Български > Bестник

НОВИНИ - NEWS - HABER

<< < (661/678) > >>

Marlboro:
Нима в България има толкова много генийчета?

Докато в Германия шестиците от горе до долу са истинска рядкост, българските училища произвеждат отличници на конвейер. Нима толкова много българчета са гении, пита в блога си Мария Илчева по повод първия учебен ден.

"В българското образование има хиперинфлация - сегашната шестица се равнява на четворка отпреди 20 години", казва Теодосий Теодосиев.

Преди години моя близка приятелка преподаваше немски език в частна гимназия в София. Но не издържа дълго и напусна. Една от причините: директорката си позволявала да „коригира” дадени от нея оценки. Четворките в дневника за една нощ се превръщали в шестици. Защото родителите си плащали.
И наистина: всеизвестен факт, че родителите плащат. Не само за годишни такси в частните училища. Те плащат и в държавните - за по-добри оценки на класни работи, за по-високи годишни оценки, за матури. Не по-малко пари хвърлят и по частни уроци - нищо, че често те отиват в джоба на същите учители, които преподават на децата им и в училище.

http://www.dw.com/bg/нима-в-българия-има-толкова-много-генийчета/a-18714882

Marlboro:
Kolko pati sum povtarql tova na haidytcheta !


ХИГИЕНАТА НА СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Много хора си представят стара Европа с благородните рицари, готови на подвизи в името на прекрасните, светещи от чистота дами, с красиви дворци и галантни мускетари, с пищните кралски приеми и благоуханни градини. И с тъга си мислят – защо не съм се родил в тези благородни времена.

Всъщност истината е съвсем друга и много по-малко благоуханна. Това се отнася не само за мрачното Средновековие, а и за успешните епохи на Възраждането и Ренесанса. С прискърбие трябва да Ви съобщим, че за повечето отрицателни страни на едновремешна Европа е отговорна християнската църква. И на първо място – католическата.

Античният свят въведе хигиенните процедури като едно от най-големите удоволствия. Само в Рим е имало над хиляда бани. А може би първото нещо, което сътворяват християнските водачи, е било да ги закрият. Към къпането тогавашните люде са се отнасяли подозрително. Разсъбличането е грях, а и може да се настине. Горещата вана е била немислима. Дървата са се ползвали главно от Светата инквизиция. Кралицата на Испания Изабела Кастилска си признавала, че през живота си се е къпала два пъти – при раждането си и в деня на сватбата си. Папа Климент V умира от дизентерия, а папа Климент VII  свършва земния си път вследствие краста. Приближени до двора на Людвиг XIV споделяли, че величеството смърди като див звяр.

И ако през XV-XVIв. богатите граждани са се мили дори и веднъж на половин година, през XVII-XVIIIв. те въобще се отказали от това занимание. Вани се вземали само с лечебна цел.

В тези смутни времена грижата за тялото се е смятала за грях. Християнските проповедници призовавали хората никога да не се мият, защото само така можели да достигнат до духовно пречистване. Къпането е било непопулярно и защото по този начин се измивала и светената вода, до която си се докоснал при кръщенето. Мръсотията се приемала като особен знак на святост, а въшките били наричани божии перли. В това отношение монахините и монасите са давали добър пример как се служи на Господ.

Парфюмът, важно европейско изобретение, се е появил на бял свят именно като реакция на липсата на хигиенни навици. Първоначалната задача на знаменитата френска парфюмерия била да маскира страшната смрад, която се разнасяла от немитите с години тела.

С тоалетните положението било още по-тежко. Ролята на канализацията изпълнявали канавките на улиците, където течали зловонни ручеи. Забравили за античните блага на цивилизацията, хората се справяли с естествените си нужди където им падне – на парадната стълба на двореца или замъка например.

Френският кралски двор периодично се местел от замък в замък, защото в стария просто не можело да се диша. След като Людвиг IX бил залят със съдържанието на нощно гърне, изсипано през прозорец, на жителите на Париж било разрешено да продължат с тази практика само, ако предварително извикат три пъти: „Пази се!“ Около XVII в. за защита на пешеходците от фекалии били измислени широкополите шапки.

В Лувъра, дворецът на френските крале, нямало нито една тоалетна. Тази роля изпълнявали стълбите, дворът, балконите. Придворните дами във Версайския дворец по средата на разговора ставали и се справяли с естествените си нужди в ъгъла на стаята. За това те имали разрешение от самия крал. Естествено, много по-лесно е било да се направят тоалетни в двора или в краен случай да се притича до близкия парк. Но това никому не минавало през ума. Една от причините била и непрекъснатото разстройство, което мъчело хората и което било предизвикано от качеството на средновековното меню.
Старите градове на Европа нямали канализация, но имали крепостни стени и отбранителни ровове, запълнени с вода. Именно те изпълнявали и ролята на канализация, поемайки всичката мръсотия на града. Във Франция купищата фекалии зад градските стени се разраснали до такава височина, че се наложило да се надстрояват.

Ето как според европейските археолози изглеждал истинският френски рицар на границата между XIV и XV в.: средният ръст на този средновековен разбивач на женски сърца рядко надвишавал 1,60 м. Небръснатото и немито лице на този „красавец“ било обезобразено от една шарка (в онези времена от нея боледували практически всички). Под рицарския шлем в сплъстената мръсна коса, както и във всички гънки на аристократа се криели огромно количество бълхи и въшки. Някои историци били озадачени защо понякога лагерите на хистиянските воини били откривани много лесно от врага. Причината, естествено е в миризмата, която се носела от тях.

Смята се, че мебелите от дървесни видове с червен цвят са били много популярни, защото на тях дървениците по-малко се виждали. Да ги храниш, както и въшките, със собственото си тяло, било смятано за християнски подвиг.

Средновековните въшки дори участвали активно в политиката. В един шведски град те били главният критерий при избор на кмет. Претенденти можели да бъдат само мъже с дължи бради. Изборите портичали по следния начин: кандидатите за кмет сядали около маса и поставяли на нея брадите си. След това специално назначен човек изтръсквал от тях въшките. Кмет ставал този, от чиято брада са изпълзели най-много насекоми.

Това са само част от хигиенните навици на стара Европа. Така че, изводът е един – радвайте се, че живеете в XXIв., и не се подвеждайте по романтичните филми и романи, изпъстрени с изящни и сияйни персони.

Marlboro:
Национализмът ни има две струни – омраза към турците и „Македония е наша“


Проф.Дичев, българското общество отново е възпалено на тема Македония.Снощи /на 24 септември – б.а./ дори премиерът Борисов заплаши съседката ни,че ако не вземе мерки, няма да получава повече помощ от нас… Да започнем направо – законно поставена ли е плочата на връх Каймакчалан, която Миленко Недковски разруши преди дни с чук?

Българският дебат стартира без основния момент: плочата е поставена без разрешение от частни български граждани /сюрреалистичното в случая е, че са военни/. На тази плоча е поставен надпис, който очевидно дразни македонците: „паднали за обединението на България“. Да се говори за „обединение“ на територията на Македония означава да отричаме съществуването на тази държава, това е една крайно болезнена тема.

С една дума нашите хора извършват провокация – съзнателно или поради липса на добра преценка, не знам. На това от другата страна отговаря с контра-провокация; наместо съответните власти да премахнат плочата, с нея се саморазправят местни граждани, а този журналист гордо качва снимки в интернет. Имате чувство, че сте на футболен мач, едните пишат само Левски, другите драскат отгоре „долу Левски“. Нали си представяте какво би станало ако догодина, във връзка с годишнината, турски военни дойдат и на своя глава поставят паметна плоча в Стара Загора в памет на „османските войници паднали в защита на родината“ през 1877? Впрочем защо да напрягаме фантазията си – с чук строшиха паметната чешма за възродителния процес български националисти; и те така качиха видеото в интернет. Изобщо мемориалите са трудна работа, трябва време, съгласие.

Резултатът от акцията на Каймакчалан беше като на футболния стадион – яростно обругаване на македонците у нас, на българите оттатък. Тук идват избори, там решават политическа криза. И в цялата тази дивотия олеква самата историческа памет. Вижте само как поменаваха Голямата война в западна Европа. Дали при битката на реката Сом например има надпис на „падналите немски войници за обединение на Германия“. Не – тези ритуали говорят за нещо съвсем друго – за трагизма и безсмислието на войната, за катастрофата на Европа, за „никога повече“.

Ако нашите хора искат да почетат паметта на падналите там, нека потърсят друга формула. Например да извършат ритуалните действия заедно със сърби, македонци, гърци. Да напишат „паднали в братоубийствена война“ или пък „изпълнили докрай воинския си дълг“ – нещо такова, обединяващо. Да го направят под мото от Дебелянов „Мъртвият не ни е враг“. Можеше просто църквата да потърси контакт с църквите на православните ни съседи и да сложи един кръст.

Направиха ми впечатление енергичните обвинения и закани по въпроса с разрушената плоча, както от страна на националпопулистите като Красимир Каракачанов, така и от директора на НИМ Божидар Димитров. Реагираха шумно и от средите на БСП.Някои допуснаха и провокации на тайните служби. Как преценявате чисто политически реакциите у нас?

Нали си представяте как точно тези персонажи, които направиха кариера с псуване комшиите, биха намерили общ език с македонците? Намесата им само ще увеличи крясъците и злобата.

Българският национализъм има две струни – омраза към турците, почерпена от учебника за пети клас и „Македония е наша“, която се активизира на чашка в битови механи. По всеки повод срещу западната ни съседка се излива обилна помия, като основното разбира се е становището, че те са измислена нация, че нямат език и че ще им дадем да разберат, ако не са ни благодарни. Това мобилизира редиците на чеверме-патриотите, но за съжаление подкопава възможността за истинско сближаване с македонците.

Възникнала в средата на миналия век, македонската нация така или иначе е факт; очаквахме да се разпаднат след 1991, но не се случи. И днес, 25 години след откъсването им от Югославия, те продължават да са по-близки до сърбите, отколкото до нас. Ако някой поиска български помощ, то е за да замине в Германия. Хайде се замислете дали псевдопатриотите у нас нямат заслуга за това. От другата страна разбира се е същото, македонската идентичност има за основно съдържание анти-българското.

Така че инцидент като този добре обслужва националпопулистите и от едната и от другата страна на границата. Припомням ви, че подобни инциденти стават непрекъснато – например преди няколко години един българофил във Велес издигна без позволение паметник на Тодор Александров в двора си, нашето ВМРО провокативно отиде да го открива, после местните го събориха. Онези вдигат паметник на Самуил, ние бързаме да не останем назад. Обидна детинщина! Като оставите тези тъпи футболни дрязги – какви са ни отношенията с Македония? Къде са македонските артисти, учени, инвеститори… Тъжна работа.

Задоволително ли е изявлението на Македонското министерство на външните работи, в което се настоява за спазване на международноустановени процедури за поставяне на паметни плочи? В македонската преса твърдят в подкрепа на тази правителствена теза,че плочата е поставена незаконно, но не се обяснява защо е незаконна…

Плочата постави Скопие в цуг-цванг, те нямаше какво друго да направят. Май не го разбират това нашите говорители, които казват, че там можели да проявят човещина, че става дума за убити хора и пр. Спомнете си паметника на незнайния турски воин, вдигнат пак самоволно от братята Юзеирови – можеше ли нашите власти да не го съборят, да кажат човещина, нали и турци са воювали в българската армия? Не, това са едни такива железни идеологически хватки особено мощни в малки, несигурни в себе си държавици. Тезата за обединението на българските земи пряко атакува македонската национална идеология и ми е трудно да си представя правителство, което би могло да я преглътне /имайте предвид, че лявата опозиция в Скопие е още по-враждебна към нас, още по-сърбоманска/. Тия страсти могат да ни изглеждат архаични, но ето на – из целия свят наблюдаваме надигане на идентичностни страсти, на ирационализми от всякакъв вид. Вижте само как реагира българската публика всеки път когато им сервират глупост от типа „махат дядо Вазов от учебника“ или „цигани се изпикаха на знамето“.

Проф.Дичев, за мен е смущаващ  фактът,че към историята се посяга някакси като към буре с барут, от което ще грабнем главнята,за да подпалим чергата на съседа. Ето този случай с Каймакчалан е от преди 100 години. Малцина помнят кой се е бил и защо, кой е бил победен и кой победител, но страстите се разпалиха. Така се държим и с общото с турците ни минало – винаги искаме България да е народът – мъченик, народът да се мисли с главно „Н“. Изначално оповестяваме,че другите са виновни пред нас и то – завинаги. Защо е така?

Нацията ни явно не е дооформена, не е сигурна в себе си и за това отново и отново прибягва към някакви театрални героизации. Вземете манията на историческите възстановки, която залива българските градове – как не преиграват никога тъмен момент на историята, все победи след които някой повежда хорото. Историята не е повод за наздравици, а за самокритичност и поука. Само че нашето его е несъизмеримо със скромното не място в световноисторическия процес, трябва значи да го помпаме непрекъснато.

Историята като че ли вече не е наука, а някакъв тип фолклор, в който няма нужда от сериозни учени и на народа се дава това, което иска. Бунтът на масите втора част. ТВ игри, фестове, викторини. Преди месец един шеф на музей реши да напише на своя глава учебник по родинознание – точно както онези военни решили да сложат плоча. Шества по всички телевизии, сегашните ни учебници били антибългарски, из социалните мрежи се пенеха различни патриоти. Значи искаме децата ни да учат това, което ни харесва, не това, което се е случило. Отворете ютюб и ще видите какво мощно производство на фолклорна наука има: колко древни, велики, духовни и тъй нататък са българите. Изправя се някой сериозен човек и казва, извинявайте, ама Исус Христос няма български корен – и на хората им става неприятно, сменят канала.

Отговорност на интелигенцията е да удържа тази пазарна стихия, да разграничава вълнуващите фентъзи-сюжети от по-скучните, но по-важни за живота ни исторически факти. Да вземем Голямата война. В Първата балканска все още можем да видим желание за освобождение на останалите в Империята братя, но в нея България е на страната на турците против сърби и гърци; това е реваншистка, завоевателна, идиотска война, която довежда катастрофа и тотално крушение на страната ни за много години напред. Е, така ли да я поменаваме – с геройски възстановки и кичозни паметници? Или да се замислим малко по-сериозно как, защо, заради какво се е случила?

Разбира се почит заслужават всички паднали за родината, но не можем да спираме тук. Време е например да преосмислим териториалните претенции, с които и до днес живеят българите – Сан-стефанския синдром /меланхолична обида от нещо, което е могло да се случи, но не се е случило и няма да се случи/. Не живеем в някаква компютърна игра, където местим танкове и завземаме едни или други полета. Териториите днес нямат особен икономически смисъл, по-богатите дори гледат да се отървават от бедните. На териториите обаче живеят хора:  какво си представяме, че ще правим с македонците ако завладеем Македония, ще ги оковем във вериги? Прекрасно би било да спечелим тези хора за приятели, да сближим езиците си, културите, икономиките си; но разбира се с обиди тази работа става все по-невъзможна.

Професор Ивайло Дичев преподава културна антропология в Софийски университет, писател, активен есеист. Носител на наградите „Паница“, „Димитър Пешев“.

Subeyi Kurt:

След 9 септември синовете на Райна Княгиня са обявени за врагове на народа

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/10/23/2405563_sled_9_septemvri_sinovete_na_raina_kniaginia_sa/

ibrahim65:


Все пак в България наближават избори който косвено засягат и помаците!
Затова нека да вземем отношение по въпроса!

http://nova.bg/news/view/2016/10/17/162093/%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D1%8A%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0/

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page