Български > Bестник
НОВИНИ - NEWS - HABER
Mariana:
--- Quote from: Subeyi Kurt on March 25, 2013, 15:33 ---Gledam che pak si se razplakala, no vmesto da vinish za tova avtora koyto e tvoy sygrajdanin i synarodnik ne si izpusnala vyzmojnostta pak da hulish Osmanskata Imperiuya. Moeto izkazvane beshe da se opitash da sravnish
togavashnoto pravosydie i tova na vasheto segashno i minalo.
Levski e syden pred bylgarska komisiya za ubiystvo na nevinno dete. Drug e vyprosa kakvi sa mu bili togavashnite politicheski ubejdeniya. Imay malko myara kogato kritikuvash.
http://faktor.bg/poltika/na-vseki-kilometar/6456-pomnete-chetirima-balgari-pratiha-levski-na-obesvane.html
--- End quote ---
Стига си лъгал, срам нямаш ли?
Колко ти писах в този форум, че Левски никакво дете не е убивал?
Твоята склонност към едни и същи манипулации дълбоко ми омръзна.
Няма значение какво ще ти напише човек, няма значение колко пъти ще го напише...
Като мине малко време, ти гледаш пак да пробуташ една и съща лъжа.
Subeyi Kurt:
--- Quote from: Mariana on March 25, 2013, 19:39 ---
Колко ти писах в този форум, че Левски никакво дете не е убивал?
--- End quote ---
“Ръгнах го с камата на смърт”. Покрусен, Левски разказва всичко на Любен Каравелов в писмо от 25 август 1872 г. И възкликва: “Жялно! За невинното момче”.[/b]
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
И като вади ръката, тя до лакът в кръв и кръвта гъста и капе…Туй не е сън… гледам Васил какво с българските деца прави… как Васил бърка в момчето, детската му душица търси… Васил дете заклал… кат яре заклал… разпорил… батърдисал… дете корми… българче закла… Иванчо от Ловеч… Васил деца коли… българчета убива… убиец съм кътала под сърцето си… кръв сигурно е бозал от гърдите ми, щом така се е настървил… толкова мръсна му излезе душата… Аз ли съм го раждала… Може и да не съм му майка… Аз такъв син не съм раждала… очите, мама, да ти издера… нямаш очи да ги гледаш ти хората… хляб нямаше да ти дам… кой помагач на пладнешки разбойник ще стане… народ срещу народ изправяш… народ срещу народ насъскваш… Кръстосвал камата с пищова и така ги кълнял… Демек, ако не мога с пищова да ви избия, с кама децата ви ще заколя… всички горе са мъртви и няма чие дете да заколи… ако се сега върне, пак ще го обесят, ама тоя път карловци… ако те бяха оставили турците жив, какво ли още на главата ми щеше да докараш… Ако знаех, че убиец ще раждам, можех при знахарка да ида… да пометна… Те само мен още не са ме към бесилото емнали… като куче ме гонят… кой ще съжали… на детеубиеца Васил майката… А ти и монахиня си бил задирял. На монахиня да посегнеш, дете да убиеш… И от срам потъвам в герана.”
2. Кое е това чудовище, този убиец на 14-годишно момченце, този кръволок? Кой е този касапин, “хукнал малки българчета да коли”, дето “са му ръцете с детска кръв кървави” и “с невинна кръв стъпките пълни”? Кой е този извършител “на планирано предумишлено убийство по особено жесток начин”? Кой е този бандит, този студенокръвен детеубиец,който “хората обира и децата им трепе”, пък сетне чакал народът да го освободи, ама народът се не помръднал, щото “никой не помагал на такъв, дето деца коли”? Кой е този гнусав похотливец, “на монахиня посегнал”? Кой е този низък тип, скверен и порочен, дето майка си посрами и тя го прокле и от срам се хвърли в герана, та се уби? Кой е този наглец, този “безплътен идол”, дето душата българска изпи и народа опозори, а ние като светец почитаме, наместо да го осъдим и низвергнем из олтара на народната памет? Кой?
“Дяконът Левски, дето всички в него се били клели”. “Тоя, дето за баш българин го броят”.
Бел. авт. – по повод “романа” “Другият Левски”. Авторът е Христо Стоянов
------------------------------------------------------------------------------------------------
NO COMMENT!!! ;) /
Komentarite sa izlishni. Toy sam si e priznal. V sluchaya may che ti ne samo lyjesh no i manipulirash
Marlboro:
Kato cheta tezi redove si mislq, kak jenite v nai-tolerantnata Imperiq se jertvali za aftoriteta si ot sram i pozor , a segashni haidytki vmesto da se hvarlqt v gerani se pluoskat bez gashti po lokvi, plajove, exzotichni vitrini i piloni. ::)
Mariana:
--- Quote from: Subeyi Kurt on March 26, 2013, 09:49 ---“Ръгнах го с камата на смърт”. Покрусен, Левски разказва всичко на Любен Каравелов в писмо от 25 август 1872 г. И възкликва: “Жялно! За невинното момче”.[/b]
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
И като вади ръката, тя до лакът в кръв и кръвта гъста и капе…Туй не е сън… гледам Васил какво с българските деца прави… как Васил бърка в момчето, детската му душица търси… Васил дете заклал… кат яре заклал… разпорил… батърдисал… дете корми… българче закла… Иванчо от Ловеч… Васил деца коли… българчета убива… убиец съм кътала под сърцето си… кръв сигурно е бозал от гърдите ми, щом така се е настървил… толкова мръсна му излезе душата… Аз ли съм го раждала… Може и да не съм му майка… Аз такъв син не съм раждала… очите, мама, да ти издера… нямаш очи да ги гледаш ти хората… хляб нямаше да ти дам… кой помагач на пладнешки разбойник ще стане… народ срещу народ изправяш… народ срещу народ насъскваш… Кръстосвал камата с пищова и така ги кълнял… Демек, ако не мога с пищова да ви избия, с кама децата ви ще заколя… всички горе са мъртви и няма чие дете да заколи… ако се сега върне, пак ще го обесят, ама тоя път карловци… ако те бяха оставили турците жив, какво ли още на главата ми щеше да докараш… Ако знаех, че убиец ще раждам, можех при знахарка да ида… да пометна… Те само мен още не са ме към бесилото емнали… като куче ме гонят… кой ще съжали… на детеубиеца Васил майката… А ти и монахиня си бил задирял. На монахиня да посегнеш, дете да убиеш… И от срам потъвам в герана.”
2. Кое е това чудовище, този убиец на 14-годишно момченце, този кръволок? Кой е този касапин, “хукнал малки българчета да коли”, дето “са му ръцете с детска кръв кървави” и “с невинна кръв стъпките пълни”? Кой е този извършител “на планирано предумишлено убийство по особено жесток начин”? Кой е този бандит, този студенокръвен детеубиец,който “хората обира и децата им трепе”, пък сетне чакал народът да го освободи, ама народът се не помръднал, щото “никой не помагал на такъв, дето деца коли”? Кой е този гнусав похотливец, “на монахиня посегнал”? Кой е този низък тип, скверен и порочен, дето майка си посрами и тя го прокле и от срам се хвърли в герана, та се уби? Кой е този наглец, този “безплътен идол”, дето душата българска изпи и народа опозори, а ние като светец почитаме, наместо да го осъдим и низвергнем из олтара на народната памет? Кой?
“Дяконът Левски, дето всички в него се били клели”. “Тоя, дето за баш българин го броят”.
Бел. авт. – по повод “романа” “Другият Левски”. Авторът е Христо Стоянов
------------------------------------------------------------------------------------------------
NO COMMENT!!! ;) /
Komentarite sa izlishni. Toy sam si e priznal. V sluchaya may che ti ne samo lyjesh no i manipulirash
--- End quote ---
Да, пак Христо Стоянов - не ми се търси сега из форума, нямам въобще това време, за да докажа с цитати, че не веднъж е ставало дума за това. Но ти цитираш художествени измислици (при това не знам дали въобще са и "художествени"... в случая като гледам става въпрос за откровени авторови спекулации). Като толкова харесваш този автор Христо Стоянов и неговите книги, защо не цитираш нещо от "Рязания поп: Из скрития живот на една помакиня" или пък от "Копелето - Евангелие от Юда"? Едва ли аудиторията на този форум ще хареса творчеството на същия автор, Христо Стоянов, ако цитираш и други негови произведения. Но по-важното е, че дори да не беше произведения на скандалния Стоянов, който се чуди каква по-голяма гадост да напише, та ако може да се прочуе собственото му име, текстовете на писателите не бива да се бъркат с документални свидетелства за историята.
Както вече написах, за този въпрос е ставало дума неведнъж. И все ти си бил инициаторът, и все Христо Стоянов ми цитираш, и все едно, че не съм ти отговаряла и друг път.... Защото не веднъж, пак повтарям, е ставало дума за това, и неведнъж съм цитирала това, което ще цитирам и сега, и което не е измислица, написана през 21 век, от един скандален писател, който се чуди чие име да опетни и който не се е посвенил да се подиграе и с Левски. Така или иначе, на мен се налага за трети или за не знам кой вече да пускам тук цитат от писмото на Васил Левски до Любен Каравелов - от документа, не от глупостите на Стоянов, заради което писмо на Левски въобще се знае за случая с убития 24-годишен калфа. Ако Левски не беше писал до Каравелов в едно от писмата си за този случай, за него нямаше и да се знае.
Из писмо на В. Левски до Л. Караверов, 25 август 1872 г.
"....Ние [бяхме] скрити в къщата му. Фамилията му беше отишла на Троянския манастир, а той [бе останал] само с калфата си, 24-годишен момък. Според както изпитах, от дюкана си дохождал всеки път един час и половина преди момчето, [но] то не беше така. Към 3 часа дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза... Ако беше дошел той пръв, нямаше да става никакъв шум, а то дойде първо момчето. Посрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик: "Тичайте, хора!" Докато пристигна от мястото, дето бях на двора, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата на смърт, та дано народът да сбърка посоката на гласа му, [защото] улицата беше пълна с хора. Не умря изведнъж. Захвана да вика повече, което не можеше да се укрий вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били [нападателите]. Жално за невинното момче! Но ако не беше така, бе оцапано на много страни. Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хорица."
--------------------------------------------------------------------------------------------
За да се разбере по-добре за що за автор става дума, цитирай все пак нещо и от други негови книги. Не видях качени части от тези книги в интернет, иначе щях да ги кача тук, за да престанеш вече със стоите спекулации, цитирайки автори като този, който само дето собствената си майка не е орезилил още, дето се казва. Мина през помаците, написа нещо за "копелето" Иисус Христос, и на името на Левски посегна в "художествените" си произведения... Че този няма срам и съвест, е съвсем ясно, но ти имаш ли?
http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=24864
http://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%95%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%AE%D0%B4%D0%B0-17972.htm
Mariana:
п.с.: За майка на Левски:
"...След смъртта на съпруга Иван Гина останала бедна и разорена
Предяла и тъчела чужда стока и така прехранвала челядта си. Първородната дъщеря Яна се омъжва за богат занаятчия. От синовете й само Васил е читав, но кръстосва страната и върши епохалната си апостолска дейност. В края на юни 1869 г. властите попадат по следите му и претърсват семейната къща. Откриват майка му в дома на Иван Фурнаджиев, съпруг на най-малката й сестра Мария. Там заптиетата се мъчат да откопчат сведения от Гина за сина й, но тя мълчи. За да проговори, я връзват за кофата и я пускат в герана на Фурнаджиев. Сплашват я, че ще отрежат въжето. Гина остава твърда. За последно тя вижда сина си на 6 декември 1872 г. Той тръгва по пътя за Троян и Ловеч – последния път, който го отвежда към безсмъртието...
Христо се пръква буен, дори необуздан. Напуска дома и заживява по хъшовски. Умира от туберкулоза в Букурещ през 1870 г.
Четвъртото дете – Петър, растял непокорен и създавал доста грижи на майка си. Също живял по хъшовски, а после е бил в четата на Ботев. Оцелява, а с помощта на Найден Геров получава чужд паспорт и отива в Одеса.
Там постъпва в армията, но напуска службата и се записва в Българското опълчение
Взема участие в боевете при Шипка. Макар и слабограмотен, след Освобождението изпадналият в безизходица Петър пише две прочувствени писма до Найден Геров, в едното от които – объркано и неясно, написал израза “майка ми, като се давила в гераня на Иван Фурнаджиев”, дало основание на неколцина изследователи да предположат, че изтерзаната Гина е правила опит за самоубийство, което изобщо не е вярно.
Когато съобщили на майката на Левски за обесването на сина й, тя извикала:
“Не, никакво жито няма да варя. Васил никога няма да умре“
Гина Кунчева умира на 27 януари 1878 г. в първите дни на Свободата.
Гина била погребана в двора на църквата “Св. Николай”. След 87 години по време на изкопи за улица се открива гробът й и костите са събрани от Тота Памукчиева, чистачка в музея."
Из http://www.blitz.bg/article/25192
-----------------------------------------------------
"...Мизерията озъби хищни челюсти и през тази, изсулваща се из броеницата на християнското летоброене 1878 година – първата свободна година за онези от българите, които населяваха Княжество България и Източна Румелия – невръстните отрочета на прословутия Берлински конгрес. В ледени буци бяха се превърнали сърцата на карловчани – никой към никога капка милост нямаше, имащите се лакомяха да имат още повече. Предишните челебии, гяурите мемлекет чорбаджии, чийто чорбаджилък процъфтяваше неотдавна под чадъра на османския падишах, се сдушиха с новопръкналитесе богаташки парвенюта, а беднотията – петимна за троха хляб – опъваше уши от гладория и едва свързваше двата края.
Строполилата се до кладенеца, превита одве жена не помнеше такъв непоносим, стръвнишки глад да е върлувал тъдява като същински чумав мор и празните стомаси на сиромасите толкова продължително време да са свирили рамазан, безутешно виейки по кучешки на месечината. Коремчетата на внуците взеха да подпухват от постоянното недояждане, детски хленч отчаяно отекваше в тясната,прихлупена одая, където край отдавна изстиналото огнище студуваха бабата, децата на Яна и нейният сакат брат, сполетян от върлото нещастие да дочака Българското Освобождение, за да изживее пълния трагизъм на собственото си унизително съществуване, да измине докрай мъчителния път към своята Голгота. Ръцете на този окаяник, смирено протегнати сега за милостиня пред дюкяните в Карловската чаршия, навремето държаха сабя и пушка в христоботевата чета и в дружините на българските опълченци. През буреносните,размирни хъшовски години във Влашко тия същите ръце държаха ками и пищови, разнасяха из кръчми и кафенета бунтарските вестници “Свобода” и “Независимост”. Ала ето, че в освободените от турско робство български земи тия святи ръце не ставаха за нищо друго,освен за несретна просия.Бившият хъш и национал-революционер се завърна в родното Карлово туберкулозно болнав, със силно увредено зрение и без един крак. Карловските стари и новоизлюпени чорбаджии го държаха под око с неприкрита неприязън и тъй като у тях беше и ножът, и сиренето, той остана без никакво препитание, принуждавайки се да изкарва прехраната си, подлагайки ръка за милостиня от минувачите по улиците... Уви!Трябваше да изпие капка по капка, отровно-горчивата чаша на злощастната си орис, която не бе благосклонна към него и другите му двама братя, изгорели в пламъците на българската национално-освободителна борба...
...И не изтрая майчиното сърце! Не можеше повече мълчаливо да преглъща нещастията,оскърбленията, униженията,неимоверната нищета, връхлитащи като разбеснели се вълчи глутници върху семейството на злочестата карловка. И възропта тя в душата си срещу своята жестока съдба и прокле мига, в който беше се родила на белия свят. “Прости ме, Господи!” – изхлипа сподавено клетницата и почти в несвяст от глад, който раздрусваше тялото в мъчителни, агонизиращи конвулсии, залюшната от мътния въртоп на непоносима безнадежност, със сетно усилие се прекатури през пармаклъка на кладенеца и тутакси изчезна в тъмната паст."
Из http://www.inter-view.info/2012/02/vasil-levski.html
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version