Author Topic: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler  (Read 72765 times)

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

Offline bogutevolu

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1000
  • Gender: Male
Les origines des Pomaks de Lofça
d'après  les tahrir defters ottomans : 1479-1579

Kemal GÖZLER

in French language

http://www.anayasa.gen.tr/pomakturcica.htm

Offline jemal

  • Historian
  • *****
  • Posts: 114
Re: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler
« Reply #1 on: August 25, 2009, 12:45 »
KEMAL GÖZLER, Les Villages Pomaks de Lofça aux XVe et XVIe Siècles d’Après les Tahrir Defters Ottomans (Ankara: Imprimerie de la Société Turque d’Historie, 2001). Pp. 117.

Reviewed by Kaan Durukan in International Journal of Turkish Studies, Vol. 9, Nos. 1-2 (Summer 2003), p.318-321 (ISSN: 0272-7919 0272-7919).

The Pomaks, who live presently in the territories of four nation-states, Bulgaria, Turkey, Greece and Macedonia respectively, are the members of a Muslim community, speaking a dialect of Bulgarian. As it is the rule, rather than an exception considering the demographic composition of the Balkans, the ethno-religious identity of this specific group is lively discussed among the historians of the concerned parties. According to Bulgarian scholars, Pomaks were an ethnically Bulgarian people, converted to Islam by force under Ottoman rule. The process of Islamization too place basically in two periods, the first one being during the reign of  Selim I (1512-1520), depicted as a zealous Muslim and the second in the last quarter of the seventeenth century, almost simultaneously witth the defeat at Vienna. Another group, though smaller in number, believes that Pomaks were the descendants of Paulicians, heretics of the medieval era settled in the region, like the Bogomils of Bosnia, they converted to Islam without any major difficulty, since the attitude of Muslims to their belief system was much more tolerant, compared to the Orthodox Christians. Greek historians, however, do not share the views of their Bulgarian colleagues. They claim that the Pomaks were originally the inhabitants of Macedonia, having a Greek ethnic origin. The third participant in the debate is Turkish historians. For their part, they tend to see the roots of today’s Pomaks in the Cuman-Kipchak ethnic stock of the earlier centuries.
Originally a Pomak from Lofça (Loveč in Bulgarian), Kemal Gözler tries to find a solution in his book to this complex historical question. The major problématique of his study is whether the Pomaks were indigenous people of the region converted to Islam or a Turkic tribe that came there as a result of the westward expansion. However, one should note that the scope of his research is limited to Lofça Pomaks, the aim is to observe forty Pomak villages of the designated area. Pomaks of the Rhodope Mountains, who received much more attention from the academic circles, are not included in his work.
The basis of Dr. Gözler’s study is four tahrir defters (tax registers) from the fifteenth and sixteenth centuries, dating 1479, 1516, 1545 and 1579 respectively. Among these four sources, only one, the earliest record, is of icmal nature, a short, summarized version whereas the other three are mufassal defters, detailed registers of the Ottoman authorities. Also, the author refers to the Salname-i Vilayet-i Tuna (Yearbook of the Danube Province), complied in 1873 in order to observe historically the evolution of Pomak settlements in Lofça. The book consist of an introduction, a number of tables reproducing systematically the information obtained from the archival materials, an evaluation of this numerical data and conclusion.
It is a widely known fact that tahrir defters were complied on the basis of religious affiliations. Apparently, in an age where societies’ main identities were defined according to religion, Ottomans showed no interest in determining either ethnic distinctions or linguistic variations. In this respect, this particular set of document seems to be silent in clarifying the issue. However, it is remarkable that in the mufassal defters, the name of the individual (male, representing the household) as well as his father’s name were recorded; Gözler states that the frequent use of the expression veled-i Abdullah (son of Abdullah) might be the indicator of a recent conversion. Despite the fact that there is a consensus among the students of the field about specific meaning of this name, which literally is “servant/slave of God,” the evidence does not necessarily prove the existence of newly converted people. After all, Abdullah was (and still is) a very common name in different parts of the Islamic world. Yet, Gözler witnesses a considerable number of Abdullahs in the registers among fathers, whereas in the second generation, the name was relatively rare. Also the reference to the members of the third generation as “grandson of Abdullah” increases the probability of conversion. If this is really the case, Pomaks were the inhabitants of the region from Bulgarian origin, who became Muslim at a certain point in time under the Ottoman administration.
The definitve conquest of Lofça took place in 1393, during Bayezid I’s reign. However, the earliest of our sources, which depicts the situation of the region in 1479, almost one century later, recorded only four Muslim households. Gözler describes them cautiously as “the first Pomaks”; indeed, they were solely the first Muslims in Lofça, of obscure origin. Possibly, they were Turkic families from Asia Minor, but obviously there is no evidence at hand supporting this claim with certainty. On the other hand, the source clearly displays that massive Islamization, either voluntarily or forcibly, was not the case; equally the theory seeking the roots of Pomaks in the Paulicians is subject to serious doubt.
According to the register of the year 1579, there were Muslims living in twenty-two villages of the region out of a total forty, but they constituted only 5 percent of the population. Also, it is worthy to note that the majority of the Muslims consisted of sons or grandsons of Abdullah; in 1545 71.64 percent and in 1579 21.22 percent. The information derived from this register has two meanings: on the one hand, it proves the validity of the argument underlining a slow, gradual Islamization process in the Balkans; on the other hand, it refutes in terms of chronology the thesis of Bulgarian historians, explaining the issue by two waves of forced conversion.
In his conclusion Gözler states that a majority of the first Muslim settlers of the Pomak villages of Lofça were the descendants of “sons of Abdullah”, implying that they were ethnically Bulgarian, converted later to Islam. Also he mentions that the term “Pomak” does not exist in the Ottoman documents and secondary sources untill the nineteenth century. Its first use and etymology are still unknown. Finally the researcher raises three questions, which could pave the way to other possible studies. In the first place, there were many other “sons of Abdullah” in the neighboring villages, very close to the Pomak zone, yet for one reason or another, they did not become Pomaks in the course of history. Secondly, how did the Pomaks of Lofça manage to keep Bulgarian, the language of their ancestors, whereas other became gradually Turcophones? Thirdly, what is the connection between the Pomaks of Lofça and Pomaks of Rhodope, who live in different geographies, but still are referred to by the very same name?
Kemal Gözler’s book, though small in size is a significant contribution following the footsteps of the tradition of defterology, pioneered by the late Ömer Lütfi Barkan. The author provides factual knowledge from the Ottoman archives, which could help to illimunate the historical question of Pomaks’ origin and, differing from many others, combines the findings of his research with secondary sources written in Turkish, Bulgarian, German, French and English. Furthermore, the work includes remarkable geographical and toponymical information. Maybe in the future; Dr. Gözler might think to extend this volume by introducing theoretical approaches, which discuss themes like multiple identities, self-definition and change of socio-cultural identity. Also, it might be an interesting idea to organize an oral history project with the descendants of the Pomaks, who migrated mostly into Thrace and Western Anatolia, after the war of 1877-1878 with Russia. Such an effort would possibly help to detect some cultural codes, transferred verbally through generations and still alive in the collective memory of the community. A final point, through personal correspondence the present author learned to his surprise that Dr. Gözler, in fact, is not a professional historian; being an associate professor, his area of expertise is constitutional law. For his work on Pomaks of Lofça, he mastered siyakat, probably the most difficult category of writing in Ottoman Turkish, pertaining generally to the fiscal records of the empire. This book is highly recommended especially to the students of the Ottoman Balkans as well as anyone interested in studies based on Ottoman archival materials.

Kaan Durukan
University of Wisconsin

Offline jemal

  • Historian
  • *****
  • Posts: 114
Re: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler
« Reply #2 on: August 26, 2009, 01:51 »
Предлагам  на форума превод на горния  текст, който представлява своего рода критика на книгата на Кемал Гьозлер. Предварително се извинявам за допуснати грешки.

                                                                ПОМАЦИТЕ ОТ ЛОВЕШКО

Помаците, които днес живеят в териториите на четири национални държави, съответно България, Турция, Гърция и Македония, са членове на мюсюлманската общност и говорят диалект на българския език.И по правило, отколкото изключение разглеждайки демографския състав на Балканите, етно-религиозната идентичност на тази специфична група е широко дискутирана от историците на съответните балкански страни.
           Според българските историци, помаците са етнически българи, преобърнати в исляма със сила по време на османското владичество.Процеса на ислямизация е протекъл основно в два периода: Първият започнал при управлението на Селим Първи (1512-1520 г.),определян като ревностен мюсюлманин и Вторият период през последната четвърт на седемнадесети  век,непосредствено след поражението при Виена. Друга група учени но малка на брой, вярва, че помаците за потомци на Павликяните – еретици от времето на средновековието, заселили се по тези места, както богомилите в Босна, коите преминали към исляма без никакви трудности, тъй като отношението на мюсюлманите към тяхната система от вярвания била много повече толерантна в сравнение с това на Православната църква.
            Вижданията на гръцките историци по този въпрос не съвпадат с тези  на техните български колеги. Те твърдят, че помаците в основата си са наследници на населението на древна Македония и имат гръцки етнически произход.
           Третите участници в дебата са турските историци. В тяхната си част, те клонят към виждането, че корените на днешните помаци трябва да се търсят в кумано- половският етнически конгломерат на по ранните векове.
           Оригинално в труда си  „Помаците от Лофча”(Ловеч на български) ,Кемал Гьозлер се опитва да намери решение на този сложен исторически въпрос.Главният проблем или въпрос в неговото изследване е, дали помаците са местното население преобърнато в исляма, или турско племе дошло там по време на завоеванието на запад.Както и да е, първо трябва да отбележим, че същността на това изследване се ограничава единствено до Ловешките помаци, целта е да се проучат около четиридесет помашки села от посочения район. Помаците от планината Родопи, които заемат по голямо внимание в изследванията на академичните среди, не са включени в това изследване.
           Базата за проучвания на доктор Гьозлер са четири данъчни регистри (tahrir defters) от 15-ти и 16-ти векове, датирани съответно от 1479,1516,1545 и 1579 години. Сред тези четири източника, само един, най-ранният  запис е от icmal естество, т.е. кратка обобщена версия, докато другите три са mufassal defters, детаилни регистри на Отоманските власти. Също така автора използва и Salname-i Vilayet-i Tuna (Годишник на Дунавската провинция), съставен през 1873 година за да представи исторически еволюцията на помашките  селища в Ловешко. Книгата съдържа въведение, много таблици, представящи системно информацията извадена от архивните материали,обобщение и оценка на тези цифрови данни и заключение.
           Широкоизвестен е фактът, че tahrir defters(данъчните регистри) са били съставяни според религиозната принадлежност.Очевидно във векове където главните особености на общностите са били определяни от тяхната религиозна принадлежност, Османците не са показвали интерес в диференцирането им по етнически или езикови отлики. В това отношение, този конкретен набор от документи остава ням за решаването на проблема. В същото време е удивително това ,че в mufasal defters, имената на отделните лица(мъжът представяйки семейството)както и името на неговия баща са записани.Гьозлер твърди, че честото използване на определението veled-i Abdullah (син на Абдуллах) може да бъде индикатор за съответна промяна. Въпреки фактът, че има консенсус между изследователите за специфичното използване на това име, което буквално е „слуга/ роб на бог”, доказателството не потвърждава задължително съществуването на току що обърнали религията си хора. След всичко това Абдуллах е било и все още е много използвано име в различни части на ислямският свят. Гьозлер засвидетелства значителен брой на името Абдуллах в регистрите като бащино име в началото, докато при следващата генерация е използвано изключително рядко.Също отнесено към бройката на третата генерация като „внук на Абдуллах” би увеличило вероятността от станалата религиозна промяна.Ако наистина такава е била ситуацията, то помаците са потомци на населението на региона с български корени, които са станали мюсюлмани в конкретен момент от  време през Отоманското управление.
               Определено завладяването на Ловеч е станало през 1393 г., по време на управлението на Баязид I. Но въпреки това за отбелязване е, че най-ранния от тези източници, който разглежда ситуацията в района през 1479 г., почти един век по-късно, е записал само едно мюсюлманско семейство. Гьозлер ги описва много внимателно , като „първите помаци”, но в действителност те били единствено първите мюсюлмани в Ловеч със съмнителни корени.Възможно е те да са били турски семейства от Мала Азия, но за отбелязване ние нямаме доказателства под ръка потвърждаващи това със сигурност. От друга страна източникът ясно представя, че масивната ислямизация, както доброволна или насилственана, не е била случайна, нараравно с теорията търсеща корените на помаците при павликяните, което е обект на сериозни съмнения.
           Позовавайки се на регистрите от 1579 г. за Ловешко, мюсюлмани живеели в 22 села  от всички 40 населени места, но те съставлявали само 5 процента от броя на населението. Също добре е да се отбележе, че болшинството от мюсюлманите съставлявали синове и внуци на Абдуллах; в 1545г. – 71,46 процента а през 1579г. - 21,22 процента. Информацията извлечена от този регистър има две значения: от една страна, тя доказва валидността на аргумента подчертавайки бавен и постепеннен ислямизационен процес на Балканите; от друга страна тя опровергава чрез фактите на хронологията твърденията на българските историци за двете вълни на насилствено налагане на исляма.
       В своето заключение Гьозлер твърди, че болшинството от първите мюсюлмани заселници в помашките села от ловешко били потомци на „синовете на Абдуллах” предполагайки, че са етнически българи, преобърнати по късно в исляма.Също той отбелязва, че термина „помак” не съществува в османските документи и други източници до деветнадесети век. Неговото първо използване и етимология продължава да е неизвестно. Накрая изследователят повдига три въпроса които биха улеснили пътя за бъдещи изследвания. На първо място, имало е много други „ синове на Абдуллах” в съседните села, много близо до „помашката зона” и по една или друга причина те не са станали помаци в хода на историята. На второ място, как помаците от ловешко успели да запазят българският, езикът на техните предци, докато в същото това време други постепенно станали туркофони или турскоговорящи; На  трето място,каква е връзката между помаците от Ловешко и тези от Родопите които живеят в различни географски райони но продължават да приемат че са от едно име/племе/ помаци?
         Книгата на Кемал Гьозлер е малка по размер, но е значителен принос следвайки стъпките на традицията на дефтерологията (defterology) поставено от Юмер Лютфи Баркан.Авторът представя ценни факти от Отоманския архив, което помогнало да се осветли историческия въпрос за произхода на помаците, и различавайки се от много други, комбинира откритията на своето изследване със други източници написани на турски, български, френски и английски. По- далеч, книгата включва изключителна географска и топонимна информация. Може би във  бъдеще доктор Гьозлер  би решил да увеличи това издание, чрез представяне на различни теоретични похвати, които дискутират теми като множествента идентичност, самоопределение, и промени в обществено-културната идентичност. Също може би било интересно да се организира един проект на устната история с потомците на помаците, които се заселили почти в Тракия и Западна Анатолия след руско-турската война от 1877-1878 г.Такова усилие по възможност би помогнало да се открият някои културни тайни, пренасяни устно между поколенията и които са още живи в колективната памет та тази общност.Като заключителна точка, от личната си кореспонденция изумено разбирам, че Гьозлер, фактически не е професионален историк, който като професор е в сферата на конституционното право. С този си труд „Помаците от Ловешко” той доказва майсторството си в siyakat,  разчитането на най-трудните от изворите, написани на отомански турски, принадлежащи основно към данъчните регистри на империята.Тази книга е високо препоръчвана специално за студентите по  Османистика на балканите, а както и за всеки който се интересува от изследвания базирани на Отоманските архивни материали.

Каан Дурукан
Университет на Уискансин, САЩ

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Re: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler
« Reply #3 on: August 26, 2009, 02:34 »
    Здрасти Джемал! Поздравление мога само да кажа за труда ти и превода. Да я преведеш от френски на английски,след което на Български ти е отнело много часове,адмирации и уважение за труда ти днес !Надявам се нашия съфорумник  член  Хюсеин Мехмед/ Pomak.bg/  и другите от Ловешко наши редовни членове тук / Фицинка,помаг.бг/ има какво  да се сподели  за Помаците от Ловешко във връзка с темата ако имат и други факти,или собствени виждания би било в полза да се разбере за Ловешките помаци-част от нас! Едно пракрасно допълнение,досега за помаците от Ловешко винаги се е знаело по малко поради факта отдалеченост от Смоленско и Гоцеделчевско,Кърджалийско,Казанлъшко..  

Offline Dobrev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 500
  • Gender: Male
Re: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler
« Reply #4 on: August 26, 2009, 02:40 »
Благодаря от името на съфорумниците за превода!
Само една конструктивна забележка:

..... На  трето място,каква е връзката между помаците от Ловешко и тези от Родопите които живеят в различни географски райони но продължават да приемат че са от едно име/племе/ помаци?

В случая, оригиналният текст "... but still are referred to by the very same name" не предполага дори и имплицитно използването на "племе" в превода, тъй като "are referred to" не може да се съотнесе към самоопределение, още по-малко към "племенна принадлежност". По скоро това е назоваване от трето лице, начин по който някой друг нарича групата с това име и който индиректно предполага екзо- произход на названието.
Ако говорим за ендо- произход, тогава би трябвало да е използвано "they refer to themselves as".

Оригиналният френски вариант също не предполага употреба на "племе": pourquoi ces deux communautés distinctes l'une de l'autre sont-ils désignées par le même nom ? - Защо тези две общности, които се отличават една от друга, са обозначавани със същото име?


Според мен, коректният превод на изречението "Thirdly, what is the connection between the Pomaks of Lofça and Pomaks of Rhodope, who live in different geographies, but still are referred to by the very same name?" би трябвало да бъде:

На трето място, каква е връзката между помаците от Ловешко и помаците от Родопите, които живеят в различни географски райони, но все още биват обозначавани със същото име?



Offline Тоска

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 2347
  • Gender: Male
  • % 100 + POMAK
Re: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler
« Reply #5 on: August 26, 2009, 09:55 »
Доколкото знам Проф. Кемал Гъозлер (Prof.Dr. Kemal Gözler) е помак от Чанаккале / Tуpция.  Може и рода да сме с Кемал Гьозлер  ;)

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler
« Reply #6 on: August 26, 2009, 10:33 »
Аз също имам забележка, но този път към Каан Дурукан. Във изречението "нараравно с теорията търсеща корените на помаците при павликяните, което е обект на сериозни съмнения." автора Кемал Гьозлер по този въпрос дава следното мнение.

Tablo 3: 1479’da Müslümanlar
Köyler Hane sayısı
1. İzvor 1
2. Reseleç 1
3. Todoriçane 2
Toplam 4
Toplam Kişi Sayısı* 20

Lofça Pomak köylerindeki ilk Müslümanların ortaya çıkışının 1479’dan daha eskiye gitmediği sonucuna varabiliriz. Bulgaristan’ın 1393’te Sultan Beyazıd tarafından kesin fethinden itibaren, 88 yıl boyunca, Lofça Pomak bölgesinde önemli bir kolonizasyon veya orada gerçekleşmiş bir ihtida hareketi görülmemektedir. Bu nedenle, Bogomillerin, Osmanlıların gelişi ile Müslüman oldukları yolundaki tez, en azından bölgemiz köyleri bakımından Osmanlı belgeleriyle teyid edilememektedir. Bununla birlikte, Osmanlı tahrir defterleri Pavlikenler, yani Bogomiller üzerine birçok bilgi içermektedir.

Тук той отрича да са колонизатори (юруци) тези 4 семейства, тъй като по това време не са регистрирани такива. Отрича и да са богомили, но споменава, че трябва тази общност богомилите и павликяните да се иследва за да се дадът по ясни сведения. Аз така го разбирам. Ако имам грешка нека някой който по-добре рзбира турския от мен да ме поправи.



Връзката е от 1207 г., когато павликяните подпомагали Калоян през 1205 г. да превземе град Пловдив, който бил под византийско управление и сключват с него договор за защита на града от кръстоносците. Но след като последвалото оттегляне на българите от Тракия към Търново, град Пловдив престава да бъде гостоприемен за павликяните и те се смесват с богомилите като се преселват към Родопите в околността на Рупчос (западно от Чепеларе), а други – по течението на река Осъм от Троян към Севлиевско, Свищовско и Белослатинско и към Тетевенско и Луковидско.
Ако говорим за племена трябва да имаме в предвид, че богомилите от своя страна са били потомци на отделни славянски племена - драговити, сагудати и пр. Така че те пак се свормирвали като племена и след като се обозначили като помаци, на практика се обеденили в едно племе.

Трудът съм го разглеждал не еднократно в турския му вариянт. Исключителен е дава нова светлина в историята на помаците. Особено там кадето автора уборва някой т. нар. български историци, които дават измислени сведения за село Галата свързани с православната религия. Лошото е, че не дава сведения за ХVІІ и ХVІІІ в. за да се проследи от кога е заселено село Градежница, Глогово и Бабинци. В прочем за последното също не се дават сведения. На друго място съм чел, че е съществувало както Бобовяне. Автора се спира най-вече в Луковидско, Белослатинско и Тетевенско не дава сведения за другите райони, като Ботевградско, Плевенско, Ловешко, Севлиевско, Свищовско и Никополско кадето според много автори живеели помаци. Днес в тези райони почти няма помаци, но щеше да е интересна някаква информация за тези райони.

Offline fotakiev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 707
Re: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler
« Reply #7 on: August 26, 2009, 14:54 »
  Така че те пак се свормирвали като племена и след като се обозначили като помаци, на практика се обеденили в едно племе.
Това никъде го няма, и е недоказуемо!Ако това е твое мнение е хубаво да се докаже, а не да го лепваш между редовете.Хората, които четат често не познават историята, и когато видят това между верни неща го приемат за истина.

Постъпката Ти се нарича манипулация!

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler
« Reply #8 on: August 26, 2009, 15:15 »
Ами самото наименование помаци ги обединява. Езика с многото общи диалектни думи. Религията, обичаите и пр. Има много какво да се спомене. Всичките тези работи съм ги написал с едно изречение. 

Offline fotakiev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 707
Re: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler
« Reply #9 on: August 26, 2009, 15:56 »
Les origines des Pomaks de Lofça
d'après  les tahrir defters ottomans : 1479-1579

Kemal GÖZLER

in French language

http://www.anayasa.gen.tr/pomakturcica.htm

Невероятен материал!
Тук черно на бяло, от професор-турчин, работещ с османски дефтери в ръцете, на френски език, с научен подход са дадени (отново и отново) твърди доказателства, че ловешките помаци са наследници на ислямизирани българи!

Обърнете внимание на следното: точно Ловеч е крепостта която до последно не е била превземана. Превзета е чак през 1474 година (80 години след "официалното" падане на България през 1396)  и дотогава е била независима българска крепост. А в труда на г-н Гьозлер се изследва периода непосредственно след това: 1479-1579 година..

Offline Тоска

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 2347
  • Gender: Male
  • % 100 + POMAK
Re: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler
« Reply #10 on: August 26, 2009, 16:29 »
Като разгледаме по-подробно едно от най-значимите открития на Кемал Гьозлер е че в тази област има  висок процент за промяна на религията и при повечето сменили ралигия е  записано в книгата по следният начин, като често към името на бащата на лицето / е прибавяно Велед-и Абдуллах (на Аллах роб / син)

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler
« Reply #11 on: August 26, 2009, 17:05 »
Невероятен материал!
Тук черно на бяло, от професор-турчин, работещ с османски дефтери в ръцете, на френски език, с научен подход са дадени (отново и отново) твърди доказателства, че ловешките помаци са наследници на ислямизирани българи!

Обърнете внимание на следното: точно Ловеч е крепостта която до последно не е била превземана. Превзета е чак през 1474 година (80 години след "официалното" падане на България през 1396)  и дотогава е била независима българска крепост. А в труда на г-н Гьозлер се изследва периода непосредственно след това: 1479-1579 година..
Fotakiev, pırvo avtora e profesor po konstitucionno pravo i nyama za cel da dokazva tova koeto ti tvırdiş. Sıs statistiçeskite si danni toy dokazva samo çe ne e imalo nasilstveno islamizirane.(podçertava go) Daje pita zaşto tezi sela sa se otıjdestvili kato Pomaci a drugite ne. Zaşto etniçeskite bulgari prieli İslyama sa se asimilirali. Pisal e çe Pomacite sa bılgarofoni no toy nikade ne e spomenal çe sa bulgari. To ako byaha bulgari tova otdavna şteşe da se dokaje.
May çe samo taka ti se iska i go sınuvaş..

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Re: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler
« Reply #12 on: August 26, 2009, 19:38 »
Като разгледаме по-подробно едно от най-значимите открития на Кемал Гьозлер е че в тази област има  висок процент за промяна на религията и при повечето сменили ралигия е  записано в книгата по следният начин, като често към името на бащата на лицето / е прибавяно Велед-и Абдуллах (на Аллах роб / син)

Да, това е факт, за който свидетелстват регистрите, обект на изследването на този професор. Но не става ясно какви са били тези хора преди да приемат исляма - православни, павликяни, богомили...

Quote
Позовавайки се на регистрите от 1579 г. за Ловешко, мюсюлмани живеели в 22 села  от всички 40 населени места, но те съставлявали само 5 процента от броя на населението. Също добре е да се отбележе, че болшинството от мюсюлманите съставлявали синове и внуци на Абдуллах; в 1545г. – 71,46 процента а през 1579г. - 21,22 процента. Информацията извлечена от този регистър има две значения: от една страна, тя доказва валидността на аргумента подчертавайки бавен и постепеннен ислямизационен процес на Балканите; от друга страна тя опровергава чрез фактите на хронологията твърденията на българските историци за двете вълни на насилствено налагане на исляма.

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Re: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler
« Reply #13 on: August 26, 2009, 20:10 »
Да, това е факт, за който свидетелстват регистрите, обект на изследването на този професор. Но не става ясно какви са били тези хора преди да приемат исляма - православни, павликяни, богомили...
 
Това че е турски професор съвсем не значи нищо.Аз познавам един канадски професор които в началото като идваше в Брезница за изледвания, също твърдеше че имаме най-чистия български произход ама след няколко години теренни проучвания се отрече от това.
Така че професори бол, под път и над път, ама помак професор в България скоро време нема да има.И докато нямаме нашенец професор в България, такива джавкащи като палета  неовъзродители има да преживяват още много безсънни нощи, сънуващи и бленуващи за Велика България от Памир до Адриатика и как помаците - "най новите и най чисти и древни, синеоки русокоси ариййци - БЪЛГАРИ" ;D ;D, като свързващ компонент стройме неонацизма български... ;D.
Ама маабетя ми беше за турския професор, всъщност аз се сетих за един друг турчин
в град Гоце Делчев - Джавджет Зия които е участвал в репресийте през 1964 година на страната на възродителите,срещу помаците в Брезница .
Джавджет Зия е баща на бившия заместник министър на финансите Нахид Зия.
Така че този професор му кажете много поздрави от Метката и му предайте да ми дойде на гости, да направи изледванията си на терен а не в кабинет.


Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Re: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler
« Reply #14 on: August 26, 2009, 20:16 »
Е, Метка, недей така. Професорът е помак от Ченаккале. Даже Тоска казва, че може и да са роднина ;)

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42