БългарÑки > Eзик
БабÑшки говор
(1/1)
ТоÑка:
Б а б Ñ Ñˆ к и г о в о Ñ€
Бà бÑшкиÑÑ‚ говор обхваща множеÑтво колибарÑки Ñелища, като Бà бÑк, Крà ище, Лю̀тово (Светà Пèтка), Ðврà мови колѝби, Цвèтино (Флòрово) и др. Ðа изток той граничи Ñ Ñ‡ÐµÐ¿Ð¸Ð½ÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€, a на запад и юг Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¾Ð¶ÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€. ÐаÑелението на Ñ‚Ð°Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°ÑÑ‚ е мохамеданÑко (помашко). По Ñвоите характерни оÑобеноÑти бабÑшкиÑÑ‚ говор предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ…Ð¾Ð´ между родопÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ñ€ÐºÐ¾Ð²Ñки подговор и западнорупÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¾Ð¶ÐºÐ¸ говор.
По-важните оÑобеноÑти на бабÑÑˆÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ Ñа Ñледните:
1. Широко е вмеÑто Ñтб. Ñ£ под ударение незавиÑимо от характера на Ñледващата Ñричка: бêл, бá»Ð»Ð°, бá»Ð»Ð¸, гулá»Ð¼, гулá»Ð¼Ð¸, дá»Ð´Ñƒ, мá»Ñту, врá»Ð¼Ðµ, Ñá»Ð¼Ðµ, нá»ÑˆÑ‚у.
2. ГлаÑна a вмеÑто Ñтб. Ñ«, ÑŠ незавиÑимо от ударението: зап—забò, рà ка, даш—даждò, дà Ñка.
3. ГлаÑна е вмеÑто Ñтб. ѧ: глèдам, зèт, мèÑо, рет.
4. ЛипÑа на ÑъглаÑна Ñ‚ в глаголното окончание за 3 л. мн. ч. Ñег. време: предà (предат), крадà , йадà , мà йк’ите плà ча.
5. Членна форма за мъжки род единÑтвено чиÑло -о: гарбò, ноÑò, вòло, мòÑто.
Mehmedfere:
6o mi
tersid:
Сам Ñи Ñе Мехмед похвалил:
- Барем Ñи ерген походих,
барем Ñи руба поноÑих,
барем Ñи конче пошетах,
барем Ñи моми полюбих
и Ñ‚Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ»Ð¸ туркини,
и дългокоÑи влаини,
и чернооки болгарки,
и чернолики циганки,
и аÑнÑкото кадънче,
и кадийÑкото ханъмче.
Отде го дочу кадиÑ,
изпрати пъдар за него.
Мехмед Ñе ÑÑ‚Ñга да бÑга.
Майка му вели-говори:
- Мехмеде, вакъл юначе,
Мехмеде, Ñтрашлив заÑче,
не ÑÑ‚Ñгай, Мехмед, не бÑгай!
ТриÑта Ñа моми в Ñелото,
по грош да дадат - триÑта Ñа;
по два да дадат - шеÑтотин.
Ðко ти глоба не Ñтигне -
от бели гърла - гердани,
от тънки Ñърца - колани.
Мехмед Ñи майка не Ñлуша,
Ñтана Ñи Мехмед, побегна.
Срещна го мома Марийка,
на Мехмед вели-говори:
- Мехмеде, вакъл юначе,
не ÑÑ‚Ñгай, Мехмед, не бÑгай!
ТриÑта Ñме моми над тебе,
по грош да дадем, триÑта Ñа;
по два да дадем, шеÑтотин.
Ðко ти глоба не Ñтигне
от бели гърла - гердане,
от тънки Ñърца - колане,
кола ке, Мехмед, товарим,
на ÐºÐ°Ð´Ð¸Ñ ÐºÐµ караме.
Мехмед Ñе върна назаде,
та Ñи го хвана кадиÑ.
ЦÑлото Ñело излÑзло,
баби Ñи ризи дерÑÑ,
дÑдове шапки тръшкаа:
- Ðа Мехмед мешка найдете,
женÑки евлÑÑ‚ не ни оÑти!
Па Ñи Мехмед закараÑ
на Марийкини дворове,
там ке Ñи Мехмед беÑеÑ
на Марийкината църница.
Излеза мома Марийка,
на Мехмед вели-говори:
- Мехмеде, вакъл юначе,
как ти прилÑгат хортуми -
като на моми гердани;
как ти прилÑгат белчета -
като на моми гривните;
как ти прилÑгат букаи -
като на моми папуци!
Мома Марийка говори:
- Ефенди, везан гювенди,
Ñ Ñи му пуÑти ръцете,
та Ñи му удай дрънката!
Та Ñи му пуÑна ръцете,
та Ñи му даде дрънката,
Задрънка Мехмед, запеÑ.
Ð’Ñички Ñе моми ÑвъртеÑ,
ÑвъртеÑ, хоро играÑ.
Мома Марийка говори:
- Ефенди, везан гювенди,
вината Ñи е в момите.
Я Ñи му вземи дрънката
и му облечи дреите,
па Ñи му Ñхни кончето,
та Ñи го шътни по Ñело!
ПоÑлушал Ñ Ðµ кадиÑ,
та му облече дреите
н Ñи му Ñхна кончето,
та по Ñелото отиде -
на вÑички порти по мома,
на кадийÑката дори две;
кадийка вели говори:
- Мемеде, вакъл юначе,
алал да ти Ñа момите,
момите, Мехмед, и моите,
моите, Мехмед, и двете!
И Ñ Ð´Ð° бе млада, Мехмеде,
и Ñ Ð±Ð¸ те залюбила,
ами Ñъм Ñтара, Мехмеде,
та ми вече не прилега!...
Па Ñи Ñе върна кадиÑ
и на Мехмеда говори:
- Дрънкай Ñи, Мехмед, пеÑй Ñи,
алал да ти Ñа момите!...
Сам Ñи Ñе Мехмед, море, похвалил
във кадийÑкото кафене,
във кадийÑкото кехане:
- ТриÑта Ñъм моми излюбил,
и аÑнÑкото кадънче,
и кадийÑкого ханъмче.
Де Ñи го дочул кадиÑ,
ÐºÐ°Ð´Ð¸Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ ÑудиÑ.
Прати ÐºÐ°Ð´Ð¸Ñ Ð·Ð° Мехмед -
де да е Мехмед да дойде!
Мехмед Ñе тегна, побегна,
мома му вели-говори:
- Ðе бегай, Мехмед, не бегай,
триÑта Ñме моми в Ñелото,
по грош да дадем, триÑта Ñа,
по два да дадем, шеÑтотин.
Яко не Ñтигна шеÑтотин -
ке Ñи откачим гердане;
Ñко не Ñтигна гердане -
ке Ñи откачим колане,
ке ти откупим давиÑ.
ПоÑлушал Мехмед момата,
та Ñи назаде обърнал,
та при ÐºÐ°Ð´Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð¸Ð´Ðµ,
та на ÐºÐ°Ð´Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð¸:
- СелÑм айлеким, кадийо!
- Ðлейкум ÑелÑм, Мехмеде!
Та що е тава от тебе? -
ТриÑта Ñи моми излюбил,
и аÑнÑкото кадънче,
и кадийÑкото ханъмче!
Па Ñи го хвана кадиÑ,
та го откара в зандани
и Ñи му вели-говори:
- МиÑли Ñи, море, Мехмеде.
Мехмеде, пуÑто Ñираче,
утре ке Ñи те обеÑа
у Динкината градинка,
на Динкината крушица.
Станала мома, отишла,
та на Мехмеда говори:
- Мехмеде, вакло юначе,
па Ñ ÐºÐ° Ñи те излага,
па Ñ ÐºÐ° Ñи те докара!
Ка ти прилÑга Ñинджири -
като на моми гердани;
ка ти прилега белчета -
като на моми гривните;
ка ти прилега букаи -
като на моми папуце!
Я на ти, Мехмед, дрънката,
задрънкай, Мехмед, запей Ñи -
вÑичките моми ке дойда.
Мехмед Ñи юзе дрънката,
та Ñи задрънка, запеÑ,
вÑичките моми дойдоÑ,
та Ñи оро направиÑ.
Разбудили Ñа кадиÑ,
ÐºÐ°Ð´Ð¸Ñ Ñе е разлютил,
та на Мехмед Ñи говори:
- Дрънкай Ñи, Мехмед, пеÑй Ñи,
утре ке Ñи те обеÑа
у Динкината градинка,
за Динкината крушица!
Мехмед ми, вакло юначе,
той на ÐºÐ°Ð´Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð¸:
- Кадийо, море, кадийо,
Ñ Ð¼Ð¸ облечи дреите,
та Ñи ми Ñхни кончето,
та Ñи го шетни во Ñело,
па Ñи го върни из Ñело,
тука Ñи ела, кадийо,
тука да Ñи ме обеÑиш!
ПоÑлушал го е кадиÑ,
облÑкъл Ñи му дреите
и Ñи му Ñхнал кончето,
та Ñе в Ñелото прошетал.
Баби му Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð¸ маали,
невÑÑти Ñ Ð¾Ñ‡Ð¸ мигали,
моми ÑÐ¾Ñ Ð½Ð¾Ð³Ð¸ тупкали.
Па Ñи Ñе върнал кадиÑ,
на Мехмед вели-говори:
- Мехмеде, вакло юначе,
дрънкай Ñи, Мехмед, пеÑй Ñи,
халал да ти Ñа момите,
и аÑнÑкото кадънче,
и кадийÑкото момиче.
Navigation
[0] Message Index
Go to full version