Български > Bестник
НОВИНИ - NEWS - HABER
Rahmie:
Екзекуторите на днешна България
България се взриви заради Пеевски. Но самият Пеевски не е интересен. Защото е резултат, а не първопричина. Той стигна дотам, докъдето му позволи обществото. Същото важи, впрочем, за Цветанов, Борисов, Местан, Станишев...
Коментар на Еми Барух:
За тях бе казано всичко. Те бяха назовани, нарисувани, окарикатурени и презрени. Тяхното политическо високомерие и социална неадекватност при избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС отидоха отвъд допустимата норма на обществено унижение и това никой не е готов да им прости. Говоря за онези политически играчи, които с действията си и с бездействията си изкараха хората на улицата.
Самият Делян Пеевски не е интересен. Заради него обаче политическият “елит” на страната ще остане в историята на съвременна България дамгосан с физиономията му. Да продължиш своята кариера белязан с физиономията на една толкова етически недопустима фигура е предателство към илюзиите и наивитета на хората, останали да живеят в тази страна.
Защо избухнахме чак сега?
Самият Делян Пеевски не е интересен. Защото е резултат, а не първопричина. Като индивид и като обобщен образ на олигархичния модел той стигна дотам, докъдето му позволи обществото. (Същото важи, впрочем, за Цветан Цветанов, Бойко Борисов, Лютви Местан, Сергей Станишев...) Това трябва да бъде отправната точка на анализите за случващото се в България, ако искаме да прекратим възпроизводството на порочната политическа мантра, която се повтаря кажи-речи четвърт век.
Хората искат нова България - чиста, почтена и свободна Защо ни взривява резултатът, а не първопричината? Това е въпросът. Защо улицата не избухна, когато Бойко Борисов се похвали с цялата присъща му арогантност, че може да разпореди да подслушват когото пожелае? Защо обществото не излезе на протест, когато Сотир Цацаров отказа да се занимава със случая “Мишо Бирата”? И когато малко по-късно се отнесе по същия начин със записа на разговора между Борисов, прокурора Кокинов и бившия министър на земеделието Мирослав Найденов?
Защо не поискахме по адекватен начин отговор от Цацаров за всичко това? И още нещо: на какво разстояние е Цацаров от сегашния политически скандал? И какви зависимости го свързват с Делян Пеевски?
Ако всичко това се случи
Отговорите на всички тези въпроси се отнасят до манталитета и качеството на гражданското общество, което за първи път от години излезе на улицата, за да демонстрира и гнева, и решимостта си; за да изкрещи своя възторг от забравеното чувство да бъдеш общност.
Вече пети ден улицата пише дневния ред на обществото: хората искат нов обществен договор, искат да бъде прекъснат достъпът на задкулисните центрове на власт до публичния ресурс и да бъде преустановена тяхната намеса в държавните дела. Пределно ясно е, че като начало са необходими нови изборни правила и гаранции за почтен и независим съд.
Ако всичко това започне да се случва, може би ще заживеем в свободна държава.
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел
ibrahim65:
Един поздрав за всички който обичат промените.
Но кажете ми какво се е променило от тогава до днес.
http://www.youtube.com/watch?v=uA32Ixr2z4w&feature=share
Rahmie:
Докога ще се подиграват с нас?
Българите искаха достоен живот, но вместо това новото правителство им предложи наглост и безочливост без граници. Не става дума само за случая "Пеевски" – и без него провалите са твърде много, пише Мирела Иванова.
Лютви Местан: "Подземието търси реванш" - из новините на "Труд"
Сергей Станишев: "Не смятам да подавам оставка" - из новините на "Вести.бг"
Това правителство си подаде оставката - и то още с предложението Делян Пеевски да оглави мегаагенцията за национална сигурност. Нищо, че т.нар. министър-председател и лидерите на двете подкрепящи го партии, обзети от инатливия си цинизъм и самоубийствено властолюбие, още не са го разбрали. Сега като мантра се повтаря тезата, че националният протест е организиран от ГЕРБ и "подземието търси реванш". Е, значи нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено.
Арогантност на ента степен
Новото в случая е, че въпреки всички упражнения в геноцид на некадърните политически върхушки, изредили се да руинират страната ни и хората ѝ в последните години, в България все още са останали мислещи, образовани, решителни и почтени граждани, несъгласни с отредените им овчедушни роли, разбунтувани срещу моралната мизерия, която им се предлага от политическата класа, и срещу държавно-олигархичното крепостничество. Тъкмо те, платили данъците и здравните си осигуровки, понесли националните знамена, децата си и достойнството си, днес са на площадите пред Министерския съвет и Народното събрание. Пеят и протестират – и всеки от тях е с лична кауза, и личните им каузи съвпадат в обща: да бъде спасена България.
Надявам се, че във все още останалите свободни медийни острови няма да спрат да повтарят какво очаквахме от легитимираното само с едничкия глас на Волен Сидеров отиващо си правителство: ясна и общоприемлива, публично известна и възприета от обществото прагматична програма в няколко точки, която да се следва. Разумно законодателство за разбиване на монополите, подкрепа на малкия и среден бизнес, неотложни реформи в здравеопазването, образованието и съдебната система.
В пеещите и скандиращи редици на протестите най-сетне се възправя българското достойнство
Справедливостта търси реванш
Какво ни бе предложено: наглост и незачитане, граничещи със самоубийствена за държавата безочливост. Не става дума само за случая "Пеевски". Дори, макар и трудно, да го отместим настрана, пак можем да изброим куп провали - безпрецедентните и отчайващи пазарлъци за постове, политическите назначения на некомпетентни и неприемливи фигури, арогантното отношение към очакванията на българите да бъдат сменени "правилата на играта" след управлението на ГЕРБ. Държавната машина не може да работи единствено и само в полза на едно овластено малцинство, на неговите арогантни и неприкривани вече интереси – по същата логика, по която е недопустимо парите на държавните фирми да са съсредоточени в една-единствена банка.
Не подземието, а високите ни представи за свобода и демокрация търсят реванш. Справедливостта и интелектът търсят реванш. Ограбеният ни откъм хоризонти и несъстоял се живот търси реванш. Дългогодишните усилия и жертви на българите - предадени, поругани и потъпкани за пореден път - търсят реванш. Затова и протестите не стихват, а се разрастват – в техните пеещи и скандиращи редици най-сетне се възправя българското достойнство.
Автор: М. Иванова/Редактор: М. Илчева/DW/
Rahmie:
Думата ''турчин''
Хората, които излизат сега по улиците на България, трябва да са много бдителни - за да не бъде яхнат справедливият им протест от едни момчета, които викат "Турци, вън" и носят тениски с надпис "България на три морета".
Коментар на Иван Бедров
Млади мъже с черни тениски и яки мускули носят плакат, на който Орешарски, Станишев и Сидеров са изобразени с фесове на фона на турското знаме. След това друг подобно изглеждащ младеж започва да скандира „Турци, вън“, а множеството започва да му приглася. В очите на тези хора „турци“ са не само представителите на ДПС, но и всеки, който има нещо общо с тях.
Наблюдението ми от всички протести в София от петък насам е, че лозунгите с етнически елемент много лесно заразяват младите хора. Вина за това носят както крайните националисти, които предлагат най-лесното обяснение за света - „виновни са различните“, така и представителите на ДПС, чиято арогантност надмина всякакви граници. Силовото налагане на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е засега последната перла в короната.
По-голям и по-малък турчин
В Благоевград и Пловдив се бунтуват срещу новите областни управители, защото били излъчени от ДПС. Млада жена театрално се е забрадила, обула е шалвари и скандира „Мараба“ пред входа на Областната управа в Пловдив. „Нашите деди и прадеди ще се обърнат в гроба, ако разберат, че новият етикет на Пиринска Македония е Муса”, крещи Яне Янев името на назначението на ДПС в Благоевград. Янев плаши невежите около себе си с това как новата власт ще наложи задължително изучаване на турски език в училищата. При това той знае много добре, че такова нещо няма. А и майчиният език на Муса Палев е българският.
Нещо не е наред. Не е нормално най-шумната част от протестите срещу първите действия на правителството „Орешарски” да има етнически мотиви. Не е нормално, но е факт. Два лагера националисти крещят пред централата на партия „Атака“ и се надпреварват да се обвиняват взаимно кой е „по-голям турчин“. Абсурдите са непрекъснато пред очите ни.
Страхът от "турцизацията"
„Атака“ влезе за първи път в българския парламент през 2005 година. Това съвпадна с края на първия цял мандат на ДПС в централната изпълнителна власт. Един от специалитетите на това управление беше парцелирането на цели сектори за една политическа партия. Още тогава започна централизираното „разпределяне на порции“, а малко преди изборите Ахмед Доган направи историческото си изказване за „обръчите от фирми“. По това време активистите на ДПС забогатяха рязко и видимо. Това се случваше, разбира се, и с други политици, но тези от ДПС не го криеха.
Факторите за успеха на „Атака“ вероятно са много, но един от най-съществените е умението на Волен Сидеров да канализира част от настроенията срещу ДПС в параноичен страх от „турцизация“. Тази схема функционира отлично - благодарение на наследения образ на „поробителя“, а и на учебната програма, която още от първи клас втълпява на децата, че турците са лошите.
Когато стана видно, че консумацията на власт се е превърнала в преяждане, се промъкна подозрението, че ДПС има много повече власт, отколкото би му се полагало, ако се съди по резултата от изборите. „Атака“, ВМРО и новата партия на телевизия СКАТ превеждат това като „турцизация“.
Приказките на Волен
С годините лидерите на ДПС или не осъзнаха своята отговорност за начина, по който мнозинството българи възприема малцинството турци, или много добре съзнаваха за какво става въпрос и цинично се възползваха от закона за скачените съдове. Публичното присъствие на типаж като Волен Сидеров е напълно достатъчно, за да мотивира сериозна част от мюсюлманите да останат единни политически, за да могат да защитават правата си. Нищо чудно тогава, че гласуват за кандидатите на ДПС. А ако не обичаш много да мислиш, Волен ще те убеди, че министрите и депутатите от ДПС са арогантни, защото са турци, а не защото са си по принцип арогантни. И гласуваш за „Атака“.
Не бива да сме толерантни към крайните форми на нетолерантност - някои вече са научили този урок
Няма изглед тази порочна зависимост да изчезне от самосебе си. Затова е много важно всички останали да осъзнаят отговорността си: партии, медии, учители - всички те не бива да бъдат толерантни към крайните форми на нетолерантност. Защото търпимостта към различните се учи. Когато децата са ненаучени, героичните пози на крайните националисти им се струват привлекателни, а не такива, каквито са - смешни.
Отговорността си трябва да осъзнаят и мнозинството протестиращи нормални хора, които трябва да бъдат много внимателни и да не допускат справедливият им протест да бъде яхван от политически шмекери, които носят тениски с надпис „България на три морета“.
Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел/DW/
ibrahim65:
ГЕРБ готви кървав сценарий за връщане на власт!
http://www.plovdivchanin.com/2013-01-07-14-16-25/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/25273-%D0%93%D0%95%D0%A0%D0%91-%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B2-%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82.html
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version