http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81БитолÑки Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ Ð˜ÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ значение
Ðамерен е през декември 1956 година в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ ÑъбарÑнето на Чауш Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² гр. БитолÑ, коÑто вероÑтно е градена Ñ ÐºÐ°Ð¼ÑŠÐ½Ð¸ от БитолÑката крепоÑÑ‚. Ð’ него владетелÑÑ‚ Ñъобщава за обновÑването на БитолÑката крепоÑÑ‚ и упоменава, че е цар на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ "българин по род". Този факт нанаÑÑ Ð³Ð¾Ð»Ñм удар на привържениците на македонизма.
Като пример за огромното иÑторичеÑко и политичеÑко значение на надпиÑа може да Ñе даде неотдавнашен Ñкандал в Република МакедониÑ, възникнал при изготвÑнето на туриÑтичеÑки каталог на БитолÑ. ФренÑкото конÑулÑтво в МакедониÑ, ÑъдейÑтващо при изготвÑнето на каталога, използва за корицата чаÑÑ‚ от текÑта на плочата, Ñъдържаща думата "българÑки". ЗабелÑзано от македонÑките влаÑти, това предизвиква гневна Ñ€ÐµÐ°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¸ прекратÑване на печата. ФренÑкиÑÑ‚ конÑул Ñе извинÑва за "недоглеждането" и преиздава каталога. [1]
Съдържание на надпиÑа
оригинал
„ †Въ лѣто Ð… ҃Ф ҃К ҃Г Òƒ отъ Ñтворенїа мира обнови Ñѧ ÑÑŠ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном Ñамодрьжъцемъ блъгарьÑкомь и помощїѫ и молїтвамї Ð¿Ñ€Ñ£Ñ ÒƒÑ‚Ñ‹Ñ§ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ Ñ— въз()Ñтѫпенїе I ҃В Òƒ ı връховънюю ап ҃лъÑÑŠ же градь дѣлань быÑÑ‚ÑŒ на ѹбѣжище и на Ñп҃Ñенѥ Ñ— на жизнь бльгаромъ начѧть же быÑÑ‚ÑŒ градь ÑÑŒ Битола м ҃ца окто ҃вра въ К Òƒ. Конъчѣ же Ñѧ м ҃ца ... иÑходѧща ÑÑŠ Ñамодрьжъць быÑÑ‚ÑŠ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Ðиколы же Ñ— Риѱимиѧ благовѣрьнѹ Ñынь Ðрона Самоила же брата Ñѫща ц ҃рѣ Ñамодрьжавьнаго іаже ı разбїÑте въ Щїпонѣ грьчьÑкѫ воїÑкѫ ц ҃рѣ ВаÑїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ Ñъжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь ВаÑїлїемь Ð… ҃Ф ҃К ҃В Òƒ г. лтѣ оть Ñтворенїѧ мира ... їѹ Ñъп() лѣтѹ Ñемѹ и Ñходѧщѹ “
превод
„През годината 6523 (1015-1016) от Ñътворението на Ñвета обнови Ñе тази крепоÑÑ‚, зидана и правена от Йоан, Ñамодържец българÑки, Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° и Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ на преÑветата мъченица наша Богородица и чрез заÑтъпничеÑтвото на дванадеÑетте и на върховните апоÑтоли. Тази крепоÑÑ‚ бе направена за убежище и за ÑпаÑение и за живота на българите. Започната бе крепоÑтта Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· меÑец октомври в 20 ден, и Ñе завърши в меÑец (…) в краÑ. Този Ñамодържец беше българин по род, внук на Ðикола и на РипÑÐ¸Ð¼Ð¸Ñ Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð²ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ, Ñин на Ðрон, който е брат на Самуил, Ñ†Ð°Ñ€Ñ Ñамодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войÑка на цар ВаÑилий, където бе взето злато (…) а този в (…) разбит биде от цар ВаÑилий в годината 6522 (1014) от Ñътворението на Ñвета в Ключ и почина в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° лÑтото"
ПалеографÑки и езикови оÑобеноÑти
ДванадеÑетредовиÑÑ‚ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ Ðµ издълбан върху правоъгълна плоча от бÑл мрамор Ñ Ð²Ð¸Ñочина 0,58 м., ширина 0,92 м. и дебелина 0,26 м. Буквите Ñа издълбани релефно и твърде грижливо. Те Ñа отноÑително закръглени и издължени. Средната им виÑочина е 30 мм. Ðачертанието на буквите а, д, ιа и ѧ Ñа характерни Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, че ъглеÑтите горни чаÑти Ñа Ñе разраÑнали в хоризонтални чертици, което Ñе Ñреща в ÑтаробългарÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ Ð½Ð° гръцки език от 866 г. в Югозападна МакедониÑ, както и в ÑъвÑем Ð±Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ време Самуилов надпиÑ.
Ð’ палеографÑко отношение БитолÑкиÑÑ‚ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ Ñъвпада Ñ ÑƒÑтавното пиÑмо на кирилица и показва голÑма близоÑÑ‚ Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ епиграфÑки паметници от епохата - надпиÑа на Ñ‡ÑŠÑ€Ð³ÑƒÐ±Ð¸Ð»Ñ ÐœÐ¾Ñтич, Ð¡Ð°Ð¼ÑƒÐ¸Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ, Ð’Ð°Ñ€Ð¾ÑˆÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ, Ð¢ÐµÐ¼Ð½Ð¸Ñ‡ÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ, както и Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñи на гръцки език, какъвто е надпиÑа от Ñ. Ðаръш. Ð’ първата Ñи чаÑÑ‚ БитолÑкиÑÑ‚ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° характер на Ñтроителен надпиÑ, а втората е от летопиÑен тип. От книжовните паметници до надпиÑа Ñе доближават ЕнинÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ð¿Ð¾Ñтол, Савината книга, СупраÑълÑÐºÐ¸Ñ Ñборник, Сборника от 1073 и други. Ð’ надпиÑа Ñа използвани ÑÑŠÐºÑ€Ð°Ñ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ лигатури, Ñрещани твърде чеÑто във византийÑките и ÑтаробългарÑките текÑтове: црь - царь, бца - Богородица, аплъ - апоÑтолъ и други.
Във фонетично отношение надпиÑÑŠÑ‚ Ñе характеризира Ñ Ð½ÐµÑƒÑтановената употреба на двете ерови глаÑни: ÑŠ (12) и ÑŒ (20), Ñ Ð¾Ñ‚ÑÑŠÑтвието на Ð¹Ð¾Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ липÑата на ÑмеÑване на ноÑовите глаÑни.
Ð’ морфологично отношение за надпиÑа е характерна употребата на Ñтрадателни причаÑтиÑ, на двойÑтвено чиÑло и на задпоÑтавен член (градь ÑÑŒ).
Литература [редактиране]
* Божилов, Иван. БитолÑки Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ Ð½Ð° Иван ВладиÑлав // Кирило-методиевÑка енциклопедиÑ, Ñ‚. I, С. 1985, Ñ. 196-198
* Бурмов, ÐлекÑандър. Ðовонамерен ÑтаробългарÑки Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ Ð² ÐÐ ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ // Ñп. Пламък, 3, 1959, 10, Ñ. 84-86
* Заимов, Йордан. БитолÑки Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ Ð½Ð° Иван ВладиÑлав, ÑтаробългарÑки паметник от 1015-1016, Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ 1969
* Заимов, Йордан. БитолÑкиÑÑ‚ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ Ð½Ð° цар Иван ВладиÑлав, Ñамодържец българÑки. ЕпиграфÑко изÑледване, Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ 1970
* Заимов, Йордан. БитольÑÐºÐ°Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸ÑÑŒ болгарÑкого Ñамодержца Ивана ВладиÑлава, 1015-1016 // ВопроÑÑ‹ ÑзыкознаниÑ, 28, 1969, 6, Ñ. 123-133
* Мошин, Владимир. БитољÑка плоча из 1017. год. // МакедонÑки jазик, XVII, 1966, Ñ. 51-61
* Мошин, Владимир. Уште за битолÑката плоча од 1017 година // ИÑториjа, 7, 1971, 2, Ñ. 255-257
* Томовић, Г. Морфологиjа ћирилÑких натпиÑа на Балкану // ИÑториjÑки инÑтитут. ПоÑебна издања, 16, 1974, Ñ. 33
* Mathiesen R. The Importance of the Bitola Inscription for Cyrilic Paleography // The Slavic and East European Journal, 21, Bloomington 1977, 1, pp. 1-2
* Угринова-СкаловÑка, Радмила. ЗапиÑи и летопиÑи. Скопjе 1975, 43-44