БЪЛГАРИЯ | 03.03.2011
Турско робство не е имало?
Българската история трябва
да бъде ''прочетена'' наново
По решение на Светия синод на БПЦ жертвите на клането в Батак през 1876 година ще бъдат провъзгласени за светии. Но не е ли по-разумно първо да си отговорим на въпроса дали въобще е имало турско робство?
Колко ще бъдат новите български светци? Известни ли са имената им? С тези въпроси Георги Папакочев се обърна към проф. Кръстьо Манчев, историк, научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Предлагаме ви интервюто с него:
„Имаше период, в който се твърдеше, че жертвите в Батак са около 5 000, но сега в науката циркулира цифрата между 2 и 3 хиляди. Аз не съм виждал никъде, нито съм чувал да има списък на загиналите. Освен това нямам представа какво възнамерява да прави БПЦ, но все пак едва ли ще е възможно всички да бъдат обявени за светци, просто трябва да има някакъв подбор”, казва проф. Кръстьо Манчев.
Българите не са били роби?
В едно взривоподобно интервю преди три години проф. Манчев защити няколко крайно неудобни за българската историография тези – за липсата на робство в предосвобожденска България, за някои детайли от Баташкото клане, та дори и за българските политически „посрещания” и „изпращания” в Македония, на руснаците след края на Втората световна война, на Тито и т.н. Готови ли са вече европейските българи за подобни истини или все още се крият зад митовете на национализма?
Кое е истина и кое - мит?
„Не са, струва ми се, готови да приемат реалностите такива, каквито са били - казва проф. Кръстьо Манчев и продължава така: За да се промени това, трябва да се появят научни трудове. Досега нашата историография е страдала от различни пристрастия. Едното е идеологическо, другото е национално. От националното пристрастие страдат и историографите на нашите съседи – всеки хвали себе си и ругае околните държави.
Ние сме възприели Османската империя такава, каквато са ни я нарисували българските възрожденци, а след това както я е нарисувала българската историография. Истината обаче е малко по-друга, това са разни митове. Османската империя не е била робовладелска държава, тя е феодален тип държава. В тази империя е имало и роби, но те са били използвани тук-таме само като домашна прислуга.
Раята е била зависима, но зависимост и робство са две различни неща. Раята не е била роб, роб е онзи, който няма собственост, той е собственост на някого, докато нашите селяни са имали собствени ниви, дворовете са били пълни с челяд и със стока, притежавали са имоти и са пътували по света. Османската империя се е простирала от Диарбекир до Виена, не е имало никакви граници. Нашият българин е можел да бъде в Букурещ, в Смирна, можел е да отвори дюкян, да развива някакъв занаят, да търгува. Имали сме много богати хора. Идете в Копривщица, погледнете старата част на Пловдив – възможно ли е това, което съществува там, да е било градено при робство?” – пита проф. Кръстьо Манчев.
Балканският разграден двор
Днес, три години след като проф. Манчев оспори някои митове, свързани с Баташкото клане, продължава ли той да поддържа тези своите твърдения? Отговорът на проф. Кръстьо Манчев: „Аз поддържам онова, което съм написал в книгите си. Имам мои четири тома „История на балканските народи”, един том „История на националния въпрос на Балканите” и в тях съм обосновал всичко, каквото съм могъл. Сега съм написал една книга, която е озаглавена „История, политика и пропаганда”. Там развивам същите тези, но обосновано, много на широко и в дълбочина.”
За кого, според проф. Манчев, работят авторитетните историци в България днес – за историческата истина или за историческо-политическата конюнктура? Все пак се оказа, че ключови фигури на историческата наука са били агенти на комунистическата ДС. Ето мнението на проф. Манчев:
„Това е така. Писал съм за българската историография. Твърдя, че историографията ни никога не е била обективна наука, същото е и на Балканите. Нещо повече. Мога да кажа, че тук, на Балканите, онова, което е исторически достоверно, не е валидно за всички. Историята е разграден двор. Всеки влиза в него и взима каквото му трябва. А винаги му трябва нещо, което хвали него и обругава ближните, съседите.
Разделяй и владей?
Така че не говорим за обективна наука. Крайно време е обаче историята да стане такава. Какво означава обективна наука? Това е максимално количество фактология и нормална човешка интерпретация без оглед кому това е изгодно или неизгодно. Няма неизгодни истини. За да бъде учителка, историята трябва да бъде изказана точно.”
Кой е по-велик?
След време вероятно ще можем да говорим за комплектовани Балкани в ЕС. Очаква ли проф. Манчев след бъдещото европеизиране на региона историческите страсти да се поуспокоят?
„Аз работя за това и се надявам, че в бъдеще това ще бъде реализирано. Не може векове наред ние да се бием едни с други за това кой от кого е по-велик и не можем да разделим този Балкански полуостров. Това няма никакво бъдеще. Надявам се в един може би далечен все още ден Балканите да заприличат на цивилизован регион. При нас приоритет винаги е била външната политика, целта да завладеем нещо. Но велик е не този, който има много голяма територия. Велик е този, който си е обработил нивите. А нашите ниви са запустели”, казва в заключение проф. Кръстьо Манчев от Института по балканистика при БАН.БЪЛГАРИЯ | 03.03.2011
Турско робство не е имало?
Българската история трябва
да бъде ''прочетена'' наново
По решение на Светия синод на БПЦ жертвите на клането в Батак през 1876 година ще бъдат провъзгласени за светии. Но не е ли по-разумно първо да си отговорим на въпроса дали въобще е имало турско робство?
Колко ще бъдат новите български светци? Известни ли са имената им? С тези въпроси Георги Папакочев се обърна към проф. Кръстьо Манчев, историк, научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Предлагаме ви интервюто с него:
„Имаше период, в който се твърдеше, че жертвите в Батак са около 5 000, но сега в науката циркулира цифрата между 2 и 3 хиляди. Аз не съм виждал никъде, нито съм чувал да има списък на загиналите. Освен това нямам представа какво възнамерява да прави БПЦ, но все пак едва ли ще е възможно всички да бъдат обявени за светци, просто трябва да има някакъв подбор”, казва проф. Кръстьо Манчев.
Българите не са били роби?
В едно взривоподобно интервю преди три години проф. Манчев защити няколко крайно неудобни за българската историография тези – за липсата на робство в предосвобожденска България, за някои детайли от Баташкото клане, та дори и за българските политически „посрещания” и „изпращания” в Македония, на руснаците след края на Втората световна война, на Тито и т.н. Готови ли са вече европейските българи за подобни истини или все още се крият зад митовете на национализма?
Кое е истина и кое - мит?
„Не са, струва ми се, готови да приемат реалностите такива, каквито са били - казва проф. Кръстьо Манчев и продължава така: За да се промени това, трябва да се появят научни трудове. Досега нашата историография е страдала от различни пристрастия. Едното е идеологическо, другото е национално. От националното пристрастие страдат и историографите на нашите съседи – всеки хвали себе си и ругае околните държави.
Ние сме възприели Османската империя такава, каквато са ни я нарисували българските възрожденци, а след това както я е нарисувала българската историография. Истината обаче е малко по-друга, това са разни митове. Османската империя не е била робовладелска държава, тя е феодален тип държава. В тази империя е имало и роби, но те са били използвани тук-таме само като домашна прислуга.
Раята е била зависима, но зависимост и робство са две различни неща. Раята не е била роб, роб е онзи, който няма собственост, той е собственост на някого, докато нашите селяни са имали собствени ниви, дворовете са били пълни с челяд и със стока, притежавали са имоти и са пътували по света. Османската империя се е простирала от Диарбекир до Виена, не е имало никакви граници. Нашият българин е можел да бъде в Букурещ, в Смирна, можел е да отвори дюкян, да развива някакъв занаят, да търгува. Имали сме много богати хора. Идете в Копривщица, погледнете старата част на Пловдив – възможно ли е това, което съществува там, да е било градено при робство?” – пита проф. Кръстьо Манчев.
Балканският разграден двор
Днес, три години след като проф. Манчев оспори някои митове, свързани с Баташкото клане, продължава ли той да поддържа тези своите твърдения? Отговорът на проф. Кръстьо Манчев: „Аз поддържам онова, което съм написал в книгите си. Имам мои четири тома „История на балканските народи”, един том „История на националния въпрос на Балканите” и в тях съм обосновал всичко, каквото съм могъл. Сега съм написал една книга, която е озаглавена „История, политика и пропаганда”. Там развивам същите тези, но обосновано, много на широко и в дълбочина.”
За кого, според проф. Манчев, работят авторитетните историци в България днес – за историческата истина или за историческо-политическата конюнктура? Все пак се оказа, че ключови фигури на историческата наука са били агенти на комунистическата ДС. Ето мнението на проф. Манчев:
„Това е така. Писал съм за българската историография. Твърдя, че историографията ни никога не е била обективна наука, същото е и на Балканите. Нещо повече. Мога да кажа, че тук, на Балканите, онова, което е исторически достоверно, не е валидно за всички. Историята е разграден двор. Всеки влиза в него и взима каквото му трябва. А винаги му трябва нещо, което хвали него и обругава ближните, съседите.
Разделяй и владей?
Така че не говорим за обективна наука. Крайно време е обаче историята да стане такава. Какво означава обективна наука? Това е максимално количество фактология и нормална човешка интерпретация без оглед кому това е изгодно или неизгодно. Няма неизгодни истини. За да бъде учителка, историята трябва да бъде изказана точно.”
Кой е по-велик?
След време вероятно ще можем да говорим за комплектовани Балкани в ЕС. Очаква ли проф. Манчев след бъдещото европеизиране на региона историческите страсти да се поуспокоят?
„Аз работя за това и се надявам, че в бъдеще това ще бъде реализирано. Не може векове наред ние да се бием едни с други за това кой от кого е по-велик и не можем да разделим този Балкански полуостров. Това няма никакво бъдеще. Надявам се в един може би далечен все още ден Балканите да заприличат на цивилизован регион. При нас приоритет винаги е била външната политика, целта да завладеем нещо. Но велик е не този, който има много голяма територия. Велик е този, който си е обработил нивите. А нашите ниви са запустели”, казва в заключение проф. Кръстьо Манчев от Института по балканистика при БАН.
БЪЛГАРИЯ | 03.03.2011
Турско робство не е имало?
Българската история трябва
да бъде ''прочетена'' наново
По решение на Светия синод на БПЦ жертвите на клането в Батак през 1876 година ще бъдат провъзгласени за светии. Но не е ли по-разумно първо да си отговорим на въпроса дали въобще е имало турско робство?
Колко ще бъдат новите български светци? Известни ли са имената им? С тези въпроси Георги Папакочев се обърна към проф. Кръстьо Манчев, историк, научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Предлагаме ви интервюто с него:
„Имаше период, в който се твърдеше, че жертвите в Батак са около 5 000, но сега в науката циркулира цифрата между 2 и 3 хиляди. Аз не съм виждал никъде, нито съм чувал да има списък на загиналите. Освен това нямам представа какво възнамерява да прави БПЦ, но все пак едва ли ще е възможно всички да бъдат обявени за светци, просто трябва да има някакъв подбор”, казва проф. Кръстьо Манчев.
Българите не са били роби?
В едно взривоподобно интервю преди три години проф. Манчев защити няколко крайно неудобни за българската историография тези – за липсата на робство в предосвобожденска България, за някои детайли от Баташкото клане, та дори и за българските политически „посрещания” и „изпращания” в Македония, на руснаците след края на Втората световна война, на Тито и т.н. Готови ли са вече европейските българи за подобни истини или все още се крият зад митовете на национализма?
Кое е истина и кое - мит?
„Не са, струва ми се, готови да приемат реалностите такива, каквито са били - казва проф. Кръстьо Манчев и продължава така: За да се промени това, трябва да се появят научни трудове. Досега нашата историография е страдала от различни пристрастия. Едното е идеологическо, другото е национално. От националното пристрастие страдат и историографите на нашите съседи – всеки хвали себе си и ругае околните държави.
Ние сме възприели Османската империя такава, каквато са ни я нарисували българските възрожденци, а след това както я е нарисувала българската историография. Истината обаче е малко по-друга, това са разни митове. Османската империя не е била робовладелска държава, тя е феодален тип държава. В тази империя е имало и роби, но те са били използвани тук-таме само като домашна прислуга.
Раята е била зависима, но зависимост и робство са две различни неща. Раята не е била роб, роб е онзи, който няма собственост, той е собственост на някого, докато нашите селяни са имали собствени ниви, дворовете са били пълни с челяд и със стока, притежавали са имоти и са пътували по света. Османската империя се е простирала от Диарбекир до Виена, не е имало никакви граници. Нашият българин е можел да бъде в Букурещ, в Смирна, можел е да отвори дюкян, да развива някакъв занаят, да търгува. Имали сме много богати хора. Идете в Копривщица, погледнете старата част на Пловдив – възможно ли е това, което съществува там, да е било градено при робство?” – пита проф. Кръстьо Манчев.
Балканският разграден двор
Днес, три години след като проф. Манчев оспори някои митове, свързани с Баташкото клане, продължава ли той да поддържа тези своите твърдения? Отговорът на проф. Кръстьо Манчев: „Аз поддържам онова, което съм написал в книгите си. Имам мои четири тома „История на балканските народи”, един том „История на националния въпрос на Балканите” и в тях съм обосновал всичко, каквото съм могъл. Сега съм написал една книга, която е озаглавена „История, политика и пропаганда”. Там развивам същите тези, но обосновано, много на широко и в дълбочина.”
За кого, според проф. Манчев, работят авторитетните историци в България днес – за историческата истина или за историческо-политическата конюнктура? Все пак се оказа, че ключови фигури на историческата наука са били агенти на комунистическата ДС. Ето мнението на проф. Манчев:
„Това е така. Писал съм за българската историография. Твърдя, че историографията ни никога не е била обективна наука, същото е и на Балканите. Нещо повече. Мога да кажа, че тук, на Балканите, онова, което е исторически достоверно, не е валидно за всички. Историята е разграден двор. Всеки влиза в него и взима каквото му трябва. А винаги му трябва нещо, което хвали него и обругава ближните, съседите.
Разделяй и владей?
Така че не говорим за обективна наука. Крайно време е обаче историята да стане такава. Какво означава обективна наука? Това е максимално количество фактология и нормална човешка интерпретация без оглед кому това е изгодно или неизгодно. Няма неизгодни истини. За да бъде учителка, историята трябва да бъде изказана точно.”
Кой е по-велик?
След време вероятно ще можем да говорим за комплектовани Балкани в ЕС. Очаква ли проф. Манчев след бъдещото европеизиране на региона историческите страсти да се поуспокоят?
„Аз работя за това и се надявам, че в бъдеще това ще бъде реализирано. Не може векове наред ние да се бием едни с други за това кой от кого е по-велик и не можем да разделим този Балкански полуостров. Това няма никакво бъдеще. Надявам се в един може би далечен все още ден Балканите да заприличат на цивилизован регион. При нас приоритет винаги е била външната политика, целта да завладеем нещо. Но велик е не този, който има много голяма територия. Велик е този, който си е обработил нивите. А нашите ниви са запустели”, казва в заключение проф. Кръстьо Манчев от Института по балканистика при БАН.
You are not allowed to view links.
Register or
Login
