Български > Bестник
НОВИНИ - NEWS - HABER
Силвия:
--- Quote from: KaraIbrahim on November 12, 2010, 00:21 ---
През последните десетилетия християнското население в България масово емигрира.
Мюсюлманското население също масово емигрира.
Ако някой използва вестникарските статии,за да си формира възгледите относно живота на планетата ни,то той ще да е голям наивник.Статии се пишат и публикуват в много случаи единствено с цел обслужване на интереси.Независимо,че фактите са си факти,също така е много важна призмата,през която се разглеждат.
В една истинска статия ,писана от истински журналист щяха да бъдат разгледани причините,каращи населението да мигрира.Щеше да бъде разгледана и миграцията на нехристиянското население.И много други неща също щяха да бъдат разгледани.С две думи-щеше да има обстоен анализ на фактите.А не само конюнктурно съобщение.
Ето затова едни журналисти печелят "Пулицър",а други-не.
--- End quote ---
Не знам дали знаеш, Караибрахим, че между журналистически текст и обстойно изследване има разлика. Журналистика идва от „журнал”, което пък идва от „жур”, което значи „ден” на френски. Неслучайно има една поговорка, че няма нищо по-старо от вчерашен вестник. Неписано или поне непознато може би за много хора правило в журналистиката е, че не може в един текст да кажеш всичко. Взимаш примерно някакъв информационен повод, някакъв акцент или акценти по определен въпрос, и пишеш текст, който засяга, тълкува, свързва подбраните от теб акценти. Това е журналистиката в голямата си част, каквото и да си мислиш за нея. Защото тя обменя новини и съдържания всеки ден, променя палитрата си от акценти и съдържания, опитвайки се да обеме малко или повече всички сфери на живота в някаква обща мозайка.
Важно е разбира се и какъв е жанрът на съответния текст - той може да е кратка новина, може да е дописка, може да е коментарен или аналитичен текст, може да е памфлет примерно, може да е интервю или репортаж и пр. Може също така да бъде и по-дълга, обстойна аналитична статия - и текстове с подобен характер се публикуват разбира се от вестници, списания и пр. Те, впрочем, нерядко се пишат точно от специализирали се в една или друга област хуманитарни учени или експерти, но като цяло са жанр, който въобще не е това, което най-вече присъства в ежедневната преса. (Когато учените или експертите пишат за вестници, те също не могат да разчитат на кой знае колко място в "мозайката" на съответното издание. Не е все едно дали пише човек за някое специализирано издание на БАН или на който и да било научен институт или пише за в. "Сега", в. "Дневник", в."Труд" и пр. и пр.)
Мохамед Халаф е написал в случая един кратък всъщност информационно-коментарен текст, не обстойно изследване на всички причини и следствия за миграцията на християните; не е освен това включил като тема или съпоставяне в своя текст миграцията на мюсюлманите, за която ти споменаваш. (Което не значи задължително нито, че той примерно няма какво да каже по въпроса с миграцията на мюсюлманите, или, че този въпрос не го вълнува; нито значи, че един журналист казва всичко, което знае, в който и да било единичен свой текст.) Халаф знае добре вероятно това неписано правило, за което споменах по-горе.
Независимо дали споделяш или не гледната точка или коментара на фактите, които е подбрал, текстът на Халаф, за който става дума, е точно от типа на тези, които съставят голяма част от това, което може да се види в ежедневната преса. Този текст въобще не казва всичко, нито пък е някакъв блестящ сам по себе си, но в журналистическият занаят не е точно като това да правиш примерно филми във Холивуд. Повечето журналисти въобще не мислят за „Пулицър” в ежедневието си, поне в България, даже и не се сещат за това. (Впрочем, неотдавна един български журналист, Асен Йорданов, получи в Лайпциг престижната награда Leipzig Media Award, наречена от някои „Европейският Пулицър”. Тази награда, учредена през 2001 г., се присъжда на журналисти, издатели и медии, които се излагат на риск, вършейки неблагодарна и опасна, но полезна за обществото работа. Твърде малко хора в България, струва ми се, въобще чуха за това и малко медии въобще го отразиха.)
Може би все пак е редно да се спомене и това, че Мохамед Халаф освен, че е един избягал от режима на Садам Хюсеин журналист, е и мюсюлманин. Той е роден и израснал в Ирак, една продължаваща да се бъде по много причини опасна за гражданите си страна. В тази страна падна един тиранин, но начинът на неговото сваляне, с военна инвазия от страна на САЩ, повлече със себе си нови рискове и опасности, нови насилия. Той е един човек, който значи какво значи да бягаш, да си застрашен, заради което може би му са близки всички преследвани и застрашени, независимо дали са от неговото вероизповедание или не. Халаф най-вероятно не иска, освен това, в неговата страна едни форми на насилие или тирания да се сменят с други. Иска в неговата родина демокрацията да е наистина възможна, да не е само на книга, макар че по-скоро това се случва и ще продължи да се случва в Ирак.
Силвия:
Това впрочем, е част от интервю с Халаф от началото на този месец, в което става дума, че 110 000 невинни граждани на Ирак са били убити за периода от 2004 до 2009 г.
„...Разбира се, че има нарушение на всички конвенции, които уреждат положението на държави в условията на война, първо, и на окупация, ангажиментите на окупационната сила. Ние четем в тези документи, че американската армия е пренебрегнала и е знаела, че има такива извращения от иракската армия, от иракското правителството. Споменава се също, че сегашният премиер, който претендира да остане за втори мандат, е организирал такива групи за масово убиване на иракски граждани. Тук четем също, че има намеса от различни арабски и неарабски държави.
Споменават Иран. Тя е участвала в много убийства и атентати и не само срещу американската армия, а срещу иракски институции, иракски интелектуалци. Сирия също се споменава – че през територията на държавата са преминали различни терористи и сирийското разузнаване се е снабдило с униформи на американската армия, с колани, за да ги използват в различни атентати срещу мирни граждани.
- Тоест, според Вас ООН трябва да започне разследване в този случай, а не Съединените щати?
- Съединените щати също трябва да започнат разследване срещу техните генерали и офицери, които са си затворили очите.
- А ООН трябва да разследва случая като цяло?
- А ООН трябва да разследва случая като цяло – намесата на всички тези държави. Аз мисля, че когато се говори за извращения в Руанда, те не са по-малко и при войната в Босна. Сега разследват всички тези личности, които са участвали и имат принос в тези криминални действия. Не мисля, че е морално да се обърне гръб на тези факти и събития. И аз мисля, че Съветът за сигурност трябва да заседава специално и да започва процедурата за създаването на един специален трибунал, който да разследва специално иракските политици, които са участвали в този период от 2004 до 2009 година като премиери, министри и т.н. Също и държавите, които са участвали в тези криминални действия срещу иракчаните. Все пак 110 000 убити иракчани, невинни граждани, това е една внушително число. Аз снощи гледах толкова много репортажи в иракските телевизии. Изненада няма сред иракчаните, защото всеки от тях има такава случка в семейството си – има убит или човек в затвора или излязъл от затвора.”
http://www.ekipnews.com/news/mnenia/intervjuta/mohamed_halaf_oon_trqbva_da_razsledva_izvrashteniqta_v_irak_/91019/
Azim:
Османската империя трябва да се върне на Балканите!.
Това заявил външният министър на Турция Ахмет Давутоглу в разговор с босненските лидери в Сараево, съобщава македонската телевизия А1.
Давутоглу похвалил турската окупация на Босна като акт на освобождаване и изтъкнал, че Мехмед Паша Соколович щял да бъде обикновен селянин, ако не бил взет от неговото семейство. По думите на турския външен министър Турция има право и интерес да влияе в уреждането на отношенията на Балканите, Кавказ и Средния изток и да защити своето историческо наследство и собствената сигурност.
По думите му в Турция има повече босненци, отколкото в Босна и Херцеговина, повече албанци, отколкото в Албания и повече чеченци, отколкото в Чечня.
Svetla:
България | 08.10.2010
Да не си крием главите в пясъка
Радикалният ислямизъм вече си има гнездо и в България?
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Радикалният ислямизъм вече си има гнездо и в България?
Спец-акцията срещу ислямистката организация "Ал Уакф ал Ислями" в няколко български региона предизвика изненада и възмущение сред част от хората там. Има ли оправдание за подобни действия? Гледна точка на Бистра Узунова:
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6088781,00.html
KaraIbrahim:
И при толкова радикален ислям да му се чудиш на Путин как е посмял да дойде в България?И то в навечерието на Курбан-Байрям.
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version