Български > История
Село Туховищa
rsrebranov:
Хората най-много ги влекат нещата, изпълнени с героизъм, битки и кървища. Ето защо с неустоим стремеж се хвърлят в исторически теми, където никой не знае как е било, защо е било, още повече това са доста субективни неща. Тогава някои от хорат реагирали по един начин, който сега едва ли се възприема. Всеки си иска да се приеме за по-велик или за най-унижения. Истината, че и християни, и мюсюлмани са си правили взаимно зулуми (сетете се кой ги е подкокоросвал), но и взаимно са се защитавали (без чужда намеса). И друго в моята книга давам фактите такива, каквито са. Интересно ми са напъните да се представи термина помак за нещо неутрално, че даже и повече. Дори аз като употребявам изпитвам дълбоко притеснение, защото знам как се чувстват хората. Нека да опита един християнин да каже на мюсюлманин помак. Неслучайно тази дума е обидна и съм посочил откъде идва цялата работа. Но политиката прави какви ли не насилия над хората. Ето сега моят приятел от Вълкосел никой не му е наредил да ме покани за Прядоя, нали? Но ако някой ви нареди да сте такива и се почва един юруш. Осъзнаването трябва да идва от човека, а не някой да ти го казва или пък да имаш страхове и предразсъдъци. Много ми е интересно представянето като помаци или турци от някои хора, всъщност те дълбоко знаят в душата какви са. Като поговоря без политика и без история и всеки си идва на думата без да му казвам. В моята книга няма нито една измислена дума. Това че на човека от Кочан някои неща му се виждат странни, това е защото диалектът му е различен от този на селата по линията Абланица-Годяшево. Бих казал на хора, които преди да се занимават с тези неща - научете славянски и балкански езици и диалекти и тогава казвайте кое какво е. Иначе се получава народна етимология, какъвто термин има в науката. По-горе виждам едни учудващи интерпретации на селищното име Абланица, свързано с глина и не знам си какво. Но не пише от кой език, няма библиографска податка - в кой речник или в кое изследване, а то ей така от въздуха паднало. Несериозна работа. Всеки си мисли, че филологията е лъжица за всяка уста - от всяко дърво свирка. Аз съм се трепал от Чеча през Благоевград и София до Полша, а някой си от фитете или фидането взел акъл да раздава. И аз съм садил титин и съм бил на Труф кланнец за дарва, ама не е сощуто. Хах, сятиф са за ана история. Когато постъпвах като учител и бях случаен свидетел на разговор между директора и един колега (няма да му казвам името, уважаван човек е) и попълваха анкета за учениците. Стана въпрос за етническа принадлежност и настъпи голямо мъдрене и тишина, накрая колегата каза: мюсюлмани. Леко се слисах, но ги разбирам - объркани хора. Не им е лесно - ако кажеш, че си болгарин, сакън ни смо кауре; ако речеш мюслюманин. въй те такова животно, ама айде кой ти гльода на сва. Ша мини. То е по-арну от болгарин, така дя каурин. Малко хора правят разлика между религия и етническа принадлежност. Това са предимно интелигентни семейства, които с гордост казват, че българи мюсюлмани. Както една казва "ми както вие сте християни, така и ние сме мюсюлмани. Ама всички сме българи". Хубавото е, че по-младите вече са по-освободени от такива предразсъдъци, като това се отнася и за християните. Ще ме прощавате, нямам много време да пиша тук, че имам една работа да довършвам, дори на моя приятел Ибраим му отказах да отида за Прядоя. Ето ви и моя блог: www.euronoma.blogspot.com. Когато имам възможност, ще пиша тук. Сас здравье и по-малку политика. :-)
Ерол:
Лелеле, личи си че си писател, един голям коментар котио го погледнах на две на три, но не ръзбрах много.
ПС: Искам да ви помоля ако някои може да ми намери или даде информация за термина "Прядой" всичко свързано с термина, и интересни факти. Ако може и за Прядоя в с. Туховища.
Вече ми омръзна да правя снимки които много малко хора ги гледат, искам да направя нещо различно, една различна крачка от другите, искам да направя документален филм за прядоя в Туховища, които ще е след 15 юни някои ден, надявам се да съм си там за тогава.
За това ако някои може да ми даде всякакъв вид информация която може да се каже в Документален филм ми е полезна. (Имате предвид че аз съм "инвалид" на тема "Прядой" и си нямам представа какво е)
Информация като "Кога" "Защо" "Кои" "Къде" го е измислил... и т.н. ще е много добре.
Целта ми е да направя минимум 30 минутен документален филм които после ще го кача да може да се гледа и тегли от интернет. За това ми е нужна доста информация, и интересни факти за прядоя.
Ако не намеря много информация за прядоя ще включа също информация за селото (История) за да има нещо което да се говори по време на картината.
Благодаря ви предварително за всякаква информация която можете да ми предоставите!
Dobrev:
Предой
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B9
Прѐдой (пря̀дой, прѐдуй, прѐдойка (Сърница), сдой (Червен, Хвойна, Добралък и др.), о̀тбив, ма̀ндра, замя̀рване (с. Долен, с. Пирин) е името на празник, характерен основно за Родопите и празнуван от овчарите. Календарно се обвързва с деня на Св. св. Константин и Елена[1] (21 май, 2 юни ст. ст.). Разпространен е в цялата Родопска област (празнуван е и в отделни селища от Пиринския край) и е почитан както от християните, така и от помаците (селата Жижево, Вълкосел, Црънча, Буйново и мн. др.), които (в чисто помашките села) го празнуват в края на май - началото на юни.
Произход
Празникът по своето същество е езически, като все още няма нарочни изследвания за неговия произход. На базата на сходството на обредните практики изпълнявани на Предой и Гергьовден, може да се предполага, че е с тракийски произход или е привнесен от славяните.
Празникът
На този ден се извършва тържествено общо доене на овцете и отбелязване на количеството мляко, което всеки стопанин трябва да получи. Това се прави там, където стадата са сборни, т. е. животните в стадото принадлежат на повече от един стопанин, но се отглеждат на общоселски начала. Обикновено всеки собственик сам издоява овцете си в присъствието на другите, като количеството издоено мляко се записва на т. нар. рабош (или четал). Според това количество се определя и количеството мляко, което стопанинът ще получава от стадото през сезона. Мерната единица за количество обикновено е ведро[2].
Задояване
Обредите, изпълнявани на празника, са аналогични с обредите, свързани с първото ритуално издояване на овцете на Гергьовден. Прави се при тържествена обстановка, съдовете, в които се дои млякото са украсени със здравец, млечка, коприва, клончета от плодни дървета, като задължителните елементи в ритуалната украса са червения конец и чесновия лук. Някъде (Лясково, Широка лъка и др.) първо се задоява бяла (белѝчиста) овца, другаде вакла или първата изкочила от кошарата овца. При самото задояване се подлага обикновено сребърен пръстен, като целта е млякото да тече през пръстена. В някои селища (Беден), където култът към змията е запазен до по-късни времена, първата струйка мляко се процежда през изсушена змийска глава, като стадото преди това е преминало под жива змия. В някои райони на Кърджалийско (Пчеларово), първата овца е задоявана през зурлата, запазена от коледното прасе[3].
Част от първото задоено мляко обикновено се излива на земята, пръв от него вкусва най-възрастният стопанин, а ако има млечни продукти (сирене и пр.), те се разрязват с дървен нож, направен от плодно дърво. Докато трае процесът на задояването се изричат благословии и се извършват различни обредни практики, целящи да предпазят стадото от болести и хищници.
Мерене на млякото
Това, което основно отличава обредите извършвани на Предой, от тези, извършвани на Гергьовден, е ритуалното измерване на количеството издоено мляко, което е и главната същност на празника. Както вече се каза всеки стопанин сам дои овцете си и количеството мляко се отбелязва на дървена пръчка, наричана ра̀бош (ра̀буш, още чета̀л - Рибново и др.). Всеки стопанин се стреми да издои максимално количество мляко от стоката си, защото това ще му позволи да получава повече мляко и млечни продукти през сезона[4]. Знаците използвани за отбелязване върху рабошите са различни, като в северните части на Родопите са от типа на Х = 10 ведра, І = 5 ведра, дупчица - половин ведро и т. н.[5] След отбелязването на количеството мляко върху рабоша, той се опушва на огън, за да не могат да бъдат променяни знаците. Често първото мляко се заделя за сираците и вдовиците.[6].
Трапеза
Както на Гергьовден, така и на Предой, празникът завършва с обща трапеза и увеселение. За разлика от Гергьовден обаче тя се устройва до мандрата или кошарите. Участват основно очарите със семействата си. Ястията са баници (клѝнове), кола̀ци, мляко и млечни продукти, както и задължителния курбан. Пак за разлика от Гергьовден, където се коли агне, за курбан на Предой се избира по-охранено животно - шиле или овен, което по традиция е дарено от някой стопанин. Честа практика са и чеверметата. На трапезата отново се изричат благословии (обикновено при разчупването на хляба (колаците), извършвано обикновено от най-старата жена или съпругата на кехаята (притежателят на най-много овце)). Наред с Гергьовден, на този празник се извършва т. нар. гадаене по плешка, като се използва плешката на жертвеното животно за курбана. Пеят се песни, играят се хора, устройват се състезания.
Източници
1. ↑ Българска митология. Енциклопедичен речник. съст. Анани Стойнев. 7М + ЛОГИС, С. 1994, стр. 309 - 310.
2. ↑ Васил Маринов. Животновъдство. В: Пловдивски край. Етнографски и езикови проучвания. изд. БАН. С. 1986, с. 99.
3. ↑ Райна Дражева. Трудови и професионални празници и обичаи. В: Родопи. Традиционна народна и социалнонормативна култура. изд. ЕИМ при БАН. С. 1994, стр. 216 - 218.
4. ↑ Николай Колев, Снежана Благоева. Животновъдство. В: Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. БАН. С. 1980. стр. 84 - 85.
5. ↑ Васил Маринов. Животновъдство. В: Пловдивски край. Етнографски и езикови проучвания. изд. БАН. С. 1986, с. 99.
6. ↑ Райна Дражева. Трудови и професионални празници и обичаи. В: Родопи. Традиционна народна и социалнонормативна култура. изд. ЕИМ при БАН. С. 1994, стр. 216 - 218.
Допълнителна литература
* Сребранов, Румен (2007). „Чечкият говор“, София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, стр. 31. ISBN 978-954-322-230-8.
* Николай Хайтов Миналото на Яврово, Девин, Манастир
* Тодор Чернев. Стойките. изд. ОФ, С. 1982.
* Георги Ташев. Село Петково. С. 1966.
* Петко Карапетков. Славейно минало. Пловдив, 1948.
* Константин Канев. Миналото на село Момчиловци, Смолянско. изд. ОФ. С. 1975.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B9
rsrebranov:
Ероле, обичаят Прядой е специфичен за село Вълкосел, от няколко години и не толкова масово се празнува в съседните села Боголин и Слащен. Той се прави в първата седмица от месец юни и свързан с отделянето на агнетата или шилетата от овците. Празникът си има дълбоки корени още в предхристиянско време и никой не може да каже кога точно е възникнал. Между другото, той се празнува и в други български краища. Освен него в района са се празнували други обичаи, които по-късно или са забранени от религиозните представители, или са забравени. Посочил съм в моята книга. Имам една малка касета със записи от Тувища за някои интересни обекти и свързани с тях предания. Според едно от тях селото се е намирало малко по-високо от сегашното му местоположение. И точно за това място се говори, че има закопана колесница. Някои неща съм писал в книгата, сега пиша по памет. Но едно момче от Тувища, Билял се казва, та той ми разправяше сума неща. Иначе Младежкият дом е много модерен. Такъв не видях в тези села, сега е друго.
rsrebranov:
Виждам, че в този момент и Боян пише. Наистина Вълкосел най-много се отличава в района както по диалект и носия, така и по цвят на кожата на хората. По тези отличителни белези селото е близко до селата на изток от него - Жижево, Форгуво и др. :-)
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version