е т.н. старобългарски език, известен в чужбина като църковно-славянски или даже старославянски. Както бях писал, първите български писатели от ранната християнска епоха до Възраждането наричат този език СЛОВЕНСКИ (на гръцки скловенски - скитски), което всъщност означава "език на просветените, книжовни хора, които могат да четат и пишат словото". В скитските предели са живели скити и сармати, между които и българите. Доста по-късно, от север идват племената, които първоначално се самонаричат също словене, а след XVII-ти век - славяни. Самата употреба на термините “църковно-славянски” или “старославянски” вместо “старобългарски” изразява пренебрежение на факта, че този език е възникнал, оформил се е като пълноценен държавен и църковен език в ранносредновековна България и е функционирал повече от 100 години в нея преди да бъде усвоен в готов вид като официален и църковен език в повечето тогавашни "славянски" страни. Това означава, че когато този език е приет за употреба в Киевска Рус и другите източнославянски княжества, той вече е имал изработени пълна система от термини за тогавашните държавни и църковни служби. Естествено, в този език вече е имало изработени и всички необходими термини нужни за описание на новия Юлиянски календар, включително названията на месеците и седмичните дни , годишните сезони и др. Защото не можеш да водиш 100 години християнска църковна служба и да нямаш календар и съответните календарни термини за ден от седмицата, месец, дата и сезон. Това означава, че указаните календарни термини са създадени в ранносредновековна България и след около 130 години са приети в употреба и в Киевска Рус и в другите източно и южнославянски княжества.
Всъщност, учените и обществеността в православните славянски страни не отричат факта, че този “църковно-славянски”, всъщност старобългарски език е упражнил мощно влияние върху езика на източните и южните славяни. Огромен брой думи и понятия, появили се в епохата на ранното християнство в тези страни са възприети наготово от него. По този начин, по отношение на славянските езици, старобългарският език е изиграл същата роля каквато са имали латинския и старогръцкия езици спрямо езиците в Средна и Западна Европа.
Subeyi Kurt:
http://www.kazakhan.org/articles.php?lng=tr&pg=30
Key Words: İskit, Saka, Southern Siberia, Altay, Yedisu, Tien-shan, Azs, Turkistan
Summary: The ethnical root of the Iskits-Saks whose history dates back to VII-VI ceturies B.C. has been an important topic to debate.Findings about the features of the cultural life of Iskits reveal that this tribe had come from Middle Asia. Our research studies and tries to enlighten which Iskit urugs had been affected ethnically by Turks and by Iranians.
İlmî araştırmalara göre, İskit-Sibirya aleminin ahalisi aslen, dili ve antropolojik tipi yapısıyla çeşitlidir. Bir çok ilim adamının fikrine göre Asyalı İskit-Sakların arasında çok sayıda Türk kabilesi ve oymağı vardır (Memiş, 293:565-566). Bu tezi savunanlar arasında F. Hirt, K. Siratori, Markvart, P. Pelyo, V. V. Radlov, N. A. Aristov, Yakinef (Biçurin), H. Vamberi, Jirar de Rialle, Kanningem, A. N. Bernştam, Yu. A. Zuyev, K. İ. Petrov, L. S. Klein, G. E. Grum-Grjimaylo ve başkaları vardır (Radlov, 1893:126;Aristov, 1896:277-456;Bernştam,
---------------------------------------------------------------------------
Fotakiev, may çe se poznavame oşte ot drevna Skitiya a ;)
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version