Български > Помаци

ПОМАЦИ В ТУРЦИЯ - Pomaks in Turkey - Türkiye'de Pomaklar !

<< < (9/20) > >>

EvroPOMAK:

--- Quote from: Rasate on November 25, 2010, 11:31 ---За съжаление това е характерно за всички които са се установили трайно някъде-в Турция,Европа,САЩ или Австралия.Никой няма намерение да се завръща по родните места,особено тези които таят горчивина в сърцето си. :(
--- End quote ---
Значи, тогава, прогонените от Болгарията по различни причини - болгари, турци , помаци - еднакво недолюбват своята бивша родина, така, че с нищо не се различават от по малките етноси - помаци и турци, които някои постоянно искат да изкарат, че "много мразели Болгарията"!  ???
Всеки избягал или прогонен извън своята родина - има едни и същи чувства към нея, без значение от своята етническа принадлежност!  :-X  8)

Svetla:
"Прогонените"през последните 20 г. напуснаха България по различни причини, но повечето отидоха на гурбет, пък и не им се живее в обречена на икономическа гибел комунистическа държава.

Nazmi:
  Помаците в Турция дълбоко в душите си милеят за България,помаците в България милеят за Турция.
 Помаците тук в Америка бачкат,но си милеят за България,като си идат там пък разправят с мило и драго за Америка.
                   Отговора е ясен! :)

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:


[url=http://www.facebook.com/video/video.php?v=458659353279&oid=104791622892550#w320-h240&comments&ref=mf]
...
[http://www.facebook.com/video/video.php?v=458659353279&oid=104791622892550#w320-h240&comments&ref=mf

Тоска:

--- Quote from: Hadj on November 24, 2010, 19:17 ---   Бях на гости  в Турция,главно между помаци.От това което разбрах от тях трябва да кажа на тези които се напъват да ги защитават от "асимилация" да се поуспокоят защото могад да получат херния пък онези хара няма да оценят тяхната жертва защото  въобще не се онтересуват от мнението им.
   Убедих се че нямат никаква пречка да си говорят по нашенски.Просто  някой от младите не проявяват интерес.Чичо ми има 4  деца,братовчедка ми която повече била покрай  родителите си  говори идеално и то така както при нас се е говорело преди 80-100 години.С двамата ми братовчеди -в Истанбул и Измир си говорим с преводач,заради срещите им с нас понаучиха някоя дума но нямат кой знае  какво желание.
     За съжаление вече не е жива  в Узункьопрю сестрада на дядото на жена ми която през 1991 година след като я поканихме да доведе децата си в България ето какво ни отговори. /Същата бе пътувала до Австралия при дъщеря си/
  -Нито ме рукайте нито ша дойдем.Халал да си ви е Булгарета.Ние са куртулисахме от огън,нож и попска кръстилка,нема ка кина да ни е бално,само боднаж сонем студена  водица.Вие доходойте я децата си не пускам.
       Ха със здраве и немойте са товаре с чузди кахоре.

--- End quote ---

Разбира се, има културна ерозия (унищожаване) . Но такива помаци, като нас , които сме живели в планински район не сме забравили езика напълно. Разказвам ви точно какво съм слушал от дядо ми. В годините 1930-1940. 3 помашки села намиращи се около Маниса, по Спил планина. В един пролетен ден на сабор. Гайдаи свирят, планината кънти. Разнасят се песните с високите звънки гласове на помашките жени. Има пир. Всеки говори на помашки език. Различен език, различна култура. По-възрастните помаци даже се ядосват на по-малките, които изучават турски в училище . Къде е това днес? Всичко остана в миналото, днес става тъкмо обратното, ядосват се на помашки  говорящите.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page