Български > Bестник

НОВИНИ - NEWS - HABER

<< < (502/678) > >>

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
Няма нищо по хубаво от лошото време - особено когато вали сняг и бялата му чистота скрива макар и за малко, поразиите и боклуците сътворени от човека.
Винаги е красиво, когато всичко е покрито със сняг .

Mariana:

--- Quote from: ibrahim65 on December 19, 2012, 00:55 ---Здр. Светлина, ако ми е позволено тук ще поздравя теб и майка ти от все сърце.
Но за жалост тук не е допустимо, но аз все пак ще ви пратя много поздрави.
Та сега кукувице моя, каде видя в моят постер буйстване, хуляне, пригласяне,плюене и всички твой остроумия.
Аз ли нямам род и родина, абе пущина такава, България да не е на майка ти, или като си каурка та е твоя собственост.
А що до вярата ми абе п....майчина за разлика от твоят, моят бог не е по долни гащи, колко пъти те предопредих да не се занимаваш с вярата ми.
И последно не ти е ясно с какво са ме наляли но аз знам с какво ще ти го ........  та до девето коляно.

С уважение ти го казвам че ако така продължаваш да ми предписваш небивалици, ще ме принудиш да те намеря.

Ха сега питай каде е модератора.

--- End quote ---


Христос е изобразяван само с една препаска, защото така е бил разпънат на кръст на хълма Голгота. Дрехите, с които е бил облечен, са му били смъкнати и за тях римските войници са хвърлили жребий кой да ги вземе. И това е било предречено, впрочем, още в Стария завет, че така ще стане –"разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие".

В Новия завет, в Евангелие от Матея, това е описано така:

„33. И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,
34. дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.
35. А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие" [Матей 27: 33-35]

Що се отнася, че изглежда, че и ти не знаеш, че Бог е един за всички, независимо дали едни го наричат (на арабски) Аллах, други назовават едно от имената му Еллохим (на иврит), или пък трети (на арамейски) са могли да кажат: „Илли, илли, лама савахтани!“/“Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил!“ (Това са думи на Иисус Христос, изречени на кръста. Месията е говорил на арамейски- език, на който днес говорят малко хора и който е от семитската езикова група.)

А по-късно разбира се Творецът на Началото и Края, на всичко видимо и невидимо се нарича на гръцки - θεός, на латински - Deus, на италиански – Dio, на испански – Dios, на ирландски - Dia, на френски – Dieu, на латвийски – Dievs, на английски и нидерландски - God, на немски - Gott, на шведски и норвежки – Gud,  на полски – Bóg, на словашки – Boh, на чешки – Bůh, на български, руски, украински, сръбски, хърватски и др. – Бог, на румънски – Dumnezeu, на унгарски – Isten и т.н.

Мюсюлманите разбира се знаят, че няма друг бог, освен Аллах, единственият Бог.

Както и християните знаят също, че Бог е един.  Както пише в първата от Десетте Божи заповеди, донесени на скрижали от пророка Моше/Мойсей/Муса – "Аз съм Господ Бог твой: да нямаш други богове освен Мене." И това да „нямаш други богове, освен Мене“ не идва от никъде другаде, освен от различаването от езичеството, от многобожието на езическите вярвания.

В първата единобожна вяра, вярата на евреите, не е било прието впрочем да се изрича името на Създателя пряко, то е било заменено с т.нар. Тетраграмматон, или съчетание от четири букви. Йод-Хе-Вай-Хе, това са четирите еврейски букви, обозначаващи Йахве, непроизносимото Име на Бога.

(Според някои изследователи съставителите на Тората в VІІ в. пр.н.е. не виждали нищо осъдително в това, че първосвещеникът назовава "неизреченото Име". Същото се наблюдавало в периода между VІ и ІV в. пр.н.е. Обаче в ранния период на равините произнасянето на личното Име на Бога се допускало само при служение в Храма. В светилището Името се произнасяло така, както се пише, но извън светилището го заменяли с друго. Името на Бога, състоящо се от четири еврейски букви /Тетраграмматон/ е предадено в синодалните преводи на християнската Библия с титула Господ.)

Що се отнася до титула Аллах, който идва разбира се от името на Бога на арабски език и от третата монотеистична (т.е. единобожна) вяра, исляма - то е свързано с общосемитския езиков корен ел/ил, обозначаващ идеята за Бога. Може би знаеш, че както арабите, така и евреите са семити, те са от т.нар. семитски народи. От този общосемитски езиков корен идва и думата илах (божество, бог), както и думите Елохо, Алаха на сирийски, както и обръщението „Илли, илли...“ на арамейски – думите на Христос на кръста, за които вече споменах. С този езиков корен е свързана и думата Аллах (Единственият Бог).

Разликата, освен в различните думи, с които се обозначава Творецът на различните човешки езици, е разбира се и в различията между трите единобожни вери.

Първата не смята, че Месията е дошъл преди две хилядолетия в древна Палестина - този Месия, предречен от старозаветните пророци, още е чакан  (или поне официално не се признава, че Иисус Христос, синът на Мария/Мариан, който дава началото на втората монотеистична вяра, е този Месия, т.е. Спасителят на човечеството). Втората монотеистична вяра, т.е. християнството, изповядва триединна същност на Твореца – Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. В тази триединна същност Бог Син съществува извечно, но е бил въплътен от Дух Свети и Дева Мария в човешко тяло, и е живял между хората през I век от Новата ера (това летоброене, Нова ера, оттам идва, т.е. след неговото идване, въплътяване на този свят).  А третата монотеистична вяра, ислямът, смята Иисус Христос, Месията, за един от Божиите пророци. И в Корана се говори за него така:

Коран, сура "Ал Имран":

"Когато ангелите рекоха: "О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].
И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците." [3:45-46]

Коран, Сура "Ал-Маида" ("Трапезата"):

"И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите.
[...] И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините! Завръщането на всички вас е при Аллах и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие." [5:46, 48]

Mariana:

Из http://www.cisp-bg.org/islam_handbook/terms_complete/izobrajenieto_na_muhammad.html


"В средновековни ръкописи, изготвяни по поръчка на различни мюсюлмански владетели от времето на ранното монголско изкуство до образците в Османската империя, съществуват редица миниатюри, изобразяващи пророка Мухаммад въпреки строгите догматични предписания за забрана на човешки фигуративни изображения в религиозната сфера. Първият характерен пример за подобно изобразяване със средствата на живописта е свързан с изкуството по време на Илханска династия, основана от Хулагу (1256-65). Тази династия управлява земите на Персия, Ирак, Кавказ и Анадола в резултат на мощна експанзия през ХІІІ в., когато превзема селджукската столица Рей и опустошава Багдад – метрополията на Абасидите и на целия арабо-мюсюлмански Халифат. Внукът на Хулагу, Газан хан (упр. 1295-1304) е първият монголски владетел, който приема исляма през 1295 г. Илханите решават със средствата на изобразителното изкуство да наложат своята власт като легитимна в мюсюлманския свят, представяйки се за наследници на велики династии с традиции и извеждащи своето родословие чак от пророка Мухаммад и дори от по-древни библейски фигури. Монголските традиции, повлияни от културата на Китай и Централна Азия, както и от селджукския стил, формират прочутата Илханска художествена школа в миниатюристиката, развивана като изкуство в столицата Табриз (в дн. Азербайджан). Махмуд Газан хан натоварва своя везир Рашид ад-Дин да състави прочутата „Световна история” (Джами‘ ат-тауарих) с преводи на турски, персийски и арабски. С тази универсална история започва епохата на илюстрираните ръкописи с историческо съдържание, с религиозни обекти на разглеждане и епически поеми. На миниатюрите от „Световната история” в превода й на арабски Пророкът е изобразен с открито лице и с централноазиатски или близкоизточни черти. Тази многоликост на един и същи персонаж е характерна за източната миниатюристика, в която отсъства проблема за портретността като изобразителна завършеност. Освен това подобна изобразителна техника изхожда от презумпцията, че е невъзможно да се предадат реално абсолютните черти на лицето на Мухаммад, защото „формата” (сура) на изобразявания само открива перспектива за възприемането на истинния му облик (ма‘на) и потенциалната възможност за неговото мисловно, асоциативно, бъдещо завършване. Миниатюрите от „Световната история” на Рашид ад-Дин, на които е изобразен Пророкът, не могат да бъдат категоризирани като същинска религиозна живопис – те не са натоварени с някакъв сакрален смисъл, а предават исторически сцени, в които присъства и Мухаммад.

Съществуват и цели серии ирански и османски миниатюри, изобразяващи събития от живота на пророка Мухаммад, който е представен на тях с було пред лицето и нимб от огнени пламъци. В този смисъл е показателно едно колосално „Житие на Пророка” (Сийар-и наби). Неговият текст от ХІV в. е бил преписан и илюстриран с над 800 миниатюри през 1594 г. по поръка на османския султан Мурад ІІІ. На повечето от миниатюрите, илюстриращи различни сцени от живота на Мухаммад, лицето на Пророка е покрито с бяло було, а той е облечен в зелен кафтан. Според преданието, първата съпруга на Мухаммад – Хадиджа, разказвала, че когато му бил низпославан Свещения Коран, Пророкът предпочитал да носи бели и зелени дрехи, защото зеленото и бялото били цветовете-символи на добротата и ангелите. От друга страна, религиозният смисъл и етическата стойност на булото в ислямската „ортодоксална” мисъл, и особено в мистицизма, се свеждат до идеята, че на хората не им е дадено да видят истинния Лик или да познаят истинната същност на света не само поради принципната неизразимост на обекта на познание, но и поради несъвършенствата на съзерцателя. Ето защо онтологическата ценност на сътвореното от Аллах се утвърждава символически в нанасянето на завеса върху различни предмети и върху лицата на хората. Такива са тъканното покритие (кисуа) на храма Кааба в Мека или булото върху лицата пророците. Друг пример за илюстрирани ръкописи, в които присъства образът на Пророка е Миарадж-наме, изготвен в Табриз (ок. 1360-70) и съхраняван в Топкапъ сарай в Истанбул. В него се описва свръхестественото „нощно пътуване и възнесение” на Мухаммад. Според мюсюлманската традиция, една нощ през 621 г. Пророкът, придружаван от архангел Гавраил, бива пренесен на гърба на митичното същество Бурак (обикновено представян с тяло на яздитно животно и глава на жена) от “Свещената джамия” в Мека до “Най-далечната джамия” в Йерусалим (Коран, 17:1). Съгласно мюсюлманския календар, това събитие се случва на 27 раджаб и оттогава се чества като „Нощта на възнесението на Пророка” (лайлат ал-исра’ уа л-ми‘радж). На някои от миниатюрите в Миарадж-наме е илюстрирана сцената, в която преди Мухаммад да се възнесе на седемте небеса архангел Гавраил разтваря гръдта му, взема сърцето му, очиства го и го измива от всички земни наслоения и отново го връща в гърдите му. Съгласно ислямската традиция, след това пророкът Мухаммад се спуска до дълбините на ада и после е издигнат през седемте сфери-небеса до “Лотосовото дърво на крайния предел” (Коран, 53:1-18). Тогава бива установена и задължителната за мюсюлманите петкратна молитва в денонощието.

„Нощното пътуване и възнесението” на пророка Мухаммад е един от най-често срещаните сюжети, илюстрирани в неговите жития. В индийска миниатюра от ХVІ в. фигурата на яздещия Бурак пророк Мухаммад е заменена от пустота. Настъпва пълна дематериализация на образа. Миниатюрата обаче изпълнява своята илюстративна функция, защото знакът в мюсюлманската култура и изкуство се възприема от вярващите не само в своя репрезентативен смисъл, но и като свидетелство за трансцедентното. Самото възнесение на Мухаммад от гледна точка на съществуващата традиция се е свързвало с преодоляването на времето и пространството и пребиваването на Пророка в т.нар. ла макан – там, където отсъства всякакво друго присъствие освен това на Аллах. Като цяло по отношение на средновековните миниатюри, изобразяващи пророка Мухаммад, могат да бъдат изведени два плана на възприятие от страна на мюсюлманите: сюжетните връзки с илюстрирания текст и извънсюжетните връзки на изображението с по-широки представи, имащи общо културно значение."




Миниатюра от средновековен ръкопис на Ал-Бирюни, изобразяваща пророка Мохамед, който проповядва Корана в Мека.


http://e-vestnik.bg/imgs/world/Muhammed1.jpg  -   
Пророкът Мохамед в Кааба, миниатюра на Накаш Осман (1595 г.). Лицето на Мохамед е скрито - практика, характерна за ислямското изкуство след XVI в.

Marlboro:
                                                  http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=594797

                                                 Анкара и Скопие се врекоха във вечна дружба

Subeyi Kurt:
Олмерт ( бивш мин.председател на Израел) - ако аз бях мин.председател веднага щеше да се извиня на Ердоган за цивилните жертви в кораба ''Мави Мармара''
http://www.sabah.com.tr/Dunya/2012/12/26/olmert-erdogandan-ozur-dilerdim

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page