Български > Bестник

НОВИНИ - NEWS - HABER

<< < (366/678) > >>

Rahmie:
Мюфтийството към медиите: Не бъдете съучастници в насаждането на ислямофобия
25 юли 2012

Главното мюфтийство отправи призив към медиите да не бъдат съучастници в създаването на ислямофобия и насаждане на междурелигиозно напрежение.

В декларация се посочва, че терорът категорично не се приема от исляма независимо от неговата цел и причина, предаде БТА.

„Редом с израелските жертви, гости на страната ни, ние загубихме и свой съгражданин - Мустафа Кьосов от с. Юруково, Всевишният да го омилостиви. Терорът категорично не се приема от исляма независимо от неговата цел и причина. Емблематична е сентенцията на ислямските мислители, които заявяват, че терорът няма религия, както и че в религията няма терор," се казва в декларацията.

„Дни след терористичния акт в Бургас периодично по медиите безотговорно се появяват становища за евентуална връзка на българските мюсюлмани и тяхното съдействие при провеждане на терористичния акт и заплаха за нови подобни действия. Силно сме обезпокоени от факта, че тези безпочвени медийни инсинуации се случват в свещения за мюсюлманите месец Рамазан“, пише в декларацията.

Мюсюлманската религия и мюсюлманската общност не могат да бъдат обвинявани в престъпление, извършено от едно лице или група маргинали. Терористът е враг както на мюсюлманите, така и на цялото човечество, посочват от мюфтийството.

„Мюсюлманите в България стават морална жертва на обществото и медиите посредством некомпетентни и преднамерени манипулативни инсинуации. Буди недоумение фактът, че отношение по тази дълбока несправедливост все още не са проявили управляващи, политици, културно-обществени дейци, учени от академичните среди“, посочва мюфтийството в декларация.

„Припомняме, че преди малко повече от година, ние от позицията на отговорни религиозни дейци не еднократно сме сезирали компетентните органи за опасност, която ни грози посредством външни фактори, които ще се опитат да пренесат своите политически, икономически или геостратегически интереси и проблеми на наша територия, ползвайки силния авторитет на исляма и прибягвайки към методите на насилие," заявяват още от Главното мюфтийство.

Novinite.bg

Rahmie:
„Блумбърг”: Меркел е права, Гърция да се учи от България
24 юли 2012
Автор: Илиан Скарлатов, „Блумбърг“; Превод: БГНЕС

Германската канцлерка Ангела Меркел преди дни даде България за пример за фискална стабилност на фона на финансовата криза.

Страната, която продължава да бъде най-бедна в ЕС, не всеки ден е сочена за пример на по-богатите си партньори. Единственият начин да разберем хвалбите на Меркел по адрес на София е да повярваме в твърденията й, че държавите с извънредни разходи ще трябва да затягат коланите, за да се развиват устойчиво.

За българите, ако не за южните им съседи, които Меркел може би имаше предвид, когато говореше за българския пример, хвалбите имат смисъл.

Гърците и българите имат много допирни точки, с изключение на близкото минало. И двете държави бяха под османско владичество, и двете се бориха за независимост и бяха сред най-бедните на континента. Техните пътища се разделиха едва след Втората световна война, когато България бе поставена под крилото на Съветския съюз, а Гърция остана част от Западна Европа. Но след като Атина се включи към ЕС – тогавашната Европейска икономическа общност, страната бе обсипана с пари, докато комунистите в съседство затягаха коланите и преглъщаха тежко.

През 1989 г. съветският блок рухна. Новата българска демокрация бе родена. Но в хазната нямаше пари за нея. Спестяванията на държавата бяха недостатъчни, магазините бяха празни, безработицата бе висока, а инфраструктурата – недоразвита и елементарна. Стагнацията там бе част от ежедневието.

Обрани. И то два пъти.

След дълги години на забавяни реформи, процъфтяващ частен сектор и почти несъществуваща регулация в България дойде хиперинфлацията. Тя заличи всички спестявания на българите отново, с което близо една трета от банките в страната бяха принудени да затворят врати. В резултат левът бе обвързан с германската марка (и по-късно с еврото). На централната банка й бе забранено да отпуска заеми на търговски банки – предпазна мярка, която остава в сила и днес. Международният валутен фонд (МВФ) също така настоя всяка българска банкнота в циркулация да бъде покрита с валутни резерви.

Десетилетието от `89 до `99 бе тежко. Но превърна България в дисциплинирана държава с хора, които спестяват, дори след присъединяването й към Евросъюза през 2007 г.

Да бъдеш беден, разбира се, не е никак забавно. Служителите в частния сектор получават недобри заплати, а пенсионираните се борят за оцеляване с ниски пенсии. Нито една магистрала не е завършена и едва няколко части от столичното метро функционират. Това е цената да не харчиш пари, които не притежаваш, било то на държавно или потребителско равнище.

Но днес България има положителен икономически растеж и втория най-нисък дълг в Европейския съюз (след Естония) – 16% от брутния вътрешен продукт. Освен това има нисък бюджетен дефицит от 2%, въпреки плоския корпоративен и личен данък от едва 10%. Валутните резерви съставляват 6% от БВП. Накратко – държавата има бъдеще.

Гърците обаче са в различно положение. Те харчеха повече, отколкото имат, поне 20 години. След като тамошен служител влезе в държавния сектор, вече не може да бъде освободен от длъжност, получава по 40 дни почивка годишно и получава заплати за 14 месеца, макар че в годината има само 12. В резултат гърците са по-богати. Но начинът им на живот не е устойчив. Дългът им спрямо БВП е 165%, а бюджетният дефицит – 9,1%.

Надценено сирене.

След въвеждането на еврото през 2001 г. гръцкият кабинет не успяваше да контролира цените на дребно, които се утроиха. Традиционната „тиропита“ – пай от сирене, през 2001 г. струваше 30 евроцента. Днес варира около 3 евро. Как е възможно? На колко места на планетата цени скачат десетократно за такъв период от време? Отговорът е прост – вместо да се опита да контролира цените, правителството се фокусира върху това да вдига заплати. А това значеше заеми.

Чужди пари се използваха и за инфраструктурни проекти. Гръцките магистрали са безукорни, пристанищата и атинското метро – същински шедьоври, по-добри и от германските. За Олимпийските игри през 2004 г. Атина бе преобразена напълно. Прогнозите за крайната цена на това спортно събитие сочат, че игрите са стрували на държавата между 6 и 27 млрд. евро. Повече от ясно е за всеки макроикономист, че инфраструктура от подобен мащаб не се гради с БВП като гръцкия, който е грубо казано 300 млрд. евро. Преобладаващата част от парите бяха взети назаем. И Меркел знае много добре, че денят за разчистване на сметките наближава.

Българският пример не е единственият начин за развитие на Гърция. И не означава, че страната трябва да стане бедна. За разлика от България през 90-те, тя има инфраструктура и спестявания, с които нещата ще се развият по-лесно. Затягането на колани ще превърне гръцките държава и нация по-дисциплинирани и ще им изгради навици.

Европа не се справи с финансовата криза по най-добрия начин. Но през последните три години гърците опитваха всячески да винят останалите за собствените си икономически беди.

Ако признаят собствените си грешки, скоро гърците може и да имат устойчиво икономическо развитие. Така вкусните млечни пити може и да се продават отново за 30 евроцента. В противен случай страната ще бъде принудена да напусне семейството на европейската валута.

Novinite.bg

ibrahim65:
НЛО до Истанбул, признаха снимките за автентични

http://www.blitz.bg/news/article/148232

Rahmie:
Защо ви дразни моята забрадка?
27.07.2012



Расизъм има и в германските университети, но никой не говори за това. Така младата блогърка Кюбра Гюмюшай описва на страниците на "Ди Цайт" впечатленията си от контактите между "истинските" и "неистинските" германци.

"Знаеш ли, Кюбра, за мен ти не си германка" - това ми заяви Мануел в едно кафене, докато обсъждахме живота в Германия. С Мануел всъщност се разбираме добре, заедно сме следвали политология. "Защо мислиш така?" - питам го аз. "Ами защото носиш забрадка" - отвръща ми той. Аз се изсмивам и правя опит да му обясня, че това, което казва, е пълен абсурд. Само заради едната забрадка не мога да съм германка?! "А важи ли това и за био-германците, които са приели исляма?" - питам по-нататък. "Био-германци" наричат на шега онези, чиито прадеди са родом от Швебиш Гмюнд или Бад Залцуфлен да речем, за разлика от онези, чийто род е от Измир или Анкара. "Но това е нещо съвсем различно, не можеш да сравняваш едното с другото", казва Мануел, а останалите ни приятели в кафенето кимат одобрително. Изведнъж осъзнавам, че Мануел е изговорил една истина, която преди това никой не се е осмелявал да изрече на глас: в техните очи аз никога не съм била част от Германия. Усмихвам се и млъквам, но вътре в мен бушува буря.

Най-обиден е прикритият расизъм

Всъщност, на расизъм се натъквам постоянно. А такива като мен има много: докато някои осъзнават университета като оазис на свободата, като място, където предразсъдъци няма, мнозина други - чернокожи, забулени, хора от религиозните малцинства - ми разказват за своя сблъсък с расизма. Разправят ми за доценти, които отказват да ги забележат и да им дадат думата. Разказват ми и за университетски дискусии по повод расистките тези на Тило Сарацин, на които преподавателят обобщава дебата с думите: "Вярно, че при Сарацин има някои крайни изречения, но, хм... като цяло всъщност си е прав".

Вероятно щях да се примиря с тази ситуация, ако по време на двата семестъра, кото прекарах в Лондон, не бях видяла, че нещата могат да изглеждат и другояче. Тамошният ми професор още в първата лекция по политология ни представи тезите на Едуард Саид - един от ранните критици на академичния расизъм. Лондонският професор недвусмислено ни заяви, че расизъм, естествено, има и в университетските среди. Широко разпространеното мнение, че расизмът и останалите механизми на сегрегация са проблем на по-низшите съсловия, е всъщност напълно погрешно. Расизмът е проблем на цялото общество. Висшистите обаче умеят да прикриват убежденията си зад сложни дефиниции и тези. Но тъкмо прикритият расизъм е този, от който най-силно боли. Неизреченото, погледите, нееднозначните реплики, неуловимото.

Щом носи забрадка, значи е чистачка...

Всеки път се учудвам колко чувствително реагират мнозина висшисти, когато им се обърне внимание върху факта, че се държат расистки или сексистки. Подобни критики очевидно дразнят егото им - защото разклащат убеждението им, че не са подвластни на предразсъдъци. Само че няма човек, който да е наистина свободен от предразсъдъци - и тъкмо студентите, висшистите и учените би трябвало да се вгледат по-критично в своите думи и дела.

В лондонския университет, в който бях, това наистина функционираше - там имаше и самокритика, и многообразие. Председателят на Сдружението на хомосексуалните студенти беше мюсюлманин. Ръководителката на палестинската група беше израелка. Няколко от секретарките носеха индийско сари. Доцентки се явяваха на лекция със забрадка, а един референт беше с будистко монашеско облекло. Затова пък при завръщането ми в Германия станах свидетелка на следната показателна случка: моя приятелка, студентка по медицина, която носи забрадка, влезе в една от залите на Кьолнския университет. Професорът, който изнасяше лекция, я погледна и й каза: "Стаичката на чистачките се намира в края на коридора". На което моята приятелка отвърна: "О, а пък аз си помислих, че Вие сте домакинът".

АГ, ДПА, ДЦ, КГ, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел
DW

Mariana:

Не знам защо се използва термин като расизъм в цитираната по-горе публикация. Повечето мюсюлмани в Европа са от т.нар. бяла раса и подобен термин въобще не е подходящ.

За да се разберат, впрочем, според мен, по-дълбоките причини за различното отношение към забрадените жени в Европа, трябва да се разберат причините за един не винаги съзнаван културен инстинкт, който може по-лесно да приеме будистки монашески одежди примерно, те са за него нещо екзотично, което не го притеснява. Но забражданите жени в обикновения, делничен живот, му навяват, често несъзнателно, някаква социална или мирогледна еволюция или процес, протекъл на този континент в течение на дълго, дълго време, при който забрадени са оставали наистина най-вече жените, живеещи по селата, или пък необразованите, работещи нискоквалифициран труд жени.

Просто европейците или немалко от тях реагират според нагласата на собствената си история и/или култура. И това е естествено. Те реагират според някакви културни "кодове", в които това се разчита така. От тях се иска да променят тези кодове и да го прочетат по друг начин. В своите общества и страни. А това само на пръв поглед е лесно. Защото тези културни кодове не се променят за ден или два и не са се изградили за ден или два. В която и да било страна или общество, за която и да било култура на възприятие.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page