Topic: Гоцеделчевски говор

[Тоска]

Гоцеделчевският (неврокòпският) говор обхваща Гоцеделчевско. На изток той се свързва с родопските говори, a на север с разложкия говор.

 

Гоцеделчевският говор има следните характерни особености:

 

1. Полупрегласен ятов изговор, при който вместо стб. ѣ под ударение пред твърда сричка има ’а, a пред мека сричка широко е: б’àл, м’àстọ, р’àка,ч’ув’àк, бềли, гол’ềми, д’ềт’е, мềсец, см’ềш’н’и.

 

2. Ерова гласна вместо стб. ѫ и ъ: път’, зъп, къ̀штạ, ръ̀кạ; сън’, дъш’, лъ̀ж’е̥, снъ̀хạ, съ̀хнạ.

 

3. Особен дифтонгоиден характер на o под ударение, Ñ‚. е. изговор уо вместо о:  уòт’и, уòч’и, гуòст, муòст, куòн’.

 

4. Честа употреба на меки съгласни в краесловието: пет’, път’, зет’, глат’, суол’, козèл’, каѝл’, ден’, кàмен’, рèмен’, бастỳн’, кърф’, нош’.

 

5. Членна форма за м. р. под ударение -ъ и без ударение -ạ: срạмъ̀, зъбъ̀, груòбạ, въ̀рхạ.

[Chechliya]

Вижте и малко коментар по Веда Словена. По принцип във Веда Словена има песни на много интересен език. Ето една илюстрация на какъв "български" са говорили чечлиите:

Стара му Друда пее:
“Юдю ми Друдю,
хаде ти веке, хаде,
хаде ти на небе,
на небе при Бога.
Апен ти удле,
кусум ти жине,
Аре на Яра.”
Я си юда вели ютговори:
“Тусе буне уара
Думияда у хае
Сетум хае удуна,
ухута жим жиневи.”
Рече юда ни утрече
и са порти расторили,
катънци искапали.”

[stomi_mc]

Гоцеделчевският (неврокòпският) говор обхваща Гоцеделчевско. На изток той се свързва с родопските говори, a на север с разложкия говор.

 

Гоцеделчевският говор има следните характерни особености:

 

1. Полупрегласен ятов изговор, при който вместо стб. ѣ под ударение пред твърда сричка има ’а, a пред мека сричка широко е: б’àл, м’àстọ, р’àка,ч’ув’àк, бềли, гол’ềми, д’ềт’е, мềсец, см’ềш’н’и.

 

2. Ерова гласна вместо стб. ѫ и ъ: път’, зъп, къ̀штạ, ръ̀кạ; сън’, дъш’, лъ̀ж’е̥, снъ̀хạ, съ̀хнạ.

 

3. Особен дифтонгоиден характер на o под ударение, Ñ‚. е. изговор уо вместо о:  уòт’и, уòч’и, гуòст, муòст, куòн’.

 

4. Честа употреба на меки съгласни в краесловието: пет’, път’, зет’, глат’, суол’, козèл’, каѝл’, ден’, кàмен’, рèмен’, бастỳн’, кърф’, нош’.

 

5. Членна форма за м. р. под ударение -ъ и без ударение -ạ: срạмъ̀, зъбъ̀, груòбạ, въ̀рхạ.

bratle ot kade nameri tolkova info we
vsi4ko e to4no kakto go kazva6 

[tsigahrah]

Ето от тука: http://www.promacedonia.org/jchorb/st/index.htm
Прекрасен учебник за българските диалекти. Писан е още 60-та година, когато нашите баби и дядовци са били живи, здрави и млади....