Author Topic: Колко помаци са написали книга?  (Read 43820 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline skoti3

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 565
Ynt: Колко помаци са написали книга?
« Reply #30 on: April 29, 2012, 21:23 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Марианче, вярно има талантливи хора от нашия сой ,но  заради християнската цензура не се допускат да изплуват.Но светът ще ги оцени.


Ах тия лоши християни, въх нямат си друга работа, и гледат само как да цензурират помаците :D

Offline Mariana

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1078
Ynt: Колко помаци са написали книга?
« Reply #31 on: April 29, 2012, 21:29 »

Няма християнска цензура, Хавайка.

Не знам как е било преди, не бих се учудила ако цензурата на комунистическата държава или нежеланието на нейни структури или представители (или пъщ просто безхаберието) да се помага на талантливите хора от помашките краища да изявят и публикуват свои творби е играло някаква възпираща роля. Но тази цензура беше за всички, тя бдеше всичко едва ли не, което се публикува да е идеологически "правилно". В онова време никое издателство (освен оцифиалното църковно) не би пуснало и книга, в която примерно да се отразяват и християнските ценности (нали не трябваше да се "разваля" младежта и не само тя разбира се, а режимът беше, като всеки комунистически режим, атеистичен.)

Ибрахим Бялев наистина е талантлив.
Надявам се, че ще успее да предаде на белия лист още мното неща, плод на този талант и на вътрешния му човешки опит.

Един от най-добрите начини да покажеш специфичното в културата на която и да било общност е литературата. Особено когато наистина е такава. Ако личното и специфичното успее да се отрази, да стане точно това, то става и универсално. В смисъл, че може да докосне сетивата на всеки искрен и изкушен читател, независимо кой е той, каква е неговата вяра, какъв е етносът му или страната, в която живее.


Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #32 on: May 01, 2012, 21:35 »
Не вярвам да има цензура сега, просто опира проблема на таланта и на финансите.
След като академик Петър Япов написа толкова книги за нас ПОМАЦИТЕ.
Или по точно че излизат от негово име.  ;)

Offline Mariana

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1078
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #33 on: May 06, 2012, 16:27 »

You are not allowed to view links. Register or Login

You are not allowed to view links. Register or Login

You are not allowed to view links. Register or Login



Offline havaika

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 880
  • "Изчистването на мюсюлманите по икономически причи
    • http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=229&aid=5676
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #34 on: May 06, 2012, 16:55 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Няма християнска цензура, Хавайка.

Не знам как е било преди, не бих се учудила ако цензурата на комунистическата държава или нежеланието на нейни структури или представители (или пъщ просто безхаберието) да се помага на талантливите хора от помашките краища да изявят и публикуват свои творби е играло някаква възпираща роля. Но тази цензура беше за всички, тя бдеше всичко едва ли не, което се публикува да е идеологически "правилно". В онова време никое издателство (освен оцифиалното църковно) не би пуснало и книга, в която примерно да се отразяват и християнските ценности (нали не трябваше да се "разваля" младежта и не само тя разбира се, а режимът беше, като всеки комунистически режим, атеистичен.)

Ибрахим Бялев наистина е талантлив.
Надявам се, че ще успее да предаде на белия лист още мното неща, плод на този талант и на вътрешния му човешки опит.

Един от най-добрите начини да покажеш специфичното в културата на която и да било общност е литературата. Особено когато наистина е такава. Ако личното и специфичното успее да се отрази, да стане точно това, то става и универсално. В смисъл, че може да докосне сетивата на всеки искрен и изкушен читател, независимо кой е той, каква е неговата вяра, какъв е етносът му или страната, в която живее.


You are not allowed to view links. Register or Login
Признание се получава след отричане на помашките корени   ;)
Има публикувано писмо  от правителството до Стойо Шишков(още от тогава инструкции),да не допуска наши "елементи" във власта и културата.
И теб ще помоля за едно име на историк например.Нима историците задължително трябва да са християни?Много ми е интересно  дали ще откриеш "българин" с арабско име да е историк....... ??? ;)

Offline havaika

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 880
  • "Изчистването на мюсюлманите по икономически причи
    • http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=229&aid=5676
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #35 on: May 06, 2012, 17:04 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Не вярвам да има цензура сега, просто опира проблема на таланта и на финансите.
След като академик Петър Япов написа толкова книги за нас ПОМАЦИТЕ.
Или по точно че излизат от негово име.  ;)
Да са ги признали за историци и уважаемия Дурсунски.Набързо ги анетемосаха  от ордена на Тамплиерите и историчарите от ДС   ;)
Само тяхната е вярна ..КАЗАХ ;D

Offline Mariana

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1078
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #36 on: May 06, 2012, 20:48 »

You are not allowed to view links. Register or Login
You are not allowed to view links. Register or Login
Признание се получава след отричане на помашките корени   ;)
Има публикувано писмо  от правителството до Стойо Шишков(още от тогава инструкции),да не допуска наши "елементи" във власта и културата.
И теб ще помоля за едно име на историк например.Нима историците задължително трябва да са християни?Много ми е интересно  дали ще откриеш "българин" с арабско име да е историк....... ??? ;)


Днес няма християнска цензура, Хавайка.
И не е зле всички да се поразвият малко,
да не стоят само в ХІХ-ти век или само във времето на комунизма.

Не е задължително разбира се историците да са само християни.
(Те и християни не са повечето, впрочем, а хора по-скоро със светски мироглед.)
По-важното е обаче учените да имат съвест на учени, както и капацитет за такива.
Защото нищо по-лошо няма от учен, бъркаш науката с пропаганда и служещ на прогандните митове на своето време. Защото изглежда такива учени не липсват и днес. Както не липсват и хора, които пишат исторически изследвания и книги, без да имат нужния капацитет, нуждия обем от знания за това.

Колкото до арабските имена, и за имената не е зле да се знае повече. Някои имена се смятат за арабски, а те имат общосемитски произход, някои имена се смятат за български, а те имат примерно гръцки произход или са поредната транскрипция на имената на библейки герои и пр. Така Шломо примерно е станал Соломон, а после и Сюлейман; така Юсуф е станал Йосиф и после пак Юсуф, така Моше е станал Мойсей и после Муса; така Авраам е станал Ибрахим; така и името Йошуа в гръцка транскрипция е Исус, а в арабска - Иса; така Яяков е станал Иаков и после Якуб; така Агар е станала Хаджар, а Мириам/Мария/Мариам. Тези примери разбира се отнасят до имената, свързани с личности, за които се говори в светите книги на трите световни монотеистични регилии. Които личности - пророци, царе, герои и пр. съществуват повечето и в трите вери, с транскибираните си по един или друг начин, поради езикови, фонетични и пр. различия, имена.

Моля те, впрочем, да не превръщаш тази тема, която е за литература, за текстове, написани от помаци, в нещо друго. В някакво желание за съвсем други спорове, за които има място колкото искаш в други теми.


 

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #37 on: May 07, 2012, 00:08 »
liter net


Ибрахим Бялев "Дървото на живота", "Пътят към храма", "Майко, аз дойдох"

You are not allowed to view links. Register or Login

Виждам че Mariana го е пуснала но исках да го повторя и аз за да се види че на днешно време
и ПОМАЦИТЕ пробиват дори и да са с мюсюлмански имена, стига да са кадърни.
Дано да има още такива ПОМАЦИ във всички свери.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #38 on: May 14, 2012, 07:38 »
Кметът

Разказ от Ибрахим Бялев

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Ynt: Колко помаци са написали книга?
« Reply #39 on: June 02, 2012, 20:51 »
                                 
Изворът

Разказ от Ибрахим Бялeв


Живеех в ”голямото село“, както наричахме София помежду си. Имахме си даже и ,,тристаен” апартамент на петият етаж, радвахме се на гледката от няколко съседни блокове, поолющени и посивели като върховете на Витоша. За съседите не мога да кажа нищо, защото не ги познавах. Едно „Здравей” беше достатъчно или някоя лицева гримаса, опитваща се да мине за усмивка.

Но имах и жена си, която бе всичко за мен. Всички „букви” в сърцето, че дори в битието ми, които имаха лична стойност. Тя беше някак и тази, която определяше за кое как и какво да се говори. Избрала ми беше една маска – задължително да я слагам пред чужди хора, но най-вече пред приятели. Имахме си и дъщеря, нашето съкровище, нашата малка принцеса. Единственото нещо, за което винаги си е струвало да живея. Тогава принцесата ни нямаше още пет годинки, но, надянали маските на лицемерието, учехме и нея да живее с маска. Да я носи, все едно е естественото й лице.

Имах и кола, даже две (купихме една и за жена ми), видимата част от живота ни трябваше да е перфектна. Но невидимата – като това, с което се хранихме – беше все в недостиг, там трябваше да се жертваме. И не само там – переше се само, когато се съберат достатъчно дрехи; крушките не биваше да бъдат оставяни ей така, безразборно да светят…

Наближаваше рожденият ден на дъщеря ми. Имаше повод да се покажем, правиха се планове. Колко хора ще каним, с какво ще ги нахраним – да няма одумвания след това. Но ние с жена ми бяхме учители – това, което получавахме, беше предварително изчислено, за какво може и за какво не.
- Ще кажеш едно стихотворение, ще останат с пръст в устата. Толкова малка, пък казва стихотворение – наредихме на малкото си момиченце. – Трябва да е някакво патриотично. „Да, това ще ни отива на нас, нали сме учители…”. И започнаха репетиции всяка вечер.

Една сутрин остра болка ме сряза от лявата страна на гърдите. Не беше за първи път това, и друг път се беше случвало. Знаех, че големия град няма как да ме излекува. Качвах се в такива случаи на колата и потеглях за ,,извора“ си. Само там намирах утеха, само там от болката не оставаше и помен. Но колкото повече приближавах родното място този път, толкова повече се съмнявах и натъжавах. Беше ме страх да не би да не намеря това, което бях оставил.

Човек, където и да го е отнесъл животът, не може да се отдели напълно от корена си. Кой повече, кой по-малко запазва в сърцето си красотата на родната планина, песента, бащината дума, майчината ласка…
Когато гледах планината, ми ставаше леко, все едно, че се нося над нея като птица. Съмне ли, погледът стигаше далече, далече, чак до опрелия чело в небето Ореляк*. Надвечер виждах как слънцето от билата се обира и цялата планина ляга да си почине като уморен човек. А сетне звездите, тия пусти пирински звезди! Никъде, никъде няма такива. Сипнали се по небето като жълтици и блестят ли, блестят. Когато пък има пълнолуние, то е небивала чудесия. Цялата планина е като полята със сребро и сякаш чуваш как ти говори: ,,Не си отивай оттук, по-хубаво от мен няма да намериш”.
„Прости ми, земльо, че те оставих, прости ми…” – прокраднаха се издайнически няколко сълзи. Но не от болката, а от вината, която изпитвах.

Вратата на бащиния дом беше залостена. Не заради крадци, а заради животните, които влизаха без покана. Отворих я и зачаках мама да се зададе отнякъде. По едно време тя се показа, задянала сноп съчки. Като ме видя, ги остави на земята; опита се да се изправи, но не можа веднага. Дали от товара, който носеше, или от старостта – трудно й беше. Но не беше изгубила гордостта си. Приближи се към мен, протегна ми ръка да я целуна, придърпа ме после към себе си. Прегърна ме и ме притисна с все сила…

- Добре си ми дошъл, сине, защо си сами, да не е станало нещо? Малката какво прави, да беше взел и нея… Гладен ли си, хей сега ще направя нещо да те нагостя.
- Всички сме добре, а пък тя утре ще навърши пет годинки. Ти как си, защо носиш този товар? На тия години защо не се пазиш малко?
- Важното е не на колко си, а на колко се чувстваш – каза мама и леко се засмя. – Хайде ела, влизай. Ще се връщаш ли? Снахата знае ли, че си тук?
- Никой не знае, дойдох да те питам нещо. Ще празнуваме рождения ден на малката….
- Аз не мога да дойда, знаеш, снахата… Пък и с тази черна шамия, дето съм я надянала, откакто баща ти почина, и която няма да сваля… Не, не искам да ви излагам, там сте все големи, важни хора…
- Аз мисля ние да дойдем тук, с теб да го празнуваме. Какво ще кажеш, ще сме доста хора, да не те притесним с нещо?
- А-а, на драго сърце, та тя е моя внучка, как така… Сега цяла нощ няма да мигна, с отворени очи ще дочакам утрото. Но снахата какво ще каже, дали ще се съгласи?
- Ти там не му мисли, аз ще се оправя – отговорих. Но не знаех всъщност как точно да го постигна.

Приседнах до печката и зачаках да ме нагости. Знаех, че без да съм ял, няма да ме пусне да тръгна. Вгледах се в лицето й – времето беше рисувало безпощадно по него, всяка бръчка означаваше нещо. Питах се кои бяха причинени от мен – повечето или всичките…
Взе брашно и го замеси, сложи картофи да се варят, надроби на ситно праз, счупи и няколко яйца. Почна да точи тънки и фини кори, които препече на печката. Нареди върху всяка кора от праза, настърга от картофите, сложи от яйцата. Скоро баницата беше вече във фурната и миризмата й изпълни стаята.

На вратата се почука, майка ми излезе да види кой е. Беше комшийката.
- Видях колата пред къщата, имаш гости га че ли, кой е дошъл? Изпекох хляб, та ти донесох малко, може да е гладен. Пък и днес те нямаше, къде ходи?
- Синът е това, няма да стои, ще се връща. Почакай малко, направих му баница с праз и картофи. Много я обича, но там в града няма как да си правят. Ще ти дам един клин, не се връщай празна.

Жената влезе, поздравихме се и приседна на един стол. Погледна ме така, сякаш припознаваше в мене собствен син.
- Колко е хубаво, че си дошъл. И аз имам двама сина, но не се сещат да дойдат. Колко ни остава на нас с майка ти – всички наши набори се загубиха вече, идва и нашият ред. Събирахме тия дни билки и гъби, дадохме ги на билкаря. Взехме си кефенк** и всичко останало за погребение. Не искаме да сме в тежест на децата, че и те я дойдат, я не. А това ни очаква, било днес, било утре…
- Хайде, хайде, стига си говорила такива неща – отвърна й майка ми. – Това е работа на Аллах, той ако е казал, ще стане. Вземи баницата и върви да почиваш, че става късно.

След като изпрати комшийката, мама седна до мен и ми поднесе прекрасната баница със студено кисело мляко.
- Не й се връзвай на приказките, тя си е такава, много говори. Хайде яж, докато е топла. Снахата готви ли ти, трудно ще й е, защото и тя работи.
- Утре ще дойдем към обед десетина човека. Кажи какво ще ти трябва, за да донеса.
- Ти ме познаваш добре, защо ме питаш?
Това означаваше, че каквото и да донеса, няма да го приеме.

Беше станало късно, трябваше да тръгвам. Сбогувах се и потеглих с мрачно настроение. Как кажа на жена си, че имам план за рождения ден, който не бяхме обсъдили преди това? Реших да не й казвам, да бъде изненада и за нея.
Обадих се на директора на училището, в което работехме, на другия ден да дойдат по-рано. Същото казах и на останалите поканени колеги.

На сутринта се опитах да бъда по-любезен, но исках този път петелът да пее в нашия дом.
- Хайде мила, ставайте вече, че днес ни очакват трудни моменти.
- Има време до вечерта, ще се справя даже и без теб. А сега ми се разкарай.
- Обадих се на всички да дойдат на обяд, ще го празнуваме на друго място, затова ставай и се приготви, че няма време.
- Как така, и то без да ме питаш? Ха-ха, не ме разсмивай… Моля ти се, разкарай се вече.
- Ти си знаеш, но ако бях на твое място, щях да стана. Или попитай директора ни, ха-ха.
Както и предполагах, тя взе телефона и се обади. Но преди да проговори, си сложи маската и си смени гласа. Тонът стана мек и монотонен.
- Господин директор, добро утро… Мерси, станахте ли вече? Мерси, да, само исках да ви напомня за… Да, да, ще тръгнем от нас; да, и за мен е изненада… Да, доскоро виждане. Затвори телефона и си свали маската.
- Ти си луд, да, да, луд, това е истината… И другата истина е, че си най-голямата ми грешка в живота. Къде ще ни караш с тези малки деца, защо не ме питаш първо, защо? Омръзна ми вече да ти повтарям, че ти не си способен…
Но вече беше твърде късно. „Петел съм аз, петел, ха…”, настроението ми се подобри. Кокошката нещо кудкудякаше, но това не беше от значение.

Гостите започнаха да идват един по един, всичките любезни и добре облечени, довели бяха и децата си. Събрахме се пред входа, чакахме директора, той както винаги закъсняваше. Като пристигна, попита важно:
- В кой ресторант ще ходим?
- Ще ходим на ,,Извора“, не го знаете, затова карайте след мен. И който няма бензин, да си вземе, че пътят дотам е два часа.

Качихме се по колите и потеглихме. Не знаех какво ни очаква там, но знаех, че майка ми ще се справи. Тя беше истински извор, утоляваше жаждата и мъката на всеки.
Когато започнахме да се катерим по баира за нашето село, на жена ми й падна „пердето”, изпадна в истерия. Правеше всичко възможно да спре колата, искаше да скочи от нея, но беше късно… Маската й щеше да падне, и то един път завинаги.
Като пристигнахме, пред къщата ни чакаха около десетина жени. Само толкова бяха останали в цялото село. Всички те почти в един глас повтаряха „Добре дошли!”, а гостите гледаха смутено като в небрано лозе.

Слязох от колата пръв, целунах ръката на майка ми и след това на всички останали жени, които грейнали ми подаваха ръцете си. Това целуване на ръце беше свидетелството, че са по-големи от нас, а и че ги има все още… Но този ритуал беше доста труден за преглъщане за жена ми и за директора.

Когато влязохме в двора, ни очакваше небивала трапеза, пълна с лакомства. Баници, печена тиква, боб в гърне, печени пилета, пълнени с ориз, салати, отлежала гроздова ракия и вино, курабийки за децата, какво ли не…

Не я бях виждал майка си по-щастлива. Беше взела дъщеря ми в ръцете си и й говореше толкова нежно и топло, с думи, които и да се опишат, не всеки може така да ги изрече. Насядахме после покрай масата, а мама седна до мен.
- Да сте ми живи и здрави! Колко хубаво направихте, че дойдохте… Не мога да повярвам на очите си, снаха ми и тя е дошла на гости, внучката ми и тя. И побърза да дари детето с топли целувки и ласки.
Гостите започнаха да раздават подаръци на рожденичката, която сияеше от радост. Постоянно благодареше и им целуваше ръцете.

В един момент жена ми привика детето и се обърна към гостите:
- Подготвили сме за вас още една изненада, подарък от любимата ни дъщеря.
Малката вдигна високо лице, разпери леко малките си ръчички и с все сила започна да рецитира, като да беше правила това, от както се бе родила.

РОДИНАТА МИ

Аз също обичам България,
нека да бъде и пребъде.
България това съм аз и ти,
това е сънят и мечтите ми.

Позволете ми да я обичам,
да я сънувам, да я мечтая.
Не ме слагайте на сянка,
не мога да я виждам цяла.

България е ярка, светла,
има лъчи, изгрев и залез.
Аз съм изгревът, а ти лъчите,
нека да бъде и пребъде.

- Много хубаво, още на тези години я учите на родолюбие. Браво, от сега мога да кажа, че ще стане голям човек… – Разтопи се директорът.

Но дали бяхме свалили наистина маските или бяхме ги забравили само за малко, заради мъдростта на една майка и всичката й любов?


You are not allowed to view links. Register or Login

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #40 on: June 04, 2012, 21:21 »
Да не забравим и Ефраим Моллов.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #41 on: June 11, 2012, 21:42 »
Дъжд

Разказ от Ибрахим Бялев

.

- Моля ти се, докторе, този път излъжи, толкова ли е трудно да излъжеш, никой не иска истината…

*

Беше пролет, когато се ражда живот, когато не те свърта на едно място. Особено ако си имаш любима, за която да мислиш ден и нощ, на която да искаш да кажеш толкова много…

Този ден пак щях да се виждам с нея в парка, където имаше място за всички влюбени. Точно те ми даваха смелост да говоря за велики неща, да имам увереност и надежда.

Трябваше да тръгвам, никога не бях закъснявал. „Този път трябва да й покажа, че я ценя”, казах си. Огледах се за последен път в огледалото, но не виждах себе си, а нея. Усмихната, очарователна, но и малко унила. Винаги ми показваше, че съм умен, вежливостта й беше неизменна. Обичаше да ме слуша. ,,А, така ли?”, казваше в края на тирадите ми. ,,Да, да, така”, уверявах я аз.

Позвъних й и й казах, че тръгвам. Не след дълго я чаках с букет цветя на уговореното място пред входа на парка. Погледът ми беше вперен в отсрещната страна на улицата, откъдето трябваше да дойде. Започна да вали, капките дъжд се стичаха по лицето ми, сякаш ми пробваха нервите, докога ще издържа да стоя на открито. Но аз стоях, неподвижен като статуите, стърчащи невъзмутимо наоколо в парка, и чаках да видя едно-единствено лице. Което първо щеше да се усмихне, а после като че да съжали, и след това да ме възнагради с нежна, влажна целувка. Точно това си мечтаех, виждах го с подробности.

Тя се зададе доста забързана – дали заради дъжда или защото искаше по-скоро да стигне до мен – не знаех и никога нямаше да науча. Чадърът в ръцете й, наклонен срещу моментния порив на дъжда, ограничаваше полето на видимост. Като ме забеляза, вдигна ръка за поздрав и, без да се огледа, тръгна припряно да пресича. Чу се силен шум от спирачки, но мокрият път не позволи на колата да спре на място, инерцията я отнесе напред още няколко фатални метра. Звукът от свистенето на гумите накара хората да се обърнат към мястото, където… лежеше неподвижно моята любов. Всичко стана толкова бързо, че не можех изобщо да реагирам, не вярвах на очите си… Чаках да стане и да тръгне към мен с онази усмивка, която постоянно ме пленяваше.

Шофьорът слезе от колата и като видя какво е станало, се хвана за главата. Почна да крещи:
- Ти сляпа ли си бе, как можа да не ме видиш? Какво ще стане с мен сега, имам две деца… Видяхте ли какво направи тая, видяхте ли?

Затичах се с всички сили, вдигнах я от земята…
- Кажи нещо, моля те, не ме оставяй, не си отивай… Виж, аз съм тук, при теб, винаги ще бъда…

Линейката дойде учудващо бързо. Взеха я от мен, сложиха я в колата, качих се и аз. Сложиха й маска, правеха всичко, което трябваше, но тя не се усмихваше, лицето й беше каменно. Воят на линейката се разнасяше наоколо, предупреждаваше всички да бъдат по-внимателни, но те не чуваха, бързаха за някъде. Стигнахме в болницата, взеха я в операционното отделение, а аз вцепенен зачаках пред вратата. Почнаха да идват близки и приятели, питаха се тревожно какво ще стане, суетяха се. След известно време вратата се отвори и докторът тръгна към нас. На лицето му беше изписано това, което щеше да каже. Потърси ме с поглед между насъбралите се. Като ме забеляза се приближи, но аз го изпреварих. Помолих го да не казва истината, да излъже поне този път…

*

Всички в стаята плачеха безмълвно, слушайки разказа ми. Раната беше толкова прясна, преди час се бяхме върнали от погребението. Телефонът иззвъня – характерният, повтарящ се звук се чу няколко пъти, но никой не искаше да вдигне слушалката. След последното позвъняване се чу нейният глас:
- В момента няма никой в къщи, позвънете по-късно. Обичам ви.

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline asparuh7777

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 120
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #42 on: June 12, 2012, 22:50 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Да не забравим и Ефраим Моллов.
Той се е самоопределил като българин. ;) Както и всички останали написали книги!

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #43 on: June 12, 2012, 23:08 »
Продал се е какво да правим.
Спазил е старите завети, за да издадеш трябва да се продадеш.

Offline Mariana

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1078
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #44 on: June 13, 2012, 13:15 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Продал се е какво да правим.
Спазил е старите завети, за да издадеш трябва да се продадеш.


Така ли?
Кой ти каза?

Но и се плюят българите колективно или да се изпитва голям срам или страх, че може пък, о, колко лошо... предците на помаците да са точно българи, също никому не прави чест.



 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42