КОСТЕÐУРКРИ СКОРПИОÐ
Веднъж коÑтенурката отÑтъпила на молбите на Ñкорпиона да го качи на гърба Ñи и го пренеÑе до Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на реката. Скорпионът ÑедÑл мирно през повечето път, но току пред Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг не Ñе удържал и ужилил коÑтенурката. КоÑтенурката Ñе възмутила:
-МоÑта природа е такава, че аз Ñе ÑÑ‚Ñ€ÐµÐ¼Ñ Ð´Ð° помогна на вÑеки. Затова помогнах и на теб. Как можа да ме ужилиш?!?
-ПриÑтелко-отвърнал Ñкорпионът-твоÑта природа е да помагаш, а моÑта-да жилÑ. И Ñега какво, ти Ñе опитваш да превърнеш твоÑта природа в добродетел, а моÑта наричаш подлоÑÑ‚?
*******************************************************************
ÐЯМРБОГ
"ВървÑл УчителÑÑ‚ на БÑлата ложа ÑÑŠÑ Ñвоите ученици. По Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñрещнал Ð£Ñ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° Черното братÑтво Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ ученици! УчителÑÑ‚ на Черната ложа поздравил:
- ÐÑма Бог!
УчителÑÑ‚ на БÑлата ложа отговорил:
- ÐÑма Бог! - и Ñлед това вÑеки продължил по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи.
Учудени учениците на БÑлата ложа попитали Ð£Ñ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ñи защо така е отговорил, това противоречало на Ñ‚Ñхната вÑра. Ртой им отговорил:
- Бог е в хармониÑта! Ð’ Ñпоровете и караниците Любовта Ñ Ð½Ñма."
***************************************************************
ПОВЯРВÐЙ
Веднъж Един атеиÑÑ‚ Ñе разхождал около пропаÑÑ‚, подхлъзнал Ñе и полетÑл надолу. Падайки му Ñе удало да Ñе хване за малко клонче. ВиÑейки на него, полюшвайки Ñе на Ñ…Ð»Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑÑ‚ÑŠÑ€ той оÑъзнал цÑлата безизходноÑÑ‚ на положението Ñи.
“Е, - помиÑлил Ñи той, - единÑтвено бог може да ме ÑпаÑи Ñега. Ðз никога не Ñъм вÑрвал в него, но може би Ñъм бъркал. Какво има да губÑ?†Затова той извикал:
-Боже! Ðко ÑъщеÑтвуваш, ÑпаÑи ме и аз ще повÑрвам в теб!
Отговор не дошъл и той извикал отново:
- ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ, боже! Ðз никога не Ñъм вÑрвал в теб, но ако ти ме ÑпаÑиш, отÑега нататък ще вÑрвам в теб.
- Изведнъж от небеÑата Ñе разнеÑъл гръмовен глаÑ:
- -О не, нÑма. Ðз познавам такива като теб!
- Човекът толкова Ñе удивил, че едва не изпуÑнал клона.
- -ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ, боже! Ти грешиш! Ðз наиÑтина миÑÐ»Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ°! Ще повÑрвам!
-О не, нама! Вие винаги така говорите.
Човекът умолÑвал и убеждавал бог и Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ñ‚Ð¾Ð¹ му казал:
-Е добре. Ще те ÑпаÑÑ. ПуÑни клона.
-Да пуÑна клона?! –възкликнал човекът. – Ти да не ме миÑлиш за луд?