Български > Помаци

ПОМАЦИ В ТУРЦИЯ - Pomaks in Turkey - Türkiye'de Pomaklar !

<< < (14/20) > >>

AlperenKIRIM:
a togava kakvi razliki imali s drugite balkanski slavyani? dali za tova ima nyakakvi danni, analizticheski? nali v balkania vseki slavyano-govoreshti ne e Balgarin? :)  a moje li da ima i drugi slavyani v Balgaria osven Balgarite.

Rasate:

--- Quote from: AlperenKIRIM on December 24, 2010, 12:15 ---a togava kakvi razliki imali s drugite balkanski slavyani? dali za tova ima nyakakvi danni, analizticheski? nali v balkania vseki slavyano-govoreshti ne e Balgarin? :)  a moje li da ima i drugi slavyani v Balgaria osven Balgarite.

--- End quote ---

Българският език през цялото съществуване на средновековна България е бил модулатор на останалите славянски езици-за това примери колкото щеш-последният е от времето на Патриарх Евтимии,където в Търновската школа се правят реформи в българският език,които засягат всички православни "славянски" държави-България (в едно с Влашко,Молдова и Трансилвания,които са били сюзеренни на българският цар)Сърбия и Русия.Т.е. с две думи реформите на езикът са се водили единствено от нашият патриарх и не са съществували други православни езици освен българският.

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/srpski_letopisi/Letopis_sr_zare.htm
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/hronikaMMoksa.htm
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/patrAntonii-Mirco.htm
Сръбският не се различавал от западното наречие на българският до реформите на Вук Караджич.

Има учени които отричат "славянската " идея:
VTS_01_1

http://www.metacafe.com/watch/5495158/chilingirov/

Според тези учени името българи е собственото име на нареченият от гърците народ на траките,а по късно от руснаците-славяни.
Има много данни ,че името българи същества паралелно както в Понтика,така и на Балканите-Според император Константин Порфирогенет българите получили автономия в Тракия по времето на император Константин Велики и т.н.
Дали е сборното собствено име на траките или е едно от техните племена които са се намирали на голям ареал не се знае,но интересното в случая са две неща:
-Първото е,че хърватите носят името на Княз Кубрат(на чешки и словашки се изговаря-Хроват).А както знаем имало е поселения на Хърватите в Днешна Левобрежна Украйна,Словакия и Чехия.
-Второто е,че българите днес в някой части на Румъния се наричат от маджарите с името Сорби или Сърби(интересното е,че и славяните в днешна Германия също се наричат от германците с името Сорби.)

Като доказателство на това твърдение е намерената в Московският царски архив написана във Вложка България с арабски букви хроника Таджих Тарихи.
Също може да се приеме и написаната от Ибн Фатлан хроника-където титулува Българския цар и като цар на Сакалибите-т.е. славяните.

за да не успамваме повече хубавата тема виж и пиши тук-  http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,3654.0.html#top
или тук http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2650.0.html#top

Тоска:
 Pomacite ot selo osmaniye - eskishehir. imigranti ot batak i pe6tera (1878 ~ 1905)


osmaniye_pomak

mechta:
РАЗКЪСАНИ МОСТОВЕ  - ЧАВДАР(Касъмица, Чавдарица) - ЙЕНИДЖЕ
Войните, политическите и религиозните пристрастия,  колко човешки живота са унищожили, колко семейни гнезда са разтурили, колко сълзи са изтичали. Все същата причина. Нима светът няма да узрее за истинска демокрация и хуманност?! Нима синурите и границите все ще са затворени и ще бъдат онази омразна завеса, която разделя човека от човека, брата от сестрата, майката от детето...
„Да забравим миналото!” Прокламират някои. Да, да го забравим, ако сме изградили една човечност, ако сме излекували раните си.
„Човек трябва да живее със спомените си, иначе ще се обезличи.” И това са мъдри думи като по-горните.
Бихме казали: да потърсим нови мостове, мостове на приятелството, които да заменят разрушените в миналото.
Тази идея не е наша. Тя е плод от усилията и желанието на мнозина – и политици, и историци, и обикновени хора, преживели ужасите на войната, изселничеството, затворените порти на комшулука.
Ще ви отведем в две селища при едни и същи хора. Тези от градчето Йенидже/Бурса/ Турция и с. Чавдар/Смолянско/ България. Едни и същи родове, едни и същи фамилии, които войните и изселничеството са разделили за години наред.
1912-та е, Балканската война, хиляди невинни жертви, хиляди бежанци към Гърция и от там в Турция... неуспелите  се връщат в селото. То е изпепелено и хората се настаняват в близките колиби на юрушкото село Калъбунар, докато построят отново къщите си. Ужаса който преживяват ги кара да предприемат цялостно изселване.
1925 –та година, цялото село изготвя паспорти за изселване, дори пращат Молла Идриз да проучи, дали може да се намери място за цяло село, но уви – не му провървява на Босфора и той се връща обезнадежден. Тогава половината заминава другите остават. Пристигат на Гелиболу с коне, а стадата с пашуване. Остават известно време там, след което се местят всички в днешното Йенидже – Бурса.
Същата година пристигат и от съседното гръцко село Кайънчен, изкарват си български паспорти и заминават.
Останали в България преживяват и други сътресения през 1948 година. Комунистическата жандармерия нахлува една нощ около 3 часа по къщите и насила изкарват жени деца, старци. Подгонват ги с конвой до Барутин, от там на камиони до гр. Пещера, къдeто ги набутват като прасета във вагоните и интернират към Полски тръмбеш, с. Иванче.
След тези събития за помаците няма разрешения за изселване, затваря се и границата за посещения. А в селото няма род, който да не е разкъсан и тук и там – Бояджиеви, Хорозови, Делянови, Люманови, Вирановски, Тисовски, Кехайови и още.
Това не е краят на премеждията – следва поредната кръстилка в Родопите през 1972 година, което е много по-страшно от изселването.
Кога и от къде са дошли Чавдарци? По разказа на кмета Джамал Кехайов, селото е основано от три семейства юруци и две семейства от Доспат, а неговият род са дошли от Арнаутлука. Иначе след Балканската война половината землище остава в гръцко, а хората разкъсани – едни там, други тук. Няма род без роднини в Турция.
И това е така, в Йенидже една трета от населението са чавдарци и живеят в кв. Дере махала. Сред тях има много просперирали Мехмет Гьозтепе и братята му, които са едни от известните работодатели в района.
Те често си спомнят за родното село и мечтаят да го посетят.
Съдбата решава най- сетне да ги събере. И това се случва чрез инициативата на кмета на Йенидже Хасан Аксу, приел не леката отговорност да уреди посещение в родното село на дедите си. И през месец април т.г. то се осъществява. Сред групата е и деветдесет годишния  Яхйя Сеймен, който е напуснал селото едва седем годишен и след 84 годишна носталгия успява да целуне близки и роднини.
Хасан е трудолюбив като всички чавдарци и работи за просперитета на града – закупил множество техника и я впрегнал в работа, а тя много -  саниране на блоковете в „Бешюз евлер” , „Бин евлер” и Центъра, озеленяване на града, изграждане на културен комплекс край езерото, облагородяването му, изграждане на дом за инвалиди, мостове и други съоръжения за улесняване на жителите, разширяване културният обмен в града. Най-важният момент в трудовата му характеристика е установяване мостта между разкъсаните от войните и изселничествата роднински връзки на живеещите в Турция и България мюсюлмани.
Братя, които не са доживели да се видят, техните деца. Сълзи, сълзи на радост, от мъка, сълзи обикновени, човешки! Какво е усещането – сам трябва да си изпитал, за да знаеш. Едно е желанието – никога повече граници, разделения и забрани за най-святото – Родината на човека...

Тоска:
Emel Sayın

EMEL SAYIN - DUYDUM Kİ UNUTMUŞSUN

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page