Български > Дискусии

Лаф Мохабет- " Govorilnya ot naroda".

<< < (31/48) > >>

Svetlina:
Много свежи сведения за "лай-кучката". Кой знае колко неща са останали забулени за познанието. :(

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
Христо Ботев бил жив, чакат го на гарата в Димитровград

През 1961г. училищна зам. директорка получава сигнал, че 114-годишният поет се завръща от Диарбекир, посрещат го с духова музика

Дилян Вълев

Станах свидетел на една от най-куриозните случки, свързани с учителското съсловие и тъй като тази професия в момента е най-коментирана в медиите покрай протестите, искам да ви я разкажа, споделя пенсионираният учител Бранимир Попов. 71-годишният Попов в момента е редови пенсионер в Ловеч, но случката, за която той се сеща се е разиграла през 1961 г. в Димитровград, където е бил разпределен след завършването на висшето си образование. Преподавах във Втора гимназия "Христо Ботев", разказва Попов. Някой явно имаше зъб на заместник директорката Златка Ганева и очевидно я познаваше добре как ще реагира, защото й спретна страшен номер. В началото на учебната година - около десети октомври в училището се появило анонимно писмо, адресирано до заместничката Златка Ганева. В писмото се обяснявало, че Христо Ботев всъщност не е бил убит под връх Вола, а е бил арестуван от турците и досега е бил държан в плен в Диарбекир. На вниманието на Ганева се свеждало, че поетът и революционер ще бъде освободен на тази и тази дата, ще бъде качен на влак и точно в дванайсет и десет минути по обяд ще слезе на димитровградската гара. Това писмо хвърлило заместник директорката в луд възторг. И тя взела нещата в свои ръце, тъй като директорът Стефан Цанев бил в отпуск (съвпадението с името на поета е случайно, но едва ли е случаен фактът, че писмото дошло точно, когато него го нямало). Не я притеснил фактът, че писмото не било подписано, както и това, че според простата сметка роденият през 1847г. Ботев през 1961г. би трябвало да е на 114 години. Навярно си е мислила, че в Диарбекир е водел природосъобразен живот без гуляи като в Браила и се е хранел с питателна и здравословна храна, с каквато са известни турските каторги. Така че заместничката се заела да посреща Христо Ботев на димитровградската гара на уречената дата и час. Учебните занятия били незабавно отменени (така че случващото се днес не е прецедент). Така де - с уроците винаги може да се навакса, а един път ти идва Ботев на крака! Всички курсове били хвърлени на маршируват на плаца във времето, когато би трябвало да учат. По-талантливите ученици започнали усилено да изучават народни и възрожденски песни, защото Златева с право предположила, че за 85 години престой в Диарбекир, на Ботев навярно са му писнали маанетата и е зажаднял за нещо родно. Тя обаче държала всичко да бъде изпипано и до най-малкия детайл. За тези 85 години, рекла си, и без това брадатият Ботев, навярно е брадясал още повече, затова предвидливо ангажирала кварталния бръснар бай Гошо, който също трябвало да чака със сандъчето си на гарата и при нужда да обслужи качествено революционера, докато учениците му пеят на ушенце. Аз лично отнесох поръчката на бай Гошо и той толкова се шашна от чутото, че поряза с бръснача ухото на човека, когото бръснеше, смее се Бранимир Попов. Подготовленията по посрещането на народния герой продължили повече от две седмици, с което учебния процес здраво зациклил, въпреки че за нулева година не е и ставало дума. Ясно е, че останалите учители не бяхме луди и всички бяхме наясно с цялата комичност на ситуацията, припомня си Попов. Тогава обаче бяха такива времената - каквото каже шефът, не се коментира. Иначе зад гърба й си бяхме направили график как да наваксаме с материала след като всичко приключи. А то нямаше как да не приключи, тъй като тържествената дата се задаваше. Хората също ни се смееха, само Ганева беше потънала в някакъв неин възторжен свят и само бленуваше за момента, когато Ботев ще стъпи на димитровградския перон. Не не запитваше дори и елементарния въпрос защо точно в Димитровград ще слезе поетът. Логично е да се предположи, че ще иска да види родния си Калофер, а за целта трябва да пропусне града на бригадирите и да направи връзка от Пловдив. Естествено никой не се осмели да й задава такива въпроси, но ако го беше направил навярно щеше да отговори нещо от рода на: че иска да види гимназията, носеща неговото име, или че дори в Диарбекир се е чуло за Азотно-торовия завод. За разнообразие между маршировките и народните песни, докато чакали да дойде въпросният ден, учениците провеждали викторини за живота и творчеството на Христо Ботев, провеждали конкурси за портрет на Христо Ботев и най-добро стихотворение за Христо Ботев. И децата, и родителите и учителите вече ги втрисало само като чуели името на Ботев. Накрая най-после и дългоочакваният ден дошъл. Цялото училище било строено на перона пред димитровградската гара. От едната страна пионерите, до тях комсомолците, учителският състав, самодейната група за народни песни и танци, бай Гошо със сандъчето. Влакът се задал точно по разписание. Гръмнала духовата музика. Заместник директорката цялата сияела. Без съмнение всичко било перфектно. Червените връзки се веели, строят бил по конец, лозунгите били един от друг по-въздействащи. Влакът, идващ от Истанбул, през Свилеград спрял на перона, в идеален синхрон точно пред червения килим се отворила врата, но човекът, който се появил не бил Христо Ботев, а завръщащият се от отпуск директор Стефан Цанев. Излишно да споменавам, че човекът беше сащисан, разказва пенсионерът Попов. Директорът веднага разпуснал посрещането, според Попов, използвайки не една и две думи, неотговарящи на тържествеността на момента. Впоследствие се разбрало, че бил при болните си родители на село и се качил на влака от гара Харманли. Това навярно е било известно на анонимния подател още преди да изпрати писмото. Ние самите се чудехме как да го открием, че да се прекрати тази лудница, спомня си Попов. Но не знаехме къде е, а тогава нямаше интернет, мобилни телефони, те и стационарните бяха кът и се чакаше по двадесет години за пост... Така че нямаше никакъв шанс да го открием. Впоследствие Златка Ганева, разбира се, се разделила с поста на заместник директорка, но последствията били само тези. Иначе продължила да преподава в същата гимназия чак до пенсионирането си. За съжаление Бранимир Попов не знае какво се е случило с нея след пенсионирането й. Ако е жива в момента трябва да е на около 105 години.
http://dilyanvalev-admin.blogspot.com/2009/02/blog-post_7637.html

havaika:
До кога ще ще ми пълните Електронна поща с ненужни писма пращани от саита???
 >:( >:( >:( >:( >:(

Тоска:

--- Quote from: havaika on August 27, 2011, 18:28 ---До кога ще ще ми пълните Електронна поща с ненужни писма пращани от саита???
 >:( >:( >:( >:( >:(

--- End quote ---

http://www.pomak.eu/board/index.php?action=profile;area=notification;u=7041

Там можеш да ги променяш.

Gelina:
Защо ,когато не съм се логнала не мога да видя последните теми,по които се пише,а ми излизат стари теми? Някой има ли такъв проблем или става въпрос за някакви нови настройки във форума?

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page