Български > Bестник

НОВИНИ - NEWS - HABER

<< < (76/678) > >>

Svetla:
Бунтовете в Тунис, за които световните медии мълчаха цяла седмица...

Кратка хронология на бунта в Тунис и защо се случва той
03 януари 2011, 12:41author от Руслан Трад

    Правителствата още си мълчат, но най-накрая медиите се размърдаха. След като властите в Тунис обвиниха Al Jazeera, че настройва населението срещу властта със своите репортажи, сега Guardian се включи с коментар от журналиста Брайън Уайтейкър. В коментара си той сравнява падането на режима на Чаушеску през 1989 г. в Румъния със събитията, случващи се в Тунис днес и режима на Бен Али. Ако си припомним, режимът на Чаушеску изведнъж се срива след 22 години управление. За западните медии е дори малко неочаквано последвалото кърваво решение. В един момент народното недоволство се изсипва по улиците на Букурещ и за сравнително малко време режимът пада, като с това си отива цяла една епоха в историята на Румъния. За добро или лошо.

"За правото на журналистите да работят без натиск",гласи надпис в протест на Съюза на тунизийските журналисти.
"За правото на журналистите да работят без натиск",гласи надпис в протест на Съюза на тунизийските журналисти.

В момента бунтовете и демонстрациите в Тунис показват, че режимът на Бен Али може да сподели подобна съдба с тази на Чаушеску, с някои разлики. Тунизийската власт има силната подкрепа на западните правителства и медийното мълчание е само един аспект на това приятелство между Бен Али и западните лидери. От началото на бунта в Сиди Бузид, през сблъсъците с полицията, та до опитите за самоубиство на няколко души, притиснати от бедността на тунизийската провинция, в Twitter текат гневни статуси, свързани с мълчанието на медиите. И активистите имат право, ако погледнем как бе отразено напрежението в Техеран миналата година при студентските бунтове, и как се показва положението в Тунис днес. Липса на въпроси, липса на покритие на събитията, а всичко това е спомогнато и от цензурата. Но в Иран също имаше цензура и въпреки това бяха отразени дори туитовете на студентите от Исфахан и Техеран.

Да припомним защо се случват тези неща в Тунис (първи и втори постинг за началото на бунтовете). Демонстрантите бързо превърнаха социалната криза в политическа за страната, показвайки пластовете от нередности на режима на Бен Али. Началото на протестите бе дадено след като 26-годишният Мохамед Буазизи, живеещ в Сиди Бузид, се опитва да се самоубие поради липса на работа. Той е образован, има университетска диплома, но е принуден да продава зеленчуци на пазара, за да изхрани семейството си. Той няма лиценз за тази дейност и когато властите идват и изземат производството, той толкова се отчайва от живота си, че се опитва да се подпали. Миналата сряда друг човек се самоуби с ток и с викове “не на безработицата”. Това доведе до запечатване на града от властите и последваха протести.

В петък (24 декември) бунтовници в Менцел Бузайен подпалиха полицейски коли, локомотив, полицейското управление и централата на управляващата партия. След като бяха нападнати с коктейли “Молотов”, полицаи отвръщат с огън и убиват младеж, който се намира сред протестиращите. До събота (25 декември) протестите вече обхващат и столицата, където на 27 декември се проведе втора демонстрация.

Отразяването на тези събития е меко казано слабо. В Тунис пресата, разбира се, е строго контролирана, а международните медии проявяват слаб интерес. В контекста на Тунис, обаче, тези събития са много важни. Това е най-полицейската държава сред всички в Северна Африка и Близкия изток. Никога не са се случвали протести, а още по-малко из цялата страна.

Същевременно активистите от Сиди Бузид продължават да качват колкото се може повече материали, свързани с бунтовете. Преди 14 часа във Facebook пуснаха видео, на което се виждат протестиращи, влезли в сблъсък с полицията.

Според новините, които идват от Тунис, изводът е, че този режим не е успял да направи така, че системата да работи добре и властта губи контрол, защото само при първите дни в сблъсъците с полицията участваха над 1000 души.

И да кажем отново за безработицата. Официално тя е около 13%, но в действителност може да е по-висока, особено сред хората с висше образование. Според скорошно проучване, 25% от мъжете с висше образование и 44% от жените са безработни, особено в Сиди Бузид. Това очевидно е доста странно, на фона на цялото тръбене колко развит е Тунис, колко голям туристически поток има и как той осигурява добър живот за тунизийците. Разбира се, че повечето от средствата отиват в джоба на управляващите.

Засега президентът Бен Али избягва грешката на Чаушеску да се скрие дълбоко в правителствената сграда. Напротив, той още се изтъква по медиите в страната. Но получи студен душ от собствената си партия, когато произнесе слово в Сиди Бузид миналата седмица, с което трябваше да се успокоят протестиращите. Повече от 1/3 от партийците не дойдоха. А фактът, че властта сега се опитва да намери 15 милиона долара за Сиди Бузид, говори, че протестиращите имат право.

Режимът на Бен Али се опитва да се задържи засега. Той идва на власт през 1987 г., когато обявява президента Бургиба за “негоден”. Може би е въпрос на време това определение да получи и Бен Али.

препратка: http://ruslantrad.com/?p=7113

Rasate:
Акт на отчаяние доведе до размирици в Тунис
05.01.2011 14:15
Последните протести показват неща, които държавата се опитва да скрие: бедност в селските райони, безработни млади хора, негодувание към управлението, пише Буаза бен Буаза от Асошиейтед прес


Почина младият тунизиец, който се запали в знак на протест срещу действията на полицията и чийто опит за самоубийство предизвика необичайни за Тунис масови протести.

Вчера Мохамед Буазизи е починал от раните си. Той бе на 26 години. Завършил университет, но бил без работа и за да помогне на семейството си, продавал без разрешително плодове и зеленчуци. Конфликтът започна, след като полицията конфискува стоката му.

Миналия месец младият мъж се запали пред правителствената сграда в град Сиди Бузид. Неговата драма получи широк отзвук в страната, особено в средите на младите, образовани, но безработни хора. Протестите, в които се включиха и профсъюзите, обхванаха три града, включително столицата. При разпръскването им загинаха трима души.

В коментар на кореспондент на Асошиейтед прес се казва:

Десетилетия наред Тунис бе представян за отличник на арабския свят, за място, където икономиката е по-силна отколкото в съседните страни, където правата на жените се спазват, размириците са рякост, а европейските туристи могат да изкарат лишени от стрес ваканции по крайбрежните курорти.

Но последните протести проявиха една страна на Тунис, която държавата отдавна се опитва да скрие: бедността в селските райони, слабите перспективи на младите за намиране на работа и кипящото негодувание към управлението на президента Зин ал Абидин бен Али, който управлява Тунис с желязна хватка от 1987 г.

Организации, сред които Международният валутен фонд, хвалят Тунис, че се представя относително добре по време на световната икономическа криза - за 2010 г. страната има растеж от 3,1% според правителствени данни. Слабото място е безработицата, която бе близо 14% през миналата година.

Ситуацията извън столицата и туристическите зони е още по-лоша, особено в региони като Сиди Бузид, където живее Буазизи. Тя е лоша и за образованите младежи.

В страната, в която от десетилетия се акцентира върху образованието, на пазара на труда всяка година излизат 80 хиляди образовани абсолвенти и за тях няма достатъчно работни места.
Експертът по Северна Африка Фредрик Волпи казва, че Тунис се е "престаравал" в представянето на имиджа си въпреки своите проблеми с политическите и гражданските права и икономическия дисбаланс между успешните райони и селата. "Не е толкова изненадващо, че сега откриваме наличието на проблеми в Тунис", казва Волпи, старши преподавател в шотландския университет "Сейнт Андрюз".

По думите му "изненадващо за хората, които понастоящем анализират региона, е това как международната общност, медиите и наблюдателите са се оставили да бъдат заблуждавани досега от реториката за тунизийския успех".

Правителството на Бен Али трудно понася несъгласието и бе сварено неподготвено за недоволството. Дипломатическа грама на САЩ, разкрита от "Уикилийкс", назовава Тунис "полицейска държава" и казва, че Бен Али е загубил връзка с народа.

Бен Али твърди, че протестите, съпроводени с насилие, са били манипулирани от чуждестранни медии и че те накърняват имиджа на Тунис. Той смени министъра на комуникациите при промени в кабинета, но запази министъра на вътрешните работи въпреки призивите на опозицията да го отстрани. Освен това той разпореди на премиера да активизира властите в страната с план на стойност 6,5 млрд. туниски динара (4,5 млрд. долара) за създаването на работни места за тунизийци с университетски дипломи.

Предвидената сума е значителна за страна с население от 10 милиона души. Но опозицията настоява, че отговорът на правителството е неадекватен и че протестите са били разпалени не само от безработицата, но и от липсата на граждански права.

"Протестите показват дълбока криза и илюстрират спешната нужда от промяна, която да върне доверието на гражданите, така че те да живеят свободни и горди в своята родина", казва Неджиб Чеби, основател на Прогресивната демократична партия.

Самозапалването предизвика взрив от демонстрации в съседните градове, а после и в други райони. На един протест полицията откри огън и уби 18-годишен демонстрант. Друг 44-годишен, ранен с куршум на същия протест, почина в петък от раните си в болница.

На друг протест 24-годишен безработен демонстрант почина от токов удар, след като обяви, че иска да сложи край на живота си и бе монтирал високоволтова електрическа инсталация.

Демонстрантите подпалиха полицейски коли и хвърляха запалителни бомби по официални сгради. В петък адвокатите излязоха на демонстрация в няколко града в знак на солидарност с демонстрантите. Опозиционни политици твърдят, че десетки са били арестувани.

Размириците бяха слабо отразени от туниските медии, които са под здравия контрол на държавата. Но има един изненадващ и потенциално окуражаващ знак. Частният тв канал "Несма" излъчи в четвъртък програма за протестното движение - безпрецедентен случай в историята на Тунис за коментар на политически деликатна тема.

В предаването жители на Сиди Бузид говорят за своите страдания и се оплакват от корупцията, връзкарството и безнаказаността на властимащите. Мунир Суси, местен репортер за германската агенция ДПА, назова тази тв програма "истински повратен пункт, ако просъществува".
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3519771

PETER:
Исторически референдум за независимост на Южен Судан

След 20 години гражданска война, се очаква разделяне на Судан

Лидерите на предимно мюсюлманския Северен Судан се съгласиха да разрешат евентуално мирно отделяне в нова държава на Южен Судан, където живеят повече християни.

http://www.dnes.bg/world/2011/01/09/istoricheski-referendum-za-nezavisimost-na-iujen-sudan.108162

Това е поредния пример, че религията разделя хората.

Rahmie:
WikiLeaks, СРС-та и демокрация

Rahmie:
Природен парк "Българка" ще участва на Международна среща във Финландия

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page