Author Topic: Записки на Ибо Глогов  (Read 36887 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #15 on: July 20, 2009, 14:48 »
Равноправие на българския човек

Малцинствата в България до 1944 г. са се ползвали със свой отделни права на неговият произход и народност в България и признати за изпълнение от българските закони да се прилагат и малцинствените закони в България.
1.   Турски закон за турския народ в България отделни съдилища имаше за правосъдието.
2.   Отделни училища за турците учащи.
3.   Отделна кухня в казармата за турците служещи в редовете на войската.
4.   Отделно се полагаше клетва в казармата на турците от българските военнослужещи с ходжи без да целуват кръста само знамето.
5.   Свободно се изпълняваше вероизповеданията и техните празници при време на военен дълг се освобождавани за байрама и др. военнослужещите.
6.   Гарантирани турски права от българската власт за приложение по всички показатели на човешкия живот.
7.   Видно е от създадените у нас конституции Търновската конституция 1879 г. Димитровска конституция 1944 г. Конституцията на НРБ 1971 г. нямат различие и в трите конституции на човешките права и задължение и расово деление на нации и народности с права на самоуважение.
При Конституцията НРБ чл. 35 говори за равноправие на всички граждани пред законите у нас членовете 50 и 53 от конституцията гарантират право на защита и съвестта в семейство, религия, традиции и обичаи в живота и др.





   


Промени и реформи в населените места и др.

Село градежница поначало едно село Галата от 1650 г. казал Мехмедали Врачкин 1930 г. че преди 160 години от неговото показание Галата се казвала Пещера по време на 1770 г. придошли от турция 3 семейства от кв. Галата и се настаняват да живеят в Пещера горната част на селото и в късо време те са …. И понеже са от кв. Галата наричали ги галатени по късно селото се нарекло галата това село е по старо от Градежница и Помашка Лешница.
1930 г. реформи с. Галата се обединява с. Турски извор а Градежница със село Гложене.
1946 г. Галата и Градежница стават самостоятелна община до 1959 г. Става реформа обединява Галата, с. Български извор, Градежница се разделя на две със село Глогово, като село Градежница се обединява със с. Гложене, а Глогово с гр. Тетевен.

Известни промени с наименованията на населените места София е била Сердика по време на Турското владение, Русе се казвал Урусчук до 1934 г. Ботевград до 1934 г. Орхание, а при Турското владение е носел името …. Сомонджиево. Пловдив е бил Филипово. Толбухин е бил Добрич до 1950 г. 1935 г. Бъгарски извор носи новото си име преди се е казвало Турски извор, Торос се преименува Лазар Станево, с. Кирчево е наречено, Помашка Лешница.   













След 10 ноември 1989 г. се разпадна Социалистическия Комунистически лагер начело с СССР и неговия Варшавски договор 1990 г. падна Комунизма от власт в централния социалистически лагер с мирни революции се взе властта от съюза на демократичните сили с изключение на Румъния нейния комунистически главнокомандващ Чаушеско и съпругата му бяха убити и пак властта беше взета от демократичните сили.
Свалени бяха и подменени всички паметници, бюстове на Ленин, Георги Димитров и други подобни от комунистически произход и върнати старите имена на градовете, селата, улиците, обекти, учебни заведения и предприятия, като например г. Толбухин гр. Добрич, село Лазар Станево на старото име се върна с. Торос и много други.

























Вид на жилищното строителство.

Жилището на човека за живот тук до 1900 г. е било ниско едностайно изградено от дървен материал залепено с кал и покрито с папрат, слама и др подобни при средна пазарна цена 500 лева.
След 1900 до 1930 г. се видоизменя жилището за живот паянтов дървен стуеж с 2-3 стаи и няколко …. Залепено с кал с малки стъклени прозорци покрити с плочи и дъски на стойност 1000 лева за това време.
След 1930 г. до 1960 г. продължава видоизмяната на жилищното строителство или по право паянтовото в полумасивно строителство от дървена конструкция зидана от тухли лепено с кал или вар едно до двуетажни с 4-5 стаи покрити с цигли с подобрени врати и прозорци на стойност от 1000 до 4000 лева за това време.
От 1960 г. строителството става на полумасивно и масивно от цимент, пясък, камък бетонно желязо, тухлено зидария от варов разтвор, циментови плочи и ….. варова мазилка мозайка, двойни стандартни прозорци и врати, баня, кухня и тоалетна покрита с цигли и други на средна стойност от 2000 до 15 000 лева за това време.   






   









Културна придобивка и благоустройство тук

Градежница има училище от 1922 г. в стар акъща ново 1954 г. отпочва строежа на ново училище в градежница
Глогова махала има училище от 1924 г. в стара къща ново 1939 построено ново училища.

Телефон градежница 1940 г., поща 1950, рейс 1965 и ток
Телефон глогово 1956 г, поща 1960, рейс 1965 г. ток 1950 г.


Магазин за домашни покупки на стоки

Градежница откриват братя Вуто и Марин Давидови след 1930 г.
братя Вуто и Марин Давидови откриват смесен магазин в селото Абду Ибов Дженин, Асан Гаваза , ……. Бозаджията продават боза, халви и шекер 1946 г. под инициативата на Цветан Ралчев М. Желязна се открива кооперация в селото с магазинер Ибо Саидолов Окнев.

Глогово след 1950 г. за сол, газ и шекер от рамо Авин, Ибрим Усинов Рамчев след 1930 г. Асан Чернин, Мустафа Муслев .. и др.
1935 г. магазин смесен от братя Христо и Давид Вутеви (Американците) 1946 г. откриване по инициативата на Цветан Ив. Ралчев М. желязна кооперация с магазин Ибо Глогов.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #16 on: July 20, 2009, 21:16 »
Разни истории забележителности в миналото.

От кога датира живота тук? След завоеванието на България от Турско владичество 1400 г.
Кои фамали са дошли първи тук? …….Чемирикови, Ункови, Саидови, Мемишови, Михтарови, Муртазакови, Чаушеви, Бекирови, Рубинови, Алиджикови, Анкини, Кулинови, Юрукови и др. казано от Али ….. ходжа, Асах Бекиров, А. Муртезаков.
Защо са дошли да живеят тук хората? Понеже е било свободно и подходящо за отглеждане на домашни животни от безимотни хора и бедни и други обичаи на тогавашния човек в живота.
Произход и нация на първодошлите тук хора. Мюсюлмани от мюсюлманските вярвания говорят техните обичаи и традиции, които се виждат от техният живот в говор и писменост на минало време и други.
Първа необходимост на човека по това време е да има жилище за живеене условия за препитание дом за вероизповедание на религията, която е на власт връзка на близки населени места за снабдяване и други цели.
Първобитното жилище на човека е било от дърво и папрат отопление на огън без печка за градени стени с пръти и залепени от кал врата също от пръти прозорци без рамки и стъкла. Отоплявали се на огън на средата на къщата.
Главно препитание на хората отглеждане на животни и дребно земеделие от царевица, картофи и други фуражи.
Главна храна на човека в минало време е била посеник от царевица, животински произведения, боб, картофи и др.
Домашни прибори за човека в миналото калените съдове от малки, средни и големи гърнета, делви и паници, дървени лъжици, копаня и др. подобни съдове.

Облеклото и завивките на човека са били само горни женски дрехи от ръчна и домашна изработка без долно бельо пресни цървули, пояс вълнен червен за мъжете, шапка вълнена навуща вълнени, жените в шалвари вълнени домашно тъкани памучни носели за пояс от кафява чалма шапка вълнена забрадка вълнена, черно фередже майката завивка домашна тъкана от вълна и козина дебели естествени шарове на боите по всички тъкани и тогавашния сандък или гардероб е бил голям чувал наречен скрилник за багаж с който се жени момата и си носи багажа.
Обичаят е да спят всички деца под една завивка постелели папрат или слама по него черга лягат децата в средата и в краищата майката и бащата за постилка и дрехи са използвани кожи от животинските за по здраво и топло.
Как са се настанявали хората в миналото на живот на рядко или на гъсто? Предпочитали са да са по близо колкото е възможно или да са гледат колибите и да си ходят и помагат при нужда.
Отношение между хората в минало време е имало добро уважение, обич, помощи без лъжи, кражби, завист и омраза голяма. Това показва колибарския живот без заключена колиба в гората без кмет и полицай. Живот от хора свободен макар и в балкана.
Пътуване и снабдяване от първа необходимост с
продукти и др.

Пътували са хората пеша по черни пътеки са носели на гръб от едно населено до друго населено място Тетевен, Плевен , София и др. населени места и пеша или кон, магаре.
Снабдяването е било 1-2 месечно а може и 5-6 пъти годишно като са е купувало главно сол, газ и рядко захар и цървули.
Записвано, отписано и др. в минало време на хората имало е записване на рождения, отписване на умиращия и др. Но не на време и с точност можело да стане това и след седмица, месец и година за малките села и колибарите. 

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #17 on: July 21, 2009, 11:51 »
Huseyine blagodarya ti. Nay posle uspyah da procheta tozi interesen material i reshih da go postavya tseliyat kato otgovor za po lesno chetene...?

Mnogo e interesen...


В момента преписвам записките и ги вкарвам за това моля за търпение. Записките ще бъдат публикувани в бъдещата ми книга.

Записки от Ибо Ас. Глогов

За историческото минало на село Градежница, община Гложенска, околия Тетевенска, област Плевенска.

От началото на 1935 година

С данни за минало време и сегашно време от …
Набрани сведения с разговори между стари хора и други данни за миналите исторически … и живота
За ……… краища за све…

Забележка

Моля пази книжката чиста и здрава
Внимателно разгръщай и отивай на местата
От това се определя културата на човека

Записки

Кратки исторически записки на
Ибо Асанов Глогов за живота и историческото
Минало на село Градежница, община Гложенска, околия Тетевенска, област Плевенска.

От начало на записката е 1935 год.
По данни, сведения и забележителности набрани
От писателя по време на беседи и разговори със стари хора въ селотос имена.
Ибо манчевъ, Алико Мортазаковъ, Еминъ Усовъ Еминовъ, Ибо Дженинъ, Алю Асковъ, рамо Авинъ поч. на 110 год. 1938 год Ибо Альовъ на 100 год. Силцо Авинъ поч на 101 год. Алийката Бекировъ, Асанъ Силков 110 г.Акманъ Дуревъ, Усинъ М. Чернинъ Усинъ Фатевъ, Усин Хъдовъ, Усинъ Алиевъ ходжата, Асан Гавазя, Асан Юруков, Усин Силев Котовъ, Рашид Асановъ Муневъ, Сала Омерова Качамачкова, Сайдола Екневъ, Силцо Асковъ, Асанъ Глоговъ, Усинъ Муневъ Унчара, Силю Унковъ и други. Сведения за историческото минало на село Градежница и части от сегашно време за сведение от следващите поколения.

Забележка

Молим всички разглеждащи лица записката, пазете книжката чиста и здрава без някакви поправки и драскания по книгата въпреки нейната непълнота нека се има въ предвидъ, че наейниятъ писател е със трето отделение, образование на който му са простени известни грешки, пропуски и други непълноти. Стига, че запазва некой спомени от живота на хората в миналото време. Ибо Глогов.    
Забележка

За извинение от всички зрители на моята кратка с непълнота записка от пропуски на букви и не добра подредба на изрази и краснопис и други поради завършеното от мен 3-то отделение от началното училище 1928 год. В махла Глогово на камената табла със камен калем от  класен учител и директор Ганчо Илиев Рогелов с. Турски извор, Тетевенска околия.

Аз искам да кажа на следващото поколение какво сам преживял, видял и научил през моя живот във историческото минало на хората, живота, традициите и обичаите през нашия живот тук в минало време.
Според образованието, силите и възможността макар и с непълнота, аз искам да запозная следващото поколение със моето историческо минало и нямам такова сведение от моят баща, дядо и прадядо за сведение поради липсата на българска писменост неграмотност.

Внимателно разгледай написаното от мен
В записката макар и с пропуски и непълнота отразено по нататък ще имате представа отчасти на живота от минало време на хората в това селища и пази записката чиста и здрава за прочит и сведение от редица поколения след мен.

Записката е написана саморъчно от мен от видимост, преживялост, предание и разкази от стари хора лично мен като положителна … и за вярност се подписвам Ибо Глогов

Материалите са отпочнали тяхното набиране от 1935 година от писателя  

Съдържание на страниците на Записката.

7. Пояснение смисъла на записката
8. територия и нейните забележителности от началото..
9. откога започва живота тук и от каква нация.
10. Кратки пояснения произхода на тогавашния човек
11. 12.13. Придошли фамилии тук и тяхното наименование.
14.
15.
16.
17. Разпределяне селото на махали и тяхното наименование.
18. Махли и тяхното наименование….
19. местности и тяхното наименование…
20. Първоначален битов живот и препитание на хората.
21. Снабдяване хората съсъ стоки от първа необходимост.
22. Права на човека за времето…
23. Задължения на човека
24. Оформяне на обичаите и тяхната рухване.
25. Отново завръщане на хората в селото и възстановяването им.
26. Обичай и традиции при ражданията на детето.
27-31. Обичай и традиции при женидбата..
32-33. Обичай и традиции при умирания..
34. Език, говор поздравления и учение на хората.
35. До кога набожието е било властно и в сила.
36. Произходъ, вероизповедания и определение нациите.
37.
38.Равноправие на хората с ралични нации и религии.
39. Реформи в населени места и нови имена…
40. села с нови имена
41. културни придобивки и благоустройства в селото
42. Видове жилищни строежи и тяхната стойност.
43. Исторически забележителности на живота в селото.
44. форма на живот в селото…
45. Медицинско лечение и бобуване новороденото дете.
46.
47. Първите основатели на селото придошли от вън
48.
49-56. Автобиография на писателя.  

 57.
58.
59-64. Комитите Омер и Яко в миналото и др.
63-69. Кратка автобиография за партизанина Ариф Дженин
70. Природни явления и бедствени стихии и др. земетръсове.
71. Политически реформи и промени на България.
72. продължение на страница 71-ва.
73.
74.Човешка изненада в живота.
75 продължение стр. 75
76.
77
78. Заразяване, отравяне на атмосферата и околната среда.  
79. Времето
80.
81.
82. Национализация на частните гори, изграждането на ТКЗС, смяна на турските имена.
83.
84.
85. Кратка автобиография на с. Глогово и с. Градежница.
86.
87.
88. Открити търговски и промишлени мероприятия в с. Глогово.
89.
90. Преустройство на социалистическия лагер в Източна Европа.
91.
92.
93. . Преустройство на България и цяла Източна Европа.
94.
95.
96.
97.
98.
99.
100.
101.
102.  
                                                                                                                         
Равноправие на българския човек

Малцинствата в България до 1944 г. са се ползвали със свой отделни права на неговият произход и народност в България и признати за изпълнение от българските закони да се прилагат и малцинствените закони в България.

1.   Турски закон за турския народ в България отделни съдилища имаше за правосъдието.

2.   Отделни училища за турците учащи.

3.   Отделна кухня в казармата за турците служещи в редовете на войската.

4.   Отделно се полагаше клетва в казармата на турците от българските
военнослужещи с ходжи без да целуват кръста само знамето.

5.   Свободно се изпълняваше вероизповеданията и техните празници при време на военен дълг се освобождавани за байрама и др. военнослужещите.

6.   Гарантирани турски права от българската власт за приложение по всички показатели на човешкия живот.

7.   Видно е от създадените у нас конституции Търновската конституция 1879 г.


Димитровска конституция 1944 г. Конституцията на НРБ 1971 г. нямат различие и в трите конституции на човешките права и задължение и расово деление на нации и народности с права на самоуважение.

При Конституцията НРБ чл. 35 говори за равноправие на всички граждани пред законите у нас членовете 50 и 53 от конституцията гарантират право на защита и съвестта в семейство, религия, традиции и обичаи в живота и др.

Промени и реформи в населените места и др.

Село градежница поначало едно село Галата от 1650 г. казал Мехмедали Врачкин 1930 г. че преди 160 години от неговото показание Галата се казвала Пещера по време на 1770 г. придошли от турция 3 семейства от кв. Галата и се настаняват да живеят в Пещера горната част на селото и в късо време те са …. И понеже са от кв. Галата наричали ги галатени по късно селото се нарекло галата това село е по старо от Градежница и Помашка Лешница.

1930 г. реформи с. Галата се обединява с. Турски извор а Градежница със село Гложене.
1946 г. Галата и Градежница стават самостоятелна община до 1959 г. Става реформа обединява Галата, с. Български извор, Градежница се разделя на две със село Глогово, като село Градежница се обединява със с. Гложене, а Глогово с гр. Тетевен.

Известни промени с наименованията на населените места София е била Сердика по време на Турското владение, Русе се казвал Урусчук до 1934 г. Ботевград до 1934 г. Орхание, а при Турското владение е носел името …. Сомонджиево. Пловдив е бил Филипово. Толбухин е бил Добрич до 1950 г. 1935 г. Бъгарски извор носи новото си име преди се е казвало Турски извор, Торос се преименува Лазар Станево, с. Кирчево е наречено, Помашка Лешница.  

След 10 ноември 1989 г. се разпадна Социалистическия Комунистически лагер начело с СССР и неговия Варшавски договор 1990 г. падна Комунизма от власт в централния социалистически лагер с мирни революции се взе властта от съюза на демократичните сили с изключение на Румъния нейния комунистически главнокомандващ Чаушеско и съпругата му бяха убити и пак властта беше взета от демократичните сили.
Свалени бяха и подменени всички паметници, бюстове на Ленин, Георги Димитров и други подобни от комунистически произход и върнати старите имена на градовете, селата, улиците, обекти, учебни заведения и предприятия, като например г. Толбухин гр. Добрич, село Лазар Станево на старото име се върна с. Торос и много други.

Вид на жилищното строителство.

Жилището на човека за живот тук до 1900 г. е било ниско едностайно изградено от дървен материал залепено с кал и покрито с папрат, слама и др подобни при средна пазарна цена 500 лева.

След 1900 до 1930 г. се видоизменя жилището за живот паянтов дървен стуеж с 2-3 стаи и няколко …. Залепено с кал с малки стъклени прозорци покрити с плочи и дъски на стойност 1000 лева за това време.

След 1930 г. до 1960 г. продължава видоизмяната на жилищното строителство или по право паянтовото в полумасивно строителство от дървена конструкция зидана от тухли лепено с кал или вар едно до двуетажни с 4-5 стаи покрити с цигли с подобрени врати и прозорци на стойност от 1000 до 4000 лева за това време.

От 1960 г. строителството става на полумасивно и масивно от цимент, пясък, камък бетонно желязо, тухлено зидария от варов разтвор, циментови плочи и варова мазилка мозайка, двойни стандартни прозорци и врати, баня, кухня и тоалетна покрита с цигли и други на средна стойност от 2000 до 15 000 лева за това време.
    
Културна придобивка и благоустройство тук

Градежница има училище от 1922 г. в стар акъща ново 1954 г. отпочва строежа на ново училище в градежница
Глогова махала има училище от 1924 г. в стара къща ново 1939 построено ново училища.

Телефон градежница 1940 г., поща 1950, рейс 1965 и ток
Телефон глогово 1956 г, поща 1960, рейс 1965 г. ток 1950 г.

Магазин за домашни покупки на стокиГрадежница откриват братя Вуто и Марин Давидови след 1930 г.
братя Вуто и Марин Давидови откриват смесен магазин в селото Абду Ибов Дженин, Асан Гаваза , ……. Бозаджията продават боза, халви и шекер 1946 г. под инициативата на Цветан Ралчев М. Желязна се открива кооперация в селото с магазинер Ибо Саидолов Окнев.

Глогово след 1950 г. за сол, газ и шекер от рамо Авин, Ибрим Усинов Рамчев след 1930 г. Асан Чернин, Мустафа Муслев .. и др.
1935 г. магазин смесен от братя Христо и Давид Вутеви (Американците) 1946 г. откриване по инициативата на Цветан Ив. Ралчев М. желязна кооперация с магазин Ибо Глогов.

Разни истории забележителности в миналото.

От кога датира живота тук? След завоеванието на България от Турско владичество 1400 г.
Кои фамали са дошли първи тук? …….Чемирикови, Ункови, Саидови, Мемишови, Михтарови, Муртазакови, Чаушеви, Бекирови, Рубинови, Алиджикови, Анкини, Кулинови, Юрукови и др. казано от Али ….. ходжа, Асах Бекиров, А. Муртезаков.

Защо са дошли да живеят тук хората? Понеже е било свободно и подходящо за отглеждане на домашни животни от безимотни хора и бедни и други обичаи на тогавашния човек в живота.

Произход и нация на първодошлите тук хора. Мюсюлмани от мюсюлманските вярвания говорят техните обичаи и традиции, които се виждат от техният живот в говор и писменост на минало време и други.

Първа необходимост на човека по това време е да има жилище за живеене условия за препитание дом за вероизповедание на религията, която е на власт връзка на близки населени места за снабдяване и други цели.

Първобитното жилище на човека е било от дърво и папрат отопление на огън без печка за градени стени с пръти и залепени от кал врата също от пръти прозорци без рамки и стъкла. Отоплявали се на огън на средата на къщата.

Главно препитание на хората отглеждане на животни и дребно земеделие от царевица, картофи и други фуражи.

Главна храна на човека в минало време е била посеник от царевица, животински произведения, боб, картофи и др.

Домашни прибори за човека в миналото калените съдове от малки, средни и големи гърнета, делви и паници, дървени лъжици, копаня и др. подобни съдове.

Облеклото и завивките на човека са били само горни женски дрехи от ръчна и домашна изработка без долно бельо пресни цървули, пояс вълнен червен за мъжете, шапка вълнена навуща вълнени, жените в шалвари вълнени домашно тъкани памучни носели за пояс от кафява чалма шапка вълнена забрадка вълнена, черно фередже майката завивка домашна тъкана от вълна и козина дебели естествени шарове на боите по всички тъкани и тогавашния сандък или гардероб е бил голям чувал наречен скрилник за багаж с който се жени момата и си носи багажа.
 
Обичаят е да спят всички деца под една завивка постелели папрат или слама по него черга лягат децата в средата и в краищата майката и бащата за постилка и дрехи са използвани кожи от животинските за по здраво и топло.
Как са се настанявали хората в миналото на живот на рядко или на гъсто? Предпочитали са да са по близо колкото е възможно или да са гледат колибите и да си ходят и помагат при нужда.

Отношение между хората в минало време е имало добро уважение, обич, помощи без лъжи, кражби, завист и омраза голяма. Това показва колибарския живот без заключена колиба в гората без кмет и полицай. Живот от хора свободен макар и в балкана.

Пътуване и снабдяване от първа необходимост с
продукти и др.


Пътували са хората пеша по черни пътеки са носели на гръб от едно населено до друго населено място Тетевен, Плевен , София и др. населени места и пеша или кон, магаре.

Снабдяването е било 1-2 месечно а може и 5-6 пъти годишно като са е купувало главно сол, газ и рядко захар и цървули.
Записвано, отписано и др. в минало време на хората имало е записване на рождения, отписване на умиращия и др. Но не на време и с точност можело да стане това и след седмица, месец и година за малките села и колибарите.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #18 on: July 21, 2009, 13:47 »
Медицинска помощ в миналото време на хората

При заболявания от корем, човек го търкат по корема за вода, завиват му пъпа да не са е развил. Забоболки …… със сол гори го с тел болния зъб. Главоболие връзва главата с мокър парцал претегнат яко и маже слепите очи лук бял простуди правят разтривки и напаряне с горещ просеник по гърба и други врачове, писане на амалии от ходжи и леене на куршум баене с метла от баби и др. подобни.
Бабуване на новородените деца в миналото е ставало от запознати баби свекърва, майка и близки на родилката в домът е ставало раждането по някога и на работата, по пътя или нивата. Имало е случаи и самата родилка да си реже и връзва пъпа на детето при усамотяване на отделна колиба, като пъпът на детето се реже с обикновена ножица, с която стрижат о овцете или ножче с което режат лук и други.
Пелини за обвивка на малкото дете след, като го окъпят се обвива с пелени от стари шалвари на майката и парчета от вълнен стар пояс на бащата се слага на детето по между краката за подсушаване при нужда малка и голяма при раждане на дете се меси пита и се канят хора от една софра на ядене така наречения повойник.   
При традицията майката родилка по съвпадение е с друга родилка в махалата трябва да си разменят предмети, като пръстени, гердани, и др. За здравето на децата им или пазят от изтравци, като оставят край детето маши, метла ….. или предмет от външен човек, когато дойде при детето.
Обичаи на родилката да се пази 40 дни от тежка работа, движение, нощно време по каквито и да било тържества и увеселения, без да има сношение от здравословна гледна точка за това време. 







Първите фамилии заселени тук. Основатели на село Градежница и махала Глогово по предание от фамилиите на техните поколения посочени по долу на писателя Глогов е станало след 1400 г. по време на османската владение а имена.     

1.   Али ходжиски дядото на Усин ходжа идва от с. Бежаново.
2.   Мортазака на Гълъбите прадядо им идва от с. Добревци
3.   Галатски на галатските прадядо им идва от Галата,Турция
4.   Глога прадядото на Силюманчето Глогов е ликувал с глог.
5.   Чаушеви и Онбашиеви са братя от туско название чауш –старшина, онбашия ефрейтор, техния прадядо идва.
6.   Ункови прадядото на Ункови в габара идва от с. Беленци
7.   Рубин на Алю Асков прадядото идва от Добревци.
8.   Бекир прадядото на Силкото, Усето, Ибрим Бекиров от с. Беленци.
9.   Родяка прадядото на Ибо Алюв идва от Турски извор.
10.   Кулин прадядото на Кулинци в Трите могили идва от с. Кула.
11.   Гаваза прадядото на Асан Гаваза идва от с. Бласничево.
12.   Юрука на М. Ас. Юруков прадядото идва от с. Пещера.
13.   Анкин от Къдря прадядото на Ана …..идва от с. Галата.
14.   Алиджика прадядото на Алиджикови идва от с. Галата.
15.   Буджо циганина на Усо и Голю прадядо им от с. Беленци.
По късно 1912 г. идва тук Георги Македонски от Македония във Водно до Къдрева махала ……
Американците Вутю и Марин Давидови идват от село Голяма Бресница 1928 г.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #19 on: July 21, 2009, 13:49 »
Рахме има още около 40 страници от него. Ще го завърша с автобиографията на автора му.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #20 on: July 21, 2009, 22:56 »
Комити и тяхната цел.

От 1890 г. под ръководството на Яко Тодоров от село Брезово Тетевенска околия организирал от селата Добревци, Беленци, Галата, Градежница и др. села чета с единствена цел и задача комитски живот. Да събират от хора по насилствен начин пари, убиват за отмъщение на лица и прочие, като през лятото варлурат в България, а зимно време прекарват в Турция живота си откъдето са по късно заловени главатарите и присъдени на смърт от българския закон и съдилище.

Участници в комитската организация.

1.   Яко Тодоров от с. Брезово, Тетевенска околия.
2.   Уна Мъсърлийски от с. Галата, Тетевенска околия.
3.   Асан на Мехмедо от с. Градежница, Тетевенска околия.
4.   Омер Качемачков от с. Галата, Тетевенска околия.



Причини за действието на комитите.

През 1890 г. Яко Тодоров от с. Брезово околия Тетевен област Плевенска се откупува да не служи войник, като дава 50 броя златни напольона (жълтици) на кмета от град Тетевен и през 1891 г. Яко Тодоров бива отново потърсен за войник от новия кмет на Тетевен, като Яко Тодоров не е снабден от първия кмет с документ за откупа му да не служи войник и новия кмет аз са се откупил, като съм дал 50 броя жълтици на кмета преди една година време и други жълтици нямам да дам нито пък желая да служа войник след като сам се откупил. Кмета му казва документа представете черно на бяло за да ви освободим. Тогава Яко казва да потърся тогава в къщи си документа за управлението и заминава за домът си и казва на своята стопанка жена. Мене ме търсят за войник да служа пък аз поради година време се откупих със 50 броя жълтици на стария кмет, но неми е дал тапия, като ме излъгал ими е изял парите, но аз други пари нямам да дам и войник няма да ида но борча ще потърся борчлия да не оставам никому.
Яко взима пушката и патроните и казва на своята жена: Аз отивам и може да се не върна ти добре ще гледаш децата до като пораснат аз първо ще потърся стария кмет на Тетевен за жълтиците, като взе от мен да ме ….. сега да ставам комита.     
































Комитата Уна Мъсърлийски

От село Галата, околия Тетевен става комита заради жена си, че него обича за мъж. Той приема комитския живот и отива в гората и когато той се доближил до домът на жена си в с. Галата по това време минава Алю Манов от същото село и почуква по задника жената на Уна Мъсърлиев, който е наблюдавал от близо и след два дена Алю Манов е отведен от Яко Тодоров към местността Сив кладенец да му каже каде е оставил пари и ако се не върне да си вземе Алю Манов от там с щели да го отведат от селото и когато се показал Уна Мъсърлийски и казал на Алю Манов корави ли бяха гъзарете на моята жена, когато я чукна завчера в двора кажи сега на мене отплата към теб.
Тогава Уна Мъсърлийски отпочва най-жестоко мъчение към Алю Манов и безобразие, като най-после го убиват за отмъщение на това време.
По време на засада за обир на една къща в с. Добревци от всички комити на Яко и Омер ….. раняват Уна Мъсърлийски и той разбрал, че те ще го убият за дето не хванат жив да ги изкаже той успява да се скрие и се явява при една стара жена, която го прала и забелязана от комшиите, че пере кървави дрехи и когато дошла полицията на проверка и те намерили Уна Мъсърлийски там ранен. Полицията го отвела в Тетевен и след оздравяването му обещали че ще го пуснат но да каже кои са хранили комитите по селата и след като изказал всички, който са хранили комитите и са заловени и осъдени някой на смърт, като Рабиша кадъна и др. са обесени в Тетевен, където се намира сега Дапа.
Там е обесен Уна Мъсърлийски, Рабиша кадъна и др. по време на обесването на Рабиша кадъна Яко и Омер са били в Равни камък и Яко е казал на Омер дай ми твоята пушка да ударя прокурора в челото по между веждите и да спасим нашата хранителка Рабиша кадъна. Тогава е отговорил Омер недей да гърмиш, че плевенската потеря е тук и ще ни хванат нека я бесят Рабиша кадъна, аз и давах пари да отиде в Турция да живее тя не иска за пусто Бабинци, сините сливи и студената вода. 



Комитата Омер Качамачков


От село галата околия Тетевенска поради не изплащане военния данък към държавата Омер отказва изплащането и става комита 1892 г., като за тогавашното време е било по изгодно такива разбирания, са имали хората предпочитат комитски живот за обири и отмъщения с някой личности и в продължение на две години комитски живот. Власт отпочнала задържане на близките на Омер и неговото сестри и жена да кажат идват ли комитите при тях и дават ли им хляб.
1893 г. през лятото когато Омер и негови другари са били край селото в махала Глогова Рамо Авин казал на Силюманчето Глогов съветник на селото какво става със сестрата и жената на Омер Качамачков в Тетевен иди ги пуснете да не гладуват жените там а съветника Силюманчето Глогов отвърнал нека ги по маскарят джандарете още па ще ги пуснат в момента Омер бил в ….. край селото и чул разговора на рамо Авин и  Силюманчето Глогов.
След три дена Омер Качамачков и неговите другари решават да хванат Силюманчето Глогов и си отмащават цестоко към него и при завръщането си с косата на рамо косил по Градежница негова ливада в Джамийска махала го спира Делийката да и направи снопето и той направил снопето ….. и тръгнал за махала Глогово и над езерото под поляната Омер направил засада до един голям бук карай пътя идвайки на Силюманчето Глогов по пътя Омер излиза и застава Силюманчето Глогов да хвърли косата и той я хвърлил тогава Омер го подкарал по дерето на Мунюв вол, където се събрали с останалите другари и заедно подкарали Силюманчето по пътя …….. Бабинци, където са го измъчвали край могилата на пътеката за Тетевен и най после разстреляли там за отмащение на Омер Качамачков и др.
Даните са събрани от 115 годишния Асан Силков и 92 годишния Рушид Ас. Мунев.




Асан на Мехмеда от с. Градежница околия  Тетевен.

Става комита при напускане на казармата и се присъединява с групата на Яко и Омер 1892 г. и по негово време като комита с другарите комити правят обир на хора и оставят пари по гората и в неговата сестра (баба Муслювица)Авиша 1894 г. идвайки от Турция с другарите си с цел да приберат и останалите преди …. пари (жълтици) по гората и в сестра си Авиша да си ги вземат и занесат в Турция и последно се обажда Асан на сестра си Авиша, че той е дошъл да си прибере където е оставил злато и казал на сестра си това което съм оставил при теб щеми донесеш половината отнего заедно с три пити хляб в местноста Елов дол и ще ги окачиш в бука до кладенеца утре ние вечерта ще минем там и ще вземем каквото си донесла там.
Авиша хванала милост за оставеното при нея злато от нейния брат Асан на Мехмеда и решава да издаде брат си на полицията да го убият но да остане златото за нея и каза тя на Асан Ибрахимов главния съветник, че комитите са дошли от Турция и утре вечер ще бъдат в Елов дол при кладенеца кажете на полицията да ги хванат там ще минат комитите
Веднага след донасянето на полицията идват 5 души полицаи и …….. направили засада на кладенеца и вечерта към шест часа идва Асан на Мехмеда да си вземе донесеното от сестра си за което първият ден са се разбрали да му занесе там и преди да отпочне търсенето на багажа си а неговите другари са го чакали по нагоре в Ръбевата чука на път  през усоето за Турция и в момента  когато Асан се наведе и пие вода полицията открива огън на него но не са го убили първия път той се вдига от водата и гръмва на един полицай и го ранява в коляното дясно и за втори изстрел неможел да направи поради скъсване на патрона в пушката и Асан отпочнал ……….. да изпъди скъсаната гилза и по това време Асан бива убит от полицията и погребан там на близо до дерето и остава златото по мило от брата.   





Края на комитския живот.


   По време на 1894 г. през зимата в едно кафене в турция бива забелязан от българи Яко и Омер и по късно заловени от турската власт , като Яко е докаран в София и там е обесен.

По време на 1925-1927 г.
Върлуваха Дочо Узунов и Томанченов и други с обирджийски цели убиване на лица по отмъщение.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #21 on: July 22, 2009, 12:17 »
Кратка автобиография на Ариф Ибов Дженин убит като партизанин 1944 г.


   Ариф е роден в бедно селско семейство от махала Трите могили на с. Градежница, като след смъртта на баща си, майката на Ариф , Салка се прибира в махала Граматника на бащинията си по близо до сестрите си Ава и Айша за оказване на помощи поддръжка като саката.

Родители на Ариф.

Бащата Ибрахим Юсеинов Гегов (Дженин) роден 1861 починал 1930 г. на Трите могили. Ибо Джевнин се жени три пъти през живота си.
Първата му жена Рабиша от село Помашка Лешница и от нея той имал четири деца а именно Усин (Белката), Авиза починала млада, Османки и Рахма женена за Мехмед ходжа, след това починала.
Втората му жена на Ибо Дженин е била така наречената Алиджаковичка от с. Помашка Лешница, която починала без да са имали от нея деца.
Третата жена на Ибо Дженин става Салия Тосунова Алиева (Салка). Нейната майка рахма Глогова от село Помашка Лешница и баща и Тосун Алиев, който е имал две жени от първата жена е Муслю Тусунов баща на Тсуня а от втората жена са Салка, Ава Дурковица и Айша женена за Асан Еминов.
От третата жена на Ибо Дженин (Салка) родена през 1891 г. се ражда Ариф Дженин и Мустафа две деца имат от този брак.
Родителите на Арф са се занимавали в живота си Ибо Дженин е бил общ работник, овчар и др. горска работа. Салка починала през 1955 г. неработоспособна, като саката с краката и ръцете.
Ариф Ибов Дженин е роден на 7 април 1936 г. справка билет за раждане .. 36 с. Градежница.
Мустафа Ибов Дженин е роден на 1 юни 1925 г. справка билет за раждане 47 от 4 юни 1925 г. Починал 1928 г. Справка билет за погребение №27 от 11 август 1927 г. на с. Градежница.
Ариф остава полусирак на девет години след като починал баща му, на ръцете на болната неработоспособна майка и голямата бедна мизерия принуди Ариф да стане ратай на чуждите хора без образование за да изкарва прехраната си, като за себе си така и за своята майка болна, като пастирче в селата Помашка Лешница, Бресница, Тетевен и др. село по което време сред децата не неговите чорбаджии Ариф научава по малко да чете и пише докато порасна и през 1942 г. Ариф влиза в казармата на І пехотен полк София, където продължи и там без родителска издръжка и помощ. Ариф кара трета година казармен живот.
По време на запаса месец април 1944 г. Ариф беше идвал в отпуск от Беломорието да се види със своята стара и болна майка и при завръщането му в казармата по съвпадение от селото тръгват до София Ариф Ибов Дженин и Ибо Асанов Глогов, които заминават за Македония, втория връщайки се от домашен отпуск като полицай и по това време на патуване и разговорите си по между си до София аз Ибо Глогов разбрах мъката на Ариф, че му тежи нещо на сърцето в живота и с огрижено лице по разговора личи недоволство в нещо и аз го попитах:
-   Арифе имаш ли другари от село при теб? Как е храната, добре ли е там?
Ариф отговори с мъка на сърцето и издишка:
-   Аго Ибо, всичко е хубаво когато имаш хора, както в село, така и в казармата. От село имам другари но са по-добре, че си имат родители и близки, които щете развеселят пък аз си ходих на село имам болна майка и друго нищо живот тежък и нямаш ли близки няма и добър живот, като мен човек.
От всичко се подразбра, че трудността идва от липсата на издръжка в казармата по време на Втората световна война и при слизането на ж.п. гара София аз подадох 50 лв. монета на Ариф и му казах:
-   Вземи тези пари.
Той ми отказа, като каза, че не може да ми ги върне. Аз го помолих.
- Вземи ги, не искам да ми ги връщаш. Аз съм на заплата.
И той тогава ги взе и пак ми каза:
- Ще ти ги върна, когато се уволним.
Ракосахме се с него за последен път с него.   
След прекратяване на войната 1944 г. и подписването мира в берлин 1945 г. се завърнали всички войници по домовете си без Ариф Дженин и общото мнение на хората, че може да е обит на фронта и не известен на майка му и …… майката Салка плаче, че няма Ариф но нема кой да и помогне и …. Ариф.

През есента на 1945 г. по професионален навик на търговия на дървени материали и дърва в полските села на Усин Мехмедов Бонжев, Усин Рушидов Мунев, Усин Омеров Кадифаков и др. попадайки случайно в Торос при един обущар, които след като разбрал, че тези хора са от Градежница запитал ги:
- Познавате ли Ариф Ибов Дженин?
И .. имали баща и майка близки. Те му отговорили:
- Познаваме го. Майка има баща няма и него го няма сигурно е убит на фронта.
Тогава обущаря обеснява случая за Ариф, който избягва пролетта на 1944 г. с. Поличарес в Гърцияутишъл … с манерки и на водата намира ятак на партизаните гръцки …… казал му, че иска да нападне казармата, че ще бъде даден под съд за някакво нарушение и той го взима и предава на партизаните по-късно Ариф бива предаден на Български партизански отрят и прехвърлен към София в стара планина и при едно сражение на полицията в балкана на с. Батолия той бива убит полицията и погребан в с. Литаково, Ботевградско в общо гробище показан на Ибо Глогов 1952 г.
Аз Ибо Глогов след като разбрах случая на Ариф, като секретар на РМС с. Глогово предложих на Марин Лаков при ОК на БКП и на Васил Генов началник на МВР Тетевен за подробно разкриване убийството на Ариф и отпускане пенсия на майката на Ариф, Салка Ибова Дженина.
Внесеното предложение от секретаря на РМС Глогово Махмуд беше изпълнено от окл. Комитет на БКП за пълното откриване убийството на партизанина Ариф Ибов Дженин и пенсиониране неговата майка през 1946 г., която починала 1956 г.




Направата на паметна плоча на партизанина Ариф Ибов Дженин поставена на сградата на площада. Не добре поставена нагледно.
   Направения бюст паметник в двора на училището неправилно според  мен оформянето на партизанина Ариф или според мен е допуснато оформяне паметник с чужд бюст на бюста на Ариф и при това положение не може се обясни причината защо не направен бюста за паметника от снимката на Ариф и неговият лик, поставен неизвестен лик вина затова е на местните ръководители, които променят този бюст неотговарящ на физиономията на Ариф а оформят с чужд а физиономия.
   Не знам защо не се преименува някой уграждение, предприятие, организация и др. на името на партизанина Ариф и размножаване на неговия портрет по всички заведения предприятия, учреждения, училища и др. в голям размер на селото?
Почина Усин Ибов Дженин на 75 годишна възраст брат на Ариф без да бъде пенсиониран липса на данни за роднинството му и няма кой да му намери каде и кога е роден той.
   Според общи наблюдения в селото се подценява от актива в селото към близките на Ариф Ибов Дженин имам в предвид неговият брат най-стария Усин човек стар, неграмотен ….. почина на 70 години без да бъде пенсиониран по възраст дори се получи да не се погребе навреме, че го няма по книгите на съвета.
   Не се издигнаха негови близки на работа и в управите на селото на питам: Кой го върши това в селото, и трябва ли уважение, към Ариф и неговите близки, след дадения живот за народната свобода? Така бърже неговата борба се забрави а да се издигаме за негова сметка, сами ние се гордеем.     
        








Ариф е убит в полите на Стара планина над с. Батолия Софийско, откражен от полицията и там той заедно с неговите другари става жертва за народната свобода и погребан в с. Литаково в обща гробница. Като неизвестни лица и по късно се разкрива случая с убийството и погребението от останалите негови другари по донесение за написаното до тук от мен писателя. Може би да съм допуснал преувеличаване или пропуски в ……. по горе от мен. Може би е ….. как да се пише от друг по това време, като се има в предвид неговото образование и възпитание, неговият неизвестен гроб, поставеният паметник в двора на училище Хр. Ботев от чужд бюст, ще го разбере и види самата истина от човека.
   След падането на комунизма от власт на 10 ноември 1989 г. партизанската история на Ариф Ибов Дженин стана безинтересна и без гласна, макар че загина незнайно къде и защо.     

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #22 on: July 23, 2009, 21:06 »
Времето

1952 г. при нормална зима от снеговалежи наваля сняг на 12 май, който повреди пролетните посеви в полубалканската низина 20 сантима дебел сняг нанесе повреди на овошките, дърветата и горите чрез …………. За срок от три дена и после времето се нормализира.

1968 г. зимата при нормално време първия снеговалеж падна на 1 януари с нормални температури продължи зимата.

1980 г. зимния снеговалеж падна на 8-ми ноември на Димитров ден и продължи нормална зима до месец април с нормални зимни температури.

1987 г. зимата с ниски температури до 40 градуса под нулата с наднормени снегове у нас.

1987 г. наваля първия снеговалеж до 10 сантиметра дебел сняг в полупланинските низини на 1-ви октомври 1987 г. завари неприбрана реколтата царевицата, картофите, гроздобера, доматите, пипера и др., като нанесе известни повреди трая5 дни и снеса се стопи даде се възможност след това времето се нормализира и се прибра реколтата на пълно и продължи топло време с температури до 25 градуса над нулата, като продължи без валежи на сняг на 7 януари 1988 г. беше 19 градуса първия сняг наваля на 1-6 февруари 15 сантима дебела покривка в нашия район след 7 дни беше … без сняг на 2 март падна втория сняг 26 сантиметра в нашето село.

 






   
Времето и природните явления 1998 г.

За Тетевенската селищна система включително и с. Галогово, пролетта беше топла цъфнаха през месец март цъфнаха овошките дръвчетата след това наваля сняг измрази овощните дървета през годината нямаше сини сливи, джанки, ябълки, круши, дренки, домати, боб и царевица. Плодородие имаше само на лук и среден добив на картофи.
Времето беше рязко променливо температурите от 15 юни наваля пороен дъжд особено в Рибарица, Стара планина че река Бели и Черни вид беше препълнила коритото на реката такова валене от дъжд е имало преди 100 години по сведение от стари хора. Сушата продължава и септември за отбелязване с. Глогово нямаше криза за вода….   
























Човешката изненада в живота.


1981 г. двамата сапрузи Али Асанов Рамчев и Рахма Алиева Асанова от с. Глогово окр. Ловешака първият на 84 години и втората на 82 години след обиколката на своите синове и дъщери в Конски дол Тетевенски район и пренощувайки в своята колиба …. На 5 май 1981 г. рано сутрината без да се обадят никому от близките и познатите хора тръгват за село Глогово през местността Кукуруз минават в 13 часа на обет забелязани от Рамиза Абдурахманова, като навлизат в гората на Тъмното усое с висок говор по между си двамата дядо Али казал на баба Рахма върви, върви по-бързо, че ще замръкнем в усоето и се движили в посока по пътя за Ръбя където живеят двамата старци и по средата на пътя в гората времето бърже се променя. Настъпила тъмнина, мъгла и силна буря с валежи от сняг непрекъснато от две денонощия продължили силните валежи и буря, които объркаха и простудиха през нощта в гората двамата стари хора с повредени болни очи загубиха пътя и посоката на движение, разбрали своята грешка но вече късно не може са очаква никаква помощ освен смъртта. И двамата решават за белег да си оставят прави тоягите на едно борче и цървулите за да се видят от далече и на 15 метра разстояние баба Рахма почива а дядо Али на 35 метра от баба Рахма прави сам опит за спасяване, като употребява аспирин за спасение изважда го от своето портмоне и така остава портмонето отворено и аспирина в ръката и така умира. Дядо Али по късно след баба Рахме от природна изненада за човека.
На 9 май отпочва търсенето на дядо Али и баба Рахме по разговори на овчари, че са ги видели на Кокурус че са идвали 









………………………..и под инициативата на Ибо Глогов брат на баба Рахма синът Усин и снахата Рабиша на дедо Али и баба Рахма продължи търсенето всеки ден …..и МВР гр. Тетевен.
На 14 най 1981 г. при по голям брой хора и от МВР продължи диренето на двамата старци и накрая, когато вече се изтеглят хората от гората в усоето са забелязват двете тояги възправени на едно малко борче, че са белеят забелязани от Рабина Ибова Глогово и дъщерята на дядо Али и баба Рахма Рабина Усинова Мунева, отивайки до криваците двете жени познават тоягите на двамата старци от тяхната дъщеря Рабина намират и цървулите им до тоягите и съобщават на останалите търсачи за случая.
Когато се връщат всички търсачи местото при тоягите не далеч откриват телата на умрелите двама старци от бялата смърт при объркване от силна буря и валежи в продължение на две денонощия непрекъснато от сняг и дъжд. И така преключи непредвидената изненада от дядо Али и баба Рахма в Балкана. Стара поговорка казва: “Кой каквото прави, за него си го прави”
от Ибо Глогов.         



   















Периодически и природни забележителности и политически реформи на живота в България
   

1396 г. България е завладяна от Турската империя за време от 480 години.

1877 г. България се освобождава от турското владеене с помощта на Русия.


1941 г. България става велика България под командването на Германия с Адол Хитлер, който предаде на България известни територии Добруджа от Румъния, от Сърбия се предаде гр. Пирот, Враня, Куманово, Скопие, Прилеп, Битоля до гр. Охрид и др.
От Гърция Беломорието и почти цяла Македония.

1943 г. българския цар Борис ІІІ –ти умира, като остава за негов престолонаследник неговия син Симеон роден 1936 г.

1944 г. в България стана смяна на властта от царска България стана Народна република от ІІ-та световна война на Хитлерова Германия със Съветския съюз, Америка, Англия и Францияи тогава отпада велика България с освободените земи на Сърбия и Гърция, като оставаме старите граници без промяна с Румъния и Добруджа.

1947 г. в България се национализират горите, банките, фабриките и пр. стават от частна собственост на държавна собственост. 




   




1949 г. почина Георги Димитров заслужил герой на работническата класа в България и министър председател на НРБ заменен от Васил Коларов, като в късо време починал и В. Коларов 1950 г., неговото място беше издигнат Вълко Червенков.

1950 г. в България в полските райони се отпочна коопериране на земята и 1969 г. приключи пълното коопериране на земята у нас. 

1962 г. беше изстрелян първия космонавт в космоса Юри Гагарин и благополучно се приземи.

1980 г. беше изстрелян първия български космонавт Георги Иванов от гр. Ловеч с успешно приземяване.

1960 г. министър председателя на НРБ Вълко Червенков бива заменен с Антон Югов поради допуснати слабости в работата си на Червенков и в срок от около 2 години поне справяне с работата си Антон Югов е подменен от поста министър председател с Тодор Живков за министър председател и секретар на ЦК на БКП.

На 10 ноември 1989 г. в България, а и в цялата социалистически лагер начело на със Съветския съюз паднаха от власт комунизма с мирна революция с изключение на Румъния беше убит нейния глава …. Чаушеско и неговата съпруга вземане на властта.














Природни явления бедствия и др.

1976 г. продължителни валежи дъжд май, юни, юли, август и септември. Затъмнение на слънцето 19.. г. продължи две минути такова се очаква.

1966 г. 80%  на Скопие от земетръс над …. жертви и др. незапомнени в Европа за сега.

1977 г. месец февруари беше така топло без валежи на сняг при 24 градуса температура началото на месец март трънкосливките бяха цъфнали работеше се по риза без дреха.
 
1977 г. земетресение на 4 март от 9 часа вечерта 1 минута Свищов, Русе, Силистра, Дунав и др. … 40-50 жертви и 200 ранени много разрушения сгради а в Румъния над 200 жертви над 200 броя ранени в ………..

1981 г. зимата отпочна на 8 XI със 80 сантиметра сняг без прекъсване на ….. време от човек днес.

1985 г. на 14 януари температурите бяха 29 градуса по нулата. На 16 януари 1985 г. в гр. Видин температурите 35 градуса под нулата.   














1986 г. избухна електроцентралата в Чернобил в СССР НРБ (зачеркнато) и електроцентралата в Козлодуй в НРБ. Които изхвърлиха огромни количества заразителни и отровиха ….., което даде отражение масова смъртност на старите хора и малките деца, бяха заразени всички растения и животни, които отпочна тяхното загиване още в началото на избухването на електроцентралите. Начин за отстраняване на заразата не се намира още.

1996 г. един американски учен каза, че радиацията ще продължи своите отражения в Съветския съюз и България 200 години оттогава избухване до сега без да се повтаря. 
Ако не се прекрати нови избухвания на електроцентрали и намери отстраняването от заразената атмосфера и околна среда в Съветския съюз и България здрав народ и дълъг живот няма да съществува както в минало време. Ибо Глогов.   





   
















Преустройство на Източна Европа

1989 г. става историческа година в събитията …  на комунистическия лагер начело със СССР.

От 1945 г. се образува комунистическия социалистически лагер на Източна Европа  от Съветска Русия, Китай, Полша. Източна Демократична германия, Унгария, Румъния, България, Югославия, Чехословакия и Албания през командването на Съветска Русия  от И. Б. Сталин. Веднага след образуването на тази власт Източна Европа ………………
След смърта на Сталин се пллучи недоразумение между Съветския съюз  … и Китай …..
1956 Унгария направи опита за отделяне ………….
През 1969 г. Чехословамия направи отказ да бъде член на социалистическия лагер …………..
 …………………………………………………………………………   

Offline ficinka

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 567
  • Gender: Female
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #23 on: July 28, 2009, 22:27 »
[22:23:30] husein mehmed: Политическо разпределение на източна Европа.

След прекратяване на Втората световна война между Хитлерова Германия от една страна и от друга Америка, Англия, Франция и СССР 1944-1945 г, примирието се подписа в Берлин и самата германия беше разделена на четири равни … за победилите …. Държави и самата столица беше разделена на четири главни части (Берлин) 35 …. Остана в Източната част на Германия под руско командване от около 25 хиляди …………беше изградена циментова стена между ………… разделяне по улиците през града
………………………… на социалистическия лагер. Начело със …….Съветски съюз с генералния секретар и пълководец маршал Сталин. Варшавския договор беше изграден и подписан в Полша …, който лагер принадлежи  Китай, Югославия, Албания, България, Румъния, Унгария, Чехословакия, Източна Германия …
………………………………………………………………………….





















Снабдяване, търговия и промишленост.

Село Градежница с махала Глогово и Бабинципоначало неса имали магазини за търговия, фабрики, работилници за промишлени стоки и други със нужни стоки за семейството са снабдявали от съседното селище гр. Тетевен, село Гложене, гр. Ловеч, гр. Плевен и други.
След първата световна война 1917 г. около 1920 отпочва търговия на дребно тук от Асан Гаваза….
От Рамо Авин, Ибрахим Рамчев с продажба на газ, сол, шекер пресни цървули.
По това време се появява в Джамийска махала майстор чукач на битови услуги да клепи …. Търнокоп, мотика, да направи …. маши, да точи направените инстроменти на точило на име Манаил майстора.
Към 1930 г. американите Вутю и Марин Давидови от Голяма Бресница откриват търговия от повече видове стоки бичкия на вода за бичене дъски и летви.
Уна Хъдов откри чукачница ….. железария за услуги на населението.
След 1935 г. се откриха махала Глогово кафене от Асан Чернин, боза от Абдю Дженин … желизарска работилница от Усин Чаушев, магазин смесен от Христо Вутев …..
Силю Асков (Авджиолу) правеше барут от …… сабирано от пещерите и снабдяваше ловджиите с барут от 1920 до 1930 г. ……
Усин Асанов Чернин до 1928 г. беше ….. правеше врати и прозорци.
След 1930 г. отпочна изваряването на ракия от Силюман Рамов, който отпочна изкупуването на сливи, джанки и отпочна отглеждането на овошки в селото.








От 1940 г. Ибката Менчов откри смесен магазин за снабдяване населението със стоки
Мустафа Муслев откри кръчма в махал Глогово
Ибо Глогов държа кафенето на Асан Чернин под наем 1942 г. и 1945 г.

Лазар Кънчев от с. Малка Бресница направи … в махала Глогово 1938 г.     






























Кратка автобиография на село Градежница с махала Глогово в административно управление от кметове и заместник кметове от 1920 г. написано от Ибо Глогов за сведение от подрастващото поколение.

Село Градежница от създаването си като село е била една община с Галата с център на управление е Галата с независимо от кое село е кмета в село Градежница е имало съветници избрани и от тях по добрия съветник е помощник кмет без канцелария, като отговарял за дребните случаи в селото Градежница по наредба на кмета от с. Галата да изпълнява.
Галата е била под околийско управление гр. Тетевен. Само времено става околия с. Ябланица 1923 г. и после преминава пак под гр. Тетевен с област Плевенска със върховна садебна истанция на върховния съд във (Урусчук) Русе от където се приключваха съдебните дирения на Северна България.
Кметове и заместник кметове в Градежница и махала Глогово са избирани следните лица.
1.Усин Котов кмет и заместник кмет
2.Усин Фа…. Зам кмет
3.Силюман Главината кмет в Галата и зам. кмет на махала Глогова
4.Силчо Авин зам. кмет
5.Мехмед Чаушев зам. кмет
6.Альо Асков зам. кмет
7.Асан М. Менчев зам. кмет
8.Усин М. Тусунов …. зам. кмет
9.Мехмедали Ас. Османов зам. кмет.
От 1934 г. с. Градежница преминава към село Гложене, но наложилото се военно управление военните взеха властта и Градежница стана пълномощничество на с. Гложене с назначаеми кметове с канцелария, с право на прислужник (агент) и двама полски със седалище в махала Глогово бяха.
1.Петър Иликов зам. кмет прави рибарник в езерото.
2.Тодор Цинцаря зам. кмет направи газов фенер на улицата пред канцеларията и кабинета. Пари за газ от хората, които правят нарушения на реда и дисциплината.       
През 1938 г. канцеларията на зам. Кметството беше в с. Градежница със заместник кметове.
3. Нейко Рогняков зам кмет
4. Тинко Гергинов
5. Силю Котов    1944 г.
6. Димитър Пенев 1947 г.
7. Мустафа Муслев 1948 г.
8. Райко Гезнов 1949 г.

От 1949 г. село Градежница става самостоятелно село отделно от с. Гложене и става централна община от първите избори за народен съвет в НРБ. На депутатите на трудещите се  Градежница с махалите Глогово и Бабинци преустановяване централната община със селище Градежница. Персонал: кмет, секретар, бирник, завеждащ военно отчетно бюро, завеждащ гражданско състояние, агент, … гледач и двама полски пазачи или общ персонал  9 броя с председател на Народния съвет Ибо Глогов. Първия кмет избран от изборите след 1944 г. Кметове са:

1.Ибо Глогов централен кмет на Градежница, махала Глогово и махала Бабинци от 1949 до края на 1952 г.
2.Али Чаушев.
3.Али Еминов - от 1959 г. махала Глогово става отделно село.
4.Али Гаджалов
5.Хъдо Пироня
6.Шериф даскала
7.Али ……
8.Асан Усинов Ходжов
9.Асан Алиджиков до 1988 г.
Глогова махала става село от началото на 1959 г. отделя се от с. градежница и се обединява с гр. Тетевен със седалище Глогово ….. Кънчев кмет …………… а пълномощник кмет Али Чауш с деловотство от Ибо Глогов.   





…. Национализация на частните гори, банки, фабрики и др имоти за държавна собственост.

1959 г. се изгради по насилствен начин ТКЗС в село Глогово обединение с ТКЗС гр. Тетевен. В срок от 60 дни стана това.

1991 г. се разгради ТКЗС в с. Глогово със решение на ВНС на РБ гласува закон връщане земята на бившите собственици.

1975 г. покръстиха помаците по насилствен начин с нови български имена по времето на Тодор Живковия комунистически режим в НРБ.

1985 г. се покръстиха по принудителен начин турското население с нови български имена и промяна на формата шалвари и фес. Забрани се говор и писменост на турски език.

1990 г. се възтановиха отнетите насила имена, форма, говор и писменост на всички турци и помаци в РБ със решение на ВНС на РБ и виновните лица за насилието бяха дадени под съд.

…………………………………………………………………………

Offline ficinka

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 567
  • Gender: Female
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #24 on: July 28, 2009, 22:28 »
Този постинг е от името на pomag bg ,има проблеми с нета .

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #25 on: July 28, 2009, 22:32 »
Благодаря ти Фици за помоща. 

Offline ficinka

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 567
  • Gender: Female
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #26 on: July 28, 2009, 22:38 »
Нали затова сме тук ,да си помагаме и подкрепяме.Моля няма нужда да ми благодариш.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #27 on: July 30, 2009, 19:40 »
Автобиография на писателя Ибо Асанов Глогов

Произхожда от бедно селско семейство. Баща Асан роден на …… в махала Габара с. Градежница. Майка Хавиша родена на ……. в местността Водна на ратлака. Занимаваща се с земеделие и животновъдство живели в колиба в махалата до Широки трап и са рпдили и отгледали девет живи деца, а именно: Зейна, Емина, Рахма, Усин, Салиха, Али, Силюман, Джениша, и Ибрахим. Общо 9 броя живи, до навършване последния брат най-малкия 60 годишна възраст, всички са живи братя и сестри.
Ибрахим (Ибо) е роден на 6 април 1918 г. в махалата Глоговци, с. Градежница, околия Тетевенска, обл. Плевенска. Завършил начално образование 3-то отделение в махала Глогово 1926-1928 г., след което продължава да пасе овцете на родителите си до 1932 г1933 г. той става чирак главен овчар на …… при баба Вайковица през зимата на 1933-1934 г. продължава пастирлъка при Дядо Динко на… Гложене през зимата на 1934-1935 г. става овчар на биволи при Димитър Гаваза.
През лятото по Петров ден 1935 г. той се оженва и става семеен и есента се отделя на самостоятелно отделно домакинство в къща изградена до покрив без да е лепена и слагана дървения,врата и др. Ибо запретва ръкави и отпочва строенето на къщата според силата и възможностите си. Закърпва положението и поставя креват от дървета и папрат, като си направил печка от кал и въпреки редица недостатъци от пари, храна, домакински потреби от първа необходимост при голяма и тежка мизерия на живот семейния живот продължава и на 6 май 1936 г. получили и първата радост роди им се мъжко дете Мехмедали. Което наложи да се отпочне същата година строенето на собствен дом и се отпочна строенето и направата до есента 1936 г. жилище с покрив.
През зимата 1936-1937 г. Ибо става …………. Да кара волове с кола гр. Тетевен при Васил Маринов и през лятото ……….. за живеене и се настани в своето жилище благодарение на личния труд и упорития труд…………..
На 10 октомври 1938 г. Ибо има второ дете момиче Ата през зимата на 1938-1939 г. Ибо се главява овчар в …………. Тетевен при Васил Негойков, откадето на 15 март 1939 г. получава повиквателна и заминава за гр. Брезник в Първо конно артилерийско отделение, като ездач на ………
През есента на 1939 г. Ибо е пратен в школата за кандидат подофицери и оръдеен командир и след 6 месеца той успешно завършва школата и от пролетта на 1949 г. той е отдельонен и оръдеен командир с звание кандидат под офицер до 20 декември 1940 г., след това той е уволнен от казармата.
На 10 април 1941 г. Ибо заминава запас за окопитване на новоосвободените земи от германците от Сърбия (Македония) …… в продължение от три месеца той беше уволнен от запаса.
В началото на есента 1941 г. с получените пари от запаса и взети пари още на заем от Асан Ходжов, Ибо става търговец (кафеджия) в кафенето на Асан Ас. Чернин в продължение на около една година и половина време е кафеджия, но поради военното положение на Хитлер на Втората световна война се наложи купонна система и липсата на захарни изделия, хранителни и др. стоки на пазара и търговията с кафе постепенно спря … поради липса на стоки.
През месец юли 1942 г. почива майката на Ибо от боледуване на дългогодишен ………
През месец декември 1942 г. влизат в кафенето непознати хора в полицейска форма. Началник и още двама други с него изкат да закупят гора (греди) за строене и кой има да им продаде и помежду разговора в кафенето началника се обърна към Ибо и му казва;
-   Ти тук си губиш времето, без пари, няма стока за работа и ти ще гладуваш. Ориентирай се на друга работа и напусни кафенето. Ако няма каде да отидеш на работа опитай да те приемат за полицай в Държавната полиция.
Ибо отговаря, че няма да бъде приет там, че няма трети клас образование. Началника го запитва да ли е служил войник и какъв. Ибо отговаря:
-   Да артилерист длъжност кандидат подофицер.училище приема и облича приетите кандидати за курса.
-   Имаш ли документи от школата, че си я завършил за кандидат подофицер.
-   Да.
-   С него ще представиш. Там се признава за трети клас.
И му обяснява какви документи да набави и престави в Държавното полицейско училище София.
Виждайки Ибо трудности без стока да може да продължи работата в кафенето и издържа семейството си дори има опасност да загуби и взетия заем пари и да не може да ги върне.
Приема да кандидатства за полицай понеже няма друга подходяща за него в момента работа и то при военно положение …. опасността гладна и гола за това време мизерия здраво протяга бедняка и не му оставя на спокойствие за миг.
Отивайки Ибо пеша до окръжния съд в гр. Ловеч и взима удостоверение за съдимост и други връщайки се пеша на другия ден в къщи и пренощувайки и на другия ден рано сутринта става към 3 часа и заминава през Бабинци за Тетевен пеша от където ще замине с рейс за София да представи документите за приемането му полицай, той сварва рейса за София сутринта и заминава.
Пристига в София представя документите си в Държавното полицейско училище и в момента … представените документи и молбата от Ибо бяха разгледани от комисията и приет за курсант на полицейското училище и в същия ден беше му предложено да отиде в склада и получи дрехи за обличане и да замине в гр. Пирдоп да кара курса.
Ибо приема дрехите облича се, пренощува там през нощта на другия ден заминават всички нови курсанти с влака за гр. Пирдоп, където завършиха тримесечен курс на държавното полицейско училище София и разпределени курсантите на работа по окръзи и връчена заповедта за назначението да заминат след тридневен домашен отпуск по местата си.
На 10 март 1943 г. Ибо отпътува за местоназначението си Македония за град Ресен Битолска област, където Ибо прекарва една годишна служба и от месец май 1944 година Ибо бива командирован за Радомир и Трън временно, където той беше до 9-ти септември 1944 г. и на 10 септември в района на казармата гр. Брезник беше издадено на партизаните всякакво оръжие от войската и полицията. Задържани бяха провинилите се в акциите по преследването на партизанското движение. Дадена храна на всички войници и полицаи и освободени да отидат по домовете си.
На 12 септември 1944 г. пристига Ибо в с. Градежница, махала Глогова, където прекарва 45 дневна почивка в семейството си. През месец октомври Ибо получава повиквателна заповед дасе яви на 16 октомври 1944 г. запас в 11-то Конно артилерийско отделение.  При 4-ти Артилерийски полк София, където беше зачислен, облечен и преназначен за действаш като орадеен командир на ІІ оръдие.
На 20 октомври 1944 г. отделението, сформирано, попълнено в пълна бойна готовност получи заповед да замине на фронта на Страцин в боя срещу немските окупатори.
Потегли 11 конно артилерийско отделение …. Полски и гаубични оръдия в посока Кюстендил, Гюшево, Страцин, река Пчиня, Куманово, гр. Прешово, гр. Враня до гр. Лясковец.
На 28 октомври 1944 г. влиза в боя на фронта 11-то артилерийско отделение сутринта по време на закуската бяхме нападнати от три самолета с български знаци трикольор където убиха много коне, разрушиха и повредиха кухнята и хвърлиха бомби върху лазарета (болницата).
На 6-ти ноември 1944 г. сутринта към 9 часа се издаде грешна заповед да излезе на позиция да излезе Втора батарея на височината пред Куманово преди да са минали миночистачите и пехотните войски напред. Или направи се размяна пехотата остана отзад, артилерията отива напред.
При преминаване височината, но немците забелязаха нашето преминаване и отпочнаха оръдейно обстрелване и І-во оръдие успя и премина височината успешно. Аз със ІІ-ро оръдие настъпих на височината земна мина в лявата страна на пътя закопана и минавайки предното колело от запрошката през него мината вдигна предника заедно с мерача Кирил Стефанов от София във въздуха. Убива мерача ……. и не можахме да преминем височината, а се върнахме с останалите войници и коне назад на закрито в падината и целият ден продължиха немците да обстрелват височината с артилерията до вечерта и вечерта към 9 часа …. Височината от пехотата се принудиха да отстъпят назад и немците и немците настъпиха благодарение на продължителния артилерийски огън принуди немците да отстъпят и от там преследвахме подир тях Куманово, Прешово, Гораня до Лесковец, където стояхме около 20 дни и се върнахме за София от където бяхме уволнени на 30 декември 1944 г.
Началото на 1945 г. Ибо отпочна строенето на къща с тухли в селото и сам направи 15 000 тухли на ръка работи кафеджийство. Отпочна строежа на къщата и есента я покри едноетажна къща с три стаи, в която се настанява да живее в нея, като напуска широкия трап и слиза в селото.
В началото на 1946 г Ибо бива назначен за новооткритата кооперация в селото, като подходящ за целта и той поема магазина и въпреки лошата обстановка и условия за работа по това време той укрепи магазина и продължи работата упорито и за показ устояваше на ….. в отчетност, листата на мерки и теглилки, осветление, условия за работа в помещението, липса на превоз за доставка на стока и др.
През 1946 г. при изграждане на младежката организация РМС Ибо е предложен и избран за секретар на РМС като най-подходящ от другите младежи и организира 72 младежи за членове на РМС и работи упорито сред младежите …..
През есента на 1946 г. почива бащата на Ибо остава кръгъл сирак в живота си.
През 1947 г. под инициативата на Ибо се сформира и учредява партийната организация от 9 члена на която Ибо е избран за партиен секретар, като добър организатор в селото.
И през 1947 г. на Ибо се ражда трета дъщеря Джениша за щастие в семейството му.   В селото действията на Ибо продължават понеже всички хора за организиране и масовизация на всички масови и политически организации в селото и организира и сформира и ОФ, като организация самостоятелна от с. Градежница, на която той става председател до 1965 г.
Обществеността и политическата дейност в личния, обществения и организаторския живот в селото наложи Ибо да бъде избран в първите избори за народни съвети на депутатите на трудещите се  за председател на МНС с. Градежница и Глогово в най-тежките времена на неукрепналата власт, купонна система на снабдяване облагане и събиране от населението със всички видове доставки и строителство на стопански начала и при строежа на фурната в Глогово отклони вниманието си към набавянето на материали и работещи за фурната без да очаква злобната изненада за загубване на синът си, който беше в болницата в момента и оспокояван от лекаря д-р Вушев, че няма страшно момчето е при нас и само след 9 дни на 8 декември 1952 г. почина Мехмедали на Ибо скъпо се заплати, много скъпо в живота на Ибо Глогов.
През 1953 г. Ибо става председател на Селкоопа в с. Градежница и Глогово.     
През 1958г. ибо взима дете на 25 дена без майка от починалата Емина Османова балдъза на Ибо и отглежда детето жената на Ибо …. и въпреки наличието на две живи дъщери на Ибо, той осиновява отгледаното дете и го признава за свое.
1959 г. Ибо става деловодител на съвета с. Глогов, което се отделя от село Градежница до края на 1962 г. Началото на 1963 г. Ибо става домакин на училище Глогово, по което време става и любител шофьор с книжка за право на лек автомобил.
През 1967 г. Ибо постъпва на работа в мината Бобов дол, където не му се харесва и не продължава работа там повече от един месец.
1967 г. при заминаване на екскурзия в Югославия катастрофира Ибо с мотор на Витиня и бива откаран на лечение в Пирогов …, където беше 30 дни на лечение и по-късно пенсиониран по болест …
1970 г. Ибо решава да отпочне строежа на  нова къща за трети път в живота си поради настъпила обществена промяна в селото по строителство и 1971 г. беше покрита новата къща и отпочнато стягане на къщата, по което време търсене и снабдяване на известни материали по селата и градовете Ибо катастрофира с пикап между Гложене и Полатен отивайки за Тетевен на 10 декември 1971 г. при хлъзгав път и изпреварване на друга кола се хвърля пикапа във Вита, където шофьора Цаньо Бреснишки се удави…
През 1979 г. по време на сечене шума в ТКЗС гр. Ябланица на 15 октомври Ибо при сеченето на една пръчка го удря по лявото око и го поврежда  въпреки престоя в очното отделение Ловеч четири месеца лечение окото остана повредено за винаги без да вижда с него, така Глогов от злополуки, старост и участник във Втората световна война 1944-1945 г. става пенсионер с месечна пенсия от 150 лева, като продължава работа в селското стопанство, добър секач на листников фураж, … и строител през 1987 г. на 76 годишна възраст участва в направата …. на хижа Момина поляна на туристическо дружество Вежен гр. Тетевен. Тогава беше награден от ръководството на дружеството с медал.
1991 г. в село Глогово беше изградено демократичната организация наречена ДПС с ръководство Ибо Глогов, председател, Ибрахим Чаушев зам. председател, Хасан Мехмед Чауш секретар-касиер, Джена Глогова член и Махмуд Мехмедов Атин член. Глогов е любител на туризма и екскурзиите у нас и в чужбина, като е обиколил родината си и я познава изцяло с малки изключения. Изпитал всички видове транспорт у нас и чужбина велосипед, мотоциклет, лек автомобил, рейс, влак, самолет, кораб, метро, трамвай и др. 24 посещения има на Пловдивския местен панаир.
Посетил е и познава част от СССР от две посещения Москва, Коми, Благоево, Сивсикар …., Киев и др. Две посещения в Румъния Букурещ, Синая ….. и др. Чехословакия две посещения Братислава ………и др. Будапеща в Унгария, Югославия познава Пирот, Ниш, Белград, Лясковец ….. Враня, Прешово, Куманово, Скопие …… Велес, Битоля ….. Ресен, Охрид …… и др.
Глогов обича честния труд, уважава и помага на човека . Не обича лъжата, кражбата, завистта и алчността в живота си обича да разговаря и споделя със стари хора, болни, чужди, богати и бедни хора да посреща и изпраща гости, да се учи от тях само на хубавото от техния живот. Обича да участва в изпращането на починалите хора без разлика на близки, далечни и националности. С примерен показ на младото поколение към доброто в живота.
По време на възстановяване на собствеността на земеделските земи след 1990 г. Ибо Глогов преживява труден непреживян до момента такъв тежък и смразен живот в селото с готовност да го убият неговите братови, сестрини синове и внуци така и от близки и познати в селото заради земята която Глогов е купил от техните родители преди 30 год. Бил принуден потърси правото си  по съдебен ред за да се не стига до жертви и образувах в срок на 1 година 13 дела пред районния съд за правото си и да бъдем всички в къщи при семейството си живи и здрави. Това е моя избор на разбиране.

Историята не помни чудото на 20 век.
Историята не помни от създаването на човешки живот до края на 20 век да е образувал и движел толкова различни видове съдебни дела за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в реални граници какъвто е примера с писателя Ибо Глогов, който от 1992 г. движи образуване от него и срещу него повече от 25 броя различни по характер ела средно годишно се явява на дела 75 дни, а за месец септември 1997 г. София едно, Ловеч три и Тетевен четири дела или общо осем дела за месеца това говори че подобен случай не имало и няма да има  подобен случай по-късно. Отговор на въпроса идва това положение от ниската просвета на страната по делата и преходния период на без законност и безвластие в съдебната власт и корупцията, която е на власт в тоз период.
Ибо Глогов починал някъде през 2000 година, на преклонна възраст.   

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #28 on: July 30, 2009, 20:13 »
Интересна личност, признавам не бях чувал за него.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #29 on: July 31, 2009, 13:16 »
Чрез публикуваните вече записките Ибрахим Глогов се нареждат редом до помашките писатели Мехмед Дурсунски, Салих Бозов, които пишат предимно за ахряните т.е. помаците от Девинско, Смолянско, и Източните Родопи, до Ибрахим Имам и Сенем Кондева които пишат за помаците от Неврокопско и по специално за с. Абланица и на края до моя милост, на който книгата е свързана със сите нашенци от Балканите.
Както стана ясно записките на Ибрахим Глогов също са регионални. Свързани са с помаците от Тетевенския край и по специално с помаците от селата Градежница, Глогово и отчасти със с. Бабинци. В сведенията му за произхода на населението Ибрахим Глогов разделя мюсюлманското население от немюсюлманското. За него мюсюлманското население е турско, каквото е мнението и на много други живеещи и през нашите дни. За наименованието на селото Градежница Ибрахим Глогов дава кулите - градежите, който били седем на брой от които днес стърчът само три. Следователно кулите са от по-старо време и са свързани с траки и римляни за които говори и автора. За преселване на днескашното население в трите села автора посочва 1400 г. Ако направим справка с османските архиви публикувани от Кемал Гьозлер и някой други автори ще установим известно сходство, тъй като автора пъвоначално посочва споменатата година и после говори за преселване на прадядовците на поколението живяло през годините 1935-45, които ще са не по-късно от ХVIII в. Според побликуваните архиви от 1483 г. става ясно, че между с. Дерманче, тази част от Градежниче спадаща към землището на днешното село Глогово и Бобовян (дн. Бабинци), земите били празни и запустели. Раята били пръснати, като в трите села били записани 31 домакинства, 5 неженени и 3 вдовици от които 14 домакинства живеели в Дерманче, а през 1479 г. според К. Гьозлер в Градешниче живеели 11 немюсюлмански  домакинства. Селата Драгулин дол, Пещерна и Торос намиращи се между Дерманче и Градешниче по това време или не съществували или в тях домакинствата били отделни единици. На село Градежниче и Бобовян землищата били необработваеми, а жилищата били пръснати по близките хълмове което е сериозна предпоставка за съществуването на богомилска община. През 1516 г. в Градешниче били регистрирани 6 немюсюлмански домакинства и 8 неженени. През следващите години в Градежниче и Бабинци няма регистрирани местни жители. Предполага се че жителите на селата се преселили в селата Галата и Помашка Лешница (Кирчево), тъй като в данните на османските архиви от 1579 г. за Галата са споменати 6 мюсюлмански семейства и 5 неженени и 10 немюсюлмански (павликянски) семейства и 5 неженени. Немюсюлманите в описа предимно се водели като пришълци. За съжаление аз не разполагам с материали от годините 1600 - 1700, но за 1873 г. в Градежниче вече намало регистрирани немюсюлмани и в селото са живеели 75 мюсюлмански домакинства, като общият им брой бил 419 души. Днес селата Градежница, Глогово и Бабинци са също чисто помашки и населението е приблизително около 5000 души.
Сведениоята които ни дава Ибрахим Глогов за неползването на свинско от населението до 1975 г. се потвърждават и от османския опис “Салнаме-и Вилает-и Туна” от 1873 г., и в описаните села наличието на прасета било 0.
По това време и религията била на почит, както става ясно от записките ходжите в трите села били на почит и те били ползвани от населението не само за погребения, но и за много други дейности, за каквото се ползват и в другите мюсюлмански райони. Споменава се че някакъв майтор Гаврил дошъл в селото като железар през 30-те години на ХХ в. бил първия който говорил на хората там за Библия и други български книги. До тогава местното население не е ползвало тази писменост. Голяма част от тях били неграмотни, а тези които били знаели да пишат и четат на османски и арабски. Споменава се за училища от 20-те години на ХХ в. в които се учело Коран и Вероучение. Записките ни дават и други сведения като например кога е изградена джамията в селото. Смята се че дълго време мюсюлманите са ползвали частни жилища за джамия, докато населението не се разрасноло до толкова, че да се образуват три махали - Глоговска, Джамийска и Селимовска, сред които джамийската махала се оказала в средата и там била построена джамията. Следователно това ще да е не по-рано от ХVIII в.
Освен тези сведения автора не се възползвал от намиращите се по негово време жители, които са живяли през Османската власт за да вземи от тях по-ясни сведения свързани с отношенията на помашкото и българското население, конфликтите на местните помаци със хайдуците, четниците минали през техните земи и пр. Също така тук можеше да се дадът имената на градежчаните, глогарите и бабенчарите които участвали в Руско-османската война. Ние знаем, че решаващата битка между помаците и руско-българските войски се състояла в местност между Тетевен и Бабинци, кадето днес има и паметник. Също така се знае че от района са пратени два табора в поткрепа на войските на Осман паша в Плевен. Имена то там също не се споменават. Не са дадени имена на загинали местни жители от тази война и от Междусъюзническата, Първата и Втората световна войни.
От автора става ясно, че той от всеки един исторически период е взел по нещо. През периода на фашизма автора е бил полицай и гонел партизаните, през комунизма той става кмет, партиен секкретар и член на РМС и ОФ, след падането на комунизма той става председател на ДПС в с. Глогово.  
Според наториалния акт на джамията на Галата който е от 1940 г. става ясно, че председателя на джамийското настоятелство е със сменено име. Ибрахим Глогов не дава сведение за това. Автора споменава единствено за насилственото отнемане на земите за съставянето на ТКЗС-тата, за преименуването и насилственото премахване на традиционното облеклото но недава подробни сведения за тези събития.
Като цяло автора записал сведения за помаците в района, които ще ни са отполза в бъдищите ни иследвания. Нека Аллах да прости греховете на Ибрахим Асанов Глогов и да го дари с дженнет. Амин

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42