Български > Bестник

НОВИНИ - NEWS - HABER

<< < (491/678) > >>

Subeyi Kurt:

--- Quote from: skoti3 on December 14, 2012, 11:37 ---

Хаха не виждам какво мога да ти отговоря, кой е местен и кой не.


--- End quote ---

Като не знаеш кой е местен и кой не, защо се моташ между краката ни???? Когато Аспарух и другите след него воюваха за да останат в завоюваните земи, поинтересувай се кои са живэли по тези зами тогава. Когато не ви отърва го извъртате като професионална ...  :D :D :D :D

Mariana:

--- Quote from: Subeyi Kurt on December 13, 2012, 15:30 ---Българин е обидна дума в Македония

И последно, когато ние в Република Македония искаме да обидим някого, че е нечестен, направил е някое подмолно дело, използваме термина българин. Това имах предвид, когато казах на колегата, че „най-лошите македонци са българи“.

http://www.dnes.bg/balkani/2012/12/12/bylgarin-e-obidna-duma-v-makedoniia-a-chakat-pomosht-ot-nas.175272

--- End quote ---


Не знам дали днес най-лошите македонци са българи. /Те тези, които се обявяват открито за такива, за българи, дори и днес рискуват много./

Във всеки случай най-добрите синове на Македония са били в голямата си част и най-добрите българи.
И това е или поне е било повече от естествено.

Сред най-видните българи от Македония са:
Пайсий Хилендарски, монах, опитал се да вдигне съзнанието и духа на своите сънародници през втората половина на XVIII век, когато споменът за това кои са били и какви са били не се нито учил, нито преподавал, нито споменавал някъде, освен в старите ръкописи от времето на двете средновековни български царства, запазили се тук-там по манастирите;
братя Миладинови
/съставители на сборника "Български народни песни от Македония", който след 1945 г. е "преведен", както и много други автентични текстове, книги и документи на новия македонски правопис... А думата "Български" е извадена от името сборника, излязъл през ХIX век, тя някак си не е била "удобна" през ХХ-ти...
Даме Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров и други признати и непризнати днес в Р. Македония комити и революционери;
Андрей Ляпчев
/министър-председател на България преди 9.09.1944 г./,
Симеон Радев
/дипломат, ерудит и автор на знаменитата книга "Строителите на съвременна България"/;
проф. Александър Балабанов
/основател на Катедрата по Класическа филология в Софийски университет, преподавател - легенда за поколения студенти в миналото, дошъл от родния си град Щип в София като юноша на едно магаре само с дрехите на гърба си/;
Димитър Талев
/писател, лежал след 9.09.1944 г. в лагер, излязъл оттам жив и написал после знаменитата поредица от книги за миналото на Македония - "Железният светилник" "Преспанските камбани" - в който става дума за родния му град Преспа - и която книга е била забранена дълго за четене в Македония, "Илинден" и "Гласовете ви чувам"/;

и много други.

----------------------------------

В Р. Македония, както вече споменах, можеш да бъдеш всякакъв друг, само не и българин. Рискуваш работата си, а и по-лоши неща да ти се случат, ако открито обявиш, че се смяташ за такъв.
Не е било толкова лесно да се изтръгне, да се изчегърта българското съзнание на македонците. Но след поредица от локални и световни войни, някои от които и братоубийствени, исторически превратности, насилия, тормоз и "мъдра" десетилетна пропаганда омразата към всичко българско в съюзна Р. Македония /по времето на Титова Югославия/, а после и в Р. Македония, си беше и още е за съжаление нещо като държавна, "научна", медийна и пр. "религия".

Но само хора, които хабер си нямат за какво става дума, могат да се радват на това.

Mariana:

Из http://stranitzi-stannitzi.blogspot.com/2009/06/3.html

"...В писмото става дума за това как като студент в Скопския университет той търси извори за една своя семинарна работа - и когато неговата преподавателка му предлага произведения на руски и български професори в съответната област - е ужасен. Както и за това как по-късно една малка антикварна книжка, “Прикованият Прометей”, чийто текст е на български (преводът на проф. Александър Балабанов на творбата на Есхил, издание от 30-те години на ХХ век), хвърля първи съмнения у него за толкова “чуждия” български език, за който преди това въобще не е смятал, че може да го разбира или да чете на него, какво остава да се възползва от научна или превода литература, написана на този език.

“Кога бев студент, професорката по историја ми даде задача да напишам некаква семинарска работа во врска со старогрчките обичаи. И одам јас во нејзиниот кабинет да ми даде упатство за тоа од кои извори да користам за да го напишам трудот. Ми кажува имиња и ми кажува дека тоа се руски или б’лгарски професори. И мене срцето ми се стегна, и викам „Чекајте професорке, како ќе користам извори од јазици кои не знам ни да ги прочитам, а камоли да ги разберам“. И таа на шега ми зазборува „Е какво не разбираш бе момче?, ми това са ни братја“ во тој стил нешто. „Ајде“, вели, „ќе се потрудиш малку повеќе“. Јас и велам „Како да се потрудам професорке, имам само неколку дена за таа семинарска, до сега никогаш ниту сум читал, ниту сум зборувал со некој на руски или бугарски?! Ако не може нешто на српско-хрватски, тогаш би било идеално да е на англиски затоа што солидно го познавам тој јазик.“ Професорката само се намурти, и јас сфатив дека сум рекол нешто многу глупаво. „Добро“ рече таа, и ми даде некој хрватски есеј...И што да ти кажам, се отепав и очите си ги извадив по универзитетските библиотеки барајќи во речници за да преведам некои специфичи хрватски термини на македонски јазик. Нејсе, ја завршив таа работа, и тоа за тоа...

....................................
После некое време, шетав низ центарот на Скопје, со само 10 денари во џеб како што тоа обично се случува со студентите, и наминав на плоштадот каде што се продаваа стари книги. Од една кутија извадив едно мало книжиче, кое што едвај и да може да се нарече книга со своите дали и педесетина страници во џебен формат, со меки корици. На првата страница со молив беше напишано 10 ден. Ја разлистав и видов дека е на б’лгарски, е сега, бидејќи станува збор за „Прикованиот Прометеј“ од Ајсхил, и си реков зошто па да не! Инаку со 10 денари не можеш да купиш ниту кифла во Македонија, но ова немој веднаш да го поврзуваш со некаков шовинизам кон б’лгарштината , бидејќи по таа цена имам купено и неколку книги во српски превод, едноставно станува збор за квалитетот на изданието, колку е сочувана книгата итн. Оваа која што се уште ја чувам е целата излепена со селотејп.
Кога ја отворив дома, што да ти кажам, целата со „искривени“ букви кои што ми задаваа многу мака при читањето. Но забележав дека ако ги игнорирам тие букви, разбирам практично се! И така и ја прочитав. Тогаш не знаев што означуваат буквите како ер голем и ер мал. Можеш ли да замислиш каков парадокс е тоа? А практично живеам на самата граница! А да не зборуваме за тоа дека токму тие букви се измислени во Македонија, во Охрид, од св. Климент, и сето она што го учевме како свето за нашата култура и книжевност е напишано со такви „искривени“ букви! Блаже Конески му направил голема неправда на македонскиот народ, но кој да го разбере тоа?!”

skoti3:

--- Quote from: Subeyi Kurt on December 16, 2012, 17:38 ---Като не знаеш кой е местен и кой не, защо се моташ между краката ни???? Когато Аспарух и другите след него воюваха за да останат в завоюваните земи, поинтересувай се кои са живэли по тези зами тогава. Когато не ви отърва го извъртате като професионална ...  :D :D :D :D


--- End quote ---

Хайде не вади думи от контекста и спри да дрънкаш глупости. Познавам турци хора от всякакъв етнос, но те не са такива мекерета като теб плюещи християните. Ти си същия атакист като всички останали, но с друг цвят. И спри с хан Аспарух, днес българите са твърде различни от Аспаруховите.  Говориш кой е местен и кой не, но ти по не местен от всички, а хайде пий една студена вода не ми се занимава с прости хора. От християнин до християнин има разлика, както и от турчин и от турчин, от ром до ром, от българомюсюлманин (помак) до българомюсюлманин. Познавам умни помаци, но също така и много тъпи, това важи и за българите християни хайде спри да спекулираш, защото като ти чета ти си от вторите.

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
Унгаpия пpизна "Pепублика Македония"

Унгария взе отношение в дългогодишния спор между Атина и Скопие, който блокира членството на Македония в Европейския съюз, като съобщи, че признава страната под името "Република Македония".

Откакто бившата югославска република обяви независимостта си през 1991 г., властите в Атина настояват, че Македония би могла да предяви териториални претенции към северната гръцка провинция, носеща същото име.

По тази причина Гърция взе решение да блокира опитите на своята съседка да се присъедини към НАТО и Европейския съюз.

Властите в Будапеща обаче заявиха, че променят позицията си по въпроса и признават страната като "Република Македония".

"Решението да признаем Македония под името Република Македония бе взето преди известно време", обясни говорителят на

унгарското външно министерство Габор Калета.

Наименованието ще бъде въведено в двустранните отношения с малката балканска страна, допълни той.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page