Български > Хоби и Развлечения

Притчи и житейски мъдрости!

<< < (12/22) > >>

Rahmie:
Придържай се към


Придържай се към ...

Придържай се към важните неща в живота си.

Придържай се към Вярата - само тя ни позволява да вярваме, че няма невъзможни неща. Само тя дава сила на душата.

Придържай се към Надеждата. Тя прогонва съмненията и ни позволява да бъдем позитивни и жизнерадостни.

Придържай се към Доверието – то е в основата на всички взаимоотношения, които са ценни и съдържателни.

Придържай се към Любовта – тя е най-прекрасният подарък.... придава смисъл на живота.

Придържай се към Семейството – то е твоят корен и началото, откъдето си израснала, то е лозата, която е израснала с времето, за да те храни, да те подкрепя по пътя ти и винаги да остане с теб.

Придържай се към Приятелите – те са най-важните хора в живота ти и те правят света по-добро място.

Към Себе си...

Придържай се към това, което си и към всичко, което си научила, защото това са нещата, които те правят уникална. Не забравяй, че това което чувстваш и това, в което вярваш е правилно и важно.

Сърцето ти може да говори много по-силно, отколкото разума ти.... слушай го.

Придържай се към Мечтите си – бори се за тях усърдно и честно. Никога не поемай лесния път и не се поддавай на лъжата.

Другите

По пътя си не забравяй за другите и намери време за техните нужди.

Наслаждавай се на красотата около теб.

И намери куража да погледнеш нещата по по-различен начин.

Прави света си по-добър всеки ден!

И не изпускай важните за теб неща, защото те придават смисъл на живота ти!

Придържай се към тези неща!

Мартин Стоянов

PETER:
Придържай се към съмнението - само то ни позволява да различаваме истината от лъжата.

Надеждата не прогонва съмнението а се поражда от него. Защото надеждата е в усъмнената истина.

Доверявай се, но проверявай. Не бъди доверчив глупак.

Не слушай сърцето си - то жадува за кръвта ти. :) Слушай разума си.

Няма нищо лошо в лесния път - не не необходимо всичко да става със зор.

Не се води по лъжливи думи написани на фона на красиви картинки и успокояваща музика ... :)

Rahmie:
И все пак, животът е прекрасен...

Човешкия живот е един миг от вечността изпълнен с премеждия и очакване на доброто. Животът ни подлага на какви ли не изпитания, поднася ни изненади, когато най-малко ги очакваме, за да изпита силата и вярата ни в него, а и нали болката и страданието ни правят по-силни и ни карат да се борим с всички сили, за да успеем, защото въпреки всичко живота продължава.

Много хора смятат, че са родени само, за да страдат, но забравят, че в живота има много неща, които могат да ти доставят радост, не само парите и колите могат да те направят щастлив-не всичко в живота е пари има много по-ценни неща. Понякога духовното е много по значимо от материалното. Да не забравяме, че след всяко зло идва нещо добро, което ни стимулира и ни връща вярата в доброто. Животът ни предизвиква на двубой и най-голямата грешка, която можем да извършим е да се откажем без дори да сме опитали да се сражаваме срещу трудностите.

След всяко зло идва нещо добро - трябва да живеем за това добро и в най-тежките моменти да си повтаряме "и се пак, живота е прекрасен" и да не забравяме, че щастието е в малките неща. Не се изисква да имаш много за да бъдеш щастлив, напротив трябва ти съвсем малко стига само да успееш да го оцениш.

EvroPOMAK:
КЪДЕ СЕ КРИЕ ДУШАТА ?!?
Душата в действителност е доста малка. Примерно с размера на пета. Особено ако се свие на кълбенце и се направи, че я няма там. А се крие в петата, защото петата е кост. Какво може да се случи с такава здрава и твърда кост? Та душата се крие там, като в окоп. През останалото време броди из организма и се занимава с какво ли не. Обикновено се изкачва на самия връх, в главата. Седи там и гледа през прозорчето. Именно затова казват, че очите са огледало на душата. Като лъжат, разбира се. Какво огледало, като са прозорец? И в него свети душата. Малка, усмихната и доволна. Е, не винаги е такава. Понякога и дотежава, застава в средата на организма, възвишено-трагична такава, и плете стихове. Добри или лоши - вече на кой както му провърви. Случва се отвътре да има хлад и едно такова странно чувство. Глупавите хора мислят, че това е глад и се нахвърлят да ядат. Всичко пада на главата на възвишената душа и тя, засипана със сдъвкани макарони и залята с изпит чай, много се обижда. Но по-често душата има добро настроение. Ако на нея и е добре, ако се е нагледала през прозореца и е доволна от себе си и от живота, застава точно посредата и започва да пее Песен.
Спрете за секунда и се вслушайте! Чувате ли тънко, радостно гласче? Това е тя!
(От Притчите)  ;)

Avinka:
По време на всеизвестния голям пожар в Юскюдар – Турция, дъщерята на един Паша, уплашена и разтревожена от нощния пожар се отдалечила от своя дом. Той бил обхванал цялото село и много къщи изгаряли и се превръщали в пепел.

Изплашеното момиче се изгубило и започнало да се чуди  какво ли ще прави само в тази тъмнина! А тогава все още нямало електричество както сега и навсякъде царял мрак. Изведнъж момичето видяло светлина от свещ в едно от училищата до Джамията, то погледнало през прозореца и видяло един ученик да чете книга. Момичето нямало другаде къде да отиде и почукало на вратата. Ученикът отворил вратата и попитал:

- Какво се е случило! Какво желаеш?

- Изплаших се от пожара и се изгубих! Цялото ни село изгоря, а сега е тъмно и не мога да намеря своята къща. Ако ми позволиш ще остана тук до сутринта, докато съмне! – казало момичето.

- Естествено, че ще ти позволя! Заповядай, там има легло, на което можеш да си отпочинеш и да се наспиш. Виждам, че си доста изплашена!...

Момичето се излегнало и веднага заспало. Ученикът пък продължил да работи върху своите уроци…

По едно време прокълнатият Сатана започнал да досажда на ученика:

- Хайде, какво чакаш?! От двадесет години за първи път имаш такава възможност. Виж колко е красиво това момиче!... – нашепвал му той.

Ученикът малко се замислил, после сложил пръст върху пламъка от свещ и пръста му изгорял. Тогава ученикът рекъл:

- О, моя душа! Ти не можеш да издържиш дори на пламъка от тази малка свещ, а утре как ще издържиш когато бъдеш изложен на огъня на Ада?

Това продължило чак до сутринта. Цяла вечер той се борил със своята душа и нашепванията на Сатаната.

На сутринта момичето се събудило и след като благодарило за гостоприемството, се прибрало в къщи. Разтревожените родители със сълзи на очи запитали:

- Как си мила?  Къде  беше до сега! Да  не ти се е случило нещо?

- Нищо ми няма, добре съм! – рекла тя и разказала за случилото се.

Бащата на момичето, който както вече споменахме бил Паша, отишъл при ученика, за да му благодари и да му даде малко пари. Но ученикът не приел парите с думите:

- Господине, аз не съм извършил нищо голямо. Всъщност, леглото ми беше свободно, защото аз си учех уроците и ги научих, а вашата дъщеря само пренощува тук!...

Но Пашата не искал да остави без отплата това добро дело и запитал:

- О, ученико! Кажи ми, защо са увити всичките ти пръсти на ръцете? Защо и как си бил подложен на тази болка!

Ученикът рекъл:

- Господине, аз не съм направил нищо за вас, всичко което съм направил е било за мен! Преди 20 години, аз дойдох тук от моето село с цел да изучавам Ислямската религия. Толкова години аз съм далеч от своите родители и вече изгарям от желание да ги видя. Тази година ще се дипломирам и ще се завърна при своите родители. 20 години се възпитавам своята душа и смятах, че вече съм успял, но днес разбрах, че все още не съм. Затова я подложих на пламък от свещ, за да види дали ще може да издържи на огъня… Превръзките по ръцете ми са от това!

Пашата целунал ръцете на ученика и казал:

- Синко! Ако ми позволиш, искам да извърша малка добрина към теб. Ела да живееш в моя дворец, ако желаеш бъди мой син или пък приеми за съпруга моята дъщеря!...

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page