Български > История

Село Туховищa

<< < (42/122) > >>

Ерол:
Извинете че сменям темата. Но мисълта ми  е че съм в София и искам да попитам в коя зала се намират останките от некрополът в Туховища в националният изторически музеи.
Мисля че е зала 10 н0 не съм сссигорен. А не знам дали позволяват да се внасят фотоапрати в музея, надявам се да става.

В сайта на НИМ за зала 10 пише:


Зала 10: Монетна колекция

Многочислените съкровища и единични екземпляри от антични и средновековни монети, представени в експозицията на НИМ, характеризират България като истинска монетна съкровищница. Експонираният нумизматичен материал дава възможност да се илюстрират някои от основните белези, характерни за обществено – политическите формации съществували в миналото на територията на днешните български земи: равнището на стоково-паричните отношения; степента на развитие на вътрешно- и външнотърговските връзки; видът на господстващите политически институции и не на последно място – характерните черти на изобразителното изкуство през съответната епоха.

Преди появата на монетите, като основно разменно средство в тракийските земи (VІ – V в. пр. Хр.) в търговията, са били използвани различни метални форми на пари, които са имали най-разнообразен вид. Това са т. н. “домонетни форми на пари”. Древна Тракия е подържала търговски връзки с редица други райони на античния свят. Ярко свидетелство за това са многобройните находки на единични екземпляри и цели съкровища от монети на редица чужди градове и владетели от VІ – І в. пр. Хр. За задоволяване нуждите на пазара от разменни средства траките са изготвяли и имитации на най-популярните чуждестранни монети, циркулирали в Тракия през античността. Те се отличават със силната стилизация на изображенията и надписите си.

През ІІ – І в. пр. Хр. в тракийските земи започват да проникват сребърните денари на Римската република. Тяхното участие в местното парично обращение се засилва все повече във връзка с военната и политическата експанзия на Рим на Балканите. От І в. сл. Хр. тракийските земи влизат в състава на Римската империя и римските императорски монети от злато, сребро, бронз и мед стават единствените парични знаци, употребявани в тях. През І – ІІІ в. сл. Хр. редица градове в провинциите Горна и Долна Мизия, Тракия и Македония получават правото да секат свои автономни монети и медальони от бронз. Това е така нареченото “колониално монетосечене” от римската епоха, отличаващо се с голямо разнообразие на изображенията – различни божества, персонификации, архитектурни и скулптурни паметници.

Византийските монети са най-масово разпространените чуждестранни средновековни монети, циркулирали в българските земи през периода VІ – ХІV в. От тях се намират както многобройни единични екземпляри, така и цели съкровища.

Българското средновековно монетосечене започва от края на ХІІ в. Българските владетели секат монети най-вече от сребро и мед. Между тях има много типове с оригинални изображения и твърде добър художествен стил. Разцветът на българското средновековно монетно производство е през ХІV в. при царете Михаил Шишман, Иван Александър, Иван Страцимир и Иван Шишман.

През периода на османското владичество, заедно с турските монети, голяма роля в паричното обращение в българските земи играят златните и сребърните монети на редица западноевропейски държави. От ХVІІІ в. започват да проникват и монетите на Русия. Тези чуждестранни монети, от които се откриват цели съкровища, са ярко свидетелство за интензивните външнотърговски връзки на нашите земи през ХV–ХІХ в.


Експонати

    * Монета на цар Иван Александър (1331 – 1371)

[img]http://www.historymuseum.org/upload/exhibit_pics/exhibit_50_big.gif[\img]

Върху лицевата страна е представен Исус Христос, седнал на трон, насреща. Върху обратната страна – царят в тържествено церемониално облекло, държащ скиптър с кръст и кълбо с кръст.

    * Монета на цар Иван II Асен (1218–1241)

[img]http://www.historymuseum.org/upload/exhibit_pics/exhibit_51_big.gif[\img]

Върху лицевата страна е представен Исус Христос, а на обратната – царят и Св. Димитър, прави, обърнати един срещу друг, между тях – скиптър.

Беглик:
Ероле, токущо говори с НИМ. Телефонът на отдел Археология е 9557604, вътр.115,116,117. Бяха затруднени да ми кажат дали имат изложени останки от некропол от Туховища и ако го имат ще е във зала 2. Сигурни са, че имат средновековни останки от Туховища и те са в зала 3. Може да се правят снимки, но срещу заплащане.

jemal:

--- Quote from: Erol_Ismetov on July 09, 2009, 00:45 ---Извинете че сменям темата. Но мисълта ми  е че съм в София и искам да попитам в коя зала се намират останките от некрополът в Туховища в националният изторически музеи.



--- End quote ---

Ероле, находките от некропола в с.Туховища бяха прибрани от Историческия музей в Благоевград, под чието ръководство бяха  извършени и самите разкопки.Ръководител на разкопките бе Димка Серафимова, която издаде и малка брошура посветена на разкопките. Точна информация за това къде се намират находките от този некропол а и правени ли са някакви проучвания на същите може би ще получиш от музея в Благоевград.

nizifinka:

--- Quote from: Erol_Ismetov on July 06, 2009, 14:33 ---Ето и снимките.

Когато доидоха за пръв път в селото и ги посрещнахме на 3-ти юли





Сутринта на празника когато вървим на стадиона:


След откриването на чешмата:




Репортеката взима интервю от г-н Касапов за вестник "Струма"


Последният им ден в селото на 5 юли


--- End quote ---
Много убави снимки.............ИЗПРЕВАРИХ........................

Ерол:

--- Quote from: Беглик on July 09, 2009, 15:17 ---Ероле, токущо говори с НИМ. Телефонът на отдел Археология е 9557604, вътр.115,116,117. Бяха затруднени да ми кажат дали имат изложени останки от некропол от Туховища и ако го имат ще е във зала 2. Сигурни са, че имат средновековни останки от Туховища и те са в зала 3. Може да се правят снимки, но срещу заплащане.

--- End quote ---
Но щом е археология значи ще е в НАМ (Национален археологически музеи) а не в НИМ (Исторически)
Но вече няма значение, защото единственият ден които бях в софия, музеят беше затворен защото пристигнахме късно.

И аз ще звънна на номерът които сиу посочил, и ще раязпитам, за кои музеи става въпрос, дали за НИМ или за НАМ. защото сега съм ептин объркан.


--- Quote from: jemal on July 09, 2009, 18:41 ---Ероле, находките от некропола в с.Туховища бяха прибрани от Историческия музей в Благоевград, под чието ръководство бяха  извършени и самите разкопки.Ръководител на разкопките бе Димка Серафимова, която издаде и малка брошура посветена на разкопките. Точна информация за това къде се намират находките от този некропол а и правени ли са някакви проучвания на същите може би ще получиш от музея в Благоевград.

--- End quote ---

Ако е в Благоевград ще мога пак да ида там и да разпитам за музея. Аз досега знаех че е в софия и за това исках да отида в НИМ да видя какво има. Но хора от Туховища които са ходили там казват че нямало нищо от некрополът изложено. Значи само остаева да е както казваш ти, в музея в Благоевград.

А ще можители да ме ориентирате към музея, как се казва, защото вБлагоевград ще има повече от един музеи.
Аз ако успея да вляза в музея за които става дъма сигорен съм че ще намеря останките, но въпросът е КОИ МУЗЕЙ???

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page