Ð’ един Ñънен пролетен Ñледобед, влакът потракваше през предградиÑта на Токио. Вагонът ни бе Ñравнително празен — нÑколко домакини Ñ Ð´ÐµÑ†Ð°Ñ‚Ð° Ñи, нÑколко възраÑтни хора, тръгнали на пазар. Гледах разÑеÑно еднообразните къщи и напрашените огради от жив плет.
Ðа една от гарите вратите Ñе отвориха и внезапно Ñледобедната тишина бе нарушена от мъж, който ÑроÑтно Ð·Ð°ÐºÑ€ÐµÑ‰Ñ Ð½ÐµÑ€Ð°Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð°ÐµÐ¼Ð¸ ругатни. С олюлÑваща Ñе походка, мъжът влезе в Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð²Ð°Ð³Ð¾Ð½. ÐоÑеше работни дрехи и беше едър, пиÑн и мръÑен. Като крещеше, той замахна към жена Ñ Ð±ÐµÐ±Ðµ на ръце. От удара Ñ‚Ñ Ñе Ð·Ð°Ð²ÑŠÑ€Ñ‚Ñ Ð¸ Ð¿Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾ в ръцете на възраÑтна двойка. ИÑтинÑко чудо беше, че бебето оÑтана невредимо.
УжаÑена, двойката Ñкочи и Ñе Ñви в Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ на вагона. Работникът вдигна крак, за да ритне отзад Ñтарицата, но преди да уÑпее, Ñ‚Ñ Ð¸Ð·Ð±Ñга на безопаÑно мÑÑто. Това така разÑри пиÑниÑ, че той Ñграбчи Ð¼ÐµÑ‚Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñтълб в центъра на вагона и Ñе опита да го изтръгне от Ñкобата. Една от ръцете му беше ÑÑ€Ñзана и кървеше. Влакът Ñ€Ñзко намали и пътниците замръзнаха от уплаха. Ðз Ñтанах.
Тогава, преди около двадеÑет години, бÑÑ… млад и физичеÑки доÑта здрав. През изминалите три години, бÑÑ… тренирал айкидо по оÑем чаÑа почти вÑеки ден. МиÑлех, че Ñъм много Ñилен. Бедата беше, че бойните ми ÑƒÐ¼ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ðµ бÑха изпитани в дейÑтвителни Ñхватки. Като изучаващи айкидо ни беше забранено да Ñе бием.
— Ðйкидо— повтарÑше поÑтоÑнно учителÑÑ‚ ми, — е изкуÑтвото на помирението. Онзи, който има наглаÑата да Ñе бие, е ÑкъÑал връзката Ñи Ñ Ð²Ñелената. Ðко Ñе опитате да доминирате над хората, вие вече Ñте победени. Учим Ñе да решаваме конфликти, а не да ги предизвикваме.
Ð’Ñлушвах Ñе в думите му и иÑтинÑки Ñе опитвах да ги Ñледвам. Стигах до там дори, че преÑичах улицата, за да избÑгна невръÑтните безделници, които Ñе мотаеха около Ñпирките на влаковете. Моето въздържание ме издигаше в ÑобÑтвените ми очи. ЧувÑтвах Ñе едновременно Ñилен и благочеÑтив. Ð’ Ñърцето Ñи, обаче, копнеех да ми Ñе удаде възможноÑÑ‚ да ÑпаÑÑ Ð½ÐµÐ²Ð¸Ð½Ð½Ð¸, като накажа виновните.
„Ето това е моÑÑ‚ шанÑ!, — казах Ñи аз и Ñе изправих на крака. — Хората Ñа в опаÑноÑÑ‚. Ðко не Ñе намеÑÑ Ð±ÑŠÑ€Ð·Ð¾, вероÑтно нÑкой ще поÑтрада."
Като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð´Ð° Ñтавам, пиÑниÑÑ‚ ÑÑŠÐ·Ñ€Ñ Ð² това възможноÑÑ‚ да излее ÑроÑтта Ñи.
— Ðха! — изръмжа той. — Чужденец! Имаш нужда от урок по ÑпонÑко възпитание!
Хванах Ñе леко за дръжката над главата ми и едва го погледнах, изразÑвайки отвращение и пренебрежение. Имах намерение да разкъÑам този глупак, но той Ñ‚Ñ€Ñбваше да направи първото движение. ИÑках да полудее, затова Ñвих уÑтни и му изпратих нагла целувка.
— Е, добре! — Ð¸Ð·ÐºÑ€ÐµÑ‰Ñ Ñ‚Ð¾Ð¹. — Сега ще получиш нагледен урок! — и Ñе приведе, готов да Ñе втурне към мен.
ЧаÑÑ‚ от Ñекундата, преди той да тръгне, нÑкой извика:
— Ей!
Викът беше пронизителен. СпомнÑм Ñи Ñтранната радоÑÑ‚, ликуващите нотки, които звучаха в него — ÑÑкаш Ñ Ð½Ñкой приÑтел Ñтарателно Ñте Ñ‚ÑŠÑ€Ñили нещо, и той внезапно Ñе е Ñпънал в него.
— Ей!
Обърнах Ñе налÑво. ПиÑниÑÑ‚ Ñе Ð·Ð°Ð²ÑŠÑ€Ñ‚Ñ Ð½Ð°Ð´ÑÑно. Двамата Ñе втренчихме в един дребен възраÑтен Ñпонец. ТрÑбва да беше доÑта над ÑедемдеÑет, но изглеждаше безупречно в Ñвоето кимоно. Той изобщо не ми обърна внимание, но затова пък Ñе уÑмихна приÑтелÑки на работника, ÑÑкаш иÑкаше да Ñподели Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ нÑкаква важна и приÑтна новина.
— Ела тук — каза Ñтарецът на меÑтното наречие, кимвайки към пиÑниÑ. — Ела тук да ми разкажеш. — Той леко помаха Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ°.
ЕдриÑÑ‚ мъж тръгна натам, ÑÑкаш теглен от невидимо въже. ЗаÑтана войнÑтвено наÑтроен пред ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ñподин и заръмжа, като надвикваше потракването на колелата.
— Защо, по дÑволите, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñ Ñ‚ÐµÐ±?
Сега пиÑниÑÑ‚ беше Ñ Ð³Ñ€ÑŠÐ± към мен. Ðко лакътÑÑ‚ му помръднеше и Ñ Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ð¼ÐµÑ‚ÑŠÑ€, щÑÑ… да го проÑна на земÑта.
Старецът продължи да Ñе уÑмихва на работника.
— Какво Ñи Ñи пийнал? — попита той, а очите му проблÑÑваха закачливо.
— Пих Ñаке — измуча работникът, — но това не е Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð°! — И към Ñтареца захвърчаха Ñлюнки.
— Ðми, много хубаво — каза Ñтарецът, — направо чудеÑно! Да ти кажа право, и аз обичам Ñаке. Ð’ÑÑка вечер ние Ñ Ð¶ÐµÐ½Ð° ми, Ñ‚Ñ Ðµ на 76 години, ÑтоплÑме бутилчица Ñаке и ÑÑдаме на Ñтарата дървена пейка в градината. Гледаме как Ñлънцето залÑзва и как Ñе развива нашата Ñлива. ПрадÑдо ми е поÑадил това дърво и ние Ñе притеÑнÑваме дали то ще Ñе оправи Ñлед мразовитите бури през зимата. Дървото Ñе възÑтанови по-бързо, отколкото очаквах, въпреки че почвата никак не е добра. ДоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð½Ð¸ удоволÑтвие да изнеÑем Ñакето навън и да Ñе порадваме на вечерта. Дори когато вали дъжд! — Той вдигна поглед към работника, а очите му блеÑÑ‚Ñха.
Докато пиÑниÑÑ‚ Ñе опитваше да вникне в думите на Ñтареца, чертите на лицето му започнаха да омекват. Юмруците му бавно Ñе отпуÑнаха.
— Ех! — каза той. — Ðз Ñъщо обичам Ñливите —и глаÑÑŠÑ‚ му заглъхна.
-— Да — каза Ñтарецът Ñ ÑƒÑмивка, — Ñигурен Ñъм, че имаш чудеÑна Ñъпруга.
— Ðе — отвърна работникът. — Ð¢Ñ ÑƒÐ¼Ñ€Ñ. — И ÑъвÑем тихо, като Ñе поклащаше от движението на влака, едриÑÑ‚ мъж започна да хълца. — ÐÑмам жена, нÑмам дом, нÑмам работа. Така Ñе Ñрамувам от ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ñебе Ñи. — Сълзите Ñе Ñтичаха по бузите му, Ñ‚Ñлото му Ñе затреÑе в приÑтъп на отчаÑние.
СтоÑÑ… там, готов „да Ñе Ð±Ð¸Ñ Ð·Ð° ÑправедливоÑтта", опиÑнен от младежката Ñи невинноÑÑ‚, но внезапно Ñе почувÑтвах по-мръÑен и от работника.
Влакът приÑтигна на моÑта Ñпирка. Когато вратата Ñе отвори, чух Ñтарецът да цъка Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº ÑъчувÑтвено.
— Ей-й-й — каза той, — положението наиÑтина е много лошо. Седни и ми разкажи вÑичко.
За поÑледен път хвърлих поглед натам. Работникът Ñе бе проÑнал на Ñедалката, положил глава в Ñкута на Ñтареца, който нежно галеше мръÑната, ÑплъÑтена коÑа.
Когато влакът потегли, Ñеднах на една пейка на гарата. Онова, което иÑках да поÑтигна ÑÑŠÑ Ñила, беше направено Ñ Ñ‚Ð¾Ð¿Ð»Ð¸ думи. Току-що бÑÑ… видÑл айкидо в дейÑтвие, а неговата ÑъщноÑÑ‚ беше любовта. ТрÑбваше да Ñе упражнÑвам в това изкуÑтво Ñ Ð½Ð°Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¾ различна наглаÑа на духа. Щеше да мине дълго време, преди да бъда в ÑÑŠÑтоÑние да Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð¿Ð¾ въпроÑа как Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе решават конфликтите.
Тери ДобÑън