Таман съм са мушнал в халищанта - дойде на вратана зазноен от търчане, Ваньо чичин и вика:
- Хайде ставай буржку! Какво са си упашкулил като родилка? Ако не знаеш, че са вечер има вечеринка в Габрица?
Гльодам го – прилизало са е, та чек на ледунки му е станала бозиневана четуна. Фърлило е и волненана фанела, дено са не разделяше с нея от Димитровден до Гергьовден.
- Ти акъл имаш ли ра? – питам го я. – Не видиш ли котро време е, пък и в есая въртуна ходи ли се чек в Габрица?
Ала Ваньо си знае неговоно: „Ше вървим, та ше вървим!”
Станах и се запременях и я. Баба ма гльода как са тресам доде наврем панталонене и папуниса:
- Ваню бре, тебе га ти са е морзнало, оти подкокоросваш и наш Таса? Еса ли найдахте вечеринки да правите? То да бе барем в Устово иди-яла, ам то чек в Габрица! Юм имате ли? Кратиха ли се момисе в Райково, та по среде зима и по среде нощ ше ходите да галите в Габрица?
Баба виде, че не прави пари нейнно думане, вточи ни по един комат хлеб и парчо бело масло и рече:
- И гльодайте некъде да ви не порснат изкуфелите лелки! Харливници!
Излезахме нах одвон. Вай майчинко вай! Да си бех седел вотре на топалко. Ворем и хем са тетенкам, хем колнам Ваню и негована Лена. Еней са звеше галеницана му. Мислем си: „Хайде, Ваню има барем за какво да са тресе, ам я за какво воре да ма пита чилек”
Ага стигнахме Забацко, Ваню отсече:
- Ше вървим на кестермьо през Варадил.
- Абе то ше вървим ага сме рекли – усуквам го я, - ама виж какво е тьомно. Може нещо да ни нападне, я неква мечка, я волек.
- Хо бре, моми си торнал да фириш, пък та е страх един Варадил да минеш – сопва ми са Ваню и закрачва с големине ножища напреж мене.
„Да са и в будалата” – викам си на ум я и линкам след него. Дручко си е ага си близо до некав чилек в баирен по среде нощ – хеле пък и ага има снег до колено.
Ту с търчане, ту със съсуркане и драпане – криво лево стигнахме в Габрица. И доде да идем до читалищено, разлахме вруть кучетана, целоно село са разсвети като чорква. Ваню пристопя като котка и шопнейки ми са кара:
- Вори по-польочка ра. Како са си разтропал като ялово муле. Ако ни усети ленина майка, ше видиш какво рукане ше падне, ше ни чует чак в Аламидере.
„Любовник” – заядам го са пък я. Дошол румба да играе по среде нощ пък го е страх от едно бабичище.
Ала да си немам още разправии, снимам папуцете и ги мушкам под мишница без да ма види Ваню.
Най-сетне стигнахме в читалищено. Музикана е спрела и наконтените моми и ергени са са наредили на разкривенине столове. С влизанено вруть са впульват в нас и са посбутват. Ваню са кокори да види къде са е мушнала негована Лена и дали са е не присламчил друг до нея. Пък я съм са изтюфечил до вратана, клепча и са чудя оти са хилет енея отсрьоща на столовене. Чуди са и Ваню. По едно време ма фата за ръкава и фучи:
- Главтитината ше ти строша! Къде са ти папуцете?
- Къде са? - под мишницаса! Вай-й-й, ам белки съм са грейнал в читалищесо по чорапе? Сега са сетам какно съм сторил ама геч, вруть са са сетили за мойса занесия. По хубаво мечка във Варадил да ма бе изела! Наборжку навирам папуцене и чекам да засвири музикана, та в гюрлутияна да са измуша нах вон.
Нейсе засвири музикана. Еден аратлик разпина гюрукан на акардеонан и не мож му са сети каква мелодия кара. Другиен до него с две лъжици отпара ли отпара по един сахан. Таман реках да си втривам – некотро ма бутна по рамосо и с женски глас ми изчуруфика:
- Танго, дами канят, молим!
„Да ти пукне и тангото, и дамите!” – викам си я, ала да откаже още по-терсене. Побарах отдолу да виде дали са ми на место папуцесе – там са. Нагребахме са с дамана и заиграхме. Дали са те беше криво сетила, че е танго, или лъжицине го опетлаха нещо, ала я го поопетлах нещо танца.
Ага сворши музикана, Ваню ми рече:
- Како си са вдървил котга си поголнал точилка. Поразкърши са малко! Наведе са и ми шопна: - Видиш ли я еная под лампана? Казала е на Лена моя, че та е бендисала. От Аламидере е. След малко торноваме нах там. И фатовци ше дойдат. Обща вечеринка ше правим. И немой мълча по поть кат теле! И уста и роки имаш...
Зиннах втрещен :
- Ванка ра, не щи ли би другуш? ...
- Никакво другуш! - вортна са той и отиде да каже Лени, че съм готов.
Какво претьоглих до Аламидере, какви ядове брах с ленината приятелка, как ма ръфа Ваню наш, кат горчива краставица на вращане чек до Райково – друг поть ше ви разправям. Важното е, че са прибрахме в райково живи. Прибрахме са и в четири часа сабахлен легнахме да спим у дома му, оти знаех, че по енва време баба са е наспала и още от вратана ше зьоме да ни калайдисва. Уж щехме да дремнем малко – в 6 часа трябваше да вървим на работа, ага са сабудих какво да видем – то станало пладнина. Сбутах Ваню и му викам:
- На ти вечеринки и аламидерски галилки! Довечера нема ли да ма отсурниш нах Чокманска страна? Ваню рипна като опарен и без да продума, изтърче към кухняна и захлопа. След малко са изтъпани в одаьота дето спехме. И пак нищо не вика – само държи с дилявен моине папуце. Познах ги по железцана. Чек сега са сетих какво е било енва Ванюво търчене.
Да зьоме микруфинът да ми тури папуцене във фурнана на печкана да сохнат. Станала чича ранко, издоила кравана и запалила печкана да вари пресноно. Сварила го, ала барабар с него изпекла и моине папуце.
Два сахате са орахме с тех, разпинахме ги, отпрахме им хастаре, Ваню досурна от некъде два обущарски калъпе, та дано ги поизправим, нещот и нещот. Смамулили са са като шушульки, не можеш палеца да вкараш в тех, камо ли цела нога да въвреш. Най-сетне си зьохме умута, че от такви изгорели папуце и хлепки биле не стават. По едно време Ваню са чукна по челоно:
- Я му найдах колае!
Изрипна на вон и след малко са враща с чифт некакви велурени папуце и са хили:
- Може да са малки ала са не изгорели! Носи ги със здраве! И да ма споминаш, кога съм та водил на вечеринка в Габрица и в Аламидире.
