Български > Bестник

НОВИНИ - NEWS - HABER

<< < (251/678) > >>

ibrahim65:
Алоо гръмналият чети какво пише и какво те чака пак щяли да те гърмят. ;D

botev:
Отварят Фанагория
Прабългарското селище във Варна започва новия сезон с обновена експозиция
http://tv7.bg/news/culture/8870622.html

sultan selim:
http://afera.bg/

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
В Издателство Жанет 45 излезе новата книга на Хюсеин Мевсим «Пътуването на Чудомир в Турция (1932)».
Предлагаме встъпителната част на книгата.
В периода от 27 април до 11 май 1932 г. 80 български учители по история, география, рисуване и ръчна работа от различни краища на страната под ръководството на инспектори от тогавашното Министерство на народното просвещение и присъствието на академичните светила Б. Филов, В. Златарски и Св. Примов участват в научна екскурзия в съседна Турция, която включва посещението на Истанбул, Бурса и Одрин.
Целта на екскурзията е българските учители и инспектори на място да се запознаят с новостите и реформите, които се провеждат в съседната страна през годините на републиката, да установят контакти с турските си колеги и да се запознаят отблизо с просветно-образователна им система, а така също да опознаят културно-историческото наследство в споменатите градове.
Отлично организираната екскурзия преминава много добре, любезните домакини съставят наситена програма, която предоставя възможност на българските учители да посетят десетки различни училища и музеи в трите града, както и да правят интересни наблюдения и заключения върху републиканската действителност. С една дума, проявата постига своите цели и учителите се завръщат изключително удовлетворени.
Сама по себе си тази екскурзия, разбира се, представлява съществен интерес от гледна точка на турско-българските културни връзки през 30-те г. на миналия век, но едва ли тя щеше да попадне в изследователското ми полезрение, ако един от участниците в нея не беше учителят по рисуване и ръчна работа в тогавашното Смесено педагогическо училище в Казанлък Димитър Христов Чорбаджийски.
Скоро след завръщането си от екскурзията 42-годишният тогава учител и музеен деец е съкратен по бюджетни причини, но по-важното е, че под псевдонима Чудомир започва да обнародва карикатури и разкази във «Весела страница» на в. «Зора», което му открива пътя към високото признание за талантлив майстор на хумористичния разказ в българската литература.
...Помня, че още през студентските си години в Пловдивския университет бях твърде заинтригуван от кратката бележка в съответния том на «Речник на българската литература», че в 1933 г. (всъщност 1932) Чудомир посещава Истанбул и Бурса, но с каква цел, индивидуално или служебно и за какъв срок – тези въпроси останаха да висят в съзнанието ми.
Не след дълго неведомият (и непредсказуем) вятър на съдбата щеше да ме отвее именно към Бурса и Истанбул, но завръщането в литературните води щеше да стане след едно принудително откъсване от десетина години.
Онези въпроси от студентството придобиха актуалност преди няколко години, по-точно, през 2008-а, когато в един юлски ден се оказах в Литературно-художествен музей «Чудомир» в Казанлък. Основната ми цел бе да уточня подробностите около подетата от Фондация «Чудомир» похвална инициатива за превеждане и издаване на Чудомировите разкази на балканските езици, за която бях научил от моя добър приятел, журналист в местния вестник и талантлив писател Петър Марчев. Желаех да преведа и да представя цялостно на турски Чудомир, имах афинитет към неговите разкази, още повече, че присъстваше в учебната програма и се изучаваше от студентите ми в Анкарския университет.
В колегиално-дружеската беседа с Пеньо Терзиев в музея, помещаващ се в къщата на писателя, а и в предварителната кореспонденция, поставих въпроса за Чудомировото посещение в Истанбул и Бурса, и каква беше радостта ми, когато домакинът откликна, че в архива се съхранява бележник и ръкописен доклад за тази екскурзия. Записките в бележника все още не бяха разшифровани, а докладът бе разчетен вече от П. Терзиев. Помолих го да ми предостави този ценен материал, тъй като имах желанието да разчета някои неразчетени места в доклада, да разшифровам записките в бележника, съответно да ги преведа и публикувам на турски, защото, освен всичко друго, те представляваха интерес като погледа и оценката на един български интелектуалец и творец върху турската обществена действителност, бяха свидетелство за републиканската история от 30-те г. на миналия век.
П. Терзиев отзивчиво ми предостави споменатите архивни материали, за което още веднъж му изказвам сърдечна благодарност. Още същата вечер в хотелската си стая под «Тюлбето» и следващия ден в автобуса за София вникнах в специфичния почерк на автора и разчетох записките, а частта от доклада за Истанбул и Одрин преведох и включих в сборника с разкази и картини Amerikan Mercimeği («Американска леща»), който издадох в Анкара през март 2009 г.
Книгата бе представена в Казанлък по време на Чудомировите празници през същата година. По такъв начин, отчитам с удовлетворение, докладът на Чудомир за пътуването до Истанбул, Бурса и Одрин за пръв път видя бял свят именно на турски.
Малко по-късно, със съответните обяснителни бележки, П. Терзиев го публикува в «Казанлъшко слово» (бр. 33, март 2009), «месечен свитък за литература и изкуство» на в. «Искра». След два месеца, през май в Анкара, съвместно с Фондация «Чудомир» и участието на представители от Министерството на културата, служители от общинската администрация в Казанлък и репортери във фоайето «Фараби» на Факултета по език, история и география на Анкарския университет открихме изложбата «Нашенци». Преди това имаше представяне на сборника с разкази в залата на Факултета, последван от коктейл. Проявата бе уважена от академичните среди, от тогавашния посланик на Република България в Анкара Бр. Младенов, съветничката Д. Петрова, дипломати и местни журналисти. Мои студенти от първи курс поставиха на сцена разказа «За Бог да прости», въобще чрез тази прекрасна проява авторът достигна до турската публика.
В настоящата книга се публикуват за първи път с всички необходими пояснения и коментари записките (по-нататък Бележник), които Чудомир си води в един бележник с бледорозови корици и карирани листове през цялото пътуване; докладът (по-нататък Доклад) «Пътуване до Цариград», изнесен пред учителската колегия в Казанлъшкото педагогическо училище на 19 май 1932 г.; трите пощенски картички, които изпраща на съпругата си Мара Чорбаджийска от Истанбул, Бурса и Принцовите острови, акварела «Св. Ирина», а също така фотографии, скици и пр.
Разбира се, тази научна екскурзия, проведена с участието на няколко десетки учители, инспектори, видни български учени и един народен представител, не може да се разгледа само като едно обикновено пътуване в съседната страна. Без съмнение, тя се явява резултат на процъфтяващите турско-български отношения в културната сфера от началото на 30-те г. на миналия век. Затова реших, че би било добре тя да бъде видяна и оценена не като случаен и откъснат акт, а именно в контекста на тази добросъседска атмосфера и приятелство.
В основната част на книгата си, като се осланям и на писмените свидетелства на други участници в същата екскурзия, а така също черпейки информация от български и турски държавни архивни фондове, централни и провинциални вестници, се постарах максимално подробно да възстановя хронологически цялото пътуване, както и да изложа впечатленията на Чудомир от турската просветно-образователна система и въобще републиканска действителност през въпросните години.
Тази книга за пътуването на Чудомир в Турция през 1932 г. можеше да се появи на бял свят поне преди три години, но пространствената ми отдалеченост от изворите, и обстоятелството, че се налагаше да се работи с различни архиви и библиотеки както в София и Анкара, Пловдив и Истанбул, а така също в Стара Загора и Бурса, Казанлък и Одрин, сериозно ме възпираше във времето.
Сега, когато тя вече е факт, бих искал да изкажа искрена благодарност на всички онези близки и далечни приятели и съмишленици, които жертвоготовно споделяха с мене вълнението от осветляването на една непозната страница както в творческата биография и литературно наследство на Чудомир, така и в турско-българските културни отношения в началото на 30-те г. на миналия век.

Хюсеин Мевсим
ноември-декември 2011,
Анкара
http://www.plovdiv-online.com/component/k2/item/35419-knig%D0%B0-z%D0%B0-chudomir-ot-hyusein-mevsim

Nedim Mehmedoski:
Hiljade muslimana protestira ulicama Skoplja
11 maj 2012 Izmijenjeno 18:00 CEST
U toku su protesti zbog optužbi da je za ubistvo pet Makedonaca kriv 'radikalni islam', izvještava reporter Al Jazeere.

http://bcove.me/kwqyx7kr

Piše: Edin Krehić , Foto: Jasmin Redžepi

SKOPLJE - Hiljade muslimanskih demonstranata, mahom Albanaca, nakon džuma-namaza počele su protest u Skoplju zbog policijskih optužbi da je za ubistvo pet Makedonaca praktično kriv „radikalni islam“.

Satima ranije, u aščinicama i parkovima u skopskoj čaršiji sve priče bile su isključivo usmjerene ka protestima, dan prije nego što će i etnički Makedonci izaći na ulice u Skoplju, u kojem se osjeti međuetnička napetost.

Deseci hiljada muslimanskih vjernika prisustvovali su džuma-namazu u Jahja-pašinoj džamiji, gdje je bila i ekipa Al Jazeere, a tokom koje imam nije spominjao proteste.

Nakon što je molitva okončana, Jahja-pašina džamija, koja sa haremom prima blizu 2.000 vjernika, postala je centar okupljanja demonstranata.

Dva plakata dominirala su žarištem okupljanja: „Muslimani nisu teroristi“ i „Sopot dva“.

Ovim drugim plakatom Albanci žele poručiti da je ubistvo pet ljudi, a potom privođenja Albanaca i povezivanje sa 'radikalnim islamom' - montirani proces.

U prvom Sopotu 2002. godine, jedan Albanac, stariji od 70 godina, uhapšen je, optužen i osuđen da je postavio minu pod vozilo NATO-a u selu Sopot, između Skoplja i Kumanova, kada su poginula dva Rumuna.

Starac je još u zatvoru, a Albanci se nisu pomirili s policijskom istragom i odlukom Suda, te vjeruju da starac nije kriv.

Ovaj slučaj vide kao znak da su Albanci dežurni krivci.

Čini se da je medije najviše privlačila zelena zastava sa arapskim slovima na kojoj je ispisan šehadet: „Allah je jedan, nema Boga osim Njega i Muhamed je Njegov rob i poslanik.“

Uvrede i generaliziranje

Brojne policijske snage okupljene su na ulicama kojima prolazi kolona na putu ka Vladi, gdje će se demonstracije okončati.

Demonstranti iz ostalih džamija pridružuju se koloni, kao i oni iz dijelova Skoplja naseljenim pretežno Albancima i muslimanima.

„Samim tim što je ovoliko naroda izašlo prošlog petka i ovaj put, ukazuje da je narod nezadovoljan i duboko pogođen uvredama vjerskog identiteta na početku istrage“, kaže za Al Jazeeru jedan od demonstranata, doktor Fatmir Kovaci.

On je nezadovoljan time što su pojedini mediji prošlosedmični protest prikazali kao podršku terorizmu i protivljenje policiji.

„Mi demantiramo to i mi bismo htjeli da se policijska operacija korektno i uspješno provede u korist svih nas, ali da se ničiji vjerski ili nacionalni identitet ne vrijeđa generaliziranjem“, zaključio je on.

Izvor: Al Jazeera

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page