Български > Bестник
НОВИНИ - NEWS - HABER
Marlboro:
"Аз ако задам примерно въпроса "Кои са турците от Турция?" "
Na takuv vapros otgovarqm s dve vdignati race :
Predi da govorq za tyrcite, koito sa bili naslednici na turki e imalo nai razlichni narodi i kyltyri v Anatoliq , taka e bilo i v dneshna Balgariq predi da doidat bylgar-turkite sled 7 vek , no tehni dedi (hynite-toest turkite) sa vouvali oshte ot vremeto na Atila prez 5 vek po balkanite i v cqla Evropa.
(estestvenno v Tyrciq ima i drevni korenni naslednici, kato hiti, hati, lidi, liki, evropedni kelti, brigi, frigi, tini, moezi, paeoni, troqnci, traki itn.it.n, ot koito sa preselnici i po Balkanite)
Tyrcite v Tyrciq sa naslednici na turkite doshli sled ynishtojavaneto na Rimo-Vizantiicite prez 11 vek ot strana na Seldjykite s pooshta na kymani, bulgari i pechenezi vsichki turkogovorqshti, koito se prisaedinqvat pri sabratqta si turkogovorqshti seldjyki v bitkata pri Malazgirt.
Sled tazi bitka mnogo drygi turkogovorqshti plemena pochvat da se izselvat po Anatoliq edni ot tqh sa Karamanskite turki, Yuruci i tn pone za men sa nai vajnite turki, sushto taka i bulgar turkite, koito sa doshli prez 924 sled priemaneto na islqma ot 922 mnogo predi Seldjykite v Toros planinite v'v Vizantiiski teritorii, koito sa zaobikolili Vizantiq prez Adriatichesko more za da sa blizko do arabskiq halifat, sled vekove sa omesheni c Karamani i Yuruci v Toros planinite.
Nqkolko barzi dokazani interesni fakti she izloja :
V 13 vek Karamanliite pobejdavat Seldjykite, i vavejdat otnovo tyrskiq s ferman, koito seldjyki se iranizirali s iranski centrove s's stolici kato Ishfahan Rei t.n.t i ot togava v Imperiqta Karamanli Mehmed vavejda po zakon vseki trqbva da govori samo na tyrski.
Syltan Orhan s.s tehni sauznicheski 3-ri beistva, enicheri i vizantiiski hristiqnski nasledni veche sa zavladqli Balkanite i se vrashtat da pokorqt Anatoliq sreshty Karamanite i tehni sauzni beistva i gi pobejdavat sled okolo 100 godishni bitki.
Karamanliite v regiona na Koniq se prinydeni ot Osmanliite da se izselqt po Balkanite v Kipar i Garciq.
Po rano okolo vek Seldjykskite tyrci na Sari Saltik Baba se izselvat po Deliormana (Dobrydja) ot vremeto na Syltan Kaikavyz prez 12 vek pri nahlyvaneto na mongolite v Anatoliq, koito se priutqvat po Vizantiiski teritori s pomoshta na Vizantiiskiq imperator.
Neka ti pripomnq i sazdadenite chisto turski gradove i mnogo selishta kato Karja Ali (Kardjali) ot 12 vek po Vizantiiski teritorii i grad Yenice (Qnica) dneshno v Garciq.
ibrahim65:
RTL пуска филм за убийствата по границите ни преди 89-та
Тази вечер германската телевизия RTL ще излъчи документалния филм за убийствата по българските граници преди 89-та.
"Забравените. Смърт там, където други отиват в отпуска" е на режисьорите Фрая Клир и Андреас Куно Рихтер.
Филмът е посветен на 50-тата годишнина от издигането на Берлинската стена и е финансиран от Федералната фондация за осмисляне на комунистическата диктатура, както и от католическата църква.
Героите на филма са младежи от ГДР, които през 70-те и 80-те години се опитват да избягат в Западна Германия през границите на България.
Изследването на архивите на ЩАЗИ в Берлин и на Държавна сигурност в София все още не е завършило, но досега са установени за периода 1961-1989 г. опитите за бягство на над 3000 младежи от ГДР, които през Странджа, Родопите и западната граница на България са искали да напуснат соцлагера.
Само много малка част от тях обаче успяват, повечето са задържани, разпитвани са в Главно следствено управление, престояват няколко седмици в Софийския централен затвор и след това са изпращани в ГДР, където получават присъди от година и половина до две години затвор.
За заловен нарушител доносниците от граничната зона получават награди от 20-30 лв., става ясно от филма.
За момента е установено, че 19 младежи от ГДР са убити на границата, като продължава изследването на още няколко вероятни случая с неустановена самоличност на жертвите, други са ранени и осакатени.
Авторите на филма коментират, че допускането на "безнаказано нарушение" на границата е тежко провинение, а "ликвидирането" на бегълците се награждава с 10-15 дни отпуск.
Лентата разказва и за едно успешно бягство през КПП "Капитан Андреево" през 1974 г., когато берлинчаните Михаел Шулц и съпругата му влизат в КПП-то заедно с вълната турски гастарбайтери с поставена фалшива табелка за западногерманска регистрация на колата им, след което я изоставят и успяват да се промъкнат зад бариерата.
Сред другите разказани истории е и тази на Томас Мюлер, 21 годишен младеж от Лайпциг, който достига незабелязан през септември 1981 г. телената стена край Резово, но скоро е заловен от граничари и след като офицерът го е накарал да вдигне ръцете си един от войниците прерязва краката му с автоматен откос.
Единият крак на Томас е ампутиран в болницата в Бургас. През април т.г. той пристига отново в Бургас за да се срещне с лекарите и сестрата, които са спасили живота му.
През март 1980 г. Андреас Щютцер и Детлеф Хайнер от Лайпциг, 19-годишни, достигат телената ограда при село Бръщен, община Сатовча. Заловени са и са вдигнали ръцете си, когато командирът на заставата ги разстрелва. Селото вижда как телата им са довлечени с мулета.
Авторите на филма се оплакват, че вътрешното ни министерство не е оказало никакво съдействие на екипа по време на снимките, като режисьорите са на мнение, че осмислянето на тоталитарния режим в България изобщо не е започнало.
Близки до създателите на филма си позволяват да коментират също така, че просветното министерство у нас не допуска подобни теми в училищните програми, както изтъкват и констатацията, че тези които са издавали заповедите за убийствата, все още са влиятелни във властта.
Планирано е филмът да бъде разпространен в училищата на Германия в помощ на преподавателите по история.
https://news.bg/bulgaria/rtl-puska-film-za-ubiystvata-po-granitsite-ni-predi-89-ta.html
ibrahim65:
А аз апелирам в България да се признае помашкото малцинство!
Борисов: Албания да признае българското малцинство
Българската държава настоява да бъдат гарантирани правата на българското малцинство в Албания в съответствие с международните правни норми, заяви министър-председателят Бойко Борисов в телефонен разговор с албанския премиер Еди Рама. Поводът е готвеният от албанското правителство проектозакон за защита на малцинствата, според който има гръцко, македонско, влашко, ромско, египетско, черногорско, босненско и сръбско малцинство, но не и българско.
Премиерът Бойко Борисов получи уверение от своя албански колега, че проектозаконът все още е в процес на изготвяне. Еди Рама пое ангажимент, че Албания няма да наруши интересите на българското малцинство.
Евродепутати от различни държави и политически партии също подготвят писмо до парламента на Албания, в което призовават българското национално малцинство в Албания да бъде признато, се посочва в прессъобщение, изпратено от офиса на евродепутата Андрей Ковачев.
В писмото евродепутатите припомнят, че има и доклад на Европейския парламент, в който се призовава да бъдат гарантирани правата на етническите българи в районите на Преспа, Голо бърдо и Гора.
Евродепутатът Андрей Ковачев от ЕНП/ГЕРБ е член на Комисията по външни работи на Европейския парламент и обяви, че очаква албанският проектозакон да бъде отменен и Албания да признае българското етническо малцинство.
http://glasove.com/categories/novini/news/borisov-albaniya-da-priznae-bylgarskoto-malcinstvo
ibrahim65:
Доспатските села искат гръцки имена на улиците си
Заради носталгията по миналото валят всякакви предложения Автор: Петя ГАЙДАРОВА
Уникално допитване за имена на улици прави община Доспат до края на септември. В общината събират предложения за имена на всички улици в селата Късак, Чавдар, Любча, Бръщен и Црънча. Целта е улесняване на административното обслужване на жителите.
"Проблемът е, че досега в тези населени места, без Бръщен, нито една улица не е имала никога име. Хората получаваха поща по име, понеже това са малки населени места и всички се познават. Липсата на имена на улиците ни затруднява, защото не може да се уточнят осови точки за ремонт, поддръжка и др. дейности. Само в едно от населените места има над 30 улици, стотици улици трябва да се именуват", каза инж. Николай Велинов от община Доспат.
Комисия в общината ще разглежда предложенията, а след като се одобрят, ще се слагат и табели с имената. Първи оригинално предложение подали от обществения съвет "Црънча - минало, настояще и бъдеще", чийто председател е бившия зам.-министър на социалните грижи по време на правителството на тройната коалиция Васил Войнов. С обстойни мотиви съветът от Црънча предлага имена на всички улици и площади в селото. За трите площада са избрани имената Драма, Кавала и Неврокоп /старото име на Гоце Делчев/.
От Црънча обясняват, че назад във времето родопското село е спадало към тези административни центрове. За улиците пък предлагат много имена на български села, останали в Гърция, или такива, свързани също с историята или вечното гурбетчийство на црънчанци. За улици са предложени имена и като Гара Бук, Беломорие, и др. Явно има носталгия по българските земи, които са останали в Гръцко след войните, а местните не са получили компенсации за тях, предполага Велинов. Самият обществен съвет обяснява имената с желание да се съхрани част от историческото богатство на Родопите в България.
Црънча се прочу през 2013 г., след като се вдигна на протест да минава административно в Гръцко. Шеф на инициативния комитет бе Васил Войнов. Поводът за бунта бе, че 800 жители не можеха да си получат земеделската земя повече от 20 години. Историята със земите на селото бе прецедент, тъй като то бе единственото в страната, в което не бяха върнати земите на хората. След протеста държавата плати за връщането на земите им. /Марица.бг
http://www.marica.bg/%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8-news799536.html
ibrahim65:
Това е болна тема за мен! Не веднъж съм апелирал че не може имената на улицата която живея да се казва Юри Гагарин! Това ме отчуждава от всичко родно! Или пък чисто помашко село да се нарича Света Петка. Това е престъпление и подигравка за населението. Мисля че е крайно време тази грешка да се оправи и то един път завинаги, нали ужким дойде демокрацията!
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version