Български > Bестник

НОВИНИ - NEWS - HABER

<< < (634/678) > >>

Marlboro:
http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=686829




Скандалната "Мисис България Свят 2014": Не съм грозна, медиите подбраха снимките ми без фотошоп21.11.2014 21.51Как българската "Мисис България Свят" 2014 Анита Желева - Мейзер реагира на критиките срещу избора точно тя да представя България на конкурса в САЩ тази година? Отговор на този и други въпроси даде тя тази сутрин в телефонно интервю за Нова тв. Публикуваме го 1:1.

- Г-жо Мейзер, Как посрещате този негативизъм?
- Добро утро. Тук е 1-1.30 ч. след полунощ. Много се радвам да се свържем с вас и по някакъв начин да изясним тази ситуация защо толкова негативизъм, ако бях с по-лабилна психика, аз нямаше да мога да издържа. Просто съм изненадана.
Мисля, че българите сме много изтормозени като цяло и на хората им е много по-лесно да напишат нещо лошо, отколкото добро. Мъчно ми е за всички тези хора, които сядат на компютър и пишат не само срещу мен, а срещу толкова достойни хора. Аз не се учудвам, че това се случва, просто ми е малко кофти, но приемам го.

- Вие самата харесвате ли визията си, начина, по който изглеждате?
- Какво значи дали се харесвам или не? Всяка жена, която се снима, може да изглежда и добре, може да изглежда и зле. Много от красавиците казват: "Имаме доста фотошоп". Когато няма фотошоп, има изненади. Явно аз допуснах тези изненади във Фейсбук, за което съжалявам. Медиите не пропуснаха да подберат тези две-три снимки, които са ужасни. Аз не се харесвам на тях, имам много хубави снимки.

- Дразнят ли ви сравненията с Памела Андерсън?
- Не, защо? Аз Памела Андерсън я харесвам страшно много, дори се гордея, че ме сравняват с нея.

- Как протече самият конкурс? Бяхте казали, че ще очаровате журито с пеенето си?
- Нямаше нужда от пеене. Ние си бяхме помежду си, забавлявахме се, имаше уникални дами от целия свят, бизнес дами. Бях малко притеснена в началото, но всички ме приеха много добре. Направих много приятелки, намерих си съвсем нормални връзки от целия свят. Много съм щастлива, много се вълнувам.

- Успяхте ли да се видите с г-н Обама?
- Не, не успях. Ходихме до Белия дом, но тъй като той не беше там, нямаше как да ни посрещне и да ни приемат. Имаше само видео послание.
- Но сте срещнали един от популярните сенатори в Щатите, даже имате снимка с него.

- Да, даже снимка имам само аз и те я публикуваха в списанието организаторите.

- Той какво ви каза? Направи ли комплимент за красотата?
- Направи комплимент, да. Погледна лентата, видя България и каза: "О, да, аз харесвам България" и застана и се снимахме. Беше много приятно.

- Какви са вашите отношения с мъжете? Говорихте в едно шоу как сте омаяли бившия си съпруг. Тези по 750 кубика от ляво и отдясно ви помагат да омаете мъжете?
- Те гърдите не са най-важни. Те са някакво допълнение според мен и специално на този конкурс не се набляга на гърди. Набляга се на много повече качества. Хората се опитват да разберат какъв човек, да видят вътрешната ти красота и съответно да я допълваш с външната си визия.

- Имаше ли дами с корекции като вас на конкурса?
- Да. Доста от дамите бяха с корекции.
- С какво се занимавате в САЩ? Как се поддържате? Знам, че живеете в Лас Вегас предимно. Живели сте и с предишния си съпруг - американец, който е доста състоятелен мъж. Вярно ли е, че сте живели като приятели? В България това звучи малко странно.

- Да, знам, че е странно, но като че ли започва и в България да навлиза, но е табу. Спят и в отделни стаи в България, може би с отделни завивки, но това не се коментира. Не знам, по-консервативни сме в България в това отношение.

- Вие сте доста авантюристична дама - от една страна се занимавате с интериорен дизайн, от друга опитахте музикална кариера, направихте няколко клипа.
- Пробвам от всичко, забавлявам се. Животът е кратък, няма време. Искам да опитам от всичко и го пожелавам от все сърце на всяка дама, на всеки добър човек да пробва, защото няма да бързаме. Знаете ли, между другото, когато се разделяхме с групата бизнес дами си обещахме да си правим реюниън всяка година в различна държава. Казах им: "Хайде догодина в България", защото аз нямам търпение и бях така една от най-големите. Казват: "Ние сме 40 тука", а аз "Аз не знам дали след 40 години ще съм жива". И викам: "Първо идвате при мен, в България". Много се радвам, направих много приятелки.

- Вярно ли е това за Майк Тайсън, че ви е направил неприлично предложение?
- Какво значи да ми е предложил. Тя, моята приятелка е тук в момента, тя беше с мен вечерта. Беше интересно - тя ме дърпа назад, той ме дърпа към стаята. Това се случи, беше весело.

- Как се измъкнахте от него? Той е известен с недоброто си отношение към жените?
- Няма как да бъде агресивен - беше публично мероприятие на Playboy и имаше страшно много хора. Стара история.

- Какво ще правите сега? Какво искате да кажете на хората?
- Каквото ми дойде на ума и каквото е рекъл Господ. Дай Боже да се случи нещо по-хубаво, но не мисля, че ще ми се случи нещо по-хубаво. Това беше черешката на тортата, черешката на тортата за всяка жена.

- Ще продължите ли с музикалната кариера? Тя на втори план ли отиде?
- В моя живот нямам нищо на втори план. Всичко е на първи план, но не мога да ги свърша всички неща.

- Как е по-правилно да ви наричаме - Анита Мейзер или Анита Желева?
- Трябваше да участвам с българските си имена и нямаше как да представя американски документи. Затова бях с фамилията Желева. Но не виждам какъв е смисълът да го коментираме. Аз участвах за България. Аз не съм изложила България. /pik.bg

Marlboro:
https://www.youtube.com/watch?v=Kcsef9EHEj4&spfreload=10


Klichko tancyva s torba fasyl.  8)

Marlboro:

http://bradva.bg/bg/article/article-27691#.VHNoSovF_wx
Космат суджук плъзна в търговската мрежа - ОТВРАТИТЕЛНИ СНИМКИ




https://www.youtube.com/watch?v=7dYheb6OwVQ&spfreload=10




https://www.youtube.com/watch?v=wv8Cik26DeM&spfreload=10




https://www.youtube.com/watch?v=ESE_0poolLw&spfreload=10

Subeyi Kurt:
Турските страни приемат общи учебници..
В турските страни ще има обща учебна програма...Турският свят се готви да приеме обща учебна програма.Министрите на образованието на страните от Турския Съвет приключиха подготовката на собщ учебник по история. Дейностите поподготовката на общи учебници по география и литература ще приключат през април 2015 година. В столицата на Азербайджан Баку се състоя срещата на министрите на образованието на страните отТурсикя Съвет. На заседанието Турция бе представена от министъра на образованието Наби Авджъ. В изявлението, което направи във връзка със резултатите от заседанието, министър Авджъ отбеляза, че е приключена подготовката на общ учебник по история за турско говорещите страни и този еучебник ще бъде приет като официален учебник във всички училища в страните членки на съвета.Наби Авджъ посочи, че през април 2015 година ще приключи подготовката и на общи учебници по география и литература, и че през предстоящия период ще поставят в изпълнение проект за обмяна на ученици от Турция, Азербайджан, Киргизия, Тюркменистан и Kaзахстан.http://www.trt.net.tr/bulgarian/%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8/2014/11/29/%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-119621#.VHoH7VOf2U4.facebook

Subeyi Kurt:
Четири и половина вагона българска история съзнателно изгорени
[/size]В неочаквани моменти от историята ни, когато всеобщите социални и политически нагласи клонят в модерни посоки, изведнъж се повдигат въпроси, които в напрегнатото ежедневие са потънали в забвение. Най-неочаквано за всички ни, в лето 2005-то, 132 години след обесването на Апостола, Турция си поиска обратно архивите, свързани с делото на Васил Иванов Кунчев - Левски.И точно сега му е времето да разкрием един срамен и тъжен факт от историята ни, която поради всякакви причини от столетия скъсяваме и унищожаваме.
През 1979 г. народният лечител Петър Димков разказа пред магнетофона ми как са били докарани в България ценните турски архиви, сред които са и документите за следственото дело на апостола Левски. И… как след това по-голямата част от тези архиви са били унищожени. Ето и неговия разказ[/font][/size]Моят сродник е инж. Никола Димков , който пръв още в 1916 година пише книжка и развива идеята за Световен съвет на нациите. По това време живее в Истанбул и помага на българите с каквото може. И ето че получава молба от българското правителство и от БАН дали е възможно да се докарат в България някои ценни документи от турския архив. Никола Димков им казва да не вдигат никакъв шум по тоя въпрос и да оставят на него да издебне момента.И през 1934 г. не знам защо, но в Турция настанала голяма криза за хартия: халваджи-бозаджийте нямало с какво да си увиват стоката. По тая причина турците решават част от негодната според тях архива да разпродадат на халваджи-бозаджиите. Димков веднага използва случая, идва при проф. Владимир Хиндалов - най-известния тогава турколог. "Слушайте - казва - назначете една комисия така за прикритие, проформа и нека тя, начело с вас, г-н професоре, да дойде в Истанбул." Казал им още, че с него трябва да поддържа връзка само Хиндалов, другите от комисията да разглеждали музеите през това време.[/font][/size]Идва комисията, но само Димков и Хиндалов отиват в Тефтер-хането, дето предварително знаели, че се намира търсената архива. Димков казал на архиваря: "Слушай, бе чоджум, научихме, че разпродавате част от архива на халваджи-бозаджиите. "А, няма такава нещо, отвърнал турчинът, то е държавна работа, не може! "[/font][/size]" Хайде, бе чоджум - рекли нашите - недей така. Сега не сме ваши вече, не сме роби, равни сме и нека си бъдем приятели… Защо ви е нашата архива: е там какво станало по селата, вас какво ви интересува?" Архиварят пак им отказал, но ги завел в една голяма стая. На вратата пишело: "Булгар вилает". Не било стая, ами цяла зала, пълна с документи, по-голямата част били изпратени на Шуменския  вилает и както обяснил турчинът, сред архивата имало документи за движението на богомилите, от което се интересувал лично султан Баязид II. Това, казал е важно за вас, но е важно и за Европа.[/font][/size]Като виждат, че турският чиновник се дърпа, вуйчо ми Никола намига на Хиндалов да излезе. Останал с турчина, рекъл му: "Хайде бе, било каквото била, казвай колко за държавата и колко - за тебе." И се разбрали така: никой не трябвало да знае. И условието било само едно - до заранта архивата трябвало да се изнесе. "Стиска ли ти? - попитал турчинът - иначе на заранта идват други хора да питат."[/font][/size]Никола Димков отива веднага при работниците във фабриката си, вика баш хамалина и му поръчва да свърши работата до сутринта, обещал му не една, а  по пет надници на работник. Наредил им да откарат архивата направо на гарата. През това време той уговорил и началникът на гарата да му даде няколко товарни вагона за същата вечер. Добре, ама турчинът казва, че няма хамали. Димков му отвръща да бъде рахат, че и хамалите ще докара. Той само да се съгласи да пусне вагоните през границата. И му дал там, каквото трябва за да се уреди работата.[/font][/size]И хамалите се скъсали от работа, натоварили пет вагона, запечатват ги и цялата тази архива пристига в България.[/font][/size]Никола Димков написал писмо по проф. Хиндалов до БАН, в което съветвал никой да не знае за тази операция, да скрият добре архивата и да я пазят, да мълчат и да работят.[/font][/size]Пристигат тука, всички ги прегръщат, целуват ги, изкарват ги герои, сравняват ги с Паисий. В това време министър-председателят  Андрей Тошев вика Хиндалов, благодари му  и казва, че сега вече ще имаме по-пълна история, ще се прави не от отделни парчета, а с пет вагона документи.[/font][/size]По нареждане на премиера Тошев оставили вагоните в глуха линия на гара Побит камък. От тях вземат една малка част и започват да я обработват. Сред тази архива намират документите от следствието на Левски, на Велчовата завера и много други събития. Оказало се, че турците запазили документите на Велчовата завера по-добре, отколкото у нас съдиите запазват делата в свободна България. Към делото на Левски имало шест тетрадки - петте били по-същество за Левски и организацията му. Но  шестата тетрадка бил с имената на шпионите - българи и гръкомани, които съобщавали на турските власти. И при работата върху тази част от архивите, някой изследователите и сътрудниците намират имената на дядовци и на бащи сред тия шпиони. Видели се в чудо какво да правят. В това време турското правителство се усетило и праща нота: по погрешка била предадена архивата, молят да се върне обратно и сетне ще ви се даде възможност да я ползвате. Такава била нотата до външното ни министерство.[/font][/size]И тогава проф. Хиндалов идва при мене. "Лоша работа - казва - турците се сепнали, искат си архивата обратно!" Отвръщам му следното: "Ние казвам, сме я чакали тази архива стотици години е сега да я върнем - това ще бъде голямо престъпление. Вземете я, не я карайте в Княжево, ами я докарайте на съхранение в казармата, тука в погребите, при нас, да я пазят войниците и лично аз. Що ще я връщаме, нали сме платили, купили сме си я? Имам тука и пет-шест кучета и място не за пет, а за петдесет вагона, да разтоварите. Тука ще си работите по-спокойно.  Само че Хиндалов ме предупреди, че някои искали да я палят. Това е лудост, казвам, какво палене, по-добре я върнете там да се пази за някое време."[/font][/size]Но Хиндалов през това време заминал някъде, надделяло мнението да се изгори другата част от архивата, за да не се върне на турците и да заличат следите.[/font][/size]И един ден идва професорът, ама залита като пиян. "Чакай бе - питам - какво става с тебе, инфаркт ли имаш пиян ли си?" "Не - вика - къде да беше инфаркт, да не съм жив да чуя видя какво са направили? Изгорили я, изгорили архивата на гарата, четири вагона и половина българска история изгорили, запалили са я…" И тогава още ми казваше, че не можел да се начуди откъде са подушили сърбите, гърците, турците? Защо нашите са решили, че е по-добре да я изгорят архивата, а не да я върнат? И от тази среща с Хиндалов, след онези няколко минути, той вече не се оправи. Ходеше като луд.[/font][/size]И моят вуйчо инж. Никола Димков едва понесъл новината. Каза че това е позор, да сме имали историята в ръцете си и да я изгорим. Само един мерзавец Херострат си е позволил да гори такива чудеса, но след това си посипал главата с пепел и го запалили да изгори сред опожарения Ефески храм.[/font][/size]Моят шурей Харалампи поп Анастасов казва на Никола Димков, че ще открие престъпниците. Отива при Хиндалов и му поръчва да си напише мемоарите. Хиндалов ги пише и не след дълго умира. И когато дошъл моментът да се търсят тези мемоари, Харалампи поп Анастасов отива в дома на Хиндалови. Там го изслушват и му казват, че мемоарите са откраднати. Дошли трима души, направили обиск, взели му писанията и изчезнали. Това става през 1936 г. Архивите са докарани в България през 1934 г. и следващата година са работили върху тях. И вече през 1936 година изгарят 4-те вагона и половина на гара Побит камък в не знам коя си глуха линия.[/font][/size]Знам тази история отчасти като очевидец и от това, което двама други очевидци и действуващи лица ми разказаха. Но какви са били заговорите и предателствата, може би други са разказали и трябва да се потърсят.[/font]
[/size]http://www.monitor.bg/article?id=114283

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page