Български > Bестник

НОВИНИ - NEWS - HABER

<< < (103/678) > >>

EvroPOMAK:
Малка статийка от комшийските страни!  8)  ???

Балкани
Нападнаха кортежа на турския премиер
31.05.2011 17:4512
Самият Ердоган не е пострадал

 
Кортежът на премиера на Турция Реджеп Таип Ердоган е бил нападнат във вторник след предизборен митинг в североизточната част на страната, предаде ИТАР-ТАСС.

Полицай от охраната на премиера е бил тежко ранен, съобщи местна телевизия.

Нападението е станало, когато Ердоган е напускал площад в град Хопа, провинция Артвин, където Ердоган е произнесъл предизборна реч.

Група хора започнали да хвърлят камъни по автобуса, в който е бил политикът заедно с други функционери на управляващата Партия на справедливостта и развитието.

Охраната е била принудена да стреля във въздуха, за да успокои тълпата.

Полицай, намирал се на покрива на автобуса, при внезапното потегляне паднал под гумите на движещите се отзад коли от кортежа. Той е в болница в критично състояние.

Самият премиер Ердоган не е пострадал.

Нападение срещу кортежа на Ердоган беше извършено и на 5 май. Тогава в провинция Кастамон, където премиерът говори пред 15 000 избиратели, на планински път неизвестни лица хвърлиха граната по движещата се отпред полицейска кола. Загина служител на реда, а друг беше ранен.

След завързалата се престрелка нападателите избягаха. Самият премиер тогава не беше в кортежа. Той си беше тръгнал с хеликоптер.
http://www.dnes.bg/balkani/2011/05/31/napadnaha-korteja-na-turskiia-premier.120084
[/quote]

Gelina:


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ДЕЦА!Днес е 1 юни - Международният ден на детето


Днес е 1 юни - Международният ден на детето. Денят на детето се чества за пръв път през 1927 г. - вторият неделен ден след Великден, Неделя на мироносците. Замислен и обявен от Съюза за закрила на децата в България, той се ръководел от Върховен комитет с председател софийският митрополит Стефан.

Били създадени хиляди трапезарии, летовища и детски лагери в манастирите. Празнували го с литературни програми и детски изяви. След 1950 г. Денят се провъзгласява на 1 юни, когато се отбелязва Международният ден на детето.

Във връзка с Международния ден на детето Столична община организира редица прояви:


9:00 ч. - 18:00 ч. Зоологическа градина - безплатно посещение за деца


10:00 ч. - Сити център -София - срещу хотел "Хемус" -безплатни прожекции за децата на София (по предварителна заявка)


11:30 ч. - "Св. Седмочисленици" "Децата и техните проблеми в постмодерното общество" - ретро-трамвай - деца рисуват заедно с художници.


11:00 ч. до 12:30 ч. -пред Народен театър "Иван Вазов" изложба на детски рисунки и музикална програма. Водещ: Кристина Белчева


16:30 ч. Безплатно представление за деца в салона на Столичен куклен театър на ул. "Гурко" 14


17:30 ч. - 19: 30 ч. - пред Народен театър "Иван Вазов" изпълнителска програма на детски състави. Водещ : Ивет Радулова


19:30 ч. до 20: 30 ч. -Пред Народен театър "Иван Вазов" музикална къща "Грифон"-караоке програма.

Малките зрители могат да гледат безплатно детската опера "Пинокио" от Александър Йосифов днес по случай 1 юни - Международния ден на детето, съобщиха от операта. Много смях, песни, танци, но и сериозни неща, дори сълзи, се редуват в представлението по думите на режисьора Петко Бонев.

Сред участниците са Теодора Петрова, Румяна Петрова, Стоян Балабанов, Надя Колева, Румяна Нейкова, Емил Угринов, Мариела Александрова, Христина Хаджиева. Диригент е Борис Спасов, художник - Радостин Чомаков. Съхраняването на приятелството, честността в отношенията, постоянството при овладяването на знанията, обичта и уважението към родителите са сред посланията на автора към малките зрители.

На 1 юни 1949 г. е учреден Международен ден за защита на децата. Това става с решение на сесията на Съвета на Международната демократична федерация на жените през ноември 1949 г. За първи път 1 юни е честван през 1950 г. в 51 страни по света.

На 20 ноември 1959 г. Генералната асамблея на ООН приема Декларация за правата на детето, която провъзгласява равни права на децата в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие независимо от цвета на кожата
националната принадлежност, имущественото състояние и др. Декларацията призовава родителите, обществените организации, правителствата да признаят правата на децата и да съдействат за тяхното осъществяване.


http://goodnews.actualno.com/news_65733.html
 

husein:
Днес в окръжния съд в Кърджали не бе даден ход на безпрецедентното дело, в което частно лице съди държавни институции за неимуществени щети и здравословни проблеми, причинени му по време на възродителния процес от 1984-89 година.

Делото бе отложено с едноседмичен срок за изясняване на обстоятелства около задържането на ищеца Ешраф Кахраман, времетраенето и престоя му в затворите. В иска си той иска обезщетение от 200 000 лева.

Кахраман, който е лидер на изселническата организация BAHAD, иска 120 000 лева от Главна прокуратура и 80 000 лева от две областни дирекции на МВР - в Кърджали и Плевен, съобщава Дарик.

През 1984 година, при смяната на имената, той е бил повикан за справка в управлението на милицията в Джебел и това продължило 45 месеца. Две години прекарва в лагера в Белене, а през останалото време е интерниран в плевенско село.

Като свидетел по делото бе призован и Шюкрю Мехмед, който завежда международната дейност в изселническата организация BAHAD. Според него около 900 човека от организацията смятат да заведат дело срещу държавни институции в България по примера на Кахраман.

Съдебното заседание в  Кърджали се води от съдия  Мария Дановска. Интересите на държавата отстояваха прокурор Николай Христов от Окръжна прокуратура и Дафин Каменов, пълномощник на Прокуратурата на Република България.

Според Ешреф Кахраман не може да има давност на случилите се престъпления при положение, че досието му е било отворено преди половин година и тогава са излезли материалите по воденото следствено дело. То е прекратено през март  1985 г. Въпреки това  Кахраман е прекарал три години в Белене и след това е бил интерниран.

„Искам обезщетение защото бях подложен на нечовешки мъчения. В Момчилград ме налагаха по бъбреците с торби пясък. Месеци наред уринирах кръв" разказва Ешреф Кахраман. Когато го карат за Белене пътува в камионетка с 5 арестанти. Сплашват ги с разстрел.

Ако не получи справедлива според него присъда от българските съдебни институции, Кахраман заяви, че ще си търси правата в Съда за правата на човека в Страсбург.
http://news.ibox.bg/news/id_1404362700

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
Изпратена 11.06.2011 10:11:03 UTC
Обновена 11.06.2011 10:11:03 UTC
       Истанбул ще стане център на борбата с алергичните заболявания.

       Днес в Истанбул ще пристигнат 10 хиляди специалисти по алергични заболявания от 85 страни за участие в Европейския Конгрес по алергия и имунология.

       На конгреса ще бъдат обсъдени новите постижения в сферата на борбата с алергията.

       Алергичните заболявания са сред най-разпространените днес в света заболявания, специално сред децата, младежите и жителите на големите градове.

       Конгресът организиран под егидата на президента Абдуллах Гюл ще продължи четири дена.
http://www.trtbulgarian.com/trtworld/bu/newsDetail.aspx?HaberKodu=a36de118-fd2a-451a-9a51-6a76fa8218c2

ibrahim65:
Изборите на 12 юни ще помогнат на Турция да бъде себе си
Най-важният момент, който вълнува Европа, САЩ, НАТО и много други, това е съчетанието на ислямизация и демократизация
Новини

Резултатите от изборите за турски парламент на 12 юни сякаш са известни предварително, но няма уважаващо себе си издание, което да не е посветило на турския изборен сюжет не един, а няколко материала, се казва в коментар на Дмитрий Косирев за РИА "Новости".

Въпросът не е в това, че в тази страна отново ще победи Партията на справедливостта и развитието (ПСР) начело с премиера Реджеп Тайип Ердоган. Въпросът е в това, че Турция е една от най-ярките звезди на небосклона даже не на днешния, а на утрешния световен ред. Всичко, което се случва с Турция не е само ново и необичайно, но и важно и интересно за Русия.

Дойде демокрацията

Най-важният момент, който вълнува Европа, САЩ, НАТО и много други, това е съчетанието на ислямизация и демократизация. Инцидентът с повтарянето на историята с ХАМАС, най-вероятно, винаги ще виси като дамоклев меч над всички политически процеси в мюсюлманските страни.

Става дума, че абсолютно недемократична сила като ХАМАС дойде на власт през юни 2007 г. в Ивицата Газа по легален, демократичен път чрез свободни избори. Т.е. "разпространявайки демокрацията", Западът открива пътя за идването на власт на свои идейни и не само идейни противници.
още по темата
Кой има шансове на изборите в Турция?
Кой има шансове на изборите в Турция?
1 коментара към статията 1 | Статията е разгледана 1630 пъти1630
10.06.2011
Турция се готви за кибератаки преди изборите
3 коментара към статията 3 | Статията е разгледана 1776 пъти1776
09.06.2011
Ердоган: Референдум за президентска република
11 коментара към статията 11 | Статията е разгледана 3806 пъти3806
01.04.2011

От историята с палестинските избори може да се направи извода, че когато западният човек говори за "демократизация" на една или друга страна, в действителност той говори за смяната там на идеологията, по същество - на мисленето на цялото общество.

Нека се върнем към Турция. ПСР въобще не е ХАМАС. Но без съмнение това е мюсюлманска партия, която се подкрепя от голямото мнозинство. Единствената интрига на настоящите избори - ще получи ли ПСР две трети от парламента или ще има над половината.

Оценките за момента са следните: ПСР има 43-45% от електората.

Бариерата от минимални 10% не допуска в парламента малките партии и спокойно може да донесе желаните две трети на ПСР. И тогава какво? Реформа на конституцията, ислямизация, каквото и да означава това?

Две особености на настоящата политическа ситуация в страната: промените в статута на военните и младежта. В течение на целия ХХ век военните в Турция са били особена сила, която се е противопоставяла на крайностите на ислямския фундаментализъм и е удържала обществото в някакво полуевропейско състояние. По същество това се е правело с методите на военната полудиктатура -- по време на превратите 1960 и 1980 са убивали премиера /Аднан Мендерес, премиер от 1950-1960 г. от Демократическата партия, е съден и обесен -- бел. БГНЕС/, изпращали са в затвора или направо са унищожавани десетки опозиционери... Прочетете най-добрия роман на Нобеловия лауреат Орхан Памук /"Черна книга"/, там е казано всичко.

А сега пред затворите, където са мнозина по-рано недосегаеми военни лидери, се извиват опашки от техни роднини.

Генералите и адмиралите са в затвора заради участие в подготовката на преврат - т.е. за опит да върнат предишния режим. Тези събития са се случили през 2003 г. Наистина, при описването на тази история обикновено добавят думите "уж" или "както твърдят". Но това, че именно ПСР и лично Ердоган прекършиха силата на военните истаблишмент -- това вече е факт.

Военните напускат турската политика, а младежите влизат в нея. За пръв път в турската история на изборите се състезават кандидати под 30 години. На тази възраст са повече от половината турци, а над една трета - по-млади от 20. Турция е млада държава. Струва ни се напълно разбираемо, че ПСР са се постарали да разчистят пътя в политиката на своята електорална база. Ще видим какво ще излезе от това.

Сбогом, Европа?

Понятието "естествено състояние" на нацията е строго ненаучно. При това, че на всички им е ясно, за какво става дума. Това е когато голямото мнозинство от жителите в дадена страна вижда, че неговите лидери и мислят, и свободно говорят същото, което си мисли същото това мнозинство. Можем, естествено, ако желаем, да наречем това състояние демокрация или народовластие, а може и хармония, най-важното -- на всички им е ясно, какво е това.

Турция, започвайки от 2002 г. (когато идва на власт ПСР), се завръща към естественото си състояние. И това преди всичко засяга външната политика, защото разрива между думи и чувства, между властта и хората в предишна Турция бе свързан с резултатите от Втората световна война и с последвалото членство на страната в НАТО.

Турция, за разлика от Япония, през 40-те години на е воювала срещу САЩ или Великобритания, но като цяло е известно, на кого е симпатизирала. За последвалата сигурност на страната нейните лидери заплатиха с натовска дисциплина. Карибската криза, например, в действителност е била турско-карибска, защото първоначално САЩ са разположили нацелени срещу СССР ракети със среден обсег в Турция. А след това Москва е отговорила със същото в Куба. След това и едните, и другите ракети са били махнати.

Не може да се говори за самостоятелна външна политика на страна, използвана като ракетна площадка. А в наши дни правителството на Ердоган се отказа от практически сходна роля, от участие в американската система за противоракетна отбрана.

Това е по причина, че турците не смятат Иран или Сирия за заплаха. И заради възможността да играят по-забележима роля в мюсюлманския свят, където партията на Ердоган се ползва с "огромна популярност" (анализът на външната политика на Анкара в този случай принадлежи на списание "Форийн Аферс").

Напълно очевидно е, че Турция и Русия са започнали почти едновременно,

даже хронологично, пътя си към "естественото си състояние". Началото на войната на САЩ и съюзниците им срещу Ирак показа, че рязко против нея се обявява не само Русия, но и членът на НАТО Турция.

Русия и Турция се сближиха много на тази почва: Анкара днес е един от най-ценните партньори на Москва във външната политика. А що се касае до общуването между народите, то и тук нещата са ясни, включително и по статистиката на смесените бракове на руснаци с чужденци, където Турция е сред лидерите.

Но като цяло бъдещото положение на Турция в света е загадка. Много е възможно, така и не състоялото се членство на страната в Европейския съюз да бъде забравено много скоро. Естественото състояние на Турция -- винаги да бъде част от средиземноморската цивилизация, но не напълно европейска страна / и това само от страни изглежда неудобна позиция/. Също както и Русия, на която й е добре само когато съществува между два свята, без да влиза в нито един от тях.

А по-нататък много неща зависят не само от Турция, а и от още няколко страни, които намират пътя си. Иран и Бразилия, Китай и Индия, Русия и Казахстан -- всички имат нови и силни роли на световната сцена. Но при отсъствието на единен режисьор на тези "нови страни" им е доста трудно да работят помежду си.
21
Източник:БГНЕС Снимки:ЕПА/БГНЕС

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page