Author Topic: А ти гледа ли филма "Източни пиеси"?  (Read 4264 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Когато кажеш някому, че отиваш да гледаш български филм на кино, той обикновено се усмихва снизходително и подигравателно. Хората са предубедени към българското кино. И не е като да нямат право…

Масовото американско кино залага на взривна ефектност и визуализация. Българското – на изострен и болезнен реализъм. Нашите се оправдават с липсата на средства, но истината е, че е до начин на мислене. Оттам нататък всичко тръгва надолу. И гледаме младите автори и младите актьори в „новите“ филми как мислят назадничаво и дъвчат едно и също – социализъм, постсоциализъм, грубоват битовизъм и всичко това пречупено през призмата на реализма. Реализъм, пресъздаден главно чрез мръсотия и мизерия – за да е по-реално, нали. Толкова реален реализъм, че накрая става направо нереално. И българската реч започва да звучи неестествено, абсурдно…

Но няма да се правя на Голямото добро утро на българското кино и култура. Казах всичко това, за да онагледя най-добре какво „Източни пиеси“ не е. Реализмът си е все още тук, но е перфектен – не е преекспониран и натрапчив. Без да е нещо гениално като замисъл или реализация, филмът се гледа леко и изобщо не дразни. Ей това е – не дразни! Не отегчава, не се превзема, не помпозничи. И се оказва, че това е напълно достатъчно, за да му се насладиш. Толкова просто и същевременно толкова ефективно.

„Източни пиеси“ е игралният дебют на режисьора Камен Калев. Правен без много пари, но с огромно желание. Може да ти звучи като клише, но не е. Клишето е друго: да правиш филм с много пари и за много пари, но с малко ентусиазъм и идея. Очевидно нискобюджетен и в редки моменти дори със съмнението за аматьорски. Заснет със спорно операторско майсторство и монтиран на лаптоп. Без специални декори и стайлинг, действието се развива „някъде наоколо“. Част от актьорите играят себе си и никой друг, а някои дори не са професионални актьори. Включително и централната фигура в лицето на Христо Христов, на когото обаче му личи, че си е артист по призвание. Някои от персонажите са култови и събирателни образи за обществото ни и направо те изпълват с кеф, въпреки че по същество са тъжни, патетични, самотни. Такъв е и животът, който „пиесите“ показват. Искрен и истински, макар и да звучи изтъркано – филмът е себе си. Реализъм без изхвърляния, без самоцелна вулгарност и изроден натурализъм.

Историята е опростена и минималистична, но буди съпричастност и съпреживяване. Разплита се под формата на нещо като подтекст, без поднасяне „наготово“ и не толкова директно. Любовта е застъпена по приятно естествен и спонтанен начин. Драмата е силна, преминаваща през кадри и музика, за да завърши извън самата лента, привнесена отвън. По сайтовете на кината (например) и на разни други места се върти едно резюме, което се опитва да ни откаже от филма, разказвайки дословно значителна част от сюжета и то с фрапантни грешки (“неможе“, „зближават“ и прочие). Не го чети за нищо на света!

Няма как да подмина саундтрака, кулминацията на който е парче на „Насекомикс“, можещо да бъде официален химн на… всъщност, то не става дума само за тях.

    тънки змии с пръст набождам
    и се давя в кладенци
    дяволите са набожни
    и въртят на пръст души
    (…)
    инжектирай инжектирай инжектирай
    инжектирай ме с любов
    инжектирай инжектирай инжектирай
    ми любов

Периодично се появява някой филм, промотиран като Първият Голям от намсиколко време насам и претендиращ да е хванал Господ за шлифера. То не бяха „Мила от Марс“, „Шивачки“, „Бунтът на Ел“, „Дзифт“… Спомням си как гледах „Мила от Марс“ на кино. В началото на лентата се завъртяха едни надписи, гордо изреждащи всички успехи и отличия на филма от фестивали. След цялата психологическа пропаганда, целяща да ни внуши колко яко нещо ще гледаме, последва и самият филм – тъп и с кофти образ. Много се надявам да не видя подобно нещо и в „Източни пиеси“, който вече започна да печели своите награди, най-значимите сред които са тези от кинофестивала в Токио.

Мисията на киното очевидно не е поучителна и нравствена, камо ли пък превъзпитателна. Това ще го констатираш едва след края. „Източни пиеси“ ще те въвлече не само с историята във филма, но и със собствената си история зад кадър. С финалните надписи се прокрадва нова „драма“, гъделичкаща сетивата на зрителя, и караща го да иска да задоволи своето любопитство и да сглоби цялостната картина. А тя е колкото красива, толкова и тъжна.

You are not allowed to view links. Register or Login

You are not allowed to view links. Register or Login

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Беглик

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 448
Re: А ти гледа ли филма "Източни пиеси"?
« Reply #1 on: November 12, 2009, 12:44 »
Хареса ми това оределение: Любовта е застъпена по приятно естествен и спонтанен начин. На който, това също му харесва, препоръчвам два филма: Служебен роман и Ирония на съдбата или честита баня. Последният е подходящ и за Нова година.

Offline Шали

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 487
  • Gender: Female
Ynt: А ти гледа ли филма "Източни пиеси"?
« Reply #2 on: February 07, 2010, 17:00 »
Поредният хубав български филм.  :)

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42