Български > Дискусии

Тютюна- шанс за Помаците 2014- 2020 г.

<< < (45/59) > >>

SIVEK:
Моето лично мнение, е че нямаме ясна политика относно селското стопанство.Държавата и управляващите не могат или не искат да застанат с открито лице към богатите западни страни от ЕС.Защото ако те поставят въпросите, точно те ще получат и точен отговор.Но понеже не искат да си развалят"рахатлъка" политиците ни не се и напрягат много много.Понеже ни приеха в ЕС като "нехаресвана снаха " се чувстват неодобно в чужд дом.Но от цялата работа губи само държавата.Губи се цял отрасъл на България не само тютюнопроизводството но и цялото ни селско стопанство.        Ако не желаят нашите за момента тютюни, правителството трябваше да излезе и да каже че не ни искат продукцията едва ли някои би се наел да я произвежда щом знае че няма да получи нищо за това което произвежда.

Nazmi:
  Точно казано в по горното твърдение.!
  Липсва Държавна политика по отношение на тютюна,един отрасъл дето носеше и носи освен прехраната на един народ и полза и то много за държавата ни.!

 В това отношение комшиите ни от Гърция,Турция държавните институции не спят,за разлика от сегашното правителство на бат ББ,известно повече с показни операции като" Флашки" " Прашки" и какви ли не култови показни милиционерски операции с цел да се отклони вниманието за проблемите на обществото,в случая визирам населението от Чеча Гоцеделчевско.

 Ето ви една изповед от днес на човек от народа познаващ същноста на проблема- липса на каквато и да е политика относно един отрасъл като тютюна,дето наред с розовото масло с десетки години славеха България,а ББ нека си гледа партията и кадруването   за следващите избори.....!

  Изповед на агронома Терзийски-бивш Директор на сортови семена в Благоевград.   Следва......

Nazmi:
......
         Земеделието ни беше трън в очите на европейците, сега с вноса храним техните селяни
   
21 февруари 2011г.  5 коментара   841 прочита

          Агрономът, бивш директор на "Сортови семена" - Благоевград, В. Терзийски: Селата ни се превърнаха в затворени натурални стопанства отпреди 100 г. и всичко това се приема като голямо завоевание на промените след 1989 г.
    - Г-н Терзийски, да започнем с болната тема за всички ни, какво е Вашето обяснение на агроном за драстичното поскъпване на хляба?

- Хлябът беше и си остава основната храна на българина и който е допускал проблеми с него, рано или късно си е счупвал главата. В далечното и близкото минало има достатъчно примери за това. Нашите родители, които познаваха глада и мизерията, го боготворяха и го наричаха "хляб наш насущний". Не позволяваха да се похаби и трошичка от него. Неслучайно в молитвата "Отче наш" между другото се казва: "Ти, който ни го даваш, дай ни го пак".

            - Като ръководител в ТКЗС, АПК и ОАПС за производството на тютюна сте похабили много усилия и нерви през годините, а сега тази култура си отива. Как гледате на този процес?
 
- Може да намаляват, но пушачи ще има. Тютюн ще се произвежда. Ако ние не го произвеждаме, ще го произвеждат други. В света три страни диктуваха производството на ориенталския тютюн: Турция, Гърция и България. По времето на социализма България стана основен производител на ориенталски тютюн и по износ на цигари се нареждаше след Съединените щати.
- Второ място в света на глава от населението ли?

- Не, като физически обеми. Големи производители на едролистни тютюни в света са САЩ, Китай и Индия и те ще запълнят тоя пазар. Ако сега пушачите са 50%, може да станат 10%, но пушачи ще има. И ако ние не си поддържаме това производство, с какво ще ангажираме тютюнопроизводителите!?

- Това е големият въпрос: какъв друг поминък могат да имат тези хора-главно и основно Помаци.!?

- Какви производства на тия почви! Хората, които сега говорят така, разбират от земеделие колкото едно коте от календар. Бил съм във всички села от Чеча. Там правеха сухи зидарии и подравняваха земи, за да приспособят площи за тютюн. В което и от тези села да отидеш, ще видиш къщи на два, на два и половина етажа. Всичко това се създаде по онова време благодарение на тютюна. Освен тютюна държавата им създаде и предприятия. В по-големите села имаше предприятия за по 200-300 души - там се включваха младежи, особено девойки и женска работна ръка. Някои целогодишно, други - след приключване на тютюна. Ликвидираха тези предприятия.
България произвеждаше 150 до 180 хил. тона тютюн, а в последните години едва между 30-40 хил. тона, и то главно в българомохамеданските райони - Източните и Западните Родопи. И какво се получава сега? Това население изпадна в много тежко положение. За да се препитават, 50% от жителите в тези райони емигрираха в Испания, Италия... Ще се обезлюдят съвсем тези райони.
              - Какви други култури могат да се развиват на тези бедни и ерозирани почви?

- Навремето 2-3 години опитахме в Цапарево да отглеждаме лавандула за производство на лавандулово масло. Стана хубава, но пазарът беше далече, нямаше възможност за преработка на място. Лавандулата може да стане по всички сипеи, многогодишна култура е (поне две-три години може да даде нормална реколта), пуска дълбока коренова система. Но пазарът е ограничен, борбата за пазарите е голяма. Ето, ние внасяме ранни картофи от Египет, целият кромид идва също оттам. Чесънът пък или е от Испания, или от Китай - почти нямаме производство.

          Познавам терените много добре, но не виждам какво. Хайде във високия район - картофи. Ами при тоя свободен пазар, като внесат картофи от Македония и от Турция и подбият цената - и това производство става неефективно и хората започват да се отчайват! Тютюнът в тези райони не може да се замести с нищо. И ако не го разберат управляващите, независимо кои са, първо, ще имат сериозни проблеми с това население, и второ, ще се лишат от една култура, за която сме имали традиции и в производството, и в търговията. Другите навън ще ни изместят и ще благодарят на будалите българи, които съсипаха тютюнопроизводството си и им предоставиха тази възможност.
- Родом сте от с. Горна Рибница, от района на Кършияка, където много села вече са обезлюдени. За какво са подходящи земите там?

- Този район има изключително благоприятни климатични условия. Откакто изгрее слънцето, докато залезе, преобладаваща част от тези територии се огряват - идеални условия за слънчеви и ветрови електроцентрали.

Не знам дали Ви е направило впечатление къде е разположено село Брезница. До 2 км над Брезница има чинари, което показва, че средиземноморското влияние стига дотам; закътано е отвсякъде, не го ловят никакви ветрове - нито северни, нито южни. Там няма къща без южни плодове - кивито е покрило цялото село. През зимата е топло, през лятото е хладно - Малешевска планина е на около 1600 м н.в. и силният му бриз охлажда въздуха. И от всички села в Кършияка най-малко изселвания има от Брезница.

............Повече тука..   http://www.struma.com/otblizo/zemedelieto-ni-beshe-trun-v-ochite-na-evropeicite-sega-s_15881/

  Коментар!:-  Дано някой, който има властови ресурс в държавата, наречена България, да прочете интервюто и да се замисли върху казаното в него!!!
Хубави би било на страниците на вестника да излизат повече подобни материали!
                               Струма днес.

Gelina:
Изкупуването на тютюна все още не е приключило! Тотална подигравка с труда на хората. Килограм тютюн изкупен от фирма "Миссириан" за 2 лв. от комисията в с.Дебрен. От 700 кг. тютюн пишат 200кг. отпадъци. Ако това не е подигравка..........?! Защо никой не взима отношение. Знае се,колко много печелят изкупвателните фирми!

Seiko:

                        Рибновo

30 мъже заминаха за 6 месеца да монтират соларна
елинсталация на остров Сицилия,
 40 семейства стягат куфари за Солун да сеят и берат тютюн     
     
 
 


     30 мъже от гърменското село Рибново заминаха да работят на остров Сицилия, съобщи кметът на селото Мустафа Авдиков. До дни се очаква за Италия да замине още една група.
     Гурбетчиите от Рибново са ангажирани да работят шест месеца в Сицилия по европейски проект, който се изпълнява съвместно от българска и италианска фирма. Те са наети за поставяне основите на слънчеви батерии на соларен парк. По-голямата част от наетите са работили преди време за същите фирми като строителни работници и доволните от работата им работодатели отново са ги наели, коментира Мустафа Авдиков.
     Той допълни, че след настъпването на световната криза по-голямата част от работилите в строителния бранш мъже от село Рибново останали без работа и се прибрали в селото. По-голямата част от мъжете са се занимавали със строителство в Банско, София и чужбина, но след настъпилата стагнация повечето се прибрали, което рязко увеличило процента на безработните в селото.
     Повече от 40 семейства от Рибново, разочаровани от тазгодишната изкупна кампания на тютюна, също стягат куфарите за чужбина. От началото на май до края на септември те ще отглеждат тютюн в района на гр. Солун. Миналата година тютюнопроизводителите-гастарбайтери от Рибново получавали по 20 евро на ден при разсаждането на тютюна, а при брането им се е плащало по 1 евро на низа. Така за около 5 месеца работа в Гърция печалбата на един тютюнопроизводител се равнява на спечелените пари от тютюнопроизводство на петчленно семейство в България. Голямата разлика била предимно в това, че собствениците, които наемат работниците за тютюнопроизводство, поемат разходите за оране, торове, полиетилен, препарати, пръскане, които изяждат половината от парите на българските тютюнопроизводители, коментираха гастарбайтери, които от години всеки сезон работят в Гърция. Те коментираха още, че единственото им задължение там е да сеят и берат тютюн по 8-10 часа на ден. На повечето от местата собствениците им подсигурявали освен квартири и храна, и печалбата им оставала чиста. В последните две години заради кризата и в Гърция надниците били по-ниски, но пак се печелело повече от България.   
 
  КРАСИ ТЕРЗИЕВА


http://www.struma.bg/cgi-bin/article.cgi?page=home&article=3

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page

Go to full version