Български > История

Исторически геноцит върху българската история

<< < (21/66) > >>

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
Църквата е в достатъчно деликатно положение.  След края на
Междусъюзническата война екзархът напуска Цариград и се връща в
България.  Няма нужда да се стоварва едно тежко обвинение към
институция, която ще трябва да помага с всички сили на изпадналата
в тежка криза разгромена държава.  При стеклите се обстоятелства
Църквата не просто губи своето паство в присъединените към съседите
на България земи.  Тя губи символа на стожер и потенциален
обединител, както и правото си да поддържа и подхранва българското
съзнание в загубените територии.  Неуспяла да защити
покръстителното си дело,  тя реагира с гневен упрек към
„антибългарската политика”на Радославовото правителство и
горчиво констатира, че  „спечелeното се изгубва”. Обясняват ли тези
факти липсата на упрек към Българскатат църква?  Дали пък
действията и просто не са били в унисон мнението на   управляващи,
на опозиция и на голяма част от българското общество?  Защо
защитниците на помаците като д-р Георги Чичовски,  познавачи на
помашкият въпрос като Николай Вранчев,  Николай Попфилипов,
писателят А. Страшимиров и други, които сигнализират за насилията
до висши инстанции, не успяват да предизвикат интерес или някакъв
дебат?  Навярно защото наистина съществува    отношение на
нетърпимост и неразбиране към помаците.  И тези настроения се
засилват след изборите,  когато в парламента влизат повече
мюсюлмански представители.  Войната едва е приключила,  раните са
пресни, а непоносимостта към чуждата вяра е така голяма, колкото е
била и в навечерието на войната срещу мюсюлманската Османска
империя. Оказва се, че толерантна и свободна България, съвсем не е
толкова свободна,  а толерантността и е доста разтегливо понятие.
Логично възниква въпросът – ако България беше излязла победителка
от тези Балкански войни, щеше ли да възвърне религиозните свободи
на своите похристиянчени поданници и то във време,  когато в
асимилационната политика е едно от основните оръжия за създаване
на  „хомогенни”  нации на Балканите.  А какво щеше да бъде
отношението и към другите новоприсъединени народи в нейните
граници? Дали политиката на българската държава към етническите и
религиозни    малцинства    би се различавала от тази на нейните
съседки Гърция и Сърбия в следвоенния период? Отговорът е по-скоро
отрицателен


....

Покръстването е определено и от съвременници и от
изследователи като голяма политическа грешка,  която отдалечава
българите мохамедани от техните етнически корени и ги прави
податливи на турската пропаганда.

А според Св. Елдъров, вложените усилия в покръстването отклоняват    вниманието на църквата от
важния въпрос за съдбата на българите в Македония

http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf

Suleyman.45:
Posledniyat vuzroditelen protzes v kavichki,opita s mnogo brutalno nasilie da se smenyat imenata i na turkskoto naselenie v B-ya pokaza za poreden  put,che za bulgarite suzdavaneto na istoriya ipromyana na istoriya e kato zdravey-zdrasti.Tejko i gorko za tezi zaradi koito sa promenili istoriyata.

havaika:
http://novanews.bg/news/view/2012/11/27/40006/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%82-%D0%B2-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/
Историци отричат в книга Турското робство

onegavon:
Това турско мекере Джамбазки го закопа в земята.Много приятно предаване, който може да го гледа!

Subeyi Kurt:

--- Quote from: havaika on November 28, 2012, 08:19 ---
Историци отричат в книга Турското робство


--- End quote ---

Аз съм против, защото инак не мога да си обясня защо в БГ има толкоз много робски души. :D :D :D  Не може да има толкоз много тъпунгери без да е имало робство и то сигурно е било Турско, защото тези тъпунгери най-много обичат Турците и затова наричат и Помаците Турци :D :D :D

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page