Türkçe > Pomaklar

Bir pomak kadin kiyafeti - Pomashka jenska nosiya!

(1/4) > >>

Rahmie:
Bir pomak kadin kiyafeti- Pomashka jenska nosiya

Baska bir gun sizlere asarida olan resimlerde kiyafetin hikyaesini anlatirim... Nasil ev, ev akrabalarimi gezerek bir yere getirdim... :)

Haytovun bir hikiyasininden bir kismi
...
Zabirdoda iki kizkardes yasiyor:

Kadrie Salihova Peruneva ve Ayrie Atemova Siulejmanova. Biri uslu, yumusak ve samimi, digeri daha oyumsul, caliskan ve azgin. Uslu kizkardesin halilarinda dunyayi seyretme gibiler, diger kizkardesinin halilarda ise rahatsiz bir hareket göruyorus. Halilarindan birinde sakin nygun sesli, digerinde tum sesle bir sarki. Iyi bir halida her bir renk bize konusan, bir ses ve bir semboldur. Bunlarda Ayryenin kulandigi renk sesleridir.

-esili kuvettir bize guc veren
-pembesi bayramcik, sevinc
-mor sakinliktir
-mavisi diyor ki olur, olur (söz veriyor)
-beyaz ne veriyor ne de aliyor
-kirmizi sevgi (aski)
-acik sari övmektir
-nezaman biraz biberliyise (turanc) o unluluktur ve ...

Bir hali yapman icin renkleri anlamalisin bir rengin yanina hangisi uygundur...
Ayni sekilde muzikler de oluyor, sesin yanina ses iki ses yapmiyor artik nuyugun bir ses oluyor, rengin yanina renk artik iki ren olmuyor ancak renkli bir melodi oluyor, bir insan icin bir hikiyaye bir can icin. Bazen sadece bir mesaj bazen duygu ve bazen tam bir felsefeli samimiyettir.

Rodop kadini icin, bayramsis yasadigi hayati, hali bir bayramdir. Ince gururu, ince kutlamasi.
O anlatiyormus ellerin unlulunu, kalbinin guzeligini...Hayranligi, özlemi ve aciyi hersey halilarda toplu bir guzeligi ve tekdirle o yabani dine karsi hani ondan erkeye bir köle yapmisti.

Boyalarin silahlariyla ispatlayabilmis o Rodoplu kadini ki, baska bir Rodoplarin varligindan  sadece ramazanlarin, kurbanlarin ve kacamagin Rodoplari degil- Rodoplarin kadinida
----------------------------------------------------------------------------------------
Izvadki ot razkaz na Haytov

...В Забърдо има две сестри: Кадрие Салихова Перунева и Айрие Атемова Сюлейманова. Едната е кротка, мека и сърдечна, другата е дяволита и чевръста, буйна. Халищата на кротката са едно съзерцание на света, а на буйната - отсечено, неспокойно движение; едното халище е тихо съзвучие, другото - песен от цяло гърло. Защото в хубавото халище всеки цвят е звук и символ, който ни говори. Ето езика на цветовете, с които си служи Айрие:

- Зеленичкото е кувет, то е, дето дава сила;
- пембеното - б а й р я м ч е к, радостчица;
- лилавото е кротичко;
- синьото вика: "бива, бива" (обещава)
- бялкото нито дава, нито взима;
- червеното е "галило" (любов);
- ясножълтото - х в а л б а;
- когато е с малко пиперец (оранж) - то е слава; и т.н.

За да направиш халище, трябва да усещаш цветовете. Да знаеш каква боя да сложиш до червеното, за да го превърнеш от кръв в царствено великолепие и тържество, колко "пипер" да се пръсне върху жълтото, за да стане от хвалба на слава. До какъв цвят да поставиш безстрастното сиво, та да припалиш в него блясък и душа. Как да измъкнеш бялото от бялата му скука, за да стане глътка въздух. С помощта на черното да правиш ден, лилавото да преобърнеш в злодей, а пембеното да се надвисва над ада.

Както съчетанието на звуковете прави музиката, тъй от съчетанията на цветовете се ражда картината. Звук до звук не са вече два различни звука, а съзвучие; цвят до цвят не са два цвята, а цветна мелодия, разказ за един човек, за една душа. Понякога само съобщение, чувство, понякога - цяло философско откровение.

За родопската жена, живяла живота си без празници, халището е празник. Нейната гордост. Нейното тържество. То е разнасяло славата на ръцете й, разказвало е за хубостта на душата й... Възхищение, копнеж и мъка - всичко се е събирало в халищата, за да се превърне в красота и упрек към дивата религиозна догма, която направила от нея робиня на мъжа...

С оръжието на боите тя, родопчанката, доказала, че има друга една Родопа освен Родопа на рамазаните, курбаните и качамака - Р о д о п а   н а   ж е н а т а !



YELEK


KAFTAN


ANTERIYA


DIMIYI-SALVARI


KUSHULYA


KALTSUNI-CHORAPI


PISHTIMAL


SHAMIYA


LUBADE

jemal:
Благодарности Rahmie за прекрасния снимков материал,дрехи и традиции оцелели през вековете, истински произведения на изкуството. Интересно би било да узнаем от кой край са тези образци на помашките женски носии, мисля че би било интересно за аудиторията на сайта.

Предлагам по надолу следния откъс от материала на Н. Хайтов, писател титан от близкото минало, творец на крайностите,мразен и възхваляван, мислител могъл да проумее това ,че творбите на помашката жена са цяло философско откровение и в същото това време противопоставяйки всичко това на религиозната догма,рамазаните, курбаните и качамака, все неща, които са били неизменна част от  нейното битие и душевно равновесие.Такава жена творец не може да бъде робиня на никого.

Както съчетанието на звуковете прави музиката, тъй от съчетанията на цветовете се ражда картината. Звук до звук не са вече два различни звука, а съзвучие; цвят до цвят не са два цвята, а цветна мелодия, разказ за един човек, за една душа. Понякога само съобщение, чувство, понякога - цяло философско откровение.

"За родопската жена, живяла живота си без празници, халището е празник. Нейната гордост. Нейното тържество. То е разнасяло славата на ръцете й, разказвало е за хубостта на душата й... Възхищение, копнеж и мъка - всичко се е събирало в халищата, за да се превърне в красота и упрек към дивата религиозна догма, която направила от нея робиня на мъжа...

С оръжието на боите тя, родопчанката, доказала, че има друга една Родопа освен Родопа на рамазаните, курбаните и качамака - Р о д о п а   н а   ж е н а т а !"

Azi-2000.:
Rahmie,tova e unikalno.Blagodarq ti,otkyde izkara tezi zapazeni pomashki nosii zapazeni i do dnes,simvol na minaloto pri nashite maiki i po vyzrastni. I do dnes v razlichni kraishta na BG sa zapazeni tezi nosii.Pomacite sme unukalen narod!

Rahmie:
Jemal, nosiyata po gore  :)

May shte tryabva da pochna mnogo ot daleche...
Moyata maika i moyat bashta, kakto tehnite dedi i pradedi sa rodom ot edno selo Breznitsa Nevrokopsko... Po kasno moje da napisha neshto i za nego, da poizrovya iz interneta...
Moyat maj maika mu bashta mu, kakto i dedite mu sa rodom ot sashtoto selo. Makar az nikoga ne sam jivyala tam sam hodila chesto, a moyat maj e roden i jivyal vav selo Breznitsa do kat vleze v kazarma...

Ta ot kakvo li neznam nostalgiya, mili spomeni, rodnini... no Breznitsa si ostava nay miloto katche na zemyata v moeto sartse.

Tazi nosiya sam ya sabirala ot moi rodnini jiveyeshti oshte v seloto. Nay stari sa shalvarite, tyah mi gi dade edna pra ingya Havva, koyato se spomina predi nyakolko mesetsa.

Milata otvori sandika izkara sichko, tai kato pomneshe che ima shalvari. Shalvarite sa bili ot vremeto koga se e ojenila. Ta tam sled rovene gi otkri, pochti novi na kolko desetiletiya ne pomnya... Napravo kak se radvah, za mene tezi shalavari byaha tsyalp sakrovishte. Allah rametelyasan ya, beshe tolkova dobra jena.

Drugite drehi sam gi poluchila ot ednata daychovitsa ingya Fatma, nyakoi ot jenite na moi bratovchedi... abe kak sam se radvala kato dete...

Moga tuka sashto da spomena za edna druga traditsiya, koyato nashte blizki rodnini mnogo chesto razkazvat i tova e ribolova. Moyat buko Adem Grosharov po maychina liniya e bil golyam ribar. Za drugo i da ne go e bivalo mnogo, ribarstvoto mu e bilo strast. Ne se pribiral sas dni...

Ta za nego razkazvat, che po onova vreme koga nyamalo hladilnitsi toi umeyel taka dobre da izchisti i zavival v kopriva ribata, che se e zapazvala dosta dobre za po dalgo vreme. Ot nego se e nauchil da brodi po planianta i ediniyat mi btarovched adya Smalya, koito moga sas gordost da kaja, che e super gabar i znae vsyaka patechka po planinata. Ako nyakoi reshi da otide do Breznitsa i ima nujda ot ekskurzovod, moga toplo da preporacham moyat adyo. Nikoi nyama da sajalyava ako go naeme da go razhodi po planinata ili okolnostta...

Ta tova e za nosiyata, za sega... moje po kasno da se setya oshte...

Rahmie:
Yukarıdaki kadin kiyafetin kisaca öykusu

Biraz gerilere gitem gerek sanirim ...

Benim annem, babam ve akrabalarımız nevrekop (gotse delçev)'de bir köy olan Breznitsada  doğmuşlar, buyumusler yasamislardır.
Ayni sekilde esimde, anneside, babasi, ve atalarida ayni köydendirler. Esimde askere gidinceye kadar o köyde yasamis.

Nedeneni bilmiyorum ama, atalariminin köyünde yasamadigima ragmen cok gidiyorduk oralara ve oraya, insanina, doğasina içimde her zaman cok buyuk bir sevgi dolar.

Bu kadin kiyafeti O atalarimin Breznica köyünden kadinlara ait. Bir kac yil önce gitigimde akrabalarimin bazilarinin kapi, kapi gezerek bu kiyafeti elde ettim. En eski olan şalvarlar dir onlari da yasli bir yengem verdi, malesef birkac ay önce vefat etti.

Sandi bir acti var oldugunu hatirliyordu taaaaaaa onun evlilik gunlerden kalma bu salvarlar bilmiyorum kac yıldır yastalar. Onlari bulunca okadar sevindim ki Allah rahmet eylesin, nur icinde yatsin...

kıyafetin tamamlamasi icin diger parcalari dayimlar ve eslerinden kiminide kuzenler ve eshlerinden topladim.

Annemlerin gencliginde o kiyafetler gunluk ve bayram kiyafetleriyimis.

Bu siyah-beyaz resimde galerimizde var. Annem ve dayimin gencliginden bir resim altmisli yillardan. Eger dikkat ederseniz tek bir bayanin esarpi surati yarisi kapali, diger ikisininki acik.

Anlatiklarina göre evli olmayan genc bayanlar suratini kapatmiyormus, ancak evlendikleri zaman kapatma gerek oluyormus, öyle bir adet varmis o zamanlarda... ban anlattiklarina göre...

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page