Author Topic: Смолянски говор  (Read 22778 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Offline Тоска

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 2347
  • Gender: Male
  • % 100 + POMAK
Смолянски говор
« on: May 06, 2008, 10:14 »
Смолянският говор е най-важният и най-широко разпространеният родопски говор. В миналото той бе известен като средно-родопски, централен или ахъчелебийски говор. Названията  „с р е д н о р о д о п с к и”  и  „ц е н т р а л е н”  са свързани с географското му разположение, защото заема областта на Средните (Централните) Родопи, a названието  „а х ъ ч е л е б и й с к и”  е от Ахъчелеби — по-старо название на Среднородопската област.

 

Смолянският говор обхваща територията на Средните Родопи. На север той граничи с хвойненския говор в областта на Ропката (Рупчос), на юг преминава в Беломорска Тракия през днешната българско-гръцка граница. На запад граничи с гоцеделчевския (неврокопския) и разложкия говор, на изток с хасковския и с говора на турското население в долината на Средна Арда.

 

По-важните особености на смолянския говор в областта на  ф о н е т и к а т а  са следните:

1. Най-характерната фонетична особеност на говора е особеното широко o (ô). Това широко о, отбелязвано в миналото като оа͡, оа, не е дифтонг, както мисли например А. Теодоров-Балан в статията си „Един особит звук в родопското наречие” (ПСп, 65, 1904, 544 — 574) или, както допуска Ст. Младенов, според когото то е „едно широко отворено о, което в края на своето учленение прави акустическо впечатление на a гласна” (Geschichte der bulg. Sprache, S. 330). Широкото o e прост звук, монофтонг, но не „отворено леко закръглено o с а-основа”, както твърди Л. Милетич (Die Rhodopemundarten, S. 99; СбНУ, 21, 1905, с. 39), a e широко о, учленявано със значително по-голям челюстен ъгъл от обикновеното о.

 

Изговорът на широкото o не е напълно еднакъв в целия смолянски говор. Има известни различия в отделните селища, които се отнасят до ширината на о, но няма разни видове дифтонги, както това твърди А. Теодоров-Балан в споменатата вече статия.

 

Широкото o в смолянския говор се явява на мястото на четири стб. гласни — ѫ, ъ, ѧ и ь, и то само под ударение. В неударено положение то се редува със слаботъмно а. При това в случаите, при които ô се явява вместо стб. ѧ и ь, предходната съгласна е мека и тая мекост е остатък от старото омекчително въздействие на предните гласни ѧ и ь: мôш (мъж), рồкạ—рạкồса, зôп—зạбồс; дồш (дъжд), дồскạ, зồлвạ, кồрс (кръст), вồл’к, бồл’х’и; м’ồсọ (месо), р’ồт (ред), з’ồт (зет), кл’ồтвạ, гл’ồдат, ж’ồнат; л’ôсну, т’ồвнạ .

 

2. Съществена особеност е и широкото е (ê) вместо стб. ѣ без оглед на ударение и характер на следващата сричка: снêк—снêгồт, гул’ềм—гул’ềми, вр’ềме, в’ềтер, чел’ềк . Такова широко е се среща и вместо стб.  във всички положения: йề (аз), йềгне, йềм (ям), йềли (яли), дồш’т’ер’ê, ж’ềба, ж’ềлну, кọш’ềра, кọч’ềн, ч’ềш’а.

 

3. Групите ър, ъл и ръ, лъ се изговарят само като ър, ъл, т. е. като ôр, ôл с гласна ô вместо стб. ъ под ударение: вôрх (връх), вôрф (връв), кôрс (кръст), кôрф (кръв), пôрф, пồрвạ, дồрвạ, вồл’к, ж’ôлт, бồл’х’и, вồлнạ, нạпồлни.

 

4. В южната част на говора, най-вече у мохамеданите, в някои села като Борѝково, Дòлен, Смилèн, Киселѝчево, Могѝлица и др. се среща гласна ы: вы̀кам, жы̀то, кạры̀то, мы̀шка, пы̀тạм, сы̀н, сы̀рене, ры̀зạ, пạры̀, тры̀, кòзы, крàвы.

5. Характерна и занимлива фонетична особеност на смолянския говор е и т. нар.  а к а н е  — изговор на неударено o като а: вадѝца, гòрạ—гạрѝца, кạбѝлạ, дạшòл, гạлềм, ạфчềри, ạтѝде, мạмà. Тая особеност се среща в речта на помашкото население в южната част на говора и много напомня южноруското акане. В смолянския говор обаче това акане се явява само пред ударена сричка. След ударена сричка o се редуцира в у (мàслу, жèлну), т. е. изговаря се, както в повечето български говори. Интересно е, че наред с акавия изговор на неударено o ce среща в няколко случая акав изговор и вместо у: ạхàпạ (ухапа), стạдèнạ, кạрбàн (курбан).

 

6. У помаците, и то най-вече в южната част на смолянския говор, пред плавните съгласни р, л, когато са след съгласна, се изговаря слабо тъмно а, та се получават форми, напомнящи руското пълногласие: вạрêтèно (вретено), сạрềдạ (сряда), сạрèбру, бạрàдвạ (брадва), сạтạрѝжену (стрижено), тạрồн (трън); пạлềвạ (плява), мạл’ềку (мляко), хạлềп, кạлềште (клещи).

 

В областта на  м о р ф о л о г и  я т а  смолянският говор има следните по-характерни особености:

 

1. Троен член:

 

-ồт, -та, -то, -тê за обща определеност (мạжồт „мъжът”, женàтạ, дềтетọ жèнитê ̣),

-ồс, -са,-со,-сê за по-близки предмети (мạжồс „този мъж”, жẹнàсạ, дềтесо, жèнисệ ) и

-ồн, -на, -но, -нê за по-далечни предмети (мạжồн „онзи мъж”, жẹнàнạ, дềтẹнọ, жèнинê ), например: èлạ ми зèми душồсạ, сèнни нạ стòлạс, дạ му дàм с мòисê рồки, жèнскисê дềца сạ по-ỳбави, ше ѝде нạ ливàдạнạ .

 

2. Доста запазени падежни форми:

 

а) Агломеративни форми за единствено число при роднински и лични имена: сѝнạ, брàтạ, свèкрạ, чẹлềкạ, кỳмạ, з’ồт’ạ, Пèтрạ, Стọйềнạ, Ивàнạ . Има остатъци и от склоняван член (чẹлềкạтọк, чẹлềкạсọк, чẹлềкạнọк; ѝди пурỳкай мажềтọк си; чẹлềкạтọк познàвạт пọ изѝкен; сас стрѝкạтọк Тòдọрạ бềхме), и от склонявани прилагателни (йề си гàл’ạ хỳбạвêк Пèтрạ; ср’ồшнạх лèлинцèк Нòт’ạ ).

 

б) Дателни форми за единствено число: сѝну, брàту, свèкру, Ивàну, Стойềну; нàшему Ивàну кồштạсạ; йề вѝкạм мòẹму сѝну; кàжи лèли дạ дòйде нạх нàс. По-често се срещат дателни форми от склоняван член: чẹлềкутуму, чẹлềкусуму, чẹлềкунуму; дàйте дềтенуму да ни плàчẹ; кàзвạм Г’òрг’уму, кàжи Ивàнуму, дàй вòлусуму сềно; глạвенѝцêтọхи (на годеницата) ọтнèли гиздѝлọ . Срещат се дателни форми и при прилагателните: калèкоскêму Мѝтру мòмчето; лèлинскêхи Алèни крàвạнạ; стàрутуму чилềку врѝт сạ присмѝвạт.

в) Дателни форми за множествено число: стàрêм дàй мòжêнẹ, млàдêм знàẹнẹ; пол’ỳбил рồка л’ỳдемтêм, л’ỳдêм сạ ни угàда, дòнеси мỳлетамсêм сềнọ, свàри децàмсêм кàша, ша г’и дàм млàдемсêм.

 

г) Има дори остатъци и от местен падеж, множествено число: у Мандòфцêх ѝмạ мẹждồ (седянка), ọт вỳйкọфцêх ѝмạ пѝсмọ .

 

3. Глаголно окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. време при глаголите от I и II спрежение, несвършен вид: брѝшạм, вѝдạм, дòйдạм, ѝдạм, крàдạм, пѝшạм, рỳкạм, хòд’ạм, чèтạм, чỳйạм. При глаголите от свършен вид обаче глаголното окончание е -ạ: бồрснạ (бръсна), зàповнạ, ѝзбришạ, òкраднạ, рỳкнạ.

 

4. Деепричастни форми на -штим: игрạштѝм, пêештѝм, рукạштѝм; дềтẹсọ дòйдẹ плạчẹштѝм, хọдештѝм ли изềде плạднѝнạсạ ?

 

Смолянският говор се отличава и по своята лексика. В него се срещат думи като галенѝк (любовник), галенѝца (любовница), работàр’ (ратай, наемен работник), штèне (малко куче), хлêф (обор), кỳзн’а (ковачница), пòдзима (есен), пòводйе (наводнение), кравèн (тлъст, дебел), л’ут (кисел), жѝтка (рядка), веш (още), хỳг’е (повече), бàлну (мъчно) и др. Той има и значителен брой гръцки думи като òмес (лице), прòгима (закуска), хàркома (котел), апрàци (сарми), арнѝсвам (преставам), лàха се (случи се), кàматан (красив), тòра (довечера) и др.


Offline temolino

  • Candidate member
  • *
  • Posts: 3
Re: Смолянски говор
« Reply #1 on: July 15, 2010, 00:22 »
ха, виж как са сяташ

Offline Силвия

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 340
  • Gender: Female
Re: Смолянски говор
« Reply #2 on: July 15, 2010, 18:24 »



Когато човек пуска чийто и да било текст или част от текст или изследвание, е по-добре все пак да напише името на неговия автор.


Из Българска диалектология,
Ст. Стойков


1.  С м о л я н с к и  г о в о р
 

Смолянският говор е най-важният и най-широко разпространеният родопски говор. В миналото той бе известен като средно-родопски, централен или ахъчелебийски говор. Названията  „с р е д н о р о д о п с к и”  и  „ц е н т р а л е н”  са свързани с географското му разположение, защото заема областта на Средните (Централните) Родопи, a названието  „а х ъ ч е л е б и й с к и”  е от Ахъчелеби — по-старо название на Среднородопската област.
 
Смолянският говор обхваща територията на Средните Родопи. На север той граничи с хвойненския говор в областта на Ропката (Рупчос), на юг преминава в Беломорска Тракия през днешната българско-гръцка граница. На запад граничи с гоцеделчевския (неврокопския) и разложкия говор, на изток с хасковския и с говора на турското население в долината на Средна Арда.
 
По-важните особености на смолянския говор в областта на  ф о н е т и к а т а  са следните:
 
129
 
 
1. Най-характерната фонетична особеност на говора е особеното широко o (ô). Това широко о, отбелязвано в миналото като оа͡, оа, не е дифтонг, както мисли например А. Теодоров-Балан в статията си „Един особит звук в родопското наречие” (ПСп, 65, 1904, 544 — 574) или, както допуска Ст. Младенов, според когото то е „едно широко отворено о, което в края на своето учленение прави акустическо впечатление на a гласна” (Geschichte der bulg. Sprache, S. 330). Широкото o e прост звук, монофтонг, но не „отворено леко закръглено o с а-основа”, както твърди Л. Милетич (Die Rhodopemundarten, S. 99; СбНУ, 21, 1905, с. 39), a e широко о, учленявано със значително по-голям челюстен ъгъл от обикновеното о.
 
Изговорът на широкото o не е напълно еднакъв в целия смолянски говор. Има известни различия в отделните селища, които се отнасят до ширината на о, но няма разни видове дифтонги, както това твърди А. Теодоров-Балан в споменатата вече статия.
 
Широкото o в смолянския говор се явява на мястото на четири стб. гласни — ѫ, ъ, ѧ и ь, и то само под ударение. В неударено положение то се редува със слаботъмно а. При това в случаите, при които ô се явява вместо стб. ѧ и ь, предходната съгласна е мека и тая мекост е остатък от старото омекчително въздействие на предните гласни ѧ и ь: мôш (мъж), рồкạ—рạкồса, зôп—зạбồс; дồш (дъжд), дồскạ, зồлвạ, кồрс (кръст), вồл’к, бồл’х’и; м’ồсọ (месо), р’ồт (ред), з’ồт (зет), кл’ồтвạ, гл’ồдат, ж’ồнат; л’ôсну, т’ồвнạ .
 
2. Съществена особеност е и широкото е (ê) вместо стб. ѣ без оглед на ударение и характер на следващата сричка: снêк—снêгồт, гул’ềм—гул’ềми, вр’ềме, в’ềтер, чел’ềк . Такова широко е се среща и вместо стб.  във всички положения: йề (аз), йềгне, йềм (ям), йềли (яли), дồш’т’ер’ê, ж’ềба, ж’ềлну, кọш’ềра, кọч’ềн, ч’ềш’а.
 
3. Групите ър, ъл и ръ, лъ се изговарят само като ър, ъл, т. е. като ôр, ôл с гласна ô вместо стб. ъ под ударение: вôрх (връх), вôрф (връв), кôрс (кръст), кôрф (кръв), пôрф, пồрвạ, дồрвạ, вồл’к, ж’ôлт, бồл’х’и, вồлнạ, нạпồлни.
 
4. В южната част на говора, най-вече у мохамеданите, в някои села като Борѝково, Дòлен, Смилèн, Киселѝчево, Могѝлица и др. се среща гласна ы: вы̀кам, жы̀то, кạры̀то, мы̀шка, пы̀тạм, сы̀н, сы̀рене, ры̀зạ, пạры̀, тры̀, кòзы, крàвы.
 
130
 
 
5. Характерна и занимлива фонетична особеност на смолянския говор е и т. нар.  а к а н е  — изговор на неударено o като а: вадѝца, гòрạ—гạрѝца, кạбѝлạ, дạшòл, гạлềм, ạфчềри, ạтѝде, мạмà. Тая особеност се среща в речта на помашкото население в южната част на говора и много напомня южноруското акане. В смолянския говор обаче това акане се явява само пред ударена сричка. След ударена сричка o се редуцира в у (мàслу, жèлну), т. е. изговаря се, както в повечето български говори. Интересно е, че наред с акавия изговор на неударено o ce среща в няколко случая акав изговор и вместо у: ạхàпạ (ухапа), стạдèнạ, кạрбàн (курбан).
 
6. У помаците, и то най-вече в южната част на смолянския говор, пред плавните съгласни р, л, когато са след съгласна, се изговаря слабо тъмно а, та се получават форми, напомнящи руското пълногласие: вạрêтèно (вретено), сạрềдạ (сряда), сạрèбру, бạрàдвạ (брадва), сạтạрѝжену (стрижено), тạрồн (трън); пạлềвạ (плява), мạл’ềку (мляко), хạлềп, кạлềште (клещи).
 
В областта на  м о р ф о л о г и  я т а  смолянският говор има следните по-характерни особености:
 
1. Троен член:
 
-ồт, -та, -то, -тê за обща определеност (мạжồт „мъжът”, женàтạ, дềтетọ жèнитê ̣),
-ồс, -са,-со,-сê за по-близки предмети (мạжồс „този мъж”, жẹнàсạ, дềтесо, жèнисệ ) и
-ồн, -на, -но, -нê за по-далечни предмети (мạжồн „онзи мъж”, жẹнàнạ, дềтẹнọ, жèнинê ), например: èлạ ми зèми душồсạ, сèнни нạ стòлạс, дạ му дàм с мòисê рồки, жèнскисê дềца сạ по-ỳбави, ше ѝде нạ ливàдạнạ .
 
2. Доста запазени падежни форми:
 
а) Агломеративни форми за единствено число при роднински и лични имена: сѝнạ, брàтạ, свèкрạ, чẹлềкạ, кỳмạ, з’ồт’ạ, Пèтрạ, Стọйềнạ, Ивàнạ . Има остатъци и от склоняван член (чẹлềкạтọк, чẹлềкạсọк, чẹлềкạнọк; ѝди пурỳкай мажềтọк си; чẹлềкạтọк познàвạт пọ изѝкен; сас стрѝкạтọк Тòдọрạ бềхме), и от склонявани прилагателни (йề си гàл’ạ хỳбạвêк Пèтрạ; ср’ồшнạх лèлинцèк Нòт’ạ ).
 
б) Дателни форми за единствено число: сѝну, брàту, свèкру, Ивàну, Стойềну; нàшему Ивàну кồштạсạ; йề вѝкạм мòẹму сѝну; кàжи лèли дạ дòйде нạх нàс. По-често се срещат дателни форми от склоняван член: чẹлềкутуму, чẹлềкусуму, чẹлềкунуму; дàйте дềтенуму да ни плàчẹ; кàзвạм Г’òрг’уму, кàжи Ивàнуму, дàй вòлусуму сềно; глạвенѝцêтọхи (на годеницата) ọтнèли гиздѝлọ . Срещат се дателни форми и при прилагателните: калèкоскêму Мѝтру мòмчето; лèлинскêхи Алèни крàвạнạ; стàрутуму чилềку врѝт сạ присмѝвạт.
 
131
 
 
в) Дателни форми за множествено число: стàрêм дàй мòжêнẹ, млàдêм знàẹнẹ; пол’ỳбил рồка л’ỳдемтêм, л’ỳдêм сạ ни угàда, дòнеси мỳлетамсêм сềнọ, свàри децàмсêм кàша, ша г’и дàм млàдемсêм.
 
г) Има дори остатъци и от местен падеж, множествено число: у Мандòфцêх ѝмạ мẹждồ (седянка), ọт вỳйкọфцêх ѝмạ пѝсмọ .
 
3. Глаголно окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. време при глаголите от I и II спрежение, несвършен вид: брѝшạм, вѝдạм, дòйдạм, ѝдạм, крàдạм, пѝшạм, рỳкạм, хòд’ạм, чèтạм, чỳйạм. При глаголите от свършен вид обаче глаголното окончание е -ạ: бồрснạ (бръсна), зàповнạ, ѝзбришạ, òкраднạ, рỳкнạ.
 
4. Деепричастни форми на -штим: игрạштѝм, пêештѝм, рукạштѝм; дềтẹсọ дòйдẹ плạчẹштѝм, хọдештѝм ли изềде плạднѝнạсạ ?
 
Смолянският говор се отличава и по своята лексика. В него се срещат думи като галенѝк (любовник), галенѝца (любовница), работàр’ (ратай, наемен работник), штèне (малко куче), хлêф (обор), кỳзн’а (ковачница), пòдзима (есен), пòводйе (наводнение), кравèн (тлъст, дебел), л’ут (кисел), жѝтка (рядка), веш (още), хỳг’е (повече), бàлну (мъчно) и др. Той има и значителен брой гръцки думи като òмес (лице), прòгима (закуска), хàркома (котел), апрàци (сарми), арнѝсвам (преставам), лàха се (случи се), кàматан (красив), тòра (довечера) и др.”


--------------------------------
Повече от Диалектологията на Ст. Стойков може да се види примерно тук:
You are not allowed to view links. Register or Login




Offline Тоска

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 2347
  • Gender: Male
  • % 100 + POMAK
Ynt: Смолянски говор
« Reply #3 on: July 15, 2010, 20:21 »
първия пост на темата

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline mechta

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 198
Re: Смолянски говор
« Reply #4 on: July 20, 2010, 13:17 »
Всеизвестни са трудовете на Милетич, Стойков, Балан, както на Кабасанов и др. за родпоските говори. Не мога да разбера в тези изследвания защо се не се разглеждат поотделно широколъшко-стойченския с околните бъгарски села и останалите помашки говори. Реално погледнато и най-необразования може да направи паралел между диалектите около смолянско с тези оклоло девинско, както и разликата между тях и доспатския говор. Ако пък вземем селчанския говор - то него бихме обособили в отделна група. Не по-различно стои въпросът с неделинските говори, те пък от своя страна съвсем са различни от давидковските.
Друг интересен момент е употребата за примери само на български имена, каквито в годините на изследване сред помаците не е имало. Не е за пренебрагване и най-важният компоненет от тези изследвания - фактора "старобългарски" език. Той от кое езиково семейство е? Ако трябва да се ползва за сравняване на някое езиково семейство с помашките говори, аз мисля, че най-голямо присъсътвие тук ще се падне на славянските говори, по-право на украинските диалекти и къпчакско-куманския говор, като не е за подценяване и присъствието на арабски елементи. Изследването на помашките, или турските говори касаят добра подготовка - не само академична, но и владеене говоримите диалекти и езици на много високо ниво. Сравняването им да става със сродни говори и после с другите. Всяка подробност е от значение, което не трябва да се пренебрегва.

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Re: Смолянски говор
« Reply #5 on: July 20, 2010, 14:52 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Ако трябва да се ползва за сравняване на някое езиково семейство с помашките говори, аз мисля, че най-голямо присъсътвие тук ще се падне на славянските говори, по-право на украинските диалекти и къпчакско-куманския говор, като не е за подценяване и присъствието на арабски елементи. Изследването на помашките, или турските говори касаят добра подготовка - не само академична, но и владеене говоримите диалекти и езици на много високо ниво. Сравняването им да става със сродни говори и после с другите. Всяка подробност е от значение, което не трябва да се пренебрегва.
Кви украйнски диалекти?
Да не говорим, за нямащите нищо общо с родопските български наречия езици от кипчакската група тюркски езици.
Мечта, ако може в детайли малко -ще ми е интересно как ще ги свържеш ,освен наличието на османотурски заемки което е нормално и за християни и мюсюлмани в Родоп даглари.
Впрочем по лесно ще намериш близост с езика пр.на негрите банту, отколкото с кипчакските езици.
Държа да ти напомня улеснявайки те, че османотурският спада към огузката подгрупа.
Опита ти да представиш диалектите който визираш за нещо по различно от това което са ,не ще успее - просто защото е смехотворен.
Но разбира се ,хубаво е да изчакаме аргументите ти, които ти дават повод за такива изводи.

Offline mechta

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 198
Re: Смолянски говор
« Reply #6 on: July 20, 2010, 16:21 »
Не смятам да споря, изследвания  за помашките говори са направени и от самите помаци мисля , че и те заслужават внимание. който търси намира. Но да се смята, че помашкият говор е бългаски, или старобългарски е отдавна минало. Трябва да се проследява и историческия път на заселване на помаците.

Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Re: Смолянски говор
« Reply #7 on: July 20, 2010, 16:40 »
Ама разбира се че говора на помаците е тюркско-арабски. А това че българите християни го разбират, че даже и някой от тях говорят е необясниим от науката феномен ???

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Re: Смолянски говор
« Reply #8 on: July 20, 2010, 18:28 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Ама разбира се че говора на помаците е тюркско-арабски. А това че българите християни го разбират, че даже и някой от тях говорят е необясниим от науката феномен ???
След горните прозрения, вече нищо не е необяснимо Салих ага.
Пък де да знае чиляк, дивите запорожки казаци може и по Родопите да са били - то езика то прическите, незнам според мен да оставим по учените да се произнесат, както казват то- ученото си е учено- ама в степен да вижда несъществуващи неща, до там не бива да се учи, сичко трябва с мярка.

Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Re: Смолянски говор
« Reply #9 on: July 20, 2010, 18:56 »
Те техните прически и в Стара планина ги има. Ама аз лично съм постриган като американски войник, но това не значи нито че съм американец, нито че съм войник, ко ма разбираш ;)

Offline mechta

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 198
Re: Смолянски говор
« Reply #10 on: July 20, 2010, 21:24 »
Някои мислят, че щом помака е гражданин на България, то майчиният му език е български, щом е в Македония - македонски, в Косово живеещите пък трябва майчиният им език да е сръбски, а за гръцките помаци остава майчин език - гръцки, или пък в Турция ще е турски.

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Re: Смолянски говор
« Reply #11 on: July 20, 2010, 23:40 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Някои мислят, че щом помака е гражданин на България, то майчиният му език е български, щом е в Македония - македонски, в Косово живеещите пък трябва майчиният им език да е сръбски, а за гръцките помаци остава майчин език - гръцки, или пък в Турция ще е турски.
Прав си Мечта, погрешно мислене е това ,не мога да не се съглася с тебе .
Просто е ,помаците навсякъде където и да живеят, майчиният им език е един и същ ,дори и в Южна Каледония да живеят ,пак ще си говорят на нашенски[разбирай български].
Разбира се, изучаването на чужди езици е вече необходимост в този динамичен и бързо глобализиращ се свят и е предимство, но майчиният език е нещо много сакрално, та нали на него човек чува за първи път майчините думи -някак си да тръгнем да убеждаваме този човек че е общувал с майка си на друг език е ........не мога да намеря определение за този тип поведение.

Offline mechta

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 198
Re: Смолянски говор
« Reply #12 on: July 22, 2010, 16:11 »
"Просто е ,помаците навсякъде където и да живеят, майчиният им език е един и същ ,дори и в Южна Каледония да живеят ,пак ще си говорят на нашенски[разбирай български]."- Сивин
Това е твое мнение, аз и много други приемаме, че помашкият не е български. Все още не е изнамерен корена на българите. Последните изследвания сочат че са афганци, а нашият език няма нищо общо с афганския.

Offline dim56

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 558
Re: Смолянски говор
« Reply #13 on: July 22, 2010, 18:28 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Това е твое мнение, аз и много други приемаме, че помашкият не е български. Все още не е изнамерен корена на българите. Последните изследвания сочат че са афганци, а нашият език няма нищо общо с афганския.

mechta, а какво сочат последните изследвания за корена на помаците?
Смея да твърдя, че българския език и "помашкия" са еднакво отдалечени от афганския  ;)
Ако имаш други аргументи, представи ги.

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Ynt: Смолянски говор
« Reply #14 on: July 22, 2010, 20:28 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Сивин
Това е твое мнение, аз и много други приемаме, че помашкият не е български. Все още не е изнамерен корена на българите. Последните изследвания сочат че са афганци, а нашият език няма нищо общо с афганския.

Мечта ,бъркаш с няколко хилядолетия, но какво пък толкова.
Бъркаш с това че поставяш знак на равенство между езика на древните българи с този на днешните българи, в това число и на предшественика му тн.старобългарски[езика на средновековна България].
Бъркаш и с това, че поставяш и знак на равенство с афганците ,дори и факта че древните българи и днешните народи на Афганистан да са близки генетично, все пак древните българи са по старият етнос, а и не забравяи че през хилядолетният им исторически път те претърпяват сложни етнически и езикови метаморфози ,което впрочем е нормално в човешката история.
И най накрая ,бъркаш по незнам какви причини ,представяйки диалектите на българският за различни езици ,пренебрегвайки фактите че на места в Родопите ,някой християнски и мюсюлмански села имат еднакъв диалект ,различен от този на други такива те. групират се не по религиозен принцип а по родство в миналото -и примери мога да дам веднага.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42