Български > Помаци

Какви се чувстват помаците в душите си?

<< < (31/42) > >>

Gelina:
asakov, да давам обяснения  на такива ,като теб?! :D Объркал си рейса, пич!

tersid:

--- Quote from: Gelina on December 29, 2010, 13:52 ---asakov, да давам обяснения  на такива ,като теб?! :D Объркал си рейса, пич!

--- End quote ---
Апсолутно си права Гелина,объркал е рейса щото не е  чел разписанието и билет не си е купил ,на сичкото отгоре  и шафор иска да е. Голям пич е нема що.
Тука ,така май стана ,още не са прекрачили портата и искат обяснения все едно сайта е на   на ДАНС, скоро трябва и клетвени декларации да попълваме  и  молби за добруволни сатрудници,така ,че трябва да свикваме.

Nazmi:
 

  Помака си остава помак в душата и съзнанието през целия си живот.
 Така носейки в нас едно чувство- БОЛКАТА в душите ни несъзнателно предавана от поколения наред и до днес си е така.

 Колкото и да не НИ се иска е факт!
 Ние сме я наследили от нашите родители още в ранни детски години.
Дори и да не съзнаваме без да искаме се предава на нашите деца,внуци..!
Малко хора в днешно време се замислят над това,но е очевиден факт. Всеки който се чувства помак знае и разбира за какво говоря! Където и да е по света,преуспял или не той носи тази болка в душата си.

 Наскоро се запознах с един помак от Смоленско,тук е в Америка от 18 години.Работи на Wallstreet,работи за една от най-известните компании в New York,младо момче на 36 години.
Преди това е завършил най-престижните Университети и Колежи тук в Америка,само ще спомена Харвардски университет  с отличие.
 Там днес от високите небостъргачи в New York където за секунди се печелят или губят милиони на компании свързани със Борсата,то след работа този наш помак от България живо се интересува от живота днес на помаците не само в България,Турция,а и навсякъде където сме..! Поздравление за такива хора,дето не са забравили дедите им,родители,приятели дето днес чакат някой да им изкупи тютюна,или им предложи мизерна работа..
Та стана на въпрос за помаклъка както винаги,почувствах болката в душата му  на Брокера- Анализатор на компании...от това да си Помак по неволя.!
 За това ми е думата,а иначе всеки е в правото си сам да се самоопредели,и това е негово право- много лично е...!
POMACI-POMAKS

Rasate:

--- Quote from: Nazmi on January 29, 2011, 09:00 ---

  Помака си остава помак в душата и съзнанието през целия си живот.
 Така носейки в нас едно чувство- БОЛКАТА в душите ни несъзнателно предавана от поколения наред и до днес си е така.

 Колкото и да не НИ се иска е факт!
 Ние сме я наследили от нашите родители още в ранни детски години.
Дори и да не съзнаваме без да искаме се предава на нашите деца,внуци..!
Малко хора в днешно време се замислят над това,но е очевиден факт. Всеки който се чувства помак знае и разбира за какво говоря! Където и да е по света,преуспял или не той носи тази болка в душата си.

 Наскоро се запознах с един помак от Смоленско,тук е в Америка от 18 години.Работи на Wallstreet,работи за една от най-известните компании в New York,младо момче на 36 години.
Преди това е завършил най-престижните Университети и Колежи тук в Америка,само ще спомена Харвардски университет  с отличие.
 Там днес от високите небостъргачи в New York където за секунди се печелят или губят милиони на компании свързани със Борсата,то след работа този наш помак от България живо се интересува от живота днес на помаците не само в България,Турция,а и навсякъде където сме..! Поздравление за такива хора,дето не са забравили дедите им,родители,приятели дето днес чакат някой да им изкупи тютюна,или им предложи мизерна работа..
Та стана на въпрос за помаклъка както винаги,почувствах болката в душата му  на Брокера- Анализатор на компании...от това да си Помак по неволя.!
 За това ми е думата,а иначе всеки е в правото си сам да се самоопредели,и това е негово право- много лично е...!
POMACI-POMAKS

--- End quote ---

Така си е всеки го тегли към дома и рода-където и да се намира,колкото и да печели,родното огнище си е най мило и драго.И всеки нашенец таи болка в сърцето когато е далече.

Поздрав за всички,които са навън

Емил Димитров - Моя страна,моя България

Nazmi:
  Rasate,благодаря за поздравите,но в заглавието на темата дава гласно отражение на това- " Какви се чувстват помаците в душите си".!? Реално най-обективни ще са онези от нас,които сме помаци,които всеки ден независимо къде живеем,работим,създаваме семейства,деца, внуци в душата ни си знаем- Помаци сме.
Сещам се за едно интервю на една млада журналистка от "Атака "-в Якоруда/ има тук в сайта репортаж/,та тя се опита как ли не да провокира хората с въпроса -"Какви се чувстват помаците в душите си".? Накрая един възрастен човек и отговори просто и ясно" Госпожо,спрете да парадирате това,аз съм Помак родопчанин  с мюсюлманска религия.Това знам още от дедите ми".
И понеже в предния ми постинг наблегнах реален случай за един помак в New York днес и откровеноста му,че помака си е помак и винаги носи болката в душата си където и да е.Това имах впредвит,освен носталгията която е характерна черта на всички и всеки .Преди 20 години 1991 година на една помашка сватба в Чеча поканих Родопски и състава му" Родопски извори".Хората от селото все искаха песни свързани с мъка,тъжни...!
Попитах го защо е така? Отговори ми- това е най близко до душата на помака...!
  Оставете другото на самия отруден човек да сподели и се чувства такъв,свързано главно с битието на този наш народ помаци,изразено и залегнало в песните като Рофинка е болна легнала и десетки такива,като тази например- от реалния живот..
   
  Pomaklar icin sarki (Pesen za Pomaci)

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page