Според ЧечлиÑта хората Ñа били богомили :
Според ХюÑеин Мехмед Ñъщо Ñа били богомили и павликÑни, но доказателÑтва така и не Ñе намериха. Това, че нÑкои хора тълкуват и изкривÑват както им е угодно чаÑти от Ð¸Ð·Ñ€ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð²Ð° единÑтвено желанието им да "Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ под вола теле".
Ето какво пише ÑамиÑÑ‚ Евгений Радушев в книгата му "Помаците":
По ÑъвÑем друг начин ÑтоÑÑ‚ нещата в контекÑта на етнорелигиоз-
ните процеÑи. ЦÑлата етнокултурна ÑитуациÑ. предÑтавена в езиковиÑ.
етнографÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ Ñ„Ð¾Ð»ÐºÐ»Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ, а напоÑледък и в многобройните,
новооткрити за българÑката изÑледвачеÑка практика оÑманÑки извори
позволÑва без уговорки да Ñе каже, че
в бившата оÑманÑка каза Ðевро-
коп протекло интензивно нреминаване на меÑтно българохриÑтиÑнÑко
наÑеление към иÑлÑма. Възможно е категоричното “без уговорки“ да пре-
дизвика Ð¿Ð¾Ð´Ð¾Ð·Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñƒ нÑкои читатели, още повече. че не много отдавна,
но време на печално извеÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ â€œÐ²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ½ процеÑ", цÑлото мюÑюл-
манÑкото наÑеление на днешна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð±Ðµ обÑвено за българÑко по ет-
ничеÑки произход.
Затова бързам още тук да обърна внимание, че пред-
Ñтавените в наÑтоÑÑ‰Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´ оÑманÑки извори (официална държавна до-
ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð½ÐµÑена в превод на българÑки език) по безпрецедентен
доÑега начин доказва, че мюÑюлманÑкото наÑеление в тази планинÑка
облаÑÑ‚ е ÑледÑтвие от преминаването към иÑлÑма на меÑтно българох-
риÑтиÑнÑко наÑеление. Този материал предлага възможноÑти, анализи
и изводи ÑÑŠÑ Ñериозна Ð¿Ñ€ÐµÑ‚ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° доÑтоверноÑÑ‚. далеч налхвърлÑщи
периметъра на емпирично изведените Ð·Ð°ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ· оÑнова на
българоезичието на меÑтните мюÑюлмани. на Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ñ„Ð¾Ð»ÐºÐ»Ð¾Ñ€ и пр. или пък
измъкнати из Ñумрака на иÑторичеÑките митове. ОÑвен това, Ñъшата тази
Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·ÐºÑ€Ð¸Ð²Ð° едно развитие на Ñитуациите. при което Ñе нала-
га говорим за продължителен , да го наречем - "пълзÑÑ‰â€ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð°
религиозно обръщенÑтво Ñред родопÑките българи, а не за периодично
провеждани терориÑтични акции за маÑово налагане на иÑлÑма, в какво-
то изкушение вече изпаднаха доÑта българÑки изеледвачи.
Ð’ Ñъщото време Ñлепва да ее изтъкне. че доказателÑтвениÑÑ‚ мате-
риал за етничеÑката принадлежноÑÑ‚ на неврокопÑките мюÑюлмани, ек-
Ñпониран върху днешните обшеÑтвени реалноÑти, но без да Ñе отчете
нуждата от защита на човешките права на това наÑеление, Ñе превръ-
ша в “ровичкане в миналотоâ€. без какъвто и да е позитивен резултат.
Във връзка Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° през поÑледните години този проблем, тъй характе-
рен за Централните и Западните Родопи, отново ангажира внимани-
ето на българÑката учена общноÑÑ‚. Опитите на иÑторици и етнолози
да уÑтановÑÑ‚ поÑледиците от политиката на комуниÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð¼
върху етничеÑките и религиозните малцинÑтва разкриха едно законо-
мерно поведение-Ñ€ÐµÐ°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ñред българомюÑюлманите: повечето от Ñ‚ÑÑ…
проÑвÑват готовноÑÑ‚ да Ñе идентифицират Ñ Ñ‚ÑƒÑ€ÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ арабÑÐºÐ¸Ñ ÐµÑ‚-
Ð½Ð¾Ñ Ð¸Ð»Ð¸ пък Ñе определÑÑ‚ по религиозен признак като мюÑюлмани, но
отбÑгват да Ñе предÑтавÑÑ‚ за българи.
Пред подобна ÑÐ¸Ñ‚ÑƒÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ñе изправих и аз по време на теренни проуч-
Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð· неврокопеките Ñела през 1994 г. МнозинÑтвото от българомю-
Ñюлманите там е подвлаÑтно на мита, че техните деди Ñе наÑтанили в
Родопите като мюÑюлмани нÑкъде през ХІ - ХІІ век - очевидно генетич-
ната връзка Ñе Ñ‚ÑŠÑ€Ñи извън българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÑ‚Ð½Ð¾Ñ Ð¸ извън Балканите. Като до-
казателÑтво повÑемеÑтно Ñе Ñочат надгробните паметници. върху които
е изпиÑана датата на Ñмъртта по мюÑюлманÑкото летоброене (Хиджра).
Така например надгробие от 1160 по Хиджра Ñе възприема като поло-
жено през ХІІ век, “'време, далеч преди поÑвата на турците но нашите
меÑта“ - отбелÑзват хората. Рв конкретниÑÑ‚ Ñлучай Ñтава дума. за 1747 г.
Ðа пръв поглед това е един наивен начин да Ñе отхвърли дълго нат-
рапваната Ð¸Ð´ÐµÑ Ð·Ð° проведени в оÑманÑкото минало наÑилÑтвени акции за
"помохамеданчване†пред които дедите на тези хора не уÑтоÑли. Днеш-
ните потомци Ñа наÑÑно и Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, че фикциÑта за иÑпÑмизационен апо-
калипÑÐ¸Ñ Ñе превърна в идеологема, положена в оÑновите на “възроди-
Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ“, който при българомюÑюлманите обхвана 60-те - 80-те
години на ХХ век. Ðла колкото и наивни да изглеждат обÑÑнениÑта на
родопÑките ÑелÑни, те вÑъщноÑÑ‚ демонÑтрират едно ÑÑŠÑтоÑние на маÑо-
вата пÑихика. което не може да Ñе определи иначе оÑвен като отказ от
принадлежноÑÑ‚ към българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÑ‚Ð½Ð¾Ñ.
(Става дума за оÑманÑките региÑтри, поÑтъпили в хода на Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1993 обмен на архивни документи между ОÑманÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ð² – гр. ИÑтанбул и ОриенталÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ» при Ðародна библиотека Св. Ñв. Кирил и Методий.)
====================================================
Евгений РадоÑлавов Радушев е роден на 11 октомври 1952 в гр. СофиÑ. Завършва СофийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет “Св. Климент ОхридÑки†- ÑпециалноÑÑ‚ “ТурÑки език и литература†(1977). През 1978 - 1981 г. e редовен аÑпирант (докторант) в ИнÑтитута по балканиÑтика - БÐРпод научното ръководÑтво на проф. Вера Мутафчиева. Защитава диÑÐµÑ€Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° кандидат на иÑторичеÑките науки (доктор по иÑториÑ) на тема “ОÑманÑки аграрни инÑтитуции през Ð¥\/ІІ - Ð¥\/ІІІ век†(1982). От 1983 до 2002 работи поÑледователно в ИнÑтитута по балканиÑтика и ОриенталÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ» към Ðародна библиотека “Св. Св. Кирил и Методийâ€. ИзÑледователÑката му дейноÑÑ‚ е наÑочена към проблеми от иÑториÑта на българÑките земи и Балканите през оÑманÑката епоха. Ðвтор на монографии, Ñтудии, Ñтатии, ÑÑŠÑтавител на документални Ñборници. ИзнаÑÑ ÐºÑƒÑ€Ñове от лекции в ИÑторичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð°ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÐµÑ‚ на СофийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет и в Ð®Ð³Ð¾Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет - Благоевград. През 2003 получава научната Ñтепен “доктор на иÑторичеÑките Ð½Ð°ÑƒÐºÐ¸â€ Ñ Ð´Ð¸ÑÐµÑ€Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° тема “ХриÑтиÑнÑтво и иÑлÑм в Западните Родопи Ñ Ð´Ð¾Ð»Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° на река МеÑтаâ€.
ПонаÑтоÑщем преподава в департамента по иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° универÑитета “Билкент†- Ðнкара, РТурциÑ.