Златоградският говор обхваща гр. Златоград (Даръ̀дере) и близките му села Стàрцево, Недèлино и др. Л. Милетич в своя труд „Die Rhodopemundarten” (c. 71—98) отнася тоя говор към павликянския и дава двата говора заедно. Проучванията, които направих през 1959 г., обаче показват, че това е самостоятелен диалект, който по своите характерни особености представя преход между родопските и източните рупски говори.
Златоградският говор има следните особености:
1. Широко е (ê) вместо стб. ѣ под ударение пред мека сричка, което понякога преминава и в ’а: бềли, белềшка, врềме, дềте, но и вр’àме, д’àте. Пред твърда сричка обаче има само гласна a c предходна мека съгласна: б’àла, д’àдо, мл’àко, пл’àва, хл’àп.
2. Липса на преглас на гласната a след мека съгласна и пред мека сричка: йàгне, йàк’и, йàре, йàсли, пол’àни, туйàг’и, жàби, шàпки, чàши.
3. Самостоен развой на еровите гласни, при който вместо стб. ъ има гласна ъ, a вместо стб. ь — гласна е: дъш, дъ̀ска, сън; ден, жèна (жъна), лèсно.
4. Самостоен развой на носовите гласни, при който вместо стб. ѫ има гласна ъ, a вместо стб. ѧ — гласна е: зъп, мъш, път, ръкà, гъ̀ба; зет, клèтва, лèшта, пèтък, тèшко, йèдри, йезѝк, жèдна, жèтва, шèта.
5. Наличие на акане, т. е. на гласна a вместо неударена гласна o в предударена сричка: агнѝште (огнище), адàвна, акà (ока), апàшка, балѝ (боли), дабрè, катèл, насѝлка, прадàва, тачѝлка. В следударена сричка обаче гласната o ce пази непроменена: лòбọда, пòтọн, лèснọ, мл’àкọ, сѝчкọ, ѝметọ .
