ХвойненÑкиÑÑ‚ говор Ñе намира на Ñевер от ÑмолÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ и на юг от ПловдивÑко. Той обхваща облаÑтта Ропката или Ð ÑƒÐ¿Ñ‡Ð¾Ñ ÑÑŠÑ Ñледните Ñела: Хвòйна, Пà велÑко, Бà чково, Ðарèчен, ДÑ̀дово, Мà лево, ОрÑ̀хово и др.
ХвойненÑкиÑÑ‚ говор доÑта прилича на ÑмолÑнÑкиÑ, но Ñе отличава ÑÑŠÑ Ñледните по-характерни оÑобеноÑти:
1. Ерова глаÑна вмеÑто Ñтб. Ñ«, ÑŠ, ѧ, ÑŒ под ударение и Ñлабо редуцирано ạ без ударение, като Ñе пази мекоÑтта пред ѧ и ÑŒ: къ̀шта — кạштòвник, ръ̀кạ, мъ̀ш, Ñъ̀ботạ; дъ̀ш, бъ̀чвạ, пъ̀рÑ, къ̀рф; п’ъ̀т (пет), кл’ъ̀твạ, гл’ъ̀дạм, т’ъ̀шкá»; л’ъ̀Ñнá», т’ъ̀нък.
2. Широко е вмеÑто Ñтб. Ñ£ незавиÑимо от ударението и характера на Ñледващата Ñричка (врá»Ð¼Ðµ, гол’á»Ð¼, гол’á»Ð¼Ð¸, чил’á»Ðº), но понÑкога Ñе Ñреща и ’а (Ñв’à т, л’à тá», в’à рạ ). И в Ñ‚Ð¾Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€
глаÑната a Ñлед мека ÑъглаÑна под ударение Ñе преглаÑÑ Ð² ê, a без ударение в е: йê (аз), прийá»Ñ‚ел, т’ê (Ñ‚Ñ), Стойá»Ð½, ж’á»Ð»Ð±áº¡ (жалба), ш’á»Ñ€ÐµÐ½Ð¾, печ’á»ÑˆÐµ, лèле (лелÑ), дỳше (душа), кòже, клèчк’е (клечка), мà к’e (майка), мèчк’е.
3. Тройна членна форма: -ÑŠÑ‚, -та -Ñ‚á», -тê за обща определеноÑÑ‚, -ÑŠÑ, -ca, -cá», -cê за близки предмети и -ън, -на, -нá», -нê за далечни предмети: рạкъ̀Ñạ мạ бá»Ð»Ð¸Ì€, тỳрил Ñ„ џèбạн пạрѝте, къ̀штạтạ дỠцъ̀рквạнạ, на млà дá»Ð½á» врá»Ð¼Ðµ, ше гỠк’ѝчạт овèнън Ñ Ðºâ€™Ð¸Ì€Ñ‚Ðºâ€™Ð¸ нạ рòгá»Ð²ÐµÐ½Ãª .
Ð’ хвойненÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ Ñе Ñрещат и доÑта падежни оÑтатъци, например от гломеративен падеж (на Ñѝна, на чел’á»ÐºÐ°, вѝде брà та), от дателен падеж (Пèтру, Стойá»Ð½Ñƒ) и разширени форми Ñ Ð¼ÐµÑтоимение (Пèтруму, чẹл’á»ÐºÑƒÐ¼Ñƒ, Ñà ạ йе Стойá»Ð½ÑƒÐ¼Ñƒ къ̀шта) и пр.
Към хвойненÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ Ñе отнаÑÑ Ð¸ разположениÑÑ‚ на запад от негo б a Ñ‚ a ш к и говор, който Ñе отличава Ñ Ð¿Ð¾-меката Ñи ÑиÑтема. Ð’ него изобщо ÑъглаÑните Ñа по-меки, a т’ и д’ минават понÑкога в к’, г’: к’еп (теб), грèг’и (греди). Той обаче има Ñамо една членна форма, и то -ÑŠÑ‚, -та, -та, -те.