Български > Дискусии

Помаци от Смолянско и Девинско !

<< < (184/240) > >>

mechta:
Направо да ви завиди човек на разпалеността. Сякаш не сте помаци а стадо вълци единаци. Защо трябва да се обиждате. Мога да ви дам малко информация за кукерите и нестинаря от Стоманово. кукерите са продължение или издънка на древните обичаи, останали в паметта на турската етнос. Все още се намират хора да разкажат за Джамал - персонаж от пролетните празници и обичаи на турците ,както и от свадбарските обичаи в миналото, а защо и не на другите етноси.Нека не забравяме, че те заедно са дошли от Изток чрез великото преселение на народите. А нестинаря е подставено лице с определена цел. в селото не е имало нестинари, но нали знаете че всеки обича да се изживява по някакъв различен начин. ако помните пробата за смяна на имената на турците започна именно в това село 1972 г. Бабта на нестинаря е туркиня, дядото е помак от Змеица. а баща му е от с. Тикале - също помак. Но съпругата му, която е по-възрастна с 20-тина години е бивш преподавател по музика от ПУ "П. Хилендарски" . дали е истински гадател - нека всеки отиде и сам се увери. селото е толерантно към всеки, разбира се ако е останало от него много. по-добре да почетете малко изследване, отколкото да се катате и обиждате.    ПРОЛЕТНИ ОБИЧАИ, РИТУАЛИ И ЗАБРАВЕНИ ПРАЗНИЦИ В БИТА  НА ТУРСКАТА ОБЩНОСТ
В зората на човешката цивилизация, когато започва  борбата за оцеляване на рода и възникване на общността като самостоятелна  единица възникват различни ритуали, обичаи и празници. Ако търсим корените им,  то непременно ще откриемвръзката  между човека, природата и космоса.
Тази връзка е отражение на пътя на общността през  определени географски ширини, времена и харатеристики на ареалите. Това  обеснява различните тотемни знаци и обожествяване на природни обекти. Не трябва  да ни очудва многообразието в тази насока. Природни явления, животни, растения,  скали, реки, морета, планини, степи, пустини и пр. Всичко се свежда до връзката  човек-природа-космос. Колкото по-архаични са паметниците на тези култове,  толкова са по-истински.
Да погледнем в географските ширини: Африка- тотемите  са лъвове, паяци, птици и растения от този ареал. Азия- слонове, тигри, змии на  юг; вълци ,мечки, тюлени, елени на север. Така и с останалите континенти. Всяка  област предначертава тотема-божество и празничния календар на дадена общност, а  всичките те са свързани с природните сили и космогония и отразяват една  по-силна и съществено-зависима връзка. Това е най-силната част от вярванията на  общността.
Огънят, водата, въздуха, природата, звездите и  космическите обекти. Тук се отнасят празници посветени на подновяването и  запалването на огъня, космическото затопляне на земята, пречистването й и  ритуали посветени на водата.
Преклонението пред вятъра и огъня често е завоалирана  в тайственост, а водата е част от най-срещаните обичаи. Това се обеснява с  космическите катаклизми в развитието на расите.
Човекът вече е изпитал всеобщата сила на водата чрез  всемирния потоп, но срещата с огъня и въздуха все още предстоят и за тях се  гадае по нищожните познания за тяхната същност.
Дълбоко в бита на общността са запазени първичните  взаимоотношения между тях и формирането на нрави, обичаи и празнични ритуали.  Която и обособена общност да се вземе, ще открием безброй интересни вярвания,  ритуали и обичаи. Някои от тях са изчезнали, други забравени, трети са в  спомените на по-възрасното поколение, а една минимална, почти незабележима част  присъстват в ежедневието и бита.
Човек и Природа- две взаимно сързани зависимости,  заложени в ерата на зараждане на човешките раси. Тяхното проявление е  продиктувано от взимните им изменения и обусловени от т.н. биологични  часовници.
Биологочният часовник на Природата диктува и  активизира действието на Човешкия часовник. За да направим този паралел е необходимо  да вникнем в древния календар на човечеството.
В ерата на зараждането на Шаманизма се е оформил  този т.н. часовник. В календара на езическите шаманистични празници има една  градация на дейностите и човешките прояви продиктувани от това.
В някои села до 60-те години на миналия век можеха  да се открият автентични ритуали и празници   свързани с пролетното пробуждане. Те все още са в спомените на  най-възрасното поколение в турските села от Централните Родопи.
Три празника отразяват градацията на пролетното  събуждане и съзряване-  Джемре  дюшю, Невруз и Адерлез (Хъдерлез).
ДЖЕМРЕ ДЮШЮ –  ПРОЛЕТНО ПРОБУЖДАНЕ
Той се е отбелязвал на 14-ти февруари с падане на  топлия Божествен дъх върху земята. На този ден най-възрасната жена в  семейството събирала пепелта от огнището изнасяла навън и поръсвалва с него  в  кръг купчината сняг на двора. С този  акт, тя напомняла на снега, че е време да си тръгва, защото кръгът се затваря и  той няма накъде да ходи и да се разполага като господар.
Съществува поверие, че снегът е най-мързеливият в  природата и трябва често да му се напомня. Именно с това започвало великото  напомняне.
В същият ден пътеките поктити със сняг, или лед  вместо да се поръсват с пепел, както е през зимата, се ръсят с плява от сено  /ситните семена и цветове на тревите/, защото и този акт е продиктуван от  условията –сеното е вече на всършване и под него са се отроноли всички семена и  сухи цветове.
С това пък се показвало на земята, че нейните рожби  са се събудили и искат да се върнат при нея, за да покълнат. От този ден  започва и подготовката на различните семената за покълване и посев.
Друг ритуал свързан с този празник е „смяната на  хляба”. От сутринта тесто за хляб се замесва с нахутено брашно и сбрано мляко,  оставено за подквас до раждането на телетата, оформят се толкова малки  хлебчета, колкото са членовете на семейството и едно за гостенина. Нахутеният  хляб е най-вкусният хляб. Той може да се яде и изсъхнал-вкусът му се подобрява  при повече престой.
Ако има останал хляб в къщата се намокря и изнася за  последно на птиците. След този ден и птиците трябва да търсят сами прехраната  си.
С празник са се появили и аналогии в народните  мъдрости и пословици, провокирани от връзката   на мюсюлманското население с християнското. „Атанас гелди, яз гелди”. (Атанас  дойде и лятото вече е на път.)
Джемре дюшю може да се усети и видимо. Ако се  застане до езеро, локва, или пълноводна река по повърхността и ще се забележат  ситни капки дъдж, сякаш целуват водата. Кой не би ахнал при тази видима целувка  между Космоса и Водата. Това явление е трудно уловимо и хората казват, че  тайството е в основата на Космическото зачеване.
След този ден колкото и да вали сняг- той бързо се  топи, а слънчевата топлина вече е надделяла над студа и хората не се страхуват  от зимата. Тридесет и пет (35) дена след този празник идва следващият - невруз.
НЕВРУЗ - ПРАЗНИКЪТ НА ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ
Той се е  празнувал 35 дена след „ДЖЕМРЕ ДЮШЮ”, за това и в по-късния  християнски календар датата е или 21 -ви, или  22 -ри март.
Докато на предишния се смена хляба на този се сменя  огъня.
Тук огънят е   на централно място по предназначение. Първо при подновяване от него  трябва да си вземе всяко семейство. След това се прескача за здраве.
От сутринта се измитат къщата, оборът и дворът, а  сметта се подпалва, като в него сипват смола, за да прогони „лошия” дим.
Рано сутринта тръгва на обиколка из къщите и ДЖАМАЛ  – човекът-страшилище, за да подгони болестите и злото   за да ги откара при огъня да изгорят. Хората му дават малка питка  хляб, с който той уж примамва злото и болестите към огъня. Ако те,болестите, са  много, по преценка на думите, които изричат мърдреците, съобразно прекараните  болести и злини, които са посетили селото, то Джамал слага питките в торба и ги  занася далече в гората. Закача ги на изсъхнало дърво, или сух клон, като по  пътя ги залъгва: „Хайде с мене, ще ви заведа на пазар, да си харесате нови  дрехи, или хайде с мене ще ви водя в друго село там е по-хубаво.” Завежда ги до  огъня, ако не изгорят ги води в гората и като закачи торбата казва: „Сега ме чакайте  тук ще дойда. И се връща по друг път към селото.
  Ако няма наоколо дървета то Джамал ги носи на реката и им казва: „Сега ще пийна  малко вода и ще продължим. ”Но вместо да пие пуска торбата във водата. Може  болестите и злото да викат подир него, но той трябва да се върне по друг път и  да не поглежда назад, за да не се върнат с него. Случва се Джамал да забрави  това и тогава селото боледува, или го сполетява зло. За това този ритуал е бил  привилегия на определено семейство и се предавало от баща на син.
Запалването на огъня става от четирима души-двама  държат по една суха лескова пръчка и търкат едно в друго, а други двама отсрани  доближават праханта. От новия огън трябва да си вземе всяко семейство, за да  поднови домашният. След това всеки прескача огъня за здраве.
На този ден Природата издиша за втори път по-топлият  си дъх, за това по поляните цъфти двуустното цвете Linaria „ики ченели”
В итересна легенда   се разказва, че Великият Танръ на този ден създал човешката раса, с  огнения си дъх, който е вътре в човека и там е душата му. Този дъх е невидим,  но е част от огненият пламък- светлината в   човешката душа, чрез която човек може да се слее в небитието, ако е  успял да съхрани в себе си тази светлина.
На този ден се сменят и Пири къзларъ със Саръ къзлар  (Самовилите със Самодивите). Самовилите се скриват във кладенците, да не ги  стопява слънцето до появата на първото заледяване, когато отново ще царуват на  воля. Често „крадът” децата, които надничат през лятото в кладенците.(майките  именно със Саръ къзлар плашат децата си)
Празникът „Невруз” продължава през целия ден. От тук  насетне каквото и да се посади – не замръзва.
АДЕРЛЕЗ И МОРТУФАЛ
  (Песните и  маанетата са написани с диалекта на селата Нова махала, Стоманово и Фотиново –  Централните Родопи)
Градацията в пролетните празници е Адерлез. Колко е  старинен и на кои етноси принадлежи - не може да се спори, но винаги e бил   кулминация в пролетния  календар.  Разбира се и този като другите днес е размит със съвременни суетни елементи и  от афтентичността му са останали малко естествени неща.
Както и да погледнем – той е навсякъде по света –  сред тюркските племена, индо- азиатските, западните, индианските и пр. За него  са останали някои поверия и знания сред по- възрастното население.
Имало някога двама братя Хъдър и Илияз. Баща им ги  проклел по погрешка, за да умрат, но Танръ се смилил над тях, защото не били  грешни и ги захвърлил на края на двата свята – Магреб и Машреп. Като те можели  да се видят и срещнат само на Адерлез. В този момент всичко спирало в Космоса и  на земята. Звездите също се събирали от единия и другия край, но никой не можел  да види това.
В старите вярвания тази среща между двамата братя  можело да се познае по няколко знамения:
- спиране на Времето
-спиране на вяръра
-срещането на звездите, които две по две се събирали  за миг и ако някой успее да ги види, то те „падали” на земята, а всъщност  губели светлината си и се отдалечавали още повече във Вселената.
- по квасенето на хляба и млякото. Ако се замесело  нахутен хляб, то на Адерлез –срещатата на дамата – хляба сам се квасел и  бухвал. Същото се отнасяло и до прясното мляко. Често жените изпитвали това  знамение и разбирали, дали двамата братя са се срещнали.
Спазвали се ограничения, защото не се знало момента  за предпазванен земята от зло през следващата година. Имало и забрани:
-          [/font]Сутринта  преди изгрев слънце се омотавали и завръзвали ножиците, за да се пази стадото и  животните от зъбите на вълците и дивите животни.
-          [/font]Да  не се пипат яйца, за да не се образува гуша.
-          [/font]Да  не се пипа игла и конец, за да не се срещне змия и ухапе.
В Централните Родопи празникът Адерлез се е  отбелязвал на шести май. Основен момент бил Мортуфала.
Предният ден момите от селото събирали цветя,  правели ги на букетчета и завръзвали към тях гривна „сърча”, обица, гердан или  пръстен. След това ги потапяли в бакър или чьомлек с вода и вечерта поставяли  под гюл-трендафил на незнайно място. Надвечер под гюла присядала възрастна жена  от селото, която издържа на безсъние, за да опази Мортуфала от ергените. Защото  те, ергените, ако откриели цветята ги зацапвали с фекалии и Мортуфала не можел  да се вади, а момите щели да останат неомъжени.
Често ергените се опитвали да подкупят някое момиче  - сестра, братовчедка за мястото на бакъра, но пак не успявали да го открият.
През този ден се измитала къщата от паяжини, за да  посрещне празника в чистота както момите. Съществувало поверие, ако Адерлез  завари в къщата паяци, то жената няма смогне на работата през лятото и все ще е  уморена, а ръцете и заплетени.
Особено място заемал ритуалът за гадаене с копривени  стръкове. Вечерта най-възрастната жена откъсвала по един стрък за всеки член от  семейството и ги подреждала на земята под някоя стяха. На сутринта отивала и  поглеждала кой стрък е свеж и кой увехнал. По това гадаела дали всички ще са  здрави и читави, или някой ще боледува и умира. Това гадаене тя правеле в  тайнство като криела мястото за коприва, защото се страхувала да не се узнае  истината. Често тя трябвало да излъже, ако има увехнали сръкове и така да  предотврати изпадането в отчаяние на другите. Този акт е бил признание за  нейната сила и увереност. Щом стръковете се окажели росни и свежи тя ги  донасяла в къщата, ако не - казвала, че е забравила да постави коприва.
Понякога в семейството имало и болни – тя нарочно  донасяла свеж стрък и за болния, за да вдъхне   вяра и скорошно оздравяване и това помагало.
В деня на Адерлез, призори, след падане на росата се  търсели потайни полянки, за да се „изкъпят” /търкаляне по росна трева/ за  здраве. Ако не, измивали лицето, шията, ръцете и краката. Възрастната жена  изкъпала се най-рано донасяла росни цветя в къщата и ръсела с тях наоколо.
На този ден се изпълнявали и други ритуали.
-          [/font]На  момите косите се решели с метла върху въже, за да са дълги и гъсти.
-          [/font]Слабите  се удряли с „естач”- дъска за точене на баници, за да напълнеят.
-          [/font]Дебелите  жени се удряли с точилка , за да отслабнат.
-          [/font]Сутринта  момата ходела за вода на извор, когото тя срещнела по път, това и е бил  късмета.
-          [/font]На  този ден се точели юфките, за да се стели житото по нивите.
По обяд билкарите и лечителите излизали за ранните  билки. Най-вече търсели змия. Съществувало поверие, че главата на убита змия на  Адерлез предпазва от всичко – лоши очи - уроки, зло и болести. От главата и  правели амулет – муска. Такава муска носеше леля Сабрие Балъкчиева от  с.Стоманово против епилепсия. Веднъж тя изгубила амулета и болестта и отново се  появила.
Змията излиза наяве след Адерлез, но ако някоя се  измами, то билкарите имат късмет. Между самите билкари уважението към този,  който я е намерил, се счита за благословия от Аллах.
Ергените от предният ден приготвяли долапа за  люлеене – най- старият вид на Виенското колело дошло от древността с великото  преселение на тюркските племена, а на сутринта закачвали и люлки - синджири, на  които се люлеели с две въжета отзад и отпред.
Момите, облечени в празнични дрехи. В миналото  облеклото им се отличавало малко от това на възрастните – главата забраждали с  креп, обличали байрямска аладжа, препасвали коллу йоннюк, саанъ дон(дълги  гащиподобни на шалвари с дантели), плетени чорапи, цървули и заедно с младите  невести отивали на хармана. Там скрита под пещимала прикляквала някоя възраста  жена с бакърчето, умееща да реди маанета. Всички моми прихващали отстрани  пещимала и въртейки се в кръг пеели:
Mortufal ah  mortufal mortufalın falı var aman aman,
en iptida  çıkanlar dövletinden bahtı var aman aman…
След песента жената под пещимала започвала да  припява различните букети и предрича, за кого ще се жени момичето. Чиито букет изхвърля  - такъв е късмета. Момите го припознавали и вземали. Жената редяла следните  маанета:
Ay başın yarısı var  koyunun kuzusu var,
Kızın kısmeti dolu  - Osman çobanın oğlu...
След като се опеели цветята всички отивали на  люлките и там ергените започвали да люлеят момите, да подмятат и разпитват коя за  кого ще се жени. Тук сред загадки и закачки се разкривали някои предричания.  Целта е била да има тайственост, която е уважение за морала на момите.
Докато младите се веселяли – възрастните седяли  отстрани и обсъждали „политиката” - посевите – къде какво може да се сади, кои  ниви трябва да почиват, колко ще бъде платата на овчарите и пастирите, за колко  ще се цани надничаря, какъв и как ще е реда в мандрите на отделните родове, в  кои родове ще има свадби и новородени и участието на общността в тях – било морално,  или материално и въобще всякакви проблеми, които предстоят.
След този ден започвало и работният сезон за  овчарите и пастирите. След обяд се садяло фасул и други посеви, защото след  този ден започвало празната седмица, в която каквото и да посадиш не пониква.
                                                                                                              2005, Смолян

ivetko:
http://www.promacedonia.org/ss/ss_7.html

Четете очерците на Михаил Арнаудов. Там пише.

Hashashin:
Мечта, айде и кукерите изкара турски, нестинарите и те. Сега е ред да изкараш Еньовден, коледарите, русалиите, Благовец и другите езически празници и обичаи за турски и да се оправят нещата. Нека да се върнем всички към турските си корени, които сме забравили.   ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D

mechta:
За нестинарите не съм казала такова нещо. Ако един се подвизава в турско село ,то не значи че са турци, но преди да се появят кукерите имаше Джамал и ако не знаеш един от главните герои на кукерите е Джамал и невястата.

mechta:
Балканджи, не към турските корени, а към тюркските - има разлика. пък и какво лошо видя от турците, които жевеят в България?

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page