Български > Дискусии

Тютюна- шанс за Помаците 2014- 2020 г.

<< < (5/59) > >>

Nazmi:
Хюсеин Мехмед,да така е !По логиката на живота Помаците наред ще си сеят тютюна защото НЯМАТ друг изход!!! А Фирми да го изкупи боол,знам още отсега такива фирми от Хасковско,Кърджалийско,така че споко за Помаците винаги сме страдали и оцелявали досега....

pomak BG:
При нас се гледат малини, тук в Бабинци, което е на около 1200 м. надморска височина са най-хубавите малини. Незнам дали при вас ще е добре да се гледа тази култура. Но първо ще трябва да си намерите купувач, той ще е същия който изкупува и боровинките. За да не стане така като е станало с курмита. Гледам там по Бургаско в едни наше село Тополица гледат арпаджик. Овошките също са решение, изкупуват ги за спиртни напитки, наторални сокове и пр. После лозята също, аз мисля, че това е по добро решение, отколкото тютюна. Там по Ракитово също гледаха доколкото си спомням билки, ако не се лъжа.

musov:
И дума не може да става за сравнение на положението сега и преди през комунизма. Явно има тука хора, които са нстроени отрицателно. Но нека бъдем обективни. Районът ЧЕЧ е бил на първо място в производство на тютюн. Напоителните системи са били последна дума на техниката(такива сега рядко има). Агрономи са се грижили за тютюна, а хеликоптери са пръскали с препарати. Едното и другото, но е било много добре развито. Някои хора са успели да построят по 2 къщи. А много от личните спестявания на много се стопиха след демократичните промени. Немислимо е такова сравнение.

Каквото и да си говорим, селяните са си селяни. Нашият строй наподобява феодалния. Във всички форми на управление, селяните са си селяни. Те са двигателната сила. Те са пчелите работници в кошерите. Възнаграждението им винаги е било и ще си остане толкова, колкото да преживяват. Изрази от рода всеки да се спасява, са меко казано неточни. Ако ние се спасяваме, то тогава политиците що ще правят. Всеки по единично се получава следната картина: едини отварят магазинче; други бягат в чужбина; някои се пренасочват къд друго препитание, например строителство-стават горбетчии за цял живот; и много други примери. Но повечето хора си остават без алтернатива. Има възрастни хора, които няма да могат да се пренасочат толкова лесно към друг отрасъл. А какви са възможностите по родопските села, където земята не става за друго. Пробвахме една година на собствена глава(опитахме се да се спасяваме по единичо), и  
сменихме на кромид. Добре се получи, хубава реколта. Накрая нямаше кой да го изкупи и се наложи да го изхвърлим на боклука. За тютюна се знаеше че ще е така от много отдавна. Ако някой е виновен, че досега хората не са сменили на нещо друго, то виновникът е или те самите, или че варианти няма много, или политиците не са направили нищо по въпроса.

erdjin:
Tutuna naistina e bil edna kultura/zemedelska/ koiato naistina e davala dostatachno dohodi za pomajkite sela pochti v ciala BG.Musov prav si che v perioda sled 1985 godina daje najeto TKZS Drugba sas selata Slashten,Tuhovishta i Godejevo sa bili nacionalni parvenci.Prez sashtia period horata se pochyvstvaha naistina zadovoleni daje zapochnaha i i na more da hodiat.Da niakoi semeistva naistina si postroiha novi kashti no tova ne beje ot tova che tutuna e bil dostatacho zaplaten a che Dargavata beje izmislila edni Postanovlenie 22 a sled tova promeneno 31 za zadargane na horata po pogranichite raioni.Znachi togava Dargavata naistina e mislila dori i za Pomacite a kakvo napraviha horata ot Vlastta koito biaha na vlast poslednite godini.Zapochnaha da misliat samo za sebesi bez da se zamisliat za bolshinstvoto.Ne iskam da spomenavam imena i partii no kogato pija tova imam predvid varhyjkata a ne dolnite velmogi.I sega kogato gi pritiskat zapochvat da saskat.Zashto my e edin ot najite hora ne edin a 4 hotela zashto ne pysna v tezi hoteli naprimer 1000 akcioneri ot najite hora i sega kato te pritisnat ne da saska edin chovek a 6teje 1000 da saskat.Zashto horata dokato biaha na vlast ne izmisliha s kakvo trabva da se zameni Tutunoproizvodstvoto.Temata e dalga i shte prdaljim........
--- Quote from: musov on September 05, 2009, 11:28 ---И дума не може да става за сравнение на положението сега и преди през комунизма. Явно има тука хора, които са нстроени отрицателно. Но нека бъдем обективни. Районът ЧЕЧ е бил на първо място в производство на тютюн. Напоителните системи са били последна дума на техниката(такива сега рядко има). Агрономи са се грижили за тютюна, а хеликоптери са пръскали с препарати. Едното и другото, но е било много добре развито. Някои хора са успели да построят по 2 къщи. А много от личните спестявания на много се стопиха след демократичните промени. Немислимо е такова сравнение.

Каквото и да си говорим, селяните са си селяни. Нашият строй наподобява феодалния. Във всички форми на управление, селяните са си селяни. Те са двигателната сила. Те са пчелите работници в кошерите. Възнаграждението им винаги е било и ще си остане толкова, колкото да преживяват. Изрази от рода всеки да се спасява, са меко казано неточни. Ако ние се спасяваме, то тогава политиците що ще правят. Всеки по единично се получава следната картина: едини отварят магазинче; други бягат в чужбина; някои се пренасочват къд друго препитание, например строителство-стават горбетчии за цял живот; и много други примери. Но повечето хора си остават без алтернатива. Има възрастни хора, които няма да могат да се пренасочат толкова лесно към друг отрасъл. А какви са възможностите по родопските села, където земята не става за друго. Пробвахме една година на собствена глава(опитахме се да се спасяваме по единичо), и 
сменихме на кромид. Добре се получи, хубава реколта. Накрая нямаше кой да го изкупи и се наложи да го изхвърлим на боклука. За тютюна се знаеше че ще е така от много отдавна. Ако някой е виновен, че досега хората не са сменили на нещо друго, то виновникът е или те самите, или че варианти няма много, или политиците не са направили нищо по въпроса.

--- End quote ---

Shumarov:
Vqrno e, Musov!Naistina vyzrastnite hora shte bydat nai-zasegnati ot lipsata na sredstva za tutunoproizvodstvo!I za tqh mi e nai-jalko.A mladite hora trqbva da tvorqt idei za prepitavane vyv tezi raioni, i sym siguren, che shte se nameri alternativa.Ne sym syglasen, obache che dyrjavata trqbva da im osiguri prepitanieto.Trqbva da im osiguri usloviq za prepitanie(danychni oblekcheniq,subsidii, ili niskolihveni krediti, i t.n.).Tezi primeri ot 80-te godini na minaliq vek sa meko kazano neudachni.Naskoro bqh prochel, che pokoiniq Tato e vzemal krediti ot mejdunarodni finansovi institucii, sled kato sa mu otrqzali parite ot Syvetskiq Syiuz.Tezi visoki rezultati sa bili neverni na fona na finansovata zavisimost na dyrjavata.Davali sa pari na horata, za da ne obezliudqvat selata, kakto se poluchi v Stranja-Sakar.I se vyzhishtavam na horata, koito prodyljavat da jiveqt v rodnite si sela, vypreki trudnostite.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page