Български > История

ХРОНОЛОГИЯ - ИСТОРИЧЕСКИ ДАТИ И СЪБИТИЯ

<< < (2/10) > >>

nezir_9:
                                        
                                                    ХРОНОЛОГИЯ - VI част

1886 г. 19 февруари/3 март. Мирен договор между Сърбия и България от един член: “Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество, смятано от деня на подписването на настоящия договор.“

1886 г. февруари – март. Русия се противопоставя на някои клаузи на българо-турското споразумение: срещу споменаването на името на българския княз; преназначаването на княза да става с одобрението на великите сили; Органическият устав да се преразгледа от международна комисия; да отпадне клаузата за взаимна военна защита.

1886 г. 24 март. Акт на Високата порта (т. нар. Топханенски акт) за признаване на Съединението. В основата му лежи българо-турското споразумение от 20 януари с исканите от Русия поправки не се споменава името на българския княз, отпадат клаузите за взаимна военна помощ и за правото на влизане на турски войски в областта и княжеството в случай на вълнения.

1886 г. 29 март. Отменя се военното положение, бюджетът на Източна Румелия е включен към този на княжеството, насрочват се допълнителни избори в областта за Народно събрание.

1886 г. 13 април. На тържествена аудиенция в София на княз Александър Батенберг е връчен султански ферман за длъжността главен управител на Източна Румелия.

1886 г. 11 и 18 май. Парламентарни избори в Източна Румелия.

1886 г. 2 юни. Открива се извънредна сесия на IV обикновено народно събрание с депутатите от областта. Критика на опозицията за отстъпчивост пред Високата порта при сключването на Топханенския акт.

1884 г. 29 юни – 9 август 1886 г. Правителство на Петко Каравелов.

1885 г. 6 септември. Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

1885 г. 24 октомври. Цариградска конференция на великите сили за Съединението.

1885 г. 2–16 ноември. Сръбско-българска война.

1885 г. 9 декември. Примирие между Сърбия и България.

1886 г. 20 януари. След продължителни преговори е изработено българо-турско споразумение от шест точки за Съединението. Княз Александър Батенберг се назначава за генерал-губернатор на Източна Румелия за срок от 5 години с възможност за преназначение; румелийската милиция се влива във войската на княжеството; отстъпване на Кърджалийска околия на Турция заедно с няколко българомохамедански села в Родопите; определяне на границите с оглед на стратегическите интереси на Турция; в случай на вълнения турската войска има право да навлезе в областта и княжеството за възстановяване на реда; взаимна военна помощ между Турция и България; преразглеждане на Органическия устав на Източна Румелия от комисия в срок от четири месеца. Запазват се останалите клаузи от Берлинския договор.

1886 г. 3 февруари. Начало на преговорите между Сърбия и България в Букурещ.

1886 г. 19 февруари. Мирен договор между Сърбия и България от един член: “Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество, смятано от деня на подписването на настоящия договор.“

1886 г. февруари – март. Русия се противопоставя на някои клаузи на българо-турското споразумение: срещу споменаването на името на българския княз; преназначаването на княза да става с одобрението на великите сили; Органическият устав да се преразгледа от международна комисия; да отпадне клаузата за взаимна военна защита.

1886 г. 24 март. Акт на Високата порта (т. нар. Топханенски акт) за признаване на Съединението. В основата му лежи българо-турското споразумение от 20 януари с исканите от Русия поправки  – не се споменава името на българския княз, отпадат клаузите за взаимна военна помощ и за правото на влизане на турски войски в областта и княжеството в случай на вълнения.

1886 г. 29 март. Отменя се военното положение, бюджетът на Източна Румелия е включен към този на княжеството, насрочват се допълнителни избори в областта за Народно събрание.

1886 г. 13 април. На тържествена аудиенция в София на княз Александър Батенберг е връчен султански ферман за длъжността главен управител на Източна Румелия.

1886 г. 11 и 18 май. Парламентарни избори в Източна Румелия.

1886 г. 2 юни. Започва извънредна сесия на IV обикновено народно събрание с депутатите от областта. Критика на опозицията за отстъпчивост пред Високата порта при сключването на Топханенския акт.

1886 г. 2 юни . Министър-председателят Петко Каравелов и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов се срещат с руския дипломатически представител П. Богданов в опит да подобрят отношенията с Русия. Става ясно, че основната пречка за подобряване на отношенията е княз Батенберг.

1886 г. юни – юли. Сред част от българските офицери назрява идеята за заговор срещу княза. Заговорниците са подстрекавани от руските дипломатически представители в София.

1886 г. 9 август. Преврат на русофилски настроени офицери начело с началника на Военното училище майор Петър Груев, кап. Атанас Бендерев, кап. Радко Димитриев и др., подкрепени от Струмския полк, Първи артилерийски полк и юнкерите от Военното училище. Княз Батенберг е принуден да обяви абдикацията си. След това е изведен от страната и по р. Дунав е отведен в руското пристанище Рени, откъдето отпътува за Германия.

1886 г. 9 август. Опит на детронаторите да съставят общонационално правителство от изявени личности от всички партии, без тяхното съгласие. В правителството влизат П. Каравелов, Ст. Стамболов, Т. Бурмов, Т. Икономов, К. Величков, Д. Греков, К. Стоилов, М. Маджаров, майор К. Никифоров и др. Повечето от обявените министри отказват да влязат в правителството.

1886 г. 10 август. Русофилско правителство на митрополит Климент Търновски с министър на вътрешните работи – Др. Цанков, на външните работи – Хр. Стоянов, и военен министър – майор К. Никифоров.

1886 г. 10 август. Начало на контрапреврата, с център Пловдив, начело с подполк. Сава Муткуров и останалите офицери от Пловдивския гарнизон, оглавен от председателя на Народното събрание
Ст. Стамболов, който се намира в Търново. За контрапреврата са спечелени и гарнизоните в Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Търново, Ловеч, Видин.

1886 г. 11 август. Прокламация от Търново на Ст. Стамболов като председател на Народното събрание срещу преврата. Подкрепят го гарнизоните, верни на княза.

1886 г. 12 август. Ст. Стамболов обявява княжеско наместничество в състав: Ст. Стамболов, П.Р. Славейков, д-р Г. Странски.

1886 г. 12 август. Обявено е Регентство в състав: П. Каравелов, Ст. Стамболов, майор К. Никифоров, и правителство в състав: П. Каравелов – министър-председател, К. Стоилов – министър на външните робати, Ив. Евстр. Гешов – министър на финансите, В. Радославов – министър на вътрешните работи, Г. Орошаков – министър на правосъдието, Т. Иванчов – министър на народното просвещение, майор Ол. Панов – военен министър. – да се види още веднъж състава на тези правителства , наместничества и т.н.

1886 г. 13–15 август. Поход на шест полка от южнобългарските гарнизони срещу детронаторите в София. Част от детронаторите бягат, някои са арестувани, Струмският и Артилерийският полк са изтеглени от София.

1886 г. 15 август. Ст. Стамболов изпраща телеграма до княз Батенберг, който я получава в гр. Лемберг (Лвов), на австрийска територия, с която го моли да се върне обратно в България и да заеме трона си.

1886 г. 16 август. В “Прокламация до българския народ“ княз Батенберг назначава княжеско наместничество в състав: Стефан Стамболов, Петко Р. Славейков, д-р Георги Странски. Със същата прокламация е назначено правителство в състав: В. Радославов – министър-председател, Гр. Начович – министър на външните работи и управляващ Министерството на финансите, Д. Тончев – министър на правосъдието, Г. Живков – министър на народното просвещение, и полк. Д. Николаев – военен министър.

1886 г. 17 август. Княз Батенберг се завръща в България.

1886 г. 17 август. От Русе Княз Батенберг изпраща до руския император Александър III телеграма с молба да бъде одобрено завръщането му на престола в България.

1886 г. 20 август. Александър III се противопоставя на завръщането на княз Батенберг на престола.

1886 г. 25 август. Повторна абдикация на княза, Регентство – Стефан Стамболов, Петко Каравелов, полк. Сава Муткуров.

1886 г. 26 август. В правителството на В. Радославов влизат К. Стоилов, Ив. Евстр. Гешов, Т. Иванчов. На преследване са подложени привържениците на преврата.

1886 г. 26 август. Княз Батенберг напуска окончателно България.  

1886г. 1 септември.Извънредната сесия на IV обикновено народно събрание взема решение за свикване на Велико народно събрание за избор на нов княз.

1886 г. 13 септември. За нов руски дипломатически агент в България пристига ген. Н. Каулбарс, военно аташе във Виена. Искания – отлагане на изборите за ВНС, вдигане на военното положение, освобождаване на детронаторите.

1886 г. 15 септември. Отменено е военното положение в страната.

1886 г. 22–28 септември. Пропагандна обиколка на ген. Н. Каулбарс в Северна България.

1886 г. 28 септември. Избори за III Велико народно събрание. Правителството спечелва 420 от общо 590 мандата.

1886 г. 1 октомври. Ген. Н. Каулбарс уведомява правителството с нота, че Русия не признава изборите и смята Великото народно събрание за незаконно.

1886 г. 13 октомври. Във варненското пристанище пристига руският военен кораб “Забяг“, с което Русия се стреми да окаже натиск върху Регентството и правителството.

1886 г. 15 октомври. Откриване на сесията на III Велико народно събрание.

1886 г. 17 октомври. Във варненското пристанище пристига втори руски военен кораб – “Память Меркурия“. Руският натиск се засилва.

1886 г. 17 октомври. Правителството взема решение да се освободят от затвора детронаторите.

1886 г. 19 октомври. ІІІ ВНС започва работата си в Търново. Отхвърлена е кандидатурата на грузинския княз Н. Мингрели за български княз.

1886 г. 24 октомври. П. Каравелов подава оставка като регент.  

1886 г. октомври. Русофилски бунтове и вълнения в Пловдивско, Сливен, Бургас и в Северна България, потушени бързо от правителството.

1886 г. 29 октомври. III ВНС избира за български княз датския принц Валдемар, син на датския крал Християн IХ и брат на руската императрица.

1886 г. 31 октомври. Датският крал от името на своя син отказва предложението.

1886 г. 1 ноември. След оставка на П. Каравелов ново Регентство в състав – Стефан Стамболов, полк. Сава Муткуров, Георги Живков.

1886 г. 1 ноември. Избрана е делегация в състав: К. Стоилов, Д. Греков, К. Хаджикалчов със задача да обиколи столиците на великите сили и да престави българския въпрос, както и да се потърси съдействие за избор на нов български княз.

1886 г. 5 ноември. След незначителен инцидент с пазача на руското консулство в Пловдив ген. Н. Каулбарс изпраща на правителството остър ултиматум, като заплашва със скъсване на дипломатическите отношения.

1886 г. 6 ноември. Ген. Каулбарс обявява скъсване на дипломатическите отношения с България. На 8 ноември руските дипломати напускат княжеството.

1886 г. ноември. Появява се руската кандидатура на грузинския княз Николай Мингрели, обвързана с промени в състава на Регентството и правителството и свикване на ново Велико народно събрание. Кандидатурата е отвхърлена категорично от Регентството, правителството и депутатите. Срещу кандидатурата се противопоставят и Англия, Австро-Унгария и Италия.

1886 г. ноември – декември. Обиколка на българската делегация (К. Стоилов, Д. Греков, К. Хаджикалчов) във Виена, Берлин, Лондон, Париж, Рим, Цариград. На делегацията е отказан прием в Петербург. Във Виена делегация влиза за първи път в контакт с принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски като евентуален претендент за българския престол.

1886 г. ноември. Бунт на капитан Набоков в Бургас.

1886 г. ноември. В Цариград, Одрин, Букурещ, Солун се основават комитети на русофилските емигранти.

1886 г. декември. Махзар на емигрантите съединисти до Високата порта за турска окупация на България.

1886 г. декември. Предложения на Стамболов до румънския крал и султана да поемат българския трон.

1886 г. 28 декември – 23 януари 1887 г. Неуспешни преговори на К. Стоилов с Драган Цанков и русофилската емиграция в Цариград.

1886 г. краят – началото на 1887 г. Започва създаването на дружинките “България за себе си“ – доброволни сдружения, подкрепящи политиката на Регентството и правителството.

1887 г. 16–19 февруари. Русофилски офицерски бунтове в Силистра и Русе (майор Ат. Узунов, майор Олимпи Панов, майор Д. Филов, кап. Кръстев). Бунтовете са потушени бързо.

1887 г. 19 февруари. В Черната джамия (дн. храм “Св. Седмочисленици“) са арестувани водачите на опозицията, между които и П. Каравелов, и им е нанесен побой. Арести, уволнения, интерниране и емиграция на опозиционни дейци.

1887 г. 22 февруари. Военнополеви съд осъжда на смърт участниците в офицерските бунтове в Силистра и Русе. Екзекутирани са майор Ат. Узунов, майор. Ол. Панов, кап. Г. Зеленогоров, поручик Кръстеняков, подпоручик Кожухарски, подпоручик Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Т. Кърджиев, подпоручик Ал. Цветков.

1887 г. март. Нов махзар на Драган Цанков до Високата порта за турска окупация на България.

1887 г. март. Средиземноморско съглашение между Англия, Австро-Унгария и Италия, насочено срещу руската политика на Балканите.

1887 г. 15 март. Нова мисия на Константин Стоилов в Европа с цел да се потърси разрешение на княжеския въпрос. Във Виена се водят разговори с принц Фердинанд.

1887 г. краят на май. Княз Александър Батенберг обявява, че няма да се кандидатира отново за българския перстол.

1887 г. 25 юни (7 юли). III ВНС избира принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски за български княз. Русия обявява избора за незаконен.

1887 г. 28 юни. Оставка на правителството на д-р В. Радославов; правителство на К. Стоилов.

1887 г. 2 август. Принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски полага клетва като български княз в Търново.

1887 г. 10 август. Под силен руски натиск Високата порта отправя нота до правителството, с която заявява, че Турция и великите сили смятат присъствието на Фердинанд в България неотговарящо на клаузите на Берлинския договор. Тайно Турция уведомява правителството, че нотата е формална и не изисква отговор. С това Високата порта мълчаливо приема присъствието на Фердинанд на българския трон.

1887 г. 20 (21) август – 18 май 1894 г. Правителство на Стефан Стамболов. Състав на правителството: Ст. Стамболов – министър-председател и министър на вътрешните работи, д-р Г. Странски – министър на външните работи, Гр. Начович – министър на финансите, К. Стоилов – министър на правосъдието, Г. Живков – министър на народното просвещение, полк. С. Муткуров – министър на войната.

 

Вътрешна политика на правителството на Ст. Стамболов:

 

1887 г. 30 август. Вдигане на военното положение и насрочване на избори за V обикновено народно събрание.

1886–1887 г. Оформяне на Либералната (Радославистка) партия.

1887 г. 28 септември – 9 октомври. Избори за V обикновено народно събрание. Насилия при провеждането на изборите. Изборите са спечелени от привържениците на правителството.

1887 г. 15 октомври – 17 декември. I сесия на V обикновено народно събрание.

1887 г. 24 ноември. Народното събрание гласува Закон за изтребление на разбойничеството. Предназначен да се справи с разбойничеството, законът позволява разправа и с политически противници. Член 13 на закона прави подсъдни на военнополевите съдилища всички, които вдигат бунт в държавата. С чл. 12 се въвеждат т. нар. “екзекуции“ на села, които укриват разбойници или отказват помощ при преследването им. При “екзекуциите“ се въвеждат за неопределен срок войскови части в селото, които се издържат от населението.

1887 г. 16 декември. Народното събрание гласува Закон за печата, с който се ограничава възможността за публична изява на опозицията.

1887 г. 23 декември. Чети на русофилската емиграция, водени от кап. П. Набоков и кап. П. Боянов, навлизат от турска територия, но са разгромени бързо.

1888 г. пролетта. Процес срещу майор Христо Попов, обвинен в материални злоупотреби. Майор Попов е отстранен от армията.

1888 г. декември. Оставка на К. Стоилов и Гр. Начович от правителството. На тяхно място в правителството влизат Д. Тончев като министър на правосъдието и Ив. Салабашев като министър на финансите.

1888 г. краят. Конфликт на Ст. Стамболов със Светия синод, който събрал се на заседание, отказва да посети княза и министър-председателя, което означава, че не ги признава. Полицията закрива заседанието, а митрополитите са въдворени в епархиите си.

1889 г. март. Гр. Начович е назначен за български дипломатически агент във Виена. Това е първото назначение на български дипломат в една от великите сили, което означава подкрепа за княза и правителството.

1889 г. есента. Първо пътуване на княз Фердинанд в чужбина. Пътуването се преценява като закрепване на княза на престола.

1890 г. януари. Заговор на майор Коста Паница за прогонване на княз Фердинанд от престола и сваляне на Стамболов. Майор Паница е осъден и разстрелян, няколко офицери са уволнени от армията и изгонени от страната.

1890 г. лятото. Начало на организационно изграждане на Народнолибералната партия. Първият устав на партията е приет през 1892 г.

1890 г. август. Избори за VI обикновено народно събрание.

1891г. 15 март. Неуспешен атентат срещу Ст. Стамболов, при който е убит министърът на финансите Хр. Белчев.

1891 г. юни. При посещение в Австро-Унгария княз Фердинанд е приет от император Франц Йозеф.

1891 г. 2 август Основаване на БСДП на Бузлуджа.

1891 г. 14 декември. Закон за народното просвещение.

1891 г. декември. Закон за устройството на въоръжените сили.

1892 г. 16 февруари. Убийство на българския дипломатически представител в Цариград д-р Георги Вълкович.

1892 г. 18 юни. Процес срещу Петко Каравелов и други дейци на опозицията. В процеса са осъдени на смърт четирима души, няколко души – на различни срокове затвор. П. Каравелов е осъден да лежи пет години в Черната джамия.

1892 г. лятото. При посещение в Англия княз Фердинанд е приет от кралица Виктория.

1893 г. 25 януари. Основано е първото Българско параходно дружество.

1893 г. 8 април. Сватба на княз Фердинанд с принцеса Мария-Луиза Пармска.

1893 г. 18 април. Избори за ІV велико народно събрание.

1893 г. 3-17 май. IV ВНС прави промени в конституцията. Най-спорната промяна е в чл. 38, който засяга вероизповеданието на престолонаследника. Промяната допуска той да изповядва друга, освен източноправославната вяра. IV ВНС решава също да се създадат две нови министерства – министерство на търговията и земледелието (в което влиза и промишлеността) и министерство на общите сгради, пътищата и съобщенията (в което влизат и железниците, пощите и телеграфите). Променя се също и начина на избора на народните представители – един народен представител ще се избира не от 10 000, а от 20 000 души. По този начин броя на депутатите се намалява наполовина. Мандатът на Народното събрание се увеличава от три на пет години.

1893 г. юли. Процес срещу митрополит Климент Търновски поради съпротивата му на промяната на конституцията по въпроса за вероизповеданието на престолонаследника. митрополит Климент Търновски е заточен в Гложенския манастир.

1893 г. 18 юли. Избори за VII обикновено народно събрание.

1893 г. 5 ноември. Първият български княз Александър Батенберг умира в Грац. По негова воля е погребан в София. През 1898 г. в София е завършен специален мавзолей, където е положено тялото му.

1893 г. лятото. Създаване на съединената легална опозиция (консерватори, либерали, съединисти, радослависти) – К. Стоилов, Гр. Начович, Д. Тончев, В. Радославов. Орган на тази част от опозицията става в. “Свободно слово“.

1894 г. 18 януари. Роден е престолонаследникът княз Борис Търновски.

1894 г. февруари – март. След допълнителни парламентарни избори през януари в Поповско и Разградско избухват селски вълнения. “Екзекуцията“ на с. Садина.

1894 г. 15 април. След като военният министър Михаил Савов подава оставка заради скандално поведение на съпругата му, княз Фердинанд назначава за военен министър полк. Рачо Петров, негов доверен човек.

1894 г. 14 май. Ст. Стамболов подава 15-ата си оставка.

1894 г. 18 май. Княз Фердинанд – приема оставката на Ст. Стамболов.

 

Икономическа политика на правителството на Ст. Стамболов:

 

1887 г. 30 август. Вдигане на военното положение и насрочване на избори за V обикновено народно събрание.

1887 г. краят. Народното събрание приема програма за насърчаване на българската промишленост. Мерките включват задължително изкупуване на местни стоки, отстъпки на български индустриалци при строеж на фабрики, внос на машини, сключване на договори за готова продукция, отпускане на безлихвени заеми, даване на концесии на производители, освобождаване от данъци, такси, намаление при превози и др.

1887 г. краят. Закон за сключване на търговски договори с чужди държави. С този закон се създава възможност за заобикаляне на ограничителните клаузи на Берлинския договор.

1887 г. 31 декември. Обявени са резултатите от общото преброяване на населението в княжеството и Източна Румелия. Общият брой е 3 154 375. Мъжете са 1 605 389, а жените – 1 548 986.

1888 г. 31 юли. Пусната е в експлоатация отсечката Цариброд – София – Вакарел, свързваща България с Централна и Западна Европа.

1888 г. есента. Народното събрание гласува програма за железопътно и пристанищно строителство. Предвижда се построяване на ж.п. линиите Ямбол – Бургас, Каспичан – Шумен, Търново – Севлиево, София – Кюстендил, както и на модерни пристанища във Варна и Бургас. С тази програма започва бързо изграждане на ж.п. линии в страната.

1888 г. 5 октомври. Сключен е първият външен заем на княжеството с английски банки на стойност 46 777 500 лв. Заемът е употребен за откупуване на ж.п. линията Русе – Варна, за изплащане на източнорумелийския дълг, за покриване на разходите по ж.п. линията Цариброд – Вакарел и за военни нужди.

1888 г. краят. Към Министерството на народното просвещение е създадена Индустриална комисия с цел да се проучи състоянието на стопанството и да се набележат мерки за развитието му.

1889 г. 11 ноември. Временна търговско-митническа спогодба с Англия. Това е първият самостоятелен търговски договор на княжеството, с което се заобикалят ограничителните клаузи на Берлинския договор. През следващата година подобни търговски споразумения се сключени с Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия.

1890 г. 18 май. Пусната е в експлоатация ж.п. линията Ямбол – Бургас. С това Южна България получава железопътен излаз на Черно море.

1892 г. 15 август – 1 ноември. Първо българско търговско-промишлено изложение и земеделско-промишлен събор в Пловдив.

1892 г. Сключен е заем на стойност 142 780 000 лв. с виенската Лендербанк за нуждите на железопътното строителство и военни доставки.

1892 г. краят. В Народното събрание е внесен законопроект за Закон за насърчаване на местната промишленост. Законопроектът предвижда ред облекчения за индустриалците – освобождаване от данъци и мита, предимство при държавни търгове и доставки, отпускане на терени за строителство и др. Законопроектът е приет по принцип на първо четене, но окончателното му приемане се отлага поради външнополитически причини.

1893 г. 25 януари. Основано е първото Българско параходно дружество.

1893 г. 3-17 май. IV ВНС прави промени в конституцията. Най-спорната промяна е в чл. 38, който засяга вероизповеданието на престолонаследника. Промяната допуска той да изповядва друга, освен източноправославната вяра. IV ВНС решава също да се създадат две нови министерства – министерство на търговията и земледелието (в което влиза и промишлеността) и министерство на общите сгради, пътищата и съобщенията (в което влизат и железниците, пощите и телеграфите). Променя се също и начина на избора на народните представители – един народен представител ще се избира не от 10 000, а от 20 000 души. По този начин броя на депутатите се намалява наполовина. Мандатът на Народното събрание се увеличава от три на пет години.

1893 г. 9 декември. Пусната в експлоатация ж.п. линията София – Перник.

 

Външна политика на правителството на Ст. Стамболов:

 

1887 г. 30 август. Вдигане на военното положение и насрочване на избори за V обикновено народно събрание.

1889 г. 22 февруари. Сръбският крал Милан абдикира в полза на сина си Александър Обренович. Ориентация на Русия към Сърбия, която засилва пропагандата си в Македония.

1889 г. март. Гр. Начович е назначен за български дипломатически агент във Виена. Това е първото назначение на български дипломат в една от великите сили, което означава подкрепа за княза и правителството.

1889 г. есента. Първо пътуване на княз Фердинанд в чужбина. Пътуването се преценява като закрепване на княза на престола.

1890 г. февруари. Нота на Ст. Стамболов до Високата порта, в която наред с други въпроси се поставя искането за владишки берати в Македония.

1890 г. 4 юни. Нова нота на Стамболов до Високата порта за признаването на Фердинанд за княз и за владишки берати в Македония. По същото време искане за берати в Скопска, Охридска и Велешка епархия отправя и екзарх Йосиф I. Великите сили, без Русия и Франция, подкрепят искането на княжеството и екзарха.

1890 г. 5 юли. Султанско ираде за екзархийски митрополити в Скопска и Охридска епархия и позволение за свободно посещаване на екзархийски митрополит в Одринския вилает. В ирадето се дава разрешение за издаване на екзархийски вестник (“Новини“) и за построяване на българска църква в квартал “Фенер“. Бератите са издадени на българското правителство, с което се признава че княжеството е законният представител на българите в Македония и Одринско.

1890 г. Създадена е Солунската мъжка гимназия “Св. Св. Кирил и Методий“.

1891 г. Създадена е Одринската мъжка гимназия “Д-р Петър Берон“.

1891 г. юни. При посещение в Австро-Унгария княз Фердинанд е приет от император Франц Йозеф.

1892 г. Създадена е Солунската девическа гимназия “Св. Благовещение“.

1892 г. лятото. При посещение в Англия княз Фердинанд е приет от кралица Виктория.

1892 г. август. Посещение на Ст. Стамболов в Цариград. Стамболов успява да получи обещание за приравняване на българските училища по статут с гръцките, създаване на около 40 общини.

1893 г. 23 октомври. В Солун се създава Вътрешна революционна организация.

1894 г. 12 април. След продължителни искания на екзарх Йосиф I, подкрепен от българското правителство, както и от Англия и Австро-Унгария е издадено султанско ираде за митрополитски берати за Велешка и Неврокопска епархия. Българската екзархия получава официално правото върху българските училища в Македония и Одринско. В ирадето се разрешава също да се закупи сграда за Екзархията в Пера, даден е терен за построяване на българско духовно училище в Цариград.

 

1894 г. 19 май – 18 януари 1899 г. Правителство на К. Стоилов. Състав на правителството: К. Стоилов – министър-председател и министър на вътрешните работи, Гр. Начович – министър на външните работи и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, Ив. Евстр. Гешов – министър на финансите, В. Радославов – министър на правосъдието и управляващ Министерството на народното просвещение, Д. Тончев – министър на търговията и земеделието, полк.
Р. Петров – военен министър.

 

Вътрешна политика на правителството на К. Стоилов:

1894 г. 19 май. Правителствено нареждане за освобождаването на всички интернирани и лежащи в предварителен затвор. Освободени са противници на режима на Стамболов – общественици, журналисти, известни русофили.

1894 г. 20 май. Декларация на правителството с основните му задачи – демократизиране на управлението, възстановяване на гражданските свободи, подобряване на икономическото положение.

1894 г. 3 юни. Създаване на Народната партия. В нея влизат предимно личности от бившата Консервативна партия, южнобългарските съединисти, някои цанковисти и независими.

1894 г. май – август. Политическа амнистия на осъдените по политически причини по време на управлението на Ст. Стамболов. На амнистия подлежат подалите молби до княза. П. Каравелов отказва да подаде молба, поради което остава в Черната джамия.

1894 г. 11 септември. Избори за VIII обикновено народно събрание. 72 депутати се обявяват за членове на Народната партия.

1894 г. 22 септември. Излиза първият брой на вестник “Мир“, орган на Народната партия.

1894 г. 16 ноември. Народното събрание създава парламентарна комисия за разследване делата на управлението на Ст. Стамболов.

1894 г. 9 декември. Промени в правителството. Либералите на д-р В. Радославов напускат кабинета, в него влизат русофилите М. Маджаров и д-р Д. Минчович.

1894 г. 20 декември. Народното събрание гласува Закон за амнистия. Законът не амнистира всички престъпления, като изключва тези на министрите, водачите на заговора от 9 август 1886 г. и обикновените престъпници. От затвора излиза П. Каравелов, а Др. Цанков се връща от чужбина.

1894 г. 20 декември. Народното събрание гласува Закон за съдене на незаконно забогателите чиновници.

1894 г. 20 декември. Народното събрание гласува Закон за Висшето училище.

1895 г. януари. Либералната партия начело с д-р В. Радославов публикува програма и устав. В програмата залягат принципите на преданост към княза, стопански преобразувания, реформи в социалната област, приятелски отношения с всички държави.

1895 г. 3 юли. Покушение срещу Стефан Стамболов. На 6 юли умира от раните си.

1896 г. 2 февруари. Покръстване на престолонаследника Борис. Покръстването в православната вяра се извършва от екзарх Йосиф I в съборната църква “Св. Крал”  в присъствието на официален пратеник на император Николай II, който е официалният кръстник на Борис.

1896 г. 1 май. Влиза в сила нов Наказателен закон, който заменя действалия досега османски Наказателен закон.

1896 г. 7 септември. Част от бившата Либерална партия, начело с П. Каравелов, се преименува на Демократическа партия. В основата на партията залягат искания за демократизация на политическия живот, подобряване на положението на дребните и средните стопани и близки отношения с Русия.

1896 г. 14 октомври. Открива се Държавното рисувално училище.

1896 г. 17 ноември. Избори за IХ обикновено народно събрание.

1896 г. 24 декември. Народното събрание гласува Закон за амнистия, с който се амнистират офицерите, участвали в преврата от 9 август 1886 г. и в действия против държавата след това. Според този закон всички политически емигранти могат да се завърнат в страната.

1897 г. 11 май. При опит за атентат срещу противника на правителството Михаил Такев е убит писателят Алеко Константинов.

1897 г. Оформяне на Прогресивнолибералната (Цанковистка) партия. Д-р Стоян Данев замества Драган Цанков като водач на партията. Приема името Прогресивнолиберална партия през 1899 г.

1898 г. 8 септември. Екзарх Йосиф освещава новата българска църква “Св. Стефан” (Желязната църква) в Цариград.

1898 г. Основана е Българска телеграфна агенция.

1899 г. 14 януари. Правителството на К. Стоилов подава оставка.

 

Икономическа политика на правителството на К. Стоилов:

1894 г. 20 декември. Народното събрание гласува Закон за насърчаване на местната промишленост. Този закон утвърждава политиката на протекционизъм. Създават се редица облекчения при построяването на фабрики в отделни клонове на промишлеността, като безплатни места за строежи, безмитен внос на машини и суровини, намалени тарифи по българските железници, освобождаване от някои данъци, предпочитания при държавни и общински търгове. През 1897 г. законът е разширен и за нови клонове на промишлеността.

1894 г. декември. Народното събрание приема ред финансови и стопански закони, с които се подобрява финансовото положение на страната. Приети са Закон за поземления данък, с който започват да се облагат земите и горите, а не произведенията, добити от тях; Закон за данък върху занаятите; Закон за данък върху сградите; Закон за акцизите; Закон за земеделските каси, осигуряващ евтини кредити за земеделието; Закон за подпомагане на предприятията в областта на земеделието; Закон за търговско-индустриалните камари; Закон за железопътната мрежа и др.

1895 г. 28 януари. Обнародван е закон за насърчаване на местната промишленост. С него се въвеждат ред облекчения (освобождаване от данъци, безмитен внос, безплатни терени за строеж, намаляване на превозните такси по железниците, предимство при държавните търгове и др.) за български промишлени предприятия.

1895 г. 20 юни. Въведена е в експлоатация ж.п. линията Шумен-Каспичан.

1896–1897 г. България сключва търговски договори с почти всички европейски страни. С тези договори се повишават вносните мита.

1897 г. 6 февруари. Пусната в експлоатация е ж.п. линията Перник-Радомир.

1897 г. 20 февруари. Пусната в експлоатация е ж.п. линията София-Роман.

1897 г. 14 март. Закон за задължително носене на дрехи и обувки българско производство в армията и от чиновниците.

1897 г. октомври. Закон за благоустройството.

1897 г. краят. Закон за уредба на еснафските сдружения. Законът цели да подобри положението на занаятчиите.

1898 г. 1 януари. Обнародван е нов Търговски закон, заменил досега действащите османски търговски кодекси от 1850 и 1862 г.

1898 г. 16 ноември. Българското правителство откупува от Компанията на Източните железници правото да експлоатира ж.п. мрежата на българска територия.

1898 г. ноември. Заем от 290 млн. лв. с консорциум от френски и австрийски банки.

 

Външна политика на правителството на К. Стоилов:

1894 г. 20 октомври. Умира император Александър III. Създава се възможност за подобряване на отношенията с Русия.

1895 г. март. Събор на македонската емиграция в София. Основан е Върховен Македонски комитет с председател Трайко Китанчев.

1895 г. Начало на революционната организация в Одринско (Хр. Косев). Обединява се с Вътрешната македонска организация на Солунския конгрес през 1896 г.

1895 г. юни. Делегация начело с председателя на Народното събрание Т. Теодоров и митрополит Климент Търновски в Санкт Петербург за полагане на венец на гроба на император Александър III. Прави се първата крачка за подобряване на отношенията между двете страни.

1895 г. юли. Мелнишка акция на Върховния комитет.

1896 г. 2 февруари. Покръстване на престолонаследника Борис. Покръстването в православната вяра се извършва от екзарх Йосиф I в съборната църква “Св. Крал”  в присъствието на официален пратеник на император Николай II, който е официалният кръстник на Борис.

1896 г. 2 март. Със специален ферман султан Абдул Хамид ІІ обявява Фердинанд за княз на княжеството и главен управител на Източна Румелия. Следва официално признаване на княз Фердинанд от великите сили. Дипломатическите отношения с Русия се възстановяват.

1896 г. 14 март. Първо официално посещение на княз Фердинанд в Цариград. След това князът посещава официално Петербург, Париж и Берлин.

1896 г. 12 май. Във Варна се създава дружество “Странджа“. Обединява се с Върховния комитет през 1900 г.

1896 г. декември. Открива се българско дипломатическо агентство в Атина.

1897 г. началото. Открива се българско дипломатическо агентство в Цетине, Черна гора.

1897 г. 19 февруари. След подобряване на отношенията със Сърбия и посещение на сръбския крал Александър е подписан българо-сръбски договор. С него се изключва подялбата на Македония, самостоятелните действия на двете държави срещу Турция. Двете страни ще се подпомагат по национални, религиозни и училищни въпроси в Европейска Турция. С този пункт се признава правото на Сърбия да води своя пропаганда в Македония.

1897 г. март. Създава се Българско тайно революционно братство от привърженици на Екзархията, които смятат, че на първо място трябва да се постави просветното движение. Обединява се с Вътрешната македонска организация през 1899 г.

1897 г. април. Отваряне на български търговски агентства в Битоля, Скопие и Солун.

1897 г. април – май. Гръцко-турска война по повод гръцкото въстание на о-в Крит. Гърция губи войната, но през 1898 г. султанът е принуден да даде автономия на о-в Крит

nezir_9:
                                                    
                                                  ХРОНОЛОГИЯ - VII част

1897 г. 26 октомври. Получени берати за владици в Битоля, Дебър, Струмица. Дава се разрешение за отваряне на търговски агентства в Цариград, Драма, Кавала, Сяр и Родосто.

1898 г. 8 септември. Екзарх Йосиф освещава новата българска църква “Св. Стефан” (Желязната църква) в Цариград.

1899 г. 14 януари. Правителството на К. Стоилов подава оставка.

1903 г. 5 май. Правителство на Народнолибералната партия. Ген. Рачо Петров – министър-председател и министър на външните работи, Д. Петков – министър на вътрешните работи, Антон Манушев, сменен от Л. Паяков – министър на финансите, Н. Генадиев – министър на правосъдието, Д. К. Попов – министър на обществените сгради и управляващ Министерството на търговията и финансите, проф. Ив. Шишманов – министър на народното просвещение, полк. М. Савов – военен министър.

1903 г. 2 август, 19 август. Илинденско-Преображенско въстание в Македония и Одринско.

1903 г. 19 октомври. Избори за ХIII обикновено народно събрание, спечелени от Народнолибералната партия. Отменен е приетият през 1901 г. Правилник за вътрешния ред на Народното събрание, с което се отнема възможността за нормална работа на опозиционните депутати.

1903 г. 4 ноември. Закон за устройството на въоръжените сили. Увеличаване, реорганизация и модернизация на армията. Армията се увеличава от 25 000 на 60 000 души, превъоръжава се с пушки “Манлихер“, оръдия “Шнайдер“ и “Круп“. По-късно са изработени нови устави, съобразени с поуките от руско-японската война от 1904-1905 г. и с новите френски устави. Разработен е план за война с Османската империя. Военните разходи в държавния бюджет нарастват над 30%.

1903 г. 19 декември. Закон за Ефорията на университета “Братя Евлогий и Христо Георгиеви“.

1903 г. 19 декември. Закон за университета, с който се урежда неговия статут.

1903 г. 23 декември. Закон за създаване на Българска земеделска банка от старите земеделски каси. Тази банка играе важна роля за кредитиране на селското стопанство.

1903 г. декември. Закон за опазване на общественото здраве, с който се полагат основите на съвременното здравеопазване.

1903 г. Влиза в действие новото пристанище в Бургас.

1903–1904 г. Открити са български дипломатически агентства в Берлин, Лондон, Рим.

1904 г. януари. Народното събрание гласува Закон за престъпленията, извършени чрез печата срещу държавния глава и членовете на семейството му. Предвидени са наказания от 3 до 10 години затвор. Цивилната листа на княза е увеличена от 1 000 000 на 1 200 000 лв.

1904 г. 26 март. Споразумение между България и Турция. Турция се съгласява да приложи Мюрцщегските реформи в Македония, дава амнистия на участниците в Илинденско-Преображенското въстание и възможност за връщане на бежанците, България възпрепятства преминаването на въоръжени чети.

1904 г. 30 март. Сключват се два договора между България и Сърбия. Тайният договор предвижда усилия за прилагане на Мюрцщегските реформи в Македония и разширяването им в Одринско, общи действия срещу акции или окупации на четирите вилаета, сключване на военна конвенция (не е сключена), защита на интересите на Черна гора в Албания, арбитраж на руския император. Явният договор предвижда облекчения за взаимна търговия и сключване на митнически съюз, регулиране на транспортните и телеграфо-пощенските такси, съдебна и монетна конвенция и др.

1904 г. 12 ноември. Заем от 100 млн. лв. с френски банки за покриване на стари дългове, строеж на ж.п. линии. С част от заема е поръчано въоръжение във Франция.

1904 г. 27 ноември. Закон за нова обща митническа тарифа, с която се повишават вносните мита на чуждите промишлени стоки.

1904 г. краят. Създаване на  Опозиционен блок от Народната партия, Прогресивнолиберална партия, Демократическа партия и Либералната партия.

1905 г. 22 януари. Закон за защита на женския и детския труд в промишлеността. Работният ден на жените е ограничен до 10 часа, за тях е забранен нощния труд, родилките получават едномесечен отпуск. За децата между 12 и 15 години се въвежда 8 часов работен ден, забранява се детския труд до 12-годишна възраст и нощния труд до 15-годишна възраст. Създава се инспекторат по труда. България става една от първите европейски държави със специална закрила на женския и детския труд.

1905 г. 29 януари. Закон за насърчаване на местната промишленост и търговия. Създава различни привилегии за 23 клона на българската индустрия –  безмитен внос на машини, съоръжения, строителни материали и суровини, безплатно ползване на държавни и общински земи и водна сила, намален превоз по държавните железници, освобождаване от износни мита, освобождаване от данък сгради и занятие и др. Предвидени са мерки за застраховане на работниците. С този закон се дава силен тласък на промишленото развитие на страната.

1905 г. 29 януари. Закон за спомагателните каси на работниците в обществените предприятия и за привилегиите на надниците им.

1905 г. 18 май. В София тържествено е открит Народният музей.

1905 г. 3 юли. Митнически съюз със Сърбия. Според него двете страни премахват митата помежду си. Договорът е ратифициран от Народното събрание през декември. Австро-Унгария, застрашена в търговските си интереси, оказва натиск върху Сърбия, като започва с нея митническа война и митническият съюз не влиза в действие.

1905 г. Закон за благоустройството на населените места.

1905–1907 г. Нови търговски договори с Русия, Германия, Англия, Франция, Италия. С тези договори се ликвидират привилегиите на чуждестранните търговци и индустриалци, наложени от васалния статут на княжеството според Берлинския договор.

1906 г. януари. Промени в Закона за народното просвещение от 1891 г. Образователната система се привежда в съответствие с образователните системи в развитите европейски страни.

1906 г. 22 октомври. След скандал във връзка с подкупи от средствата за въоръжения, ген. Р. Петров подава оставка.

1906 г. 22 октомври – 3 март 1907 г. Правителство на Димитър Петков.

1906 г. ноември. Закон за търговско-индустриалните камари.

1906 г. ноември. Закон за наследството. С цел да не се раздробява обработваемата земя наследниците от женски пол получават половината от земите, които получават наследниците от мъжки пол.

1906 г. Стачки на работници и държавни служители поради ниски заплати и нередовно изплащане. Някои от стачките са потушени с полиция и войска.

1906 г. ноември. Промени в Наказателния закон и Закона за държавните служители, за да се ограничи правото на стачка.

1906 г. 20 декември. Обща стачка на железопътни служители и работници, подкрепена от студентите.

1907 г. 3 януари. Университетска криза. Освиркване на Фердинанд при откриване на Народния театър, гонения срещу студентите, протест на професорите, затваряне на университета и уволнения на професори.

1907 г. 24 януари. Закон за кооперациите.

1907 г. 13 февруари. Заем от 145 млн. лв. от френски банки за въоръжения.

1907 г. 26 февруари. Димитър Петков е убит в центъра на София от недоволен чиновник.

1907 г. февруари. Създаване на Патриотичен блок на опозиционните партии. Състав – партиите от Партиотичния блок от 1904 г. (Народната партия, Прогресивнолиберална партия, Демократическа партия и Либералната партия) към които се присъединяват Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) и Радикалдемократическата партия.

1907 г. 27 февруари – 3 март. Правителство на Димитър Станчов.

1907 г. 3 март – 16 януари 1908 г. Правителство на Петър Гудев.

1907 г. 13 март. Закон за печата, с който се ограничава дейността на опозиционната преса.

1908 г. 16 януари – 13 март 1911 г. Правителство на Александър Малинов в състав: Ал. Малинов – министър-председател и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, ген. Ст. Паприков – министър на външните работи и изповеданията, Михаил Такев – министър на вътрешните работи, Ив. Салабашев – министър на финансите, Тодор Кръстев – министър на правосъдието, Андрей Ляпчев – министър на търговията и земеделието, Никола Мушанов – министър на народното просвещение, ген. Д. Николаев – военен министър.

1908 г. 28 януари. Разрешаване на университетската криза. Възстановени са правата на университета, уволнените професори са върнати на работа.

1908 г. 25 май. Избори за ХIV обикновено народно събрание, спечелени от Демократическата партия.

1908 г. 12 юли. В Турция избухва т. нар. Младотурска революция. Целта й е да свали кървавия режим на султан Абдул Хамид II, да установи конституционен строй и да предотврати разпадането на империята. Революцията се ръководи от младотурци –  членове на организацията “Единство и прогрес“. Революцията започва с въстание в Македония. Безсилен да потуши въстанието, султан Абдул Хамид II обявява, че възстановява конституцията от 1876 г. и се съгласява да бъде свикан парламент. Революцията е посрещната с всеобщ възторг. Навсякъде се провеждат митинги и събрания под лозунги за “свобода, равенство, братство, справедливост“. Премахната е цензурата, освободени са политическите затворници, завръщат се политическите емигранти. Обявено е, че всички поданици стават равноправни “османи“.Първите мерки предизвикват голям ентусиазъм. Скоро ръководителите на революцията се отказват от много от обещанията си. Не се зачитат правата на националните малцинства и срещу тях се води същата реакционна политика, както по времето на Абдул Хамид II. Младотурската революция остава незавършена и провеждането на широки буржоазни реформи се осъществява едва след края на войната под ръководството на Кемал Ататюрк.

1908 г. 30 август. “Инцидентът Гешов“. Българският дипломатически агент Гешов не е поканен на прием по случай рождения ден на Абдул Хамид II под предлог, че не е представител на независима държава. България отзовава Гешов, Турция – своя комисар. Криза в българо-турските отношения.

1908 г. 5–6 септември. Служителите на Компанията на Източните железници вдигат стачка.

1908 г. 9 септември. Българското правителство окупира ж.п. линиите на Компанията на Източните железници на българска територия и ги обявява за българска собственост.

1908 г. 16 септември. Решение на Министерския съвет за обявяване на независимостта.

1908 г. 22 септември/6 октомври. В църквата “Св. Четири-десет мъченици“ в Търново в тържествена обстановка България е обявена за независимо царство. Княз Фердинанд получава титлата “цар”.

1908 г. 23 септември/7 октомври. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина.

1909 г. 18 февруари. Закон за народното просвещение.

1909 г. 6 април. След продължителни преговори Турция признава независимостта на България. С посредничеството на Русия е постигнато споразумение. По него Русия приспада дължимите от Турция 125 млн. лв. от войната през 1877–1878 г., а България трябва да плати 82 млн. лв. на Русия чрез заем от руска банка.

1909 г. 7 април. Първо Русия, а след това и останалите европейски и балкански държави признават независимостта на България.

1909 г. 17 май. Споразумение между България и Компанията на Източните железници за обезщетението за ж.п. линиите на българска територия.

1909 г. След продължителни преговори европейските държави се отказват от привилегиите си, произтичащи от капитулациите. България става равноправен търговски партньор.

1909 г. лятото. Въведени са в експлоатация ж.п. линиите Левски – Свищов и Радомир – Кюстендил.

1909 г. 30 декември. Заем от 100 млн. лв. от виенска банка за покриване на стари задължения, въоръжения и железопътно строителство.

1910 г. 10–19 февруари. Посещение на цар Фердинанд, Александър Малинов и външния министър ген. Ст. Паприков в Петербург. Неуспешни преговори за сключване на съюзен договор.

1911 г. 9 март. Ал. Малинов подава оставката на правителството, която е приета на 16 март.

1911 г. 16 март–1 юни 1913 г. Русофилско правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия начело с Иван Евстр. Гешов в състав: Ив. Евстр. Гешов – министър-председател и министър на външните работи, Ал. Людсканов – министър на вътрешните работи, Т. Теодоров – министър на финансите, Петър Абрашев – министър на правосъдието, Димитър Христов – министър на търговията и земеделието, Антон Франгя – министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, Ст. Бобчев – министър на народното просвещение, ген. Никифор Никифоров – военен министър.

1911 г. 5 юни. Избори за V Велико народно събрание за промени в Търновската конституция.

1911 г. юни. Промени в Търновската конституция. Заменят се “княжество“ и “княз“ с “царство“ и “цар“. Променя се чл. 17, съгласно която царят има право да сключва тайни международни договори от името на правителството, без да се допитва до Народното събрание. Извършени са и други промени – за заместване на царя при отсъствие от Министерския съвет, за цивилна листа, за ликвидиране на изключителните военни съдилища. От особено значение е създаване на четири нови стопански министерства (на търговията, промишлеността и труда, на земеделието и държавните имоти, на обществените сгради, пътищата и благоустройството и на железниците, пощите и телеграфите), които ще играят важна роля в регулирането и подпомагането на стопанското развитие на страната.

1911 г. 4 септември. Избори за ХV обикновено народно събрание.

1911 г. Българското книжовно дружество се преименува в Българска академия на науките.

1877 г. 24 април. Начело на Екзархията застава екзарх Йосиф.

1878 г. пролетта и лятото. Жителите на Македония и Източна Тракия пишат петиции и молби против откъсването им от България.

1878 г. лятото и есента. Създаване на комитети “Единство“ – Търново (Ст. Стамболов), Русе (Ив. Вазов), Пловдив (екзарх Йосиф) и др.

1878 г. октомври. Екзарх Йосиф поставя пред Портата въпроса за оставането на Екзархията в Цариград и иска връщане на изтеглените по време на войната български владици от Македония.

1878 г. 5 октомври – 25 май 1879 г. Кресненско-Разложко въстание – цели, тактика, противоречия между местните дейци и софийския комитет “Единство“, потушаване на въстанието.

1880 г. лятото. В Русе се основава Македонска лига, начело с В. Диамандиев.

1880 г. август. След дълги протакания една европейска комисия изработва проект за Закон за вилаетите на Европейска Турция. Той се базира на чл. 23 от Берлинския договор и взема за основа Органическия устав на о-в Крит за автономия от 1868 г. с подобрения. Законът за вилаетите не е приложен от турското правителство.

1881 г. 27 януари. Първа нота на българското правителство до великите сили по македонския въпрос. В нотата се описва тежкото положение на българите в Македония и се иска прилагането на реформите, предвидени в Берлинския договор.

1883 г. октомври. Зайчарска буна в Западните покрайнини.

1883 г. 17 декември. Султан Абдул Хамид II приема на аудиенция екзарх Йосиф и го уведомява, че седалището на Екзархията остава в Цариград.

1884 г. февруари. В София се основава Македонско благотворително дружество с печатен орган в. Македонски глас.

1885 г. 6 септември. Съединението.

1885 г. 24 октомври. Цариградска конференция на великите сили за Съединението.

1886 г. 24 март. Топханенски акт за Съединението.

1886 г. В Белград е основано дружество “Св. Сава“ за пропаганда в Македония.

1890 г. юни – април 1894 г. – октомври 1897 г. След натиск от страна на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов са получени владишки берати за Охрид и Скопие, Велес и Неврокоп, Битоля, Дебър, Струмица.

1890 г. Създадена е Солунската мъжка гимназия “Св. Св. Кирил и Методий“.

1891 г. Създадена е Одринската мъжка гимназия “Д-р Петър Берон“.

1892 г. Създадена е Солунската девическа гимназия “Св. Благовещение“ с първа директорка Царевна Миладинова, дъщеря на Димитър Миладинов.

1893 г. 23 октомври. В Солун се полагат основите на Вътрешна революционна организация от Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев.

1894 г. началото. Създаване на Централен комитет с председател д-р Хр. Татарчев и секретар-касиер Д. Груев. Уставът  (по Устава на БРЦК) е изработен от Петър Попарсов, а Правилникът за вътрешния ред от Иван Хаджиниколов.

1894 г. 12 април. След продължителни искания на екзарх Йосиф I, подкрепен категорично от българското правителство, е издадено султанско ираде за митрополитски берати за Велешка и Неврокопска епархия. Българската екзархия получава официално правото върху българските училища в Македония и Одринско. В ирадето се разрешава също да се закупи сграда за Екзархията в Пера, даден е терен за построяване на българско духовно училище в Цариград.

1894 г. В Атина се създава дружеството “Етники Етерия“.

1895 г. 28 март.  Конгрес на македонската емиграция в София. Създаден е Върховен македонски комитет, начело с Трайко Китанчев, обединен през 1900 г. с тракийското движение под името Върховен македоно-одрински комитет.

1895 г. юли. Мелнишка акция на Върховния македонски комитет.

1895 г. декември. Конгрес на Върховния македонски комитет. За председател е избран ген. Данаил Николаев. Част от участниците в Мелнишката акция се отцепват в самостоятелен комитет.

1895 г. Начало на революционната организация в Одринско (Христо Коцев) и Свиленградско (Павел Генадиев).

1896 г. 22 март. Проект за реформи на ВМОК – политическа автономия за Македония и Одринско на базата на чл. 23 от Берлинския договор. В проекта са посочени териториите, населени с българи, които трябва да образуват отделен вилает, искат се български чиновници, българи в жандармерията и др. Проектът е приет и от ВМОРО на Солунския конгрес.

1896 г. април. Солунски конгрес на ВРО. Обединение с Одринската организация. Устав и правилник на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК). Искане за политическа автономия на Македония и Одринско. Въпросът за подготовката на българите за въстание. Създаване на 7 революционни окръга (Солунски, Скопски, Сярски, Струмишки, Битолски, Щипски и Одрински). Централен (Солунски) и местни комитети, тайна поща и полиция. Създаване на четнически институт. Представители в София – Гоце Делчев и Гьорче Петров. Приети са нов устав и правилник. В организацията се допускат и българи-патриаршисти.

1896 г. 12 май. Във Варна се създава дружество “Странджа“. Обединява се с Върховния македонски комитет през 1900 г. под името Върховен македоно-одрински комитет.

1897 г. 19 февруари. След подобряване на отношенията със Сърбия и посещение на сръбския крал Александър е подписан българо-сръбски договор. С него се изключва подялбата на Македония, самостоятелните действия на двете държави срещу Турция. Двете страни ще се подпомагат по национални, религиозни и училищни въпроси в Европейска Турция. С този пункт се признава правото на Сърбия да води своя пропаганда в Македония.

1897 г. пролетта. Малки български чети действат в Одринска Тракия.

1897 г. април. Отваряне на български търговски агентства в Битоля, Скопие и Солун, след това и в Дедеагач и Одрин.

1897 г. април – май. Гръцко-турска война по повод гръцкото въстание на о-в Крит. Гърция губи войната, но през 1898 г. султанът е принуден да даде автономия на о-в Крит.

1897 г. Руско-австрийско споразумение за запазване статуквото на Балканите, подписано от Франц Йозеф и Николай II в Петербург. И двете страни в момента нямат интерес от усложнения по Източния въпрос, тъй като Австро-Унгария има вътрешнополитически  затруднения около националния въпрос, а Русия е заета с експанзията в Далечния изток. Споразумението предвижда консултации между двете държави при ново изостряне на положението на Балканите.

1897 г. 26 октомври. Получени берати за владици в Битоля, Дебър, Струмица. Дава се разрешение за отваряне на търговски агентства в Цариград, Драма – Кавала, Сяр и Родосто.

1897 г. март. Създава се Българско тайно революционно братство от привърженици на Екзархията, които смятат, че на първо място трябва да се постави просветното движение. Обединява се с Вътрешната македонска организация на 16 септември 1899 г.

1899 г. началото на май. Начело на ВМК застава Борис Сарафов, привърженик на въоръжени акции в Македония.

1900 г. краят на юли-началото на август. На конгрес в София се обединяват Върховния македонски комитет и дружеството “Странджа” във Върховен Македоно-Одрински комитет, с председател Борис Сарафов.

1901 г. януари. След поредица от афери (Винишка 1897 г., Валандовска 1899 г., Керемедчиоглува 1900 г., Иванчова 1901 г.)     ВМОРО е засегната силно от Солунската афера. След разкрития на един от прислужниците в Централния комитет са арестувани голяма част от ръководителите на организацията Хр. Татарчев, Хр. Матов, Пере Тошев, Ив. Хаджиниколов и др. членове в цяла Македония. В ръцете на турската власт попадат важни документи, между които са уставът и правилникът на организацията. Заловените са осъдени на различни срокове затвор и заточение. Начело на организацията застава Иван Гарванов.

 1901 г. март. Под натиска на квяз Фердинанд от ВМОК е отстранен Борис Сарафов. Начело на комитета застават Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев. Изострят се отношенията с ВМОРО.

1901 г. 21 август – 18 януари 1902 г. “Аферата мис Стоун“. Близо до Банско четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат американската протестантска мисионерка мис Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Целта на акцията е получаването на паричен откуп за нуждите на революционната организация. В продължение на няколко месеца четата с отвлечените жени е преследвана от турски потери. По това време бременната Екатерина Цилка ражда момче. След дълги преговори откупът от 14 500 златни турски лири е платен в Банско и двете жени са освободени. Отвличането на американската мисионерка мис Стоун предизвиква широк отзвук в Европа и САЩ. В следващите месеци мис Стоун изнася много лекции в САЩ.

1902 г. 1 септември.  Конгрес на Вътрешната организация. Името се променя на Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). Приема се т. нар. “Гоцев устав“, в който се прави известна промяна в целите на ВМОРО към пълна политическа автономия с участието на всички народности. Член на организацията може да бъде всеки македонец и одринец.

1902 г. 23 септември. Горноджумайско въстание, подготвено от ВМОК. Правителството е против прибързаната акция и не я подкрепя. Въстанието е потушено бързо и следва нов поток бежанци към княжеството. Прибързаното въстание нанася удар върху Вътрешната организация в областта.

1903 г. 2-4 януари. Конгрес на ТМОРО в Солун под председателството на Иван Гарванов. Не присъстват главните дейци (Г. Делчев, Д. Груев, Гьорче Петров, Пере Тошев, Яне Сандански). Взема се решение за подготовка и вдигане на въстание през пролетта на 1903 г.

1903 г. 23 февруари. Поради нарастващото напрежение в Европейска Турция Русия и Австро-Унгария предлагат на султан Абдул Хамид II проект за реформи. Т. нар. Виенски проект предвижда само някои промени в управлението на Солунския, Битолския и Скопския вилает (реорганизация на полицията и жандармерията с чужда помощ, отделни бюджети за трите вилаета, назначаване на пъдари християни в районите с християнско население и чуждестранен генерален инспектор по реформите). Поради ограничения му характер проектът е посрещнат с недоверие в Македония и България и е наречен иронично “пъдарски“.

1903 г. началото на април. В Лондон се създава Балкански комитет начело с Ноел Бъкстон. Комитетът извършва огромна пропагандна работа за въвеждането на реформи в Европейска Турция и подобряване на положението на християнското население в Македония и Одринско.

1903 г. 15-18 април. Солунските атентати на т. нар. гемиджии. Йордан Попйорданов-Орце, Димитър Мечев, Павел Шатев и др. взривяват френския параход “Гвадалкивир“, Банк Отоман, част от газопровода и водопровода на града, разрушена е част от ж.п. линията край Солун. Почти всички атентатори загиват. Турски погроми след атентатите. Арестувани са част от членовете на Централния комитет, сред тях и Иван Гарванов.

1903 г. 17-24 април. Конгрес на Битолски революционен окръг в с. Смилево под ръководството на Д. Груев. Взема се решение за въстание на 2 август (Илинден).

1903 г. 21 април. В битка с турска потеря при с. Баница загива Гоце Делчев.

1903 г. 28 юни-1 юли. Конгрес на Одринския революционен окръг в Петрова нива с решение за въстание на 19 август (Преображение).

1903 г. 2 август, 19 август. Илинденско-Преображенско въстание – овладяване на Битолско, Странджанско, останалите окръзи не въстават, неравни боеве, поражение; 4694 убити, 201 опожарени села, 30 000 бежанци.

1903 г. 3 октомври. Среща на австро-унгарския император Франц Йозеф и руския император Николай II в Мюрцщег. Приема се т. нар. Мюрцщегска програма – съвместен руско-австрийски проект за реформи в европейската част на Османската империя (главно Македония). Повод за реформения проект е изострянето на обстановката след Илинденско-Преображенското въстание. Проектът предвижда: смесен руско-австрийски контрол върху дейността на административната власт и по-специално при въвеждането на реформите; реорганизация на жандармерията и полицията, осъществена от чуждестранен генерал с помощта на военни специалисти от великите сили; реорганизация на местната администрация и съдебни учреждения; обезщетения за пострадалото по време на въстанието население; отказ от употреба на нередовни войски в Македония. Проектът си поставя за цел запазването на статуквото в Македония чрез известно подобряване на положението на християнското население. По искане на Австро-Унгария от реформите е изключен Новопазарският санджак, а по искане на Русия – Одринският вилает. Проектът е одобрен от останалите велики сили, а след известно колебание е приет и от турското правителство. Изпълнението на Мюрцщегския реформен проект се натъква на силна съпротива от турската власт и на практика не довежда до подобряване на положението на християнското население.

1904 г. февруари. Конгрес на Одринския революционен окръг. Спорове за въстанието. Избор на ново ръководство.

1905 г. 25 март. Гръцки чети извършват клане и опожаряват с. Загоричане, Костурско.

1904 г. 26 март. Споразумение между България и Турция. Турция се съгласява да приложи Мюрцщегските реформи в Македония, дава амнистия на участниците в Илинденско-Преображенското въстание и възможност за връщане на бежанците, България възпрепятства преминаването на въоръжени чети.

1905 г. 23 май. Със султанско ираде власите в Македония са признати за отделна народност и им се разрешава да отварят румънски училища и църкви.

1905 г. септември – октомври. Рилски конгрес на ВМОРО – неуспешен опит за изглаждане на противоречията. Приема се нов Устав, правилник на организацията и правилник за дейността на четите.

1906 г. юни – юли. Антигръцки митинги във Варна, Пловдив, Станимака. В Анхиало се извършва погром. Вътрешният министър Д. Петков взема бързи мерки за прекратяване на погрома.

1906 г. 10 декември. В престрелка с турска потеря при с. Русиново, Малешевско, загива Д. Груев.

1907 г. 28 септември. Ново руско-австрийско споразумение, подписано във Виена, предвиждащо Мюрцщегския реформен проект да се осъществява до 1914 г. и изискващо от султана да продължи дотогава пълномощията на военните и гражданските чинове на европейската администрация в македонските вилаети. Отправени са също и съвместни ноти до  България, Сърбия и Гърция с искане да се прекрати изпращането на въоръжени чети в Македония.

1907 г. 28 ноември. По нареждане на Яне Сандански Тодор Паница убива Иван Гарванов, Борис Сарафов и войводата Михаил Даев. Започват непрекъснати убийства сред македонските дейци.

1908 г. 12 юли. В Турция избухва т. нар. Младотурска революция. Целта й е да свали кървавия режим на султан Абдул Хамид II, да установи конституционен строй и да предотврати разпадането на империята. Революцията се ръководи от младотурци –  членове на организацията “Единство и прогрес“. Революцията започва с въстание в Македония. Безсилен да потуши въстанието, султан Абдул Хамид II обявява, че възстановява конституцията от 1876 г. и се съгласява да бъде свикан парламент. Революцията е посрещната с всеобщ възторг. Навсякъде се провеждат митинги и събрания под лозунги за “свобода, равенство, братство, справедливост“. Премахната е цензурата, освободени са политическите затворници, завръщат се политическите емигранти. Обявено е, че всички поданици стават равноправни “османи“.Първите мерки предизвикват голям ентусиазъм. Скоро ръководителите на революцията се отказват от много от обещанията си. Не се зачитат правата на националните малцинства и срещу тях се води същата реакционна политика, както по времето на Абдул Хамид II. Младотурската революция остава незавършена и провеждането на широки буржоазни реформи се осъществява едва след края на войната под ръководството на Кемал Ататюрк.

1908 г. лятото. Създаване на политически организации на българите в Македония и Одринско. Десницата се обединява в Съюз на българските конституционни клубове, левицата – в Народнофедеративна партия (българска секция).

1909 3 октомври. Турският парламент издава Закон за четите в европейските вилаети, след което започва тяхното разоръжаване. Според закона на преследвания подлежат не само четниците, но и техните семейства. Положението в Македония и Одринска Тракия се изостря отново, появяват се нови “афери“, започват преследвания и убийства на българи. Нов бежански поток към България.

1909 г. ноември. Турският парламент издава Закон за политическите сдружения, според който партиите от нетурски произход трябва да се разпуснат. По този закон е разтурен Съюзът на българските конституционни клубове в Македония. Разпускане на Народнофедеративната партия (българска секция).

1910 г. 10–19 февруари. Посещение на цар Фердинанд, Александър Малинов и външния министър ген. Ст. Паприков в Петербург. Неуспешен опит за сключване на съюзен договор.

1910 г. Начело на Централния комитет на ВМОРО застават Т. Александров, П. Чаулев, Хр. Чернопеев. Поема се отново курс към въоръжени четнически действия и акции.

1911 г. 21 ноември. Атентат на ВМРО до джамията в Щип. Клане на българи в града – 23 убити и 423 ранени. Вълнения сред българите в Македония и в България.

1912 г. 11 януари. Погром над българи в Гюрешкия манастир “Св. Богородица“, Скопско.

1912 г. 19 юли. Атентат на ВМОРО в Кочани. Ново клане на българи.

1908 г. 22 септември. В църквата “Св. Четиридесет мъченици“ в Търново в тържествена обстановка България е обявена за независимо царство.

1910 г. 10–19 февруари. Посещение на цар Фердинанд, Александър Малинов и външния министър ген. Ст. Паприков в Петербург. Неуспешни преговори за сключване на съюзен договор.

1911 г. 16 март – 1 юни 1913 г. Русофилско правителство на Народната и Прогресивнолибералната парти начело с Иван Евстр. Гешов.

1911 г. юни. Промени в Търновската конституция. Заменят се “княжество“ и “княз“ с “царство“ и “цар“. Особено важна е промяната на чл. 17, съгласно която царят има право да сключва тайни международни договори от името на правителството без да се допитва до Народното събрание.

1911 г. 16 септември – 2 октомври 1912 г. Итало-турска война за Триполи и Киренайка (днешна Либия). През октомври 1912 г. в Лозана е подписан договор, по силата на който на Триполи и на Киренайка е дадена автономия и турските войски са изтеглени. На практика двете провинции стават италианска колония под името Либия. Тази война отслабва Османската империя и стимулира създаването на Балканския съюз.

1911 г. 21 ноември. Атентат на ВМРО до джамията в Щип. Клане на българи в града – 23 убити и 423 ранени. Вълнения сред българите в Македония и в България.

1912 г. 11 януари. Погром над българи в Гюрешкия манастир “Св. Богородица“, Скопско.

1912 г. 29 февруари. Съюзен договор и тайна военна конвенция (29 април) между България и Сърбия за война с Османската империя и подялба на Македония с руско посредничество. Двете страни поемат задължението да си окажат взаимна помощ в случай на нападение от трета държава. България трябва да участва в евентуален конфликт с 200 хил., а Сърбия – със 150 хил. войници. След успешна война срещу Турция в българските граници трябва да влязат всички земи на изток от долното течение на р. Струма и Родопите, а Сърбия получава териториите на север и запад от Шар планина (Косово и Новопазарския санджак). Идеята за автономия на Македония е приета половинчато, като в случай на невъзможност да се осъществи, се предвижда нейната подялба. България получава земите на югоизток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. Териториите между тази линия и Шар планина се определят като “спорна зона“, чието притежание трябва да се  реши след войната. При неразбирателство ще се търси решението на руския император Николай II.

1912 г. 16 май. Сключва се съюзен отбранителен договор, а по-късно, на 22 септември и военна конвенция между България и Гърция за срок от три години. Договорът не разглежда териториални проблеми и с това става основа за бъдещ конфликт.

1912 г. 19 юли. Атентат на ВМОРО в Кочани. Ново клане на българи.

1912 г. август. Спогодба между България и Черна гора за война срещу Османската империя. България оказва финансова помощ на Черна гора от 750 000 лв. месечно до края на войната.

1912 г. 16 септември. Турция обявява обща мобилизация.

1912 г. 17 септември. Нота на балканските съюзници до турското правителство с искане за реформи в срок от 6 месеца по член 23 от Берлинския договор, включващи административна автономия с изборни областни събрания в европейските вилаети, генерал-губернатори чужденци, жандармерия, свобода на образованието, местна милиция, висш съвет по реформите при великия везир с участието на християни и под надзора на посланиците на великите сили. Едновременно с това съюзниците мобилизират армиите си. България мобилизира 606 636 войници и офицери (първоначално са мобилизирани 600 000 души, в хода на войната стигат до 750 000 души), Сърбия – 190 000, Гърция – 120 000 души.

1912 г. 22–24 септември. Извънредна сесия на ХV обикновено народно събрание за войната. Всички партии с изключение на БРСДП (т.с.) одобряват курса на правителството. Дадени са извънредни финансови пълномощия на правителството.

1912 г. септември. Македоно-одринската емиграция създава доброволчески отряди, от които се образува 15 дружини на т.нар. Македоно-одринско опълчение.

1912 г. 25 септември. Нота на великите сили до противостоящите страни с искане да решат проблемите по мирен път.

1912 г. 26 септември. Черна гора скъсва дипломатически отношения с Турция и й обявява война.

1912 г. 2 октомври. В Лозана, Щвейцария, е сключен мирен договор между Италия и Турция.

1912 г. 3 октомври. Турското правителство отхвърля нотата на балканските съюзници и скъсва дипломатическите си отношения с тях.

1912 г. 5 октомври. България, Сърбия и Гърция обявяват война на Османската империя.

1912 г. 5 октомври. Българските войски започват настъпление по линията Одрин – Лозенград. Поражение на турците при Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Ериклери, Петра, Кайпа и др. Турското отстъпление се превръща в бягство.

1912 г. 11 октомври. Крепостта Лозенград се предава без бой, Одринската крепост е обсадена. Хасковският отряд влиза в Кърджали, а Родопският в Смолян.

1912 г. 13 октомври. Сръбската армия превзема Скопие, Куманово, Велес и Щип.

1912 г. 16 октомври. Първа въздушна бомбардировка на обсадения Одрин от български летци.

1912 г. 18 октомври. Преодоляна е турската отбранителна линия Люлебургас – Караагач – Бунархисар, на която са съсредоточени около 130 000 турски войници. Турските войски отстъпват на последната укрепена Чаталджанска позиция. Българските войски излизат на Мраморно море и са на 40 км от Цариград. Пълна обсада на Одрин от втора армия на ген. Никола Иванов.Освободен е Неврокоп.

nezir_9:
                                
                                 ХРОНОЛОГИЯ - VIII част

1912 г. 5–27 октомври. Настъпление на Седма пехотна Рилска дивизия по Кресненското дефиле към Солун. На 26 октомври Солун е предаден без бой на гърците. На 29 октомври след споразумение с гръцкото командване две български дружини влизат в града.

1912 г. октомври – ноември. Успехи на съюзниците. Освободени са почти всички части от Македония, Беломорска Тракия и Албания, без обсадените крепости Янина и Шкодра от гръцки и черногорски войски.

1912 г. 30 октомври. В телеграма до цар Фердинанд великият везир Кямил паша иска примирие и започване на преговори за мир. По заповед на Фердинанд правителството отказва примирието и е дадена заповед за атака на Чаталджанската позиция с надежда, че българските войски могат да влязат в Цариград.

1912 г. 4–6 ноември. Двудневна неуспешна атака при Чаталджа. Турците са докарали нови сили от Мала Азия. Българските войски са уморени, върлува холера. Атаката се проваля. Фердинанд е принуден да приеме примирието.

1912 г. 7 ноември. Торпедоносецът “Дръзки“ торпилира турския кръстосвач “Хамидие“ и го изкарва от строя.

1912 г. 5–15 ноември. Настъпление на български отряди и Македоно-Одринското опълчение в Родопите и Западна Тракия. На 15 ноември командващият Явер паша с 10 000 корпус се предава.

1912 г. 13 ноември. Българските войски влизат в Дедеагач.

1912 г. 12-20 ноември. Преговори за сключване на примирие. България, Сърбия и Черна гора подписват примирие с Османската империя. Гърция отказва да се включи в него.

1912 г. 26 ноември. Румъния заявява, че иска като компенсация промяна на границата до линията Силистра – Балчик, впоследствие за граница по линията Тутракан – Добрич – Балчик.

1912 г. 28 ноември. Обявена е независимостта на Албания.

1912 г. 3 декември. В Лондон започва мирна конференция на участващите във войната. Ръководител на българската делегация е председателя на Народното събрание д-р Стоян Данев.

1912 г. 4 декември. В Лондон започва конференция на посланиците на великите сили.

1913 г. 4 януари. Нота на великите сили до Турция за предаване на територията западно от линията Мидия – Енос на съюзниците и островите в Егейско море под контрола на великите сили.

1913 г. 10 януари. Националистическият комитет “Единение и прогрес“ извършва преврат. Новото правителство отказва да приеме исканията на Лондонската конференция.

1913 г. 17 януари. Преговорите в Лондон са прекъснати. Възобновяване на военните действия.

1913 г. 26-28 януари. Турски десанти на полуостров Галиполи при Булаир и Шаркьой. Десантът е отблъснат от българите. Неуспешен турски опит за пробив при линията Чаталджа.

1913 г. 16 февруари. Сърбия иска ревизия на съюзния договор. Гърция настоява за по-големи части от Беломорска Тракия.

1913 г. 20 февруари. Гръцката армия превзема крепостта Янина.

1913 г. 11–13 март. Атака на Одринската крепост от Втора армия на ген. Никола Иванов. В действията участват и две сръбски дивизии с тежка обсадна артилерия. След двудневни тежки боеве крепостта се предава.

1913 г. 31 март. Турското правителство иска примирие.

1913г. 15 април. Черногорци и сърби превземат крепостта Шкодра.

1913 г. 18 април. Конференцията на посланиците на великите сили завършват работата си върху проекта за мирния договор между Турция и балканските съюзници.

1913 г. 22 април. В Солун гръцкият принц Николаус и сръбският престолонаследник Александър подписват секретен протокол. Той задължава Сърбия и Гърция да сключат в десетдневен срок договор за приятелство и отбранителен съюз, гарантиран и с военна конвенция.

1913 г. 26 април. След подписването на специална конвенция в Петербург, град Силистра с  околността в радиус от 3 км. са предадени на Румъния.

1913 г. 2 май. Сърбия официално иска ревизия на съюзния договор с България. Гърция иска обща граница със Сърбия.

1913 г. 9–10 май. Сражение между български и гръцки части при р. Ангиста.

1913 г. 17 май. В Лондон е подписан мирен договор. Османската империя отстъпва на съюзниците всички територии западно от линията Мидия – Енос, Крит преминава към Гърция, съдбата на егейските острови ще се решава от великите сили, Албания става независима държава, чиито граници ще се определят от великите сили.

1913 г. 17 май. Правителството на Ив. Евстр. Гешов подава оставка.

1913 г. 19 май. Договор между Сърбия и Гърция за обща граница в Македония. Фактическо ликвидиране на Балканския съюз и оформяне на антибългарски съюз.

1913 г. 26 май. Телеграма на руския император Николай II до цар Фердинанд и крал Петър: “Държа да установя, че страната, която би започнала тази война, ще бъде отговорна пред славянството и че си запазвам всичката свобода на действие на Русия по отношение на една тъй престъпна борба.“

1913 г. 1 юни. Правителство на Прогресивнолибералната и Народната партия начело с д-р Ст. Данев.

1913 г. 2 юни. Русия кани балканските съюзници на конференция в Петербург за изглаждане на противоречията.

1913 г. 5 юни. Министерският съвет решава да отклони руската покана за проектираната конференция.

1913 г. 8 юни. Ген. Савов иска правителството в десетдневен срок да реши дали ще демобилизира или ще започва военни действия.

1913 г. 9 юни. Коронен съвет решава да се участва в конференцията в Петербург, ако се спази сръбско-българския договор.

1913 г. 14 юни. Ултимативно искане на руския външен министър С. Сазонов до балканските съюзници за започване на конференция в Петербург. Д-р Ст. Данев решава да пътува за Русия на 16 юни.

1913 г. 16 юни. Цар Фердинанд дава устна заповед за атака срещу гръцки и сръбски части в Македония.

1913 г. 16–18 юни. Части от II и IV армия нападат гръцките позиции, но поради липса на достатъчно сили не развиват настъплението. Бавни действия срещу сръбските войски. Сърбия, Гърция и Черна гора скъсват дипломатическите отношения с България. Начало на Междусъюзническата война.

1913 г. 18 юни. По нареждане на правителството военните действия са спрени. Ген. М. Савов е заменен с ген. Радко Димитриев.

1913 г. втората половина на юни. Гръцки и сръбски войски започват настъпление. В сраженията се включват и останалите български армии, които блокират настъплението на гърци и сърби.

1913 г. 27 юни. Румъния се намесва във войната, войските й преминават в Северна България, един румънски отряд стига на 30 км от София.

1913 г. 30 юни. Турция се намесва във войната, нейни войски преминават линията Мидия – Енос и окупират почти цяла Одринска Тракия.

1913 г. 2 юли. Правителството на д-р Ст. Данев подава оставка.

1913 г. 4 юли. Правителство на Либералната партия начело с д-р В. Радославов; Н. Генадиев – министър на външните работи, земеделието и държавните имоти, Д. Тончев – министър на финансите, П. Пешев – министър на правосъдието и управляващ Министерството на народното просвещение, Ж. Бакалов – министър на търговията, промишлеността и труда, П. Динчев – министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, Б. Морфов – министър на железниците, пощите и телеграфите, ген. Г. Вазов – военен министър. България иска примирие.

1913 г. 10 юли. След настъпление в Източна Тракия турските войски превземат отново Одрин.

1913 г. 17 юли. Начало на мирната конференция в Букурещ.

1913 г. 28 юли. Подписан е мирен договор в Букурещ. Румъния получава Южна Добруджа до линията Тутракан – Екрене на Черно море, Сърбия взема Вардарска Македония, Гърция – Егейска Македония. България придобива само Пиринска Македония и Беломорска Тракия.

1913 г. 12 септември. Неуспешно въстание на ВМРО в Охрид, Струга и Дебър, съвместно с четите на Христо Чернопеев и Павел Христов. Сръбските войски подлагат на опустошение Охрид.

1913 г. 16 септември. Мирен договор между България и Османската империя. България връща Източна Тракия без Малко Търново, Свиленград и Царево с околностите.

1913 г. 27 ноември. Екзарх Йосиф пристига в София. Тук е преместено и седалището на Българската екзархия. Това представлява своеобразен символ на националната катастрофа в Балканските войни.

1918 г. октомври. Окупация на страната от войски на Антантата.

1918 г. 3 октомври. Цар Фердинанд абдикира, на престола се качва цар Борис III.

1918 г. 17 октомври. Преустройство на правителството – в него влизат представители на Демократическата, Радикалдемократическата и Народната партия, както и един представител на БРСДП (ш.с.) и двама представители от двете крила на БЗНС. Ал. Малинов - министър-председател и министър на правосъдието, Т. Теодоров - министър на външните работи, М. Такев – министър на вътрешните работи, Ст. Костурков – министър на народната просвета, А. Ляпчев – министър на финансите и управляващ министерството на земеделието, С. Савов – министър на войната, Я. Сакъзов – министър на търговията, Ц. Бакалов – министър на обществените сгради, Н. Мушанов – министър на железниците.

1918 г. 19 ноември. Командването на съглашенските войски в нарушение на клаузите на Солунското примирие издава заповед България да оттегли войските и администрацията си от Южна Добруджа. В знак на протест правителството на Ал. Малинов подава оставка.

1918 г. 28 ноември – 7 май 1919 г. Коалиционно правителство (Народна партия, Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Прогресивнолиберална партия, БРСДП (ш.с.), БЗНС) с министър-председател Теодор Теодоров Н. Мушанов – министър на вътрешните работи, Ст. Костурков – министър на народната просвета, Ст. Данев – министър на финансите, П. Джидров – министър на правосъдието, А. Ляпчев – министър на войната, Ял Сакъзов – министър на търговията, Д. Драгиев – министър на земеделието, Ц. Бакалов – министър на железниците. 24 януари – преустройство на правителството – в него влиза Ал. Стамболийски.

1918 г. 31 декември. Народното събрание гласува закон за политическа амнистия. По силата на тази амнистия Ал. Стамболийски, укрил се след Войнишкото въстание излиза от полулегалност и заема министерски пост (министерството на обществените сгради и благоустройството).

1918 г. краят – началото на 1919 г. Създава се Военният съюз.

1919 г. 21 февруари. Народното събрание гласува закон за данъка върху печалбите за периода 1912-1918 г.

1919 г. 12 април. Народното събрание гласува закон за отнемане на незаконно придобити имоти от държавните служители в периода 1912-1918 г.

1919 г. 8 май. Под натиска на БЗНС и след оставките на Ал. Стамболийски и Ц. Бакалов се съставя ново правителство на Теодор Теодоров (Народна партия, Прогресивнолиберална партия, БРСДП (ш. с.), БЗНС). М. Маджаров става министър на войната, Ст. Данев – министър на финансите, Ал. Стамболийски – министър на обществените сгради, Д. Драгиев – министър на земеделието, Ц. Бакалов – министър на железниците, Кр. Пастухов – министър на вътрешните работи, Я. Сакъзов – министър на търговията, Ст. Костурков – министър на просветата, Н. Ганев – министър на просветата.

1919 г. 27–29 май. ХХІІ конгрес на БРСДП (т. с.). Партията се преименува на Българска комунистическа партия и конгресът става първи за новата партия. Процес на болшевизация на партията. Възприемат се идеите за диктатурата на пролетариата и въоръженото въстание като средство за сваляне на съществуващата политическа система.

1919 г. 25–27 май. ХV конгрес на БЗНС. Ал. Стамболийски оглавява съюза. Като основна програма се приема съсловната теория. Намерения за бързи реформи и искане за балканска федерация.

1919 г. 19 август. Избори за ХVIII обикновено народно събрание – победа на левицата (БЗНС, БКП, БРСДП ш.с.) в българския политически живот.

1919 г. 7 октомври – 16 април 1920 г. Коалиционно правителство на Ал. Стамболийски (БЗНС – седем министри, Народна партия – двама министри, Прогресивнолиберална партия – един министър).

1919 г. октомври. Създава се Военния съюз с водач полк. Ив. Вълков. В организацията влизат офицери на служба и от запаса. Организацията си поставя както професионални, така и политически цели. Девиз на съюза е “Обновление, защита и обединение”. Съюзът е настроен антикомунистически и срещу управлението на БЗНС. През есента на 1920 г. правителството на БЗНС разтуря Военния съюз, но неговите членове продължават дейността си нелегално.

1919 г. 22 ноември. Закон за съдене на министрите и закон за съдене и наказване на виновниците за  националната катастрофа.

1919 г. 27 ноември. В кметството на парижкото предградие Ньойи министър-председателят Ал. Стамболийски подписва т.нар. Ньойски мирен договор между Антантата и България. България отстъпва Западна Тракия, Южна Добруджа, Струмишка област, Западните покрайнини. Наложена е репарация от 2,25 млрд. златни франка. На балканските съюзници на Антантата трябва да се предадат десетки хиляди глави добитък, въглища и дървен материал. България няма право да поддържа редовна военна армия. България преживява втора национална катастрофа.

1919 г. ноември. Закон за държавно-кооперативния монопол – т.нар. Консорциум за търговия и износ на зърнени храни. Въведеният монопол върху търговията със зърнени храни е неефективен, поражда корупция. През септември 1921 г. е отменен.

1919 г. краят. Възстановява се ВМРО. Целта на ВМРО е създаването на независима македонска държава при невъзможността тя да се присъедини директно към България при съществуващата обстановка.Начело на организацията са Т. Александров, ген. Ал. Протогеров и П. Чаулев. Между различните личности и групировки съществува съперничество, което през следващите години води до поредица от убийства. Начало на четнически акции в сръбска и гръцка Македония.

1919 г. 24 декември – 19 февруари 1920 г. Транспортна и обща политическа стачка.

1920 г. 28 март. Предсрочни парламентарни избори за ХІХ ОНС. Победа на БЗНС след касиране на избора на 13 депутати..

1920 г. 16 май. Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия образуват Националлиберална партия. Народната и Прогресивнолибералната се сливат в Обединена народнопрогресивна партия.

1920 г. 21 май. Самостоятелно правителство на БЗНС. Ал. Стамболийски – министър-председател, министър на външните работи и управляващ министерството на войната, Ал- Димитров – министър на вътрешните работи, Ц. Бакалов – министър на обществените сгради, М. Турлаков – министър на финансите, Р. Даскалов – министър на търговията, Ал. Радолов – министър на правосъдието, Ст. Омарчевски – министър на народната просвета, Ал. Оббов – министър на земеделието, Н. Атанасов – министър на железниците..

1920 г. 28 май. Закон за трудовата повинност. За извършване на държавни строежи в специална трудова армия се мобилизират мъжете над 20 г. и жените над 16 г. съответно за 12 и 6 месеца (по-късно намалени на 6 и 4 месеца). Въвежда се и временна трудова повинност за всички мъже от 20 до 40 години при нужда, както и трудове полудни и седмици за ученици и студенти. По време на трудовата повинност се провежда и военно обучение. По тази начин се заобикалят ограничителните военни клаузи на Ньойския договор. Допуска се откупуване на повинността.

1920 г. 30 юни. Закон за прогресивно-подоходното облагане. Отменя се поземления данък и се въвежда подоходно облагане. Голяма част от данъчното бреме се прехвърля върху буржоазната прослойка, като се намалява от селяните.

1920 г. 17 юли. Закон за отчуждаване на едрата градска собственост за държавни и общински нужди. Въвеждат се жилищни комисии, които с широките си пълномощия въвеждат хаос в градския живот. Този закон е антиконституционен и не зачита правото на лична собственост.

1920 г. 17-20 октомври. Създава се “федеративна” ВМРО, близка до левицата и противопоставяща се на т.нар. “автономисти”.

1920 г. 16 декември. България е приета в Обществото на народите.

1921 г.  25 април. Закон за трудово-поземлената собственост. Според закона се отчуждават ниви и ливади над 300 декара, както и гори и ливади над 500 декара срещу символично заплащане. Отчуждават се също всички необработваеми земи между 40 и 100 декара. От всички земи се създава държавен поземлен фонд, с който се оземляват безимотни и нискоимотни селяни, както и бежанците. Този закон е антиконституционен и не зачита правото на лична собственост.

1921 г. 28 юни. От “автономисти” е убит Гьорче Петров, един от създателите на ВМРО.

1921 г. 21 юли. Закон за народната просвета. Въвежда се задължително начално и прогимназиално 7-годишно безплатно образование, създават се нови професионални училища, прокарва се правописна реформа, с която се опростява правописа. Забрана за участие в политически партии за ученици и студенти. Учители и професори нямат право да заемат ръководни длъжности в партиите.

1921 г. 14 октомври. Официално се създава се Народният сговор. Неговото формиране започва още през 1919 г. Целта на надпартийната организация е да работи за стопанското развитие и демократизацията на страната по европейски модел. Народният сговор има претенцията да бъде интелектуалния ръководител на буржоазията.

1921 г. 22 октомври. Убит е Ал. Димитров, един от видните членове на ВМРО

1921 г. краят. Създава се Комитет за селска диктатура. Начало на формирането на Оранжевата гвардия.

1922 г. февруари – 17 август. “Университетска криза”. Правителството се опитва да се намеси в автономията да университета, опит за уволнения на преподаватели, разпръсната студентска демонстрация, финансов натиск. Под натиска на обществеността е отстранен министъра на просветата Ст. Омарчевски и е призната автономията на университета.

1922 г. март. Правителството спира цензурата, вдига се военното положение, разпуснати са военните съдилища.

1922 г. 6 юли. Създава се Конституционният блок (Демократическата партия, Народнопрогресивната и Радикалдемократическата партия). Целта на новото обединение е възстановяване на парламентарния режим, създаден с Търновската конституция.

1922 г. 16 септември. Ръководителите на Конституционния блок (Н. Цанов, Т. Теодоров, Ст. Данев, Ал. Малинов, М. Маджаров, П. Стоянов и др.) пътуват с влак към Търново, където на следващия ден е свикан събор. На гара Долни Дъбник те са посрещнати от участници в свикания от БЗНС конгрес на цвеклопроизводителите също в Търново и са малтретиран и унижавани. Същото се случва и в Русе. На 17 и 18 септември са побой и унижения са подложени всички привърженици на Конституционния блок в Търново. Някои от ръководителите на блока са принудени да напуснат страната.

1922 г. 14-17 октомври. Засилване на конфронтацията между правителството и ВМРО. Чети на ВМРО превземат Неврокоп.

1922 г. 19 ноември. Референдум за съдене на министрите от кабинетите на Ив. Евл. Гешов, Ст. Данев и Ал. Малинов. Въпреки че референдума е противоконституционен министрите от тези кабинети са арестувани и затворени.

1922 г. 4-5 декември. Чети на ВМРО превземат Кюстендил.

1922 г. 15 декември. Неуспешен атентат срещу Р. Даскалов от дейци на ВМРО.

1923 г. 4 февруари.  Неуспешен атентат на ВМРО срещу Ал. Стамболийски и трима земеделски министри в Народния театър.

1923 г. 21 март.  След продължителен съдебен процес е прочетена присъдата срещу бившите министри от кабинета на В. Радославов, с която те се осъждат на различни срокове затвор.

1923 г. 23 март. Нишка спогодба между България и Сърбо-Хърватско-Словенското кралство. Предвижда обща охрана на границата и действия срещу македонското четническо движение.

1923 г. 22 април. Парламентарни избори за ХХ ОНС – пълна победа на БЗНС. Засилване на режима на диктатура на БЗНС.

1923 г. 9 юни. Преврат срещу правителството на Ал. Стамболийски. Правителство на проф. Александър Цанков (Народен сговор, Военен съюз, Конституционен блок, Националлиберална партия, БРСДП (ш.с.). Ал. Цанков – министър-председател, о.з. ген. Ив. Русев – министър на вътрешните работи и народното здраве, полк. Ив. Вълков – министър на войната, о.з. полк. Хр. Калфов – министър на външните работи, П. Тодоров – министър на финансите, Цв. Бобошевски – министър на търговията, промишлеността и труда, проф. Я. Моллов – министър на земеделието и държавните имоти, Я. Стоенчев – министър на обществените сгради и благоустройството, Б. Смилов – министър на правосъдието, Д. Казасов – министър на пътищата и съобщенията.

1923 г. 9-14 юни. Потушаване на спонтанни селски бунтове в Пазарджишко, Плевенско, Радомирско, Асеновградско.Убити са видни дейци на БЗНС - Ал. Стамболийски, Спас Дупаринов, Кр. Попов и др.

1923 г. юни. Комунистическият Интернационал в Москва взема решение да се вдигне “антифашистко” въстание против новата власт в България. Последователно са изпратени телеграма и писмо до ЦК на Българската комунистическа партия.

1923 г. 5-7 август. Заседание на ЦК на БКП. Пристигналият от Москва В. Коларов налага решението на Коминтерна за вдигане на “антифашистко” въстание. Решението не е взето единодушно, като Д. Благоев, Т. Луканов и други привърженици на стария тесняшки курс не са съгласни с въоръжените действия.

1923 г. 10 август. Създава се коалиция Демократически сговор (Народен сговор, Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Народнопрогресивна партия).

1923 г. 26 август. В Прага от екзекутор на ВМРО е убит Р. Даскалов.

1923 г. 22–30 септември. Септемврийско въстание.

1923 г. 23 септември 4 – януари 1926 г. Правителство на Демократическия сговор начело с проф. Ал. Цанков.

1923 г. 9 юни. Преврат срещу правителството на Ал. Стамболийски. Правителство на проф. Александър Цанков (Народен сговор, Военен съюз, Конституционен блок, Националлиберална партия, БРСДП (ш.с.). Ал. Цанков – министър-председател, о.з. ген. Ив. Русев – министър на вътрешните работи и народното здраве, полк. Ив. Вълков – министър на войната, о.з. полк. Хр. Калфов – министър на външните работи, П. Тодоров – министър на финансите, Цв. Бобошевски – министър на търговията, промишлеността и труда, проф. Я. Моллов – министър на земеделието и държавните имоти, Я. Стоенчев – министър на обществените сгради и благоустройството, Б. Смилов – министър на правосъдието, Д. Казасов – министър на пътищата и съобщенията. В обявения от правителството манифест се заявява, че се гарантират “осветените от конституцията лични и обществени свободи”, а правителството ще се ръководи от “принципите, залегнали в основата на Търновската конституция”.

1923 г. 9-14 юни. Потушаване на спонтанни селски бунтове в Пазарджишко, Плевенско, Радомирско, Асеновградско.Убити са видни дейци на БЗНС - Ал. Стамболийски, Спас Дупаринов, Кр. Попов и др.

1923 г. юни. Комунистическият Интернационал в Москва взема решение да се вдигне “антифашистко” въстание против новата власт в България. Последователно са изпратени телеграма и писмо до ЦК на Българската комунистическа партия.

1923 г. 5-7 август. Заседание на ЦК на БКП. Пристигналият от Москва В. Коларов налага решението на Коминтерна за вдигане на “антифашистко” въстание. Решението не е взето единодушно, като Д. Благоев, Т. Луканов и други привърженици на стария тесняшки курс не са съгласни с въоръжените действия.

1923 г. 10 август. Създава се коалиция Демократически сговор (Народен сговор, Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Народнопрогресивна партия).

1923 г. 26 август. В Прага от екзекутор на ВМРО е убит Р. Даскалов.

1923 г. лятото. Създава се Вътрешна добруджанска революционна организация начело с Дочо Михайлов, убит през 1926 г.

1923 г. лятото. Българо-турската Вътрешна тракийска революционна организация е разтурена от правителството на Ал. Стамболийски. През септември се създава българска Вътрешна тракийска революционна организация.

1923 г. 12 септември. След сведения за подготвяната от комунистите въоръжена акция правителството провежда масови арести на противниците си. Арестувани са около 2500 комунисти и земеделци.

1923 г. 13 септември. Начало на комунистическото въстание в с. Мъглиж, Казанлъшко, Нова Загора, Чирпанско.

1923 г. 22–27 септември. Комунистическо въстание в северозападна България (Врачанско, Видинско, Кулско, Белоградчишко) под ръководството на Г. Димитров, В. Коларов и Гаврил Генов. Въстанието е потушено с жестоки методи. По различни данни са убити между 2500 и 5000 души, много са арестувани и изтезавани. Ръководителите на въстанието бягат на сръбска територия.

1923 г. 23 септември 4 – януари 1926 г. Правителство на Демократическия сговор начело с проф. Ал. Цанков.

1923 г. 15 октомври.  Във Виена е създадено Задграничен комитет (представителство, бюро) на БКП. Състав – В. Коларов, Г. Димитров, Г. Михайлов.

1923 г. 30 октомври. Н. Генадиев е убит в София по нареждане на ВМРО, съгласувано с правителството.

1923 г. 18 ноември. Парламентарни избори за ХХІ ОНС, спечелени от Демократическия сговор.

1924 г. 4 януари. Приет е Закон за защита на държавата. По силата на закона се обявяват за разтурени БКП, Партията на труда и всички останали организации на БКП, като имотите им се конфискуват.

1924 г. началото. Демократическата партия, Радикалдемократическата партия и БРСДП (ш. с.). напускат Демократическия сговор.

1924 г. 6 май. Съвместен манифест на ВМРО и БКП (Майски манифест). Опит от страна на комунистите и лявоориентирани македонисти да се превземе ВМРО.

1924 г. 7 май. Умира Димитър Благоев, основател и дългогодишен ръководите на БРСДП(т.с.) и БКП.

1924 г. 17-18 май. На Витоша се провежда конференция на БКП, на която под натиска на Задграничното бюро се взема решение за ново въоръжено въстание.

1924 г. 26 юли. Правителството обявява амнистия за участниците в юнските и септемврийските събития, като се изключват организаторите им.

1924 г. 31 август. Убит е Тодор Александров, един от влиятелните ръководители на ВМРО. Начело на едно от крилата застава Ванче Михайлов. Следват многочислени екзекуции на неговите противници в организацията – П. Чаулев, Т. Паница и др.

1925 г. 14 април. Дейци на БКП убиват о.з. ген. Константин Георгиев. По същото време е направен неуспешен опит да бъде убит цар Борис ІІІ в прохода Арабаконак.

1925 г. 16 април. Атентат на дейци на БКП в църквата “Св. Неделя“. Убити са 140 души, ранени – над 500.

1925 г. 16 април. След въведеното военно положение в страната започва терор срещу комунисти и хора с леви убеждения. Многобройни арести (над 13 000 души), процеси и убийства.

1925 г. септември. Създава се Добруджанска революционна организация (ДРО), която се намира под влияние на БКП.

1925 г. 18 октомври. България и Турция сключват т.нар. Ангорски договор, с който се уреждат ред спорни въпроси помежду им. Въпреки настойчивото искане на България Турция не се съгласява прогонените тракийски бежанци да се завърнат по родните си места.

1925 г. 22 октомври. Гръцки войски, преследващи българска чета минават границата и окупират Петрич.Под натиск на Обществото на народите са заставени да се изтеглят.

1926 г. 4 януари. Оставка на правителството на проф. Ал. Цанков. Ново сговористко правителство: Андрей Ляпчев - министър-председател и министър на вътрешните работи, Атанас Буров - министър на външните работи  Вл. Моллов – министър на финансите, ген. Ив. Вълков – министър на войната.

1926 г. февруари. Политическа амнистия (частична и условна).

1926 г. Разцепление в земеделското движение. Създават се БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС – “Оранжев“, БЗНС “Стара Загора”, по-късно БЗНС “Пладне” и БЗНС “Ал. Стамболийски”.

1926 г. краят. Сключване на т.нар. Бежански заем.

1927 г. февруари. БКП създава Българска работническа партия, 1928 г. – Работнически младежки съюз.

1927 г. 29 май. Парламентарни избори за ХХІІ ОНС спечелени от Демократическия сговор.

1927 г. Оформяне на политически кръг “Звено”.

1927 г. 9 декември. Спогодба Моллов–Кафандарис. Нова бежанска вълна от Западна Тракия.

1928 г. 14, 18 април. Катастрофални земетресения с център Чирпан. Нанесени са много щети в цялата страна.

1928 г. 7 юли. Застрелян е Ал. Протогеров. Ванче Михайлов се налага като водач на ВМРО.

1928 г. 12 септември. Промени в правителството на А. Ляпчев.

1928 г. ноември. България получава т.нар. Стабилизационен заем.

1930 г. 25 октомври. Сватба на цар Борис ІІІ с Джованна, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил в катедралата “Сан Франческо” в Асизи. На 31 октомври в катедралата “Александър Невски” е проведена втора брачна православна церемония.

1931 г. 14 май.  Промени в правителството на А. Ляпчев.

1931 г. 30 май. Създава се т. нар. Народен блок (Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС “Стара Загора”).

1931 г. 21 юни. Парламентарни избори за ХХІІІ ОНС, спечелени от Народния блок.

1923 г. 9 юни. Преврат срещу правителството на Ал. Стамболийски. Правителство на проф. Александър Цанков (Народен сговор, Военен съюз, Конституционен блок, Националлиберална партия, БРСДП (ш.с.). Ал. Цанков – министър-председател, о.з. ген. Ив. Русев – министър на вътрешните работи и народното здраве, полк. Ив. Вълков – министър на войната, о.з. полк. Хр. Калфов – министър на външните работи, П. Тодоров – министър на финансите, Цв. Бобошевски – министър на търговията, промишлеността и труда, проф. Я. Моллов – министър на земеделието и държавните имоти, Я. Стоенчев – министър на обществените сгради и благоустройството, Б. Смилов – министър на правосъдието, Д. Казасов – министър на пътищата и съобщенията. В обявения от правителството манифест се заявява, че се гарантират “осветените от конституцията лични и обществени свободи”, а правителството ще се ръководи от “принципите, залегнали в основата на Търновската конституция”.

1923 г. 9-14 юни. Потушаване на спонтанни селски бунтове в Пазарджишко, Плевенско, Радомирско, Асеновградско.Убити са видни дейци на БЗНС - Ал. Стамболийски, Спас Дупаринов, Кр. Попов и др.

1923 г. юни. Комунистическият Интернационал в Москва взема решение да се вдигне “антифашистко” въстание против новата власт в България. Последователно са изпратени телеграма и писмо до ЦК на Българската комунистическа партия.

1923 г. 5-7 август. Заседание на ЦК на БКП. Пристигналият от Москва В. Коларов налага решението на Коминтерна за вдигане на “антифашистко” въстание. Решението не е взето единодушно, като Д. Благоев, Т. Луканов и други привърженици на стария тесняшки курс не са съгласни с въоръжените действия.

1923 г. 10 август. Създава се коалиция Демократически сговор (Народен сговор, Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Народнопрогресивна партия).

1923 г. 26 август. В Прага от екзекутор на ВМРО е убит Р. Даскалов.

1923 г. лятото. Създава се Вътрешна добруджанска революционна организация начело с Дочо Михайлов, убит през 1926 г.

1923 г. лятото. Българо-турската Вътрешна тракийска революционна организация е разтурена от правителството на Ал. Стамболийски. През септември се създава българска Вътрешна тракийска революционна организация.

1923 г. 12 септември. След сведения за подготвяната от комунистите въоръжена акция правителството провежда масови арести на противниците си. Арестувани са около 2500 комунисти и земеделци.

1923 г. 13 септември. Начало на комунистическото въстание в с. Мъглиж, Казанлъшко, Нова Загора, Чирпанско.

1923 г. 22–27 септември. Комунистическо въстание в северозападна България (Врачанско, Видинско, Кулско, Белоградчишко) под ръководството на Г. Димитров, В. Коларов и Гаврил Генов. Въстанието е потушено с жестоки методи. По различни данни са убити между 2500 и 5000 души, много са арестувани и изтезавани. Ръководителите на въстанието бягат на сръбска територия.

1923 г. 23 септември 4 – януари 1926 г. Правителство на Демократическия сговор начело с проф. Ал. Цанков.

1923 г. 15 октомври.  Във Виена е създадено Задграничен комитет (представителство, бюро) на БКП. Състав – В. Коларов, Г. Димитров, Г. Михайлов.

1923 г. 30 октомври. Н. Генадиев е убит в София по нареждане на ВМРО, съгласувано с правителството.

1923 г. 18 ноември. Парламентарни избори за ХХІ ОНС, спечелени от Демократическия сговор.

1924 г. 4 януари. Приет е Закон за защита на държавата. По силата на закона се обявяват за разтурени БКП, Партията на труда и всички останали организации на БКП, като имотите им се конфискуват.

1924 г. началото. Демократическата партия, Радикалдемократическата партия и БРСДП (ш. с.). напускат Демократическия сговор.

1924 г. 6 май. Съвместен манифест на ВМРО и БКП (Майски манифест). Опит от страна на комунистите и лявоориентирани македонисти да се превземе ВМРО.

1924 г. 7 май. Умира Димитър Благоев, основател и дългогодишен ръководите на БРСДП(т.с.) и БКП.

1924 г. 17-18 май. На Витоша се провежда конференция на БКП, на която под натиска на Задграничното бюро се взема решение за ново въоръжено въстание.

1924 г. 26 юли. Правителството обявява амнистия за участниците в юнските и септемврийските събития, като се изключват организаторите им.

1924 г. 31 август. Убит е Тодор Александров, един от влиятелните ръководители на ВМРО. Начело на едно от крилата застава Ванче Михайлов. Следват многочислени екзекуции на неговите противници в организацията – П. Чаулев, Т. Паница и др.

1925 г. 14 април. Дейци на БКП убиват о.з. ген. Константин Георгиев. По същото време е направен неуспешен опит да бъде убит цар Борис ІІІ в прохода Арабаконак.

1925 г. 16 април. Атентат на дейци на БКП в църквата “Св. Неделя“. Убити са 140 души, ранени – над 500.

1925 г. 16 април. След въведеното военно положение в страната започва терор срещу комунисти и хора с леви убеждения. Многобройни арести (над 13 000 души), процеси и убийства.

1925 г. септември. Създава се Добруджанска революционна организация (ДРО), която се намира под влияние на БКП.

1925 г. 18 октомври. България и Турция сключват т.нар. Ангорски договор, с който се уреждат ред спорни въпроси помежду им. Въпреки настойчивото искане на България Турция не се съгласява прогонените тракийски бежанци да се завърнат по родните си места.

1925 г. 22 октомври. Гръцки войски, преследващи българска чета минават границата и окупират Петрич.Под натиск на Обществото на народите са заставени да се изтеглят.

1926 г. 4 януари. Оставка на правителството на проф. Ал. Цанков. Ново сговористко правителство: Андрей Ляпчев - министър-председател и министър на вътрешните работи, Атанас Буров - министър на външните работи  Вл. Моллов – министър на финансите, ген. Ив. Вълков – министър на войната.

1926 г. февруари. Политическа амнистия (частична и условна).

1926 г. Разцепление в земеделското движение. Създават се БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС – “Оранжев“, БЗНС “Стара Загора”, по-късно БЗНС “Пладне” и БЗНС “Ал. Стамболийски”.

1926 г. краят. Сключване на т.нар. Бежански заем.

1927 г. февруари. БКП създава Българска работническа партия, 1928 г. – Работнически младежки съюз.

1927 г. 29 май. Парламентарни избори за ХХІІ ОНС спечелени от Демократическия сговор.

1927 г. Оформяне на политически кръг “Звено”.

1927 г. 9 декември. Спогодба Моллов–Кафандарис. Нова бежанска вълна от Западна Тракия.

1928 г. 14, 18 април. Катастрофални земетресения с център Чирпан. Нанесени са много щети в цялата страна.

1928 г. 7 юли. Застрелян е Ал. Протогеров. Ванче Михайлов се налага като водач на ВМРО.

1928 г. 12 септември. Промени в правителството на А. Ляпчев.

1928 г. ноември. България получава т.нар. Стабилизационен заем.

1930 г. 25 октомври. Сватба на цар Борис ІІІ с Джованна, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил в катедралата “Сан Франческо” в Асизи. На 31 октомври в катедралата “Александър Невски” е проведена втора брачна православна церемония.

1931 г. 14 май.  Промени в правителството на А. Ляпчев.

1931 г. 30 май. Създава се т. нар. Народен блок (Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС “Стара Загора”).

1931 г. 21 юни. Парламентарни избори за ХХІІІ ОНС, спечелени от Народния блок.

1931 г. 30 май. Създава се т. нар. Народен блок (Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС “Стара Загора”).

1931 г. 21 юни. Парламентарни избори за ХХІІІ ОНС, спечелени от Народния блок.

nezir_9:

                                         ХРОНОЛОГИЯ - IX част

1931 г. 30 май. Създава се т. нар. Народен блок (Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС “Стара Загора”).

1931 г. 21 юни. Парламентарни избори за ХХІІІ ОНС, спечелени от Народния блок.

1931 г. 29 юни – 12 октомври. Формира се правителство на Народния блок начело с Александър Малинов. Ал. Малинов – министър-председател, министър на външните работи, Н. Мушанов – министър на вътрешните работи, д-р Ал. Гиргинов – министър на финансите, К. Муравиев – министър на просветата, Д. Гичев – министър на земеделието, Г. Йорданов – министър на обществените сгради, Д. Върбенов – министър на на правосъдието, Г. Петров – министър на търговията, Ст. Костурков – министър на железниците, ген. Ал Кисьов – министър на войната.

1931 г. 12 октомври – 19 май 1934 г. Второ правителство на Народния блок начело с Никола Мушанов. Н. Мушанов – министър-председател, министър на външните работи и управляващ министерството на просветата, д-р Ал. Гиргинов – министър на вътрешните работи, Ст. Стефанов – министър на финансите, ген. Ал Кисьов – министър на войната, Д. Гичев – министър на търговията, К. Муравиев – министър на земеделието, В. Димов – министър на обществените сгради,Ст. Костурков – министър на железниците.

1932 г.21 март. Нова земеделска формация – БЗНС “Ал. Стамболийски“.

1932 г. април.  Закон за закрила на земеделския стопанин – мерки за подпомагане на българското земеделие.

1932 г. 15 май. Привържениците на проф. Ал. Цанков излизат от Народния блок и създават Народно социално движение (НСД). В програмата му са включени част от идеите на италианския и германския фашизъм.

1932 г. 7 септември.  Промени в правителството на н. Мушанов.

1932 г. Лозанска конференция – разсрочване на българския репарационен дълг.

1932 г. Политическа амнистия.

1932 г. 31 декември.  Нови промени в правителството на н. Мушанов.

1933 г. юли-септември. Продължителна обиколка на цар Борис ІІІ в Европа. Срещи югославския крал Александър в Белград и в Евксиноград.

1933 г. 21 септември-23 декември. Лайпцигски процес.

1934 г. 9 февруари. В Атина е създаден гаранционен Балкански пакт (Балканска Антанта) с антибългарска насоченост. Участници са Гърция, Сърбия, Румъния и Турция.

1934 г. 28 февруари-1 март. Среща на цар Борис ІІІ с А. Хитлер в Германия.

1934 г. 14 май. Кабинетна криза след бламиране на министър Ст. Костурков в Народното събрание и последвала оставка. Управление на правителство в оставка.

1934 г. 19 май. Преврат на групировка от “Звено“, Военен съюз, десни земеделци, Народно социално движение. Правителство на Кимон Георгиев. Кимон Георгиев – министър-председател и министър на правосъдието, ген. П. Златев – министър на войната, П. Мидилев – министър на вътрешните работи, К. Бояджиев – министър на промишлеността, К. Батолов – министър на външните работи, Н. Захариев – министър на съобщенията, проф. Я. Моллов – министър на просветата.

1934 г. 30 май. Политическият кръг “Звено” се саморазпуска.

1934 г. 9 юни. Създава се т.нар. Обнова – мозъчен тръст за разработка на идеологията и политическата стратегия на новата власт, за организация на обществения живот и пропаганда на действията на правителството.

1934 г. 14 юни. Неофициална отмяна на Търновската конституция. Разпускане на всички политически партии и организации с наредба-закон. Имуществото и архивите им са конфискувани.

1934 г. 23 юли. Възстановяване на дипломатически отношения със СССР.

1934 г. 3 август. Общинска реформа. Общините са окрупнени, броят им е намален, кметовете не се избират, а се назначават от правителството, ликвидирано е общинското самоуправление.

1934 г. 23 август. Арести на членове на ВМРО. Лидерите й (Ив. Михайлов и др.) успяват да напуснат страната. Имуществото на организацията е конфискувано.

1934 г. август-октомври. Държавни монополи върху стоките от първа необходимост.

1934 г.1 септември. Наредба-закон за защита на безопасността на държавата. Предвижда се затвор и големи глоби за въоръжените антидържавни прояви.

1934 г. Търговски договор с Югославия.

1935 г. 11 януари. Наредба-закон за създаване на казионни професионални организации.

1935 г. 23 януари – 21 април. Правителство на ген. Пенчо Златев от умерени привърженици на деветнадесетомайците. Ген. П. Златев – министър-председател и министър на войната, К. Батолов – министър на външните работи, полк. К. Колев – министър на вътрешните работи, ген. Т. Радев – министър на просветата, М. Календеров – управляващ министерството на финансите, проф. Я. Моллов – министър на народнотостопанство, Н. Захариев – министър на съобщенията, проф. Л. Диков – министър на правосъдието

1935 г. февруари-март. С наредби-закони се въвежда корпоративна организация на обществото по италиански фашистки модел.

1935 г. 8 февруари. Дамян Велчев, един от главните водачи на деветнадесетомайския преврат, е изключен от Военния съюз.

1935 г. 16 март. Германия отхвърля военните клаузи на Версайския договор и започва да изгражда редовна армия.

1935 г. 18 април. След задълбочаване на разногласията във Военния съюз и сред различните крила на управляващите правителството на ген. П. Златев подава оставка.

1935 г. 21 април – 23 ноември. Надпартийно правителство на Андрей Тошев. Андрей Тошев – министър-председател, Г. Кьосеиванов – министър на външните работи, Ст. Мошанов – министър на народното стопанство, ген. Ст. Цанев – министър на войната, ген. Р. Атанасов – министър на вътрешните работи, ген. Т. Радев – министър на просветата, М. Рязков – министър на финансите, Анг. Карагьозов – министър на правосъдието, Т. Кожухаров – министър на железниците.

1935 г. краят на юни.  Наредба-закон  за изменение и допълнение на Наредбата-закон за забрана на политически партии. Засилват се мерките срещу действията на партиите..

1935 г. началото на октомври. Подготовка за преврат на дейци от Военния съюз, “Звено”, БЗНС “Пладне” и членове на ВМРО. Арест на полк. Д. Велчев на 2 октомври. Налагане на военно положение на 3 октомври.

1935 г. 12 октомври. Д. Велчев и още 79 офицери са уволнени от армията.

1935 г. 23 ноември – 15 февруари 1940 г. Първо правителство на Георги Кьосеиванов. Г. Кьосеиванов – министър-председател и министър на външните работи, о.з. ген. Г. Сапов – министър на вътрешните работи, о.з. ген. М. Йовов – министър на просветата, К. Гунев – министър на финансите, Д. Пешев – министър на правосъдието, ген. Хр. Луков – министър на войната, Д. Вълев – министър на народното стопанство, С. Ганев – министър на обществените сгради, К. Стоянов – министър на железниците. 

1935 г. декември – март 1936 г. Съдебни процеси срещу Военния съюз. На 3 март Военният съюз е разпуснат.

1935 г. Италия започва война с Етиопия (Абисиния). Обществото на народите налага икономически санкции срещу нея. България участва в санкциите.

1936 г. началото. Цар Борис III посещава Англия, Франция, Германия и Италия.

1936 г. 7 март. Германските войски навлизат в демилитаризираната Рейнска зона.

1936 г. 29 май. Създадена е опозиционна групировка (БЗНС – “Врабча 1“, Демократически сговор, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БРСДП) под името “Петорка“.

1936 г. 1 юни. Адрес на “Петорката“ до цар Борис III за възстановяване на конституционното управление.

1936 г. 12 юни. Наредба-закон за запазване на моралната и материална сила на армията. Забранени са всички обществено-политически прояви на военните.

1936 г. 4 юли. Реконструкция на правителството на Г. Кьосеиванов с участие на министри от Народното социално движение на проф. Ал. Цанков. Цел на правителството е да изработи нов избирателен закон и да проведе законодателни избори.

1936 г. 23 октомври. Реконструкция на правителството на Г. Кьосеиванов, без министрите от НСД на проф. Ал. Цанков.

1936 г. 4 декември. “Всенародно искане до царя на българите” на буржоазната опозиция за възстановяване на конституцията, провеждане на парламентарни избори, отговорно конституционно правителство. Искането е подписано от хиляди граждани.

1936 – 1937 г. Германия, Япония и Италия създават Антикоминтерновски пакт.

1936 – 1939 г. Гражданска война в Испания.

1937 г. 18 януари. Нов закон за общински избори. Ограничаване правата на партийната опозиция, по-нататъшно централизиране на общинската власт.

1937 г. 24 януари. Българо-югославски пакт за “вечно приятелство“.

1937 г. 7, 14 ,21, 28 март. Общински избори. Победа на правителствените кандидати при натиск от страна на властта.

1937 г. 21 май. Реконструкция на правителството на Г. Кьосеиванов.

1937 г. 16 юни. Ражда се престолонаследникът Симеон, княз Търновски.

1937 г. 12 октомври. Водачите на “Петорката”, Демократическата партия, БЗНС “Пладне” и НСД изпращат писмо до цар Борис ІІІ за възстановяването на политическия живот в страната.

1937 г. 22 октомври. Нов закон за парламентарни избори. Намаляване на броя на депутатите от 274 на 160, еднолично издигане на кандидатури, без партийни листи, министрите, държавните и общинските служители са лишени от избирателно право, потвърдено и избирателното право за омъжените, разведените жени и вдовиците.

1938 г. 24-29 януари. Реконструкция на правителството на Г. Кьосеиванов.

1938 г. краят на януари – началото на февруари. Петорката (БЗНС – “Врабча 1“, Демократически сговор, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БРСДП), БЗНС “Пладне”, БКП, Радикалната и Демократическата партия изработват обща програма с искане за възстановяване на Търновската конституция и премахване на всички наредби-закони след 19 май 1934 г.

1938 г. 23 март. При произнасянето на предизборна реч в в Модерния театър в София АЛ. Малинов получава инфаркт и умира на трибуната.

1938 г. 6, 13, 20, 27 март. Избори за ХХІV ОНС.Относителна победа за правителствените кандидати.

1938 г. 12 март. Аншлус (присъединяване) на Австрия към Германия.

1938 г. 31 юли. Солунско споразумение между България и държавите от Балканския пакт за отпадане на военните клаузи на Ньойския договор и Лозанската конвенция от 1923 г. за премахване на петкилометровите демилитаризирани зони по границата в Тракия.

1938 г. август-септември. Обиколка на цар Борис ІІІ в Англия, Франция, Германия, Югославия.

1938 г. 30 септември. Мюнхенско съглашение между Германия, Англия, Франция и Италия, което дава Судетската област на Германия.

1939 г. 15 март. Германия окупира останалата част от Чехословакия. Словакия е обявена за независима държава.

1939 г. 23 август. В Москва е подписан Пакт за ненападение между Германия и СССР. Територията на Полша е поделена между двете страни.

1939 г. 1 септември. Германия напада Полша. Започва Втората световна война.

1939 г. 15 септември. България обявява неутралитет.

1939 г. 17 септември. СССР навлиза на полска територия и присъединява Западна Украйна и Западна Белорусия.

1939 г. 24 октомври. Реконструкция на правителството на Г. Кьосеиванов.

1939 г. 25 октомври. Разпуснато е Народното събрание.

1939 г. декември. Спогодба със СССР за въздушни съобщения. Сключване на търговски до-
говор.

1939 г. 24 декември – 28 януари 1940 г. Избори за ХХV ОНС спечелени от правителствени кандидати.

1940 г. 16 февруари – 11 април 1942 г. Правителство на проф. Богдан Филов. Б. Филов – министър-председател, Иван Попов – външен министър, Петър Габровски – министър на вътрешните работи, Добри Божилов – министър на финансите, ген. Теодоси Даскалов – министър на войната, Славчо Загоров – министър на търговията, Иван Багрянов – министър на земеделието, Димитър Василев – министър на обществени сгради, Иван Горанов – министър на железниците, Васил Митаков - министър на просветата.

1935 г. 16 март. Германия отхвърля военните клаузи на Версайския договор и започва да изгражда редовна армия.

1935 г. Италия започва война с Етиопия (Абисиния). Обществото на народите налага икономически санкции срещу нея. България участва в санкциите.

1936 г. 7 март. Германските войски навлизат в демилитаризираната Рейнска зона.

1936 1937 г. Германия, Япония и Италия създават Антикоминтерновски пакт.

1936 1939 г. Гражданска война в Испания.

1938 г. 12 март. Аншлус (присъединяване) на Австрия към Германия.

1938 г. 30 септември. Мюнхенско съглашение между Германия, Англия, Франция и Италия, което дава Судетската област на Германия.

1939 г. 15 март. Германия окупира останалата част от Чехословакия. Словакия е обявена за независима държава.

1939 г. 23 август. В Москва е подписан Пакт за ненападение между Германия и СССР.

1939 г. 1 септември. Германия напада Полша. Започва Втората световна война.

1939 г. 15 септември. България обявява неутралитет.

1939 г. 17 септември. СССР навлиза на полска територия и присъединява Западна Украйна и Западна Белорусия.

1939 г. 25 октомври. Разпуснато е Народното събрание.

1939 г. декември. Спогодба със СССР за въздушни съобщения. Сключване на търговски договор.

1939 г. декември – януари 1940 г. Парламентарни избори.

1940 г. 16 февруари – 11 април 1942 г. Правителство на проф. Богдан Филов. Б. Филов – министър-председател, Иван Попов – външен министър, Петър Габровски – министър на вътрешните работи, Добри Божилов – министър на финансите, ген. Теодоси Даскалов – министър на войната, Славчо Загоров – министър на търговията, Иван Багрянов – министър на земеделието, Димитър Василев – министър на обществени сгради, Иван Горанов – министър на железниците, Васил Митаков - министър на просветата,

1940 г. април. Закон за гражданска мобилизация.

1940 г. юни. Създава се Дирекция на външната търговия.

1940 г. 7 септември. Крайовска спогодба за връщане на Южна Добруджа. На 21 септември българсака армия навлиза в опразнената от румънци Южна Добруджа.

1940 г. 27 септември. Подписан е тристранен пакт между Германия, Италия и Япония.

1940 г. октомври. Германия и Италия предлагат на България да се присъедини към Тристранния пакт.

1940 г. ноември. В страната е въведена купонна система.

1940 г. 18 ноември. Среща на цар Борис III с Хитлер по негова покана. Царят отказва да присъедини България към Тристранния пакт, но е наясно, че тази стъпка не може да се отлага дълго.

1940 г. 24 ноември. СССР предлага на България пакт за взаимна помощ и установяване на съветски бази на българска територия. По нареждане на Г. Димитров и Коминтерна започва т. нар. Соболева акция на БРП (к).

1940 г. 24 декември. Закон за защита на нацията. На евреите е забранено да бъдат приемани като български граждани, нямат право да бъдат избирани в законодателната, изпълнителната и общинска власт, да се откупуват от военна служба, да влизат в брак с лица от български произход, въвеждат се ограничения при постъпване в учебни заведения. Въвежда се данък върху еврейското имущество

1940 г. 29 декември. Закон за организиране на младежта. Създава се младежката организация “Бранник“.

1941 г. 20 януари. Продължително заседание на министерския съвет, на което се взема неизбежното решение за присъединяване към Тристранния пакт.

1941 г. 20-22 януари. Неуспешна мисия на американския полковник Донован за запазване на българския неутралитет и предотвратяване на съюза с Германия.

1941 г. 17 февруари. България и Турция подписват спогодба за дружба и ненападение.

1941 г. 1 март. Във двореца Белведере във Виена министър-председателят проф. Б. Филов подписва протокол за присъединяването на България в Тристранния пакт. В същия ден 680 000 германски войници навлизат в българска територия за военни действия срещу Гърция.

1941 г. 3 март. Британската империя скъсва дипломатическите си отношения с България.

1941 г. 4 март.  САЩ блокират българските авоари, но дипломатическите отношения между двете страни са запазени. Запазени са и дипломатическите отношения със СССР.

1941 г. 13-15 април. Първи английски бомбардировки над София.

1941 г. 19-20 април. Български войски навлизат във Вардарска Македония, Източна Македония и Беломорска Тракия.

1941 г. април – юни. Капитулация на Сърбия и Гърция пред Германия и Италия.

1941 г. 19 април. Българските войски влизат в Македония и Беломорска Тракия. Окончателното решение за т.нар. “нови земи” ще се вземе след края на войната. В “новите земи” се разполага българска администрация.

1941 г. 22 юни. Германия напада СССР. Два дни след това българското посолство в Москва поема защитата на интересите на Германия, Унгария и Румъния.

1941 г. 24 юни. БРП (к) взема решение за въоръжена борба.

1941 г. началото на юли. Масови арести на комунисти.

1941 г. август - октомври. Неуспешни акции на т. нар. “подводничари” и “парашутисти”.

1941 г. 25 ноември. България се присъединява към Антикоминтерновския пакт между Германия и Япония от 1936 г.

1941 г. 12 декември. Решение на Народното събрание за обявяване на “символична война“ на Англия и САЩ.

1942 г. 11 април. Реконструкция в правителството на проф. Богдан Филов

1942 г. 17 юли. По съветската радиостанция “Хр. Ботев”, предаваща на български език е прочетена Програма на Отечествения фронт за спасяване на България в 12 точки.

1943 г. 10 август. Създава се Отечествен фронт (Българска работническа партия, БЗНС – “Пладне“, “Звено“, по-късно БРСДП).

1942 г. 25 август. Създава се Комисарство по еврейските въпроси. Комисар – Александър Белев.

1943 г. 22 февруари. Българо-германска спогодба за депортиране на 20 000 евреи от “новите земи”. За попълване на бройката Комисарството по еврейските въпрос предлага да се депортират 6 000 – 8000 евреи от България.

1943 г. 17 март. Протест на 43 депутати, начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев срещу антиеврейската политика на правителството и депортирането на българските евреи. Поради широки протести на цялата българска общественост, българските евреи не са депортирани. 11 400 евреи от Беломорието, Македония и Пиротско са депортирани към лагерите на смъртта.

1943 г. 10 август. Създаден е Национален комитет на Отечествения фронт. В него влизат К. Драмалиев от БРП, Н. Петков от БЗНС “Пладне”, Гр. Чешмеджиев от Социалдемократическата партия и К. Георгиев и Д. Казасов от “Звено”.

1943 г. 14 август. Среща на цар Борис ІІІ с Хитлер в германската Главна квартира на Източния фронт.

1943 г. 28 август. Умира цар Борис III. На престола застава малолетният Симеон II. На 5 септември цар Борис ІІІ е погребан в Рилския манастир.

1943 г. 9 септември. В противоречия с Търновската конституция ХХV обикновено народно събрание избира Регентство в състав – принц Кирил, проф. проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов.

1943 г. 14 септември – 1 юни 1944 г. правителство начело с Добри Божилов. Добри Божилов – министър-председател и министър на финансите, Д. Шишманов - министър на външните работи, Дочо Христов – министър на вътрешните работи, Борис Йоцов – министър на просветата, К. Партов – министър на правосъдието, Р. Русев – министър на войната, Ив. Вазов – министър на транспорта, Ив. Бешков – министър на земеделието, Д. Василев – министър на обществените сгради, Хр. Петров – министър на железниците.

1943 г. октомври. Създават се т.нар. “Ловни дружини” - специални военно-полицейски формирования за борба с нелегалната съпротива.

1943 краят – началото на 1944 г. Начало на съюзническите бомбардировки над България.

1944 г. 10 януари, 29, 31 март, 20 април. Разрушителни бомбардировки над София.

1944 г. 26 януари. Създадена е специална военнополитическа част – жандармерия за борба с нелегалната съпротива.

1944 г. 24 март. Декларация на 10-те от нефашистката опозиция. Искания за промяна във външната политика, оттегляне на българските войски от Сърбия, прекратяване на полицейския терор, подобряване на отношенията със СССР.

1944 г. 1 юни – 2 септември. Правителство на Иван Багрянов. Ив. Багрянов – министър-председател,Първан Драганов – министър на външните работи, Ал. Станишев – министър на вътрешните работи, М. Арнаудов – министър на просветата, Д. Савов – министър на финансите, Ал. Сталийски – министър на правосъдието, Р. Русев – министър на войната и упвалляващ министерството на земеделието, Хр. Василев – министър на транспорта, Сл. Василев – министър на обществените сгради, Б. Колчев – министър на железниците.

1944 г. краят на юли – началото на август. Крупна акция срещу партизанското движение. Обявени са парични награди за партизански глави.

1944 г. август. Неуспешна мисия на Стойчо Мошанов в Анкара и Кайро за сондиране на възможността за примирие и мир със САЩ и Англия.

1944 г. 7 август. Декларация на 13 водачи на легалната опозиция. Искания за преустановяване на войната с Англия и САЩ, подобряване на отношенията със СССР, спазване на конституционните демократични права и свободи на гражданите, съставяне на конституционно правителство.

1944 г. 26 август. Окръжно № 4 на ЦК на БРП (к). Засилване на въоръжената борба.

1944 г. краят на август – началото на септември. Оттегляне на българските войски от Беломорска Тракия и Македония.

1944 г. 2 – 9 септември. Правителство на Константин Муравиев (БЗНС – “Врабча 1“, Демократическа партия, Народняшка партия). Оставени са няколко министерства за представители на ОФ, който обаче отказва да участва в кабинета поради планирания преврат. К. Муравиев – министър-председател и министър на външните работи, В. Димов – министър на вътрешните работи и вр. упр. министерството на железниците. , Б. Павлов – министър на правосъдието и вр. упр.министерството на просветата, Ал. Гиргинов – министър на финансите, Хр. Попов – министър на земеделието, Ст. Даскалов – министър на обществените сгради, Н. Мошанов, Д. Гичев, Ат. Буров - министри без портфейл. В програмната декларация на правителството се обявява политическа амнистия, спира се изпълнението на смъртни присъди, разформироване на жандармерията, разпускане на ХХV ОНС, разтуряне на всички фашистки организации, отмяна на антиеврейското законодателство, излизане от състоянието на война със САЩ и Англия, скъсване на съюзническите отношения с Германия, предлага се освобождаване на проф. Б. Филов от Регентството.

1944 г. 4 септември. Германски войски пленяват щаба на българския корпус в Нишка баня и щабовете на три български дивизии..

1944 г. 5 септември. СССР обявява война на България. Три дни по-късно съветските войски навлизат в страната, без да срещнат съпротива.

1944 г. 6 септември. Решение България да обяви война на Германия, което влиза в действие от 8 септември, поради опасността от германска окупация.

1944 г. 9 септември. Извършен преврат от верни на “Звено“ офицери. Правителство на Кимон Георгиев от партии на ОФ и независими интелектуалци. К. Георгиев – министър-председател, П. Стайнов – министър на външните работи, Антон Югов – министър на вътрешните работи, Ст. Чолаков – министър на просветата, П. Стоянов – министър на финансите, М. Нейчев – министър на правосъдието, Д. Велеч – министър на войната, Д. Некйво – министър на транспорта, Ас. Павлов – министър на земеделието, Б. Бумбаров – министър на обществените сгради, Анг. Държански – министър на железниците, Р. Ангелов – министър на народното здраве, Гр. Чешмеджиев – министър на съобщенията, Д. Казасов – министър на пропагандата.министри без портфейл - Добри Терпешев, Н. Петков, Ал. Оббов. На мястото на досегашните регенти се назначават Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов.

1944 г. 28 октомври. Сключено е примирие със страните от антифашистката коалиция.

1944 ноември – май 1945 г. Участие на България във войната срещу Германия."



Автор: Доц. д-р Петко Петков. ИФ на СУ "Св. Климент Охридски"

Уеб страница: www.historyexam.hit.bg

Subeyi Kurt:
1364 г. Война между България и Византия за черноморските градове. Византийският съюзник граф Амедей Савойски превзема градовете и ги предава на Византия. В тази война Иван Александър използва като съюзници турците.
1364 - Turci sa se bili za interesite na bulgarite. Vseki da zapomni tazi data, dokazatelstvo che krıv voda ne stava. Obyavyavam ya za naçaloto na tursko-bılgarskite bratski otnoşeniya i predlagam da se çestva vsyaka godina. Da se sızdade komisiya za da opredeli toçnata data. Şte dam predlojenie v Medjlisa. Sigurno bulgarskiya car i upravnicite mu sa si govorili na turski s Han Orhan i Han Murat. De da byah tam togava ta sega da vi razkaja za tezi krıvni bratya kak sa se bili zaedno protiv obştiyat im vrag-vizantiycite. :)

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page