Български > Bестник

НОВИНИ - NEWS - HABER

<< < (512/678) > >>

Suleyman.45:
Ya rasate ponyakoga bil normalen i dobır çovek.

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
Отношенията между Япония и Русия се обтегнаха.

Япония заяви, че два руски самолета са нарушили въздушното й пространство край северния остров Хокайдо.

Япония, която протестира Русия поради нарушението оповести, че незабавно след нарушението е дала нареждане за излитането на бойни самолети за да бъдат прихванати руските самолети.

Руската армия на свой ред опроверга твърденията на Япония. В изявлението направено от Русия се отбелязва, че бойните самолети са осъществили рутинен полет около спорните Курилски острови.

Териториалният спор относно Курилските острови между Русия и Япония датира още от Втората световна война.

Няколко часа преди на дневен ред да бъдат поставени твърденията относно нарушението на въздушното пространство премиерът на Япония Шиндзо Абе бе заявил, че вече е настъпило време за разрешаването на този проблем с Русия.

Поради този териториален спор двете страни не са подписали дори мирен договор след края на Втората световна война.
http://www.trtbulgarian.com/trtworld/bu/newsDetail.aspx?HaberKodu=96905848-1d8f-4539-96af-0b1b3cafade4

Svetlina:
Лъжите  на комунистите за "Белене" -излишни пари похарчени за референдум, излишна е и бъдещата АЕЦ, която толкова напират да строят.

 Цените на електроенергията в региона падат драстично

Изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов пред Капитал Daily

fotakiev:
Визитка: Мона Чобан е българска писателка. Родена е на 13 октомври 1968 г. в Плевен. Завършва Литературния институт “Максим Горки” в Москва. През 1999 г. заедно с група български писатели и поети създава Сдружението “Орден на трубадурите средиземноморци”, което организира първата среща на средиземноморски поети от 12 страни. От 2003 до 2004 г. е координатор в руските филмови продукции “Турски гамбит” и “Майстора и Маргарита". Автор е на първия чик-лит роман “Сексът не е повод за запознанство”, издаден през 2005 г. от издателство “Кръгозор”. Вторият й роман “Никакви мъже повече… до следващия” излиза през 2006 г. в същото издателство. През 2007 г. издава сборник с новели “Раз, два, три”. През 2009 година Мона Чобан се премества да живее в Париж и започва да твори в други литературни жанрове. 2010 г. издава антиутопичния романс "Париж 18". "Доста” е петата й книга. Живее в Париж и Киселчово.

Г-жо Чобан, разбрах, че със Сергей Горянски от Русия имате съвместен проект за филм, вярно ли е?

Да, така е.

Бихте ли разказали каква е конкретно идеята?

Преди година излезе последният ми роман “Доста”. Идеята е да се филмира роман и да се получи пълнометражен игрален филм.

Актьорите от къде ще са?

Български ще са. Историята е българска. А тези образи, които са чужденци в романа, има вероятност и да са изиграни от чужди актьори. Но в момента сме в период на подготовка и е още твърде рано да се говори за актьорите.

А мястото, където ще се снима филмът, определено ли е?

Местата на снимки са Париж и Родопите. Къде точно в Родопите ще се определи при избиране на самите конкретни локации. Но аз се надявам да е някъде в нашия си край – около Смолян.

Защо “нашия” си край? Вие от този край ли сте?

В този край аз съм приходанин. От 3 години вече. Но когато съм в България, съм само в Киселчово. Затова и за мен е нашия си край.

Как редувате Родопите с Париж и какво Ви доведе тук?

Да, редувам село Киселчево с Париж. Със съпруга ми имаме идеята след няколко години да заживеем на село. Преди три години случайно се загледахме в Киселчово и така го открихме. Или пък то нас ни откри – не знам. Купихме си къща. Ремонтирахме я и постепенно очакваме времето, когато ще сме целогодишно там.

За какво се разказва в романа "Доста"?

За любов, за прошка, за добрите селски взаимоотношения, за месенето на хляб и бабината мъдрост. За една история от времето след Кримската война, жива и до днес. За проклятия и прошки, за много неща.

Ще пишете ли нов сценарий за филма или ще се придържате към романа?

Сценарият ще е по романа. Той вече е готов. Просто без сценарий, само с литературния материал няма как да стане филм.

Актьорите, които изберете от тук, дали ще играят с родопски носии и ще говорят на родопски?

Ще се придържаме към автентичност максимално – и в костюмите, и в местата на снимки, защото сцените от миналото е задължително да са максимално достоверни. А за съвременните сцени едва ли ще са в носии. Обиколила съм много родопски домове и не видях бабите да месят или доят крава с носия.

Доколкото разбирам, намерението Ви е да създадете “прозрачен” филм. Какво означава това?

Това означава, че от един по-напреднал етап на подготовката всичко, което се случва във филма, ще може да се проследи в интернет. Всеки, който иска, може да види как се снима кино, да участва в снимането на филма. Т.е. ще разчитаме много на местните хора от региона да си припомнят каквото знаят от баби и дядовци, да отворят раклите си и албумите, за да възстановим времето отпреди 150 г., да ни разказват и съветват и за съвременния бит. Все пак ние сме приходани и винаги е добре да се чуе автентичен глас и съвет. За да не останат зрителите с впечатлението, че Родопите са нещо неестествено. Да, Родопите са магични, хората са изключителни, но това е един не само мистичен, но и напълно съвременен регион. Не ми се ще да го представяме с това грешно впечатление на нещо забравено и обвито в паяжини.

Как мислите да го обезпечите финансово – сами със Сергей Горянски ще се справите ли?

Филм се снима екипно. Не си въобразяваме, че двама човека ще правим филм. Но за нас на този етап е важно да направим добър филм, човешки, истински, родопски. Парите винаги стоят след идеите.

Дали друг път в България е сниман подобен “прозрачен” филм?

“Лове.нет” е филм, който също е правен с помощта на интернет, доколкото знам. Но дали снимачният процес е бил следен в интернет – не знам. Но не това е важното, просто е наше решение, без претенции за новаторство или за модернизъм. Искаме филм за Родопите – прекрасен и истински, защото го заслужават и хората, и мястото.

Задавам ви този въпрос, защото ми е трудно да си представя механизма на създаването му.

Следете ни. Когато сме готови с това, ще стане ясно и всеки ще може да го проследи.

А какво ви дава всъщност животът в Родопите, от какво сте имали нужда и го намирате тук?

Всичко. Аз си се връщам като у дома в Киселчово. Имам незаменими съседи, слънце, баир, който ми замества телевизора, богат социален живот, въздух, тишина. А ремонтирането на къщи ми е страст.

Това (ремонтирането) не е ли досадно?

Напротив – прекрасно е. Нещо старо, на което се дава живот. Майсторите са специалисти от този край и са с невероятно чувство за хумор. Много е интересно да го правим заедно, да съграждаме и от време на време някой от тях да запее. Това трябва да се види и усети. Не може да се разкаже. Макар че във филма ще опитаме и това да покажем. Има нещо общо в живота в нашето село, хората, които безусловно помагат – от ремонта до пиенето на ракия. Този общ живот не навсякъде го има. Ние си се чуваме с комшиите от Киселчево доста често. Поне няколко пъти в месеца им звъним, а по интернет си се следим взаимно. Живеем си заедно без значение телесно къде се намираме.

Какво ще кажете на всички от Родопите, които са вперили поглед към живота в големите градове и твърдят, че тук животът е замрял, че е ужасно скучно; на тези, които се мъчат да се отскубнат от корена си, за да заживеят по-хубав живот някъде другаде?

Аз такива хора в Родопите не видях. Да, мъжете гурбетчийстват навън понякога, но това го е имало във всички времена. Но без да познавам статистиката ми се струва, че родопчани са емигрирали най-малко. В Родопите хората имат прекрасен живот и ако си търсят препитание някъде по чужди краища е за малко – винаги се връщат. Видях много здрави семейства и корени в тоя край.

А научихте ли най-известната гурбетчийска родопска песен “Торнал е Тодьо на гурбет да иде”, за оня Тодьо, дето е торнал на гурбет, ама са е ворнал?

То и песента е такава – стигнал до следващия завой. Има доста различности в родопската народопсихология, които ми се ще постепенно да разказвам. Това не са съхранени неща, просто са различности. И докато си мислим, че този край е забравен и запустял, докато го обличаме в илюзии, мистерии и фантазии – остава неразбран и неопознат. Колкото повече съм в Киселчево, толкова повече разбирам и осъзнавам колко не познаваме Родопите и родопчаните. Понаизмислили сме си го май тоя край. А ми се ще да го познават, защото хората там имат една особена благост и бъбривост. Имат чувство за хумор и приказката им – приказка, и задявката им – задявка. А родопчанката е уникална – с такава кадифена ръкавица малко жени мога да ръководят мъжете си. И в същото време всичко, което има в модерния свят, го има и там. Ама в Родопите и млякото е истинско, и водата, че и душата.

Имате ли все пак свое обяснение защо хора като вас и Сергей виждат толкова много красота в нашия край, която ние като че ли не забелязваме?

Вие сте й свикнали – затова. Пък и пусто човешкото “хубаво е там, където нас ни няма”. Мъчно е да се научим да се радваме и да сме благодарни на това, което имаме. Ама дано се научим по-бързо, защото само това, според мен е рецептата да сме щастливи. Обаче в Родопите видях хора, които го могат. Които наистина си се радват на тяхното си. Колко хора сме канили от Родопите в Париж на гости и се оказва, че това не ги блазни. Онзи ден се чухме с комшията и го питаме какво да му донесем, защото скоро си идваме. Той ми вика: “Нищо не носи. Тук има всичко. И по-бързо, че съм ви запазил буркани с кисело мляко. От Париж няма какво да ми носиш насам, от тук натам ще носиш”. Това за нас е убийствено хубаво като начин на мислене.

Това трябва да значи, че само от дома се носи за там, за където не ти е дом (като квартира), а не обратното?

Да, навярно е така. А и винаги само земята е тази, дето наистина дава, не градът. Приятели, които живеят в градове, без значение къде по света, редовно ни гостуват в Париж. А родопчани се оказва, че нямат време. Ту имат картофи да садят, ту дърва да събират… Земята е тази, дето ни държи всички. А градът няма с какво да ни държи и затова се скитаме.

Прозвуча много тежко и болезнено?

Не е, ама хич. Просто не го осъзнаваме. Или поне не често.

Мислех си дали не можем да оценим какво имаме тук само защото човек сякаш така е устроен, че оценява нещо едва когато го загуби – тоест и ние ще почнем да се дивим на родната си природа само когато тя е далеч от нас?

Навярно е така, ама все ми се ще да съм оптимист и да си мисля, че макар и супер бавно, но вече има някакво завръщане към селото. В нашите села Киселчово, Кремене, Могилица, Арда, Буката и т. н. има вече доста постегнати къщи и доста хора, които прииждат. Засега сме частично, но скоро някои от нас ще заживеем и целогодишно. Та за това си мисля, че българското село ще има своето възраждане.

Svetlina:

--- Quote from: Svetlina on February 13, 2013, 23:18 ---
 Цените на електроенергията в региона падат драстично

Изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов пред Капитал Daily

--- End quote ---
Извинявайте, ето връзка към интервюто:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/01/29/1993450_cenite_na_elektroenergiiata_v_regiona_padat_drastichno/

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page